ЗА КОМПРОМИСИТЕ

Компромисите, които правим спрямо себе си, не винаги ни довеждат до желаните от нас качествени (или положителни) резултати, а често ни се случва да не се чувстваме, или да не се чувстваме комфортно. Същото важи за новоизбраното от нас място, което може да ни се струва подходящо или неподходящо.
Компромис може да си създадем относно избора за закупуване на конкретна дреха, костюм, обувки, ако нямаме такива, с цел моментна промяна на нашата визия относно конкретен момент, т.е. работна среща, среща с красива жена или други случаи изискващи конкретната промяна. Тук отварям скобата; компромис при избора на подходящия за конкретните моменти парфюм. Но съществува и много важен апостроф под формата на въпрос.
"Имаме ли необходимата финансова стабилност, за да си позволим да удовлетворим съответните наши желания, капризи, естествено и компромисите, които искаме да удовлетворим?"
За мъжете е много важно, ако им предстои среща с дамата на сърцето, да знаят кои са любимите и цветя, любимият пюрфюм или пък предпочитания златен пръстен с подходящия камък.
Драги мъже, тук се обръщам към Вас; с жените компромиси не бива! Ще ни го натякват цял живот и ще ни го изкарат много яко.
За жените; и при тях не е лесно.
Драги жени всички знаем, че сте изключително капризни в доста отношения, а също така честолюбиви, а то е много важно и трябва да бъде така, но и изключително нараними.
Така, че драги мъже внимавайте с отношението и изразните средства с които боравите при общуването с нежния пол.
Обръщам се и към жените. Всяка от Вас предполагам, че познава много или до някаква степен мъжът пленил нейното сърце и цялата и същност. Слушала е нежните любовни слова, естествено и любовните стихове на значими български и чужди майстори на любовната поезия, или пък свои,
ако му се отдава любовната поезия.
Мъжкото самочувствие се характеризира с доброто състояние на духа и увереност в собствените дейности и способности.
Основен фактор, който оказва влияние върху самочувствието на мъжете, са професионалните успехи, натрупаните финанси и разбира се одобрението от нежния пол.
Драги жени, помислете много добре, преди да нараните мъжкото самочувствие. Ще има неприятни и болезнени гръмотевици. Все едно, че Вас са наранили. :-) Това вече не компромис!
-----------
автор: Николай Пеняшки - Плашков

Философски поетично – прозаичен щрих за равносметката…

Животът е не само красив и романтичен. Изпълнен е с борба по пътеката на нашата съдба,  за откриването на нашето “Аз”   и утвърждаването на едноличната ни същност. Често в  живота, сърцето ни се бунтува и дава заповед за атака на нашите мисли,  и разбира се има равнозначно отражение в чувствата ни, които пораждат нашите действия. Всичко това дава смисъл в житейския ни път и се явява като личностно отражение  със своите нюанси  във  времето,  и  обществото. Не само, че е необходимо, но е  и задължително  личността да прави равносметка от изминалия път,  изживяните моменти, и пропуснатите  възможности. Именно в това е смисълът на човешкият живот.

***
Вървя по пътеката на съдбата,
а мислите се разпиляват като листи.
А сърцето – готово за борбата
по поля широки, даже и гористи.

Дори чувства се вълнуват
като морските талази  
и бреговете атакуват.
Не, те не са джамбази!
 

©  автор: Николай Пеняшки – Плашков

ЩРИХ ЗА ВАЖНИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА

Споменавайки за важните неща в живота, всеки един от нас трябва да се замисли най-напред за приоритетите, който ни съпътстват докато сме живи, които не бива да загърбваме.

Всички знаем, че на първо място в живота е семейството и редом с него любовта, уважението и толерантността.

Не бива да забравяме,че животът не е само красота и осеян с цветя и рози. Пътят до всичко това е изпълнен с трудности; камъни,тръни, дълбоки ями и какво ли още не...

Но не е само това.

Човек се учи още от утробата на майката, като бебе и така до края на живота си, и винаги има с какво да допълва празнотите, дори никога не ще ги допълне.
Не напразно бащата на философията Сократ казва: „Аз знам, че нищо не знам.”

Самият той с Платон и Аристотел полагат основите на философията”.
Сократ се стреми да подтикне хората да размишляват над своите постъпки, над разбиранията си за морала. Неговата максима '' аз знам че нищо не знам'' е израз на желанието му да се отърси от традиционните мнения и сам да премисли моралните ценности.
Всеки човек общувайки с другите, търси правилните отговори и определение за понятията като "Добро", "Справедливост" и "Достойнство".
В добродетелта се крие вечната истина, че човешкото познание е безгранично, и колкото повече научаваме, разбираме че предстои още много какво да научи.

Трудно е да се живее с изненадите, които ни преследват. Животът ни кара  да прекарваме стотици часове в мислене и разрешаване на различни проблеми от всякакво естество. И когато даден проблем се разплете и стигне до финал се появява следващия,който чака да бъде разрешен.

Бих определил човек като празна кофа, в която има малки, средни и големи камъни, но все още има празно място, което трябва да се допълва.

За да се случат или не нещата винаги има своите причини. Те не идват случайно или с помощта на някакъв късмет.

Случват се и неща, които не очакваме, дори не желаем; например – болести, нараняване, влюбване, влюбване, загуби и т.н., неща които тестват душата.

В живота срещаме различни хора. Всеки има своя начин на поведение, загуби и т.н., неща които тестват нашето вътрешно „Аз”, и ни изграждат, и оформят като личности. На зависи от самите нас ..., дали ще се поучим от грешките, което от съществено значение.

Съществуват и други конкретни моменти и неща, които също тестват  и определят нашето поведение, психиката и отклика към съответния събеседник, но не и да се поддаваме на антагонистично поведение спрямо другия. Въпреки това съществува антагонизъм във всичките му проявления.

Дългият и труден път на тестване на личния живот – със всичките му етажи, подробности и аспекти, моделират и същевременно оформят характера на отделната личност.
Както и да живее човек, никога не ще избегне неочакваните,  трънливи и жестоки неща, които ни заобикалят.

© Николай Пеняшки – Плашков 

ЩРИХ ЗА ОТКРОВЕНОСТТА

Откровеността е неподправеност в съжденията и изразяване за истинската същност на нещата, ситуациите, поведението, качеството да даден продукт, или произведение на конкретна личност.

Целта за откровеността в конкретния диалог е разкриване на истината, стига да бъде пожелана от другата страна.

В случая говорим за мнение и искреност относно конкретиката.

Често се стига до парадокса, дали е необходимо човек да бъде неподправен с поведението си, или най-често с яснотата на словото да докаже на другия, дали е постъпил правилно, или пък да сподели възхищението си.

Ако в конкретен диалог се изразят тези мнения, някои от участниците в него биха си помислили, че изказващия е антагонист, или ласкател.

Откровеността винаги е насочена към определени персонажи; роднини, близки, приятели, познати или непознати. Всеки би я приел различно (позитивно, негативно или с озлобление).

Така, че вероятността човек да бъде откровен (искрен) към определен персонаж, чийто характер и поведение не познава, може да спечели благоволение, приятелство, симпатия, но може да спечели негативизъм, омраза, дори и да си изпати. 

автор: Николай Пеняшки
/ от книгата: Есета и щрихи за живота и изкуството/

Щрих за познанието и личностното развитие

Интересът и познанието за историята на античната култура, изкуство и литература като начин на виждане и мислене на процесите, нещата, човека и обществото е изключително важно.
Именно това познание оформя, определя и надгражда иновационното мислене, което от своя страна дава базата за еволюцинното развитие в по-нови времена.
В случая се изгражда не само широка обща култура, която е определяща за развитието на личността, но и подпомага за оформянето на по-широк кръгозор, и по-различен поглед към съществуващите явления и процеси с цел сравняване и изследване.
Например: сравнението и изследването на египетското изкуство като контрапункт на изкуството на древна Гърция.
В египетското изкуство липсва обемност и движение.
Другото което е; връзката с философските идеи за движението: Хераклит и Елейската школа.
Не напразно римски философи и оратори са добивали своите познания и красотата на словото си от древните гърци.

Смисълът на историческото културно развитие е многопластов: история – култура – обща онтологична същност – толерантност – разбиране – филосовия. Не бива да забравяме и отношенията : общество – природа, семейна среда – общество.
Тук възниква идеята за най-важната ценност; „Човечността” / хуманизмът / еквивалентна на „достойнството”.
Оформя се връзката между културното и научно развитие, която от само себе си дава отпечатъка от изяществото на творчеството, словото: античен – съвременен свят.

© Николай Пеняшки – Плашков
/ от книгата: "Есета и щрихи за живота и изкуството"/

Философски поетично – прозаичен щрих за равносметката…

Животът е не само красив и романтичен,но е изпълнен с борба по пътеката на нашата съдба, за откриването на нашето "Аз" и утвърждаването на едноличната ни същност. Често в живота сърцето ни се бунтува и дава заповед за атака на нашите мисли, и разбира се има равнозначно отражение в чувствата ни, които пораждат нашите действия.
Всичко това дава смисъл в житейския ни път и се явява като личностно отражение със своите нюанси във времето и обществото.
Не само, че е необходимо, но е и задължително личността да прави равносметка от изминалия път, изживяните моменти, и пропуснатите възможности.
Именно в това е смисълът на човешкият живот.

***
Вървя по пътеката на съдбата,
а мислите се разпиляват като листи.
А сърцето - готово за борбата
по поля широки, даже и гористи.

Дори чувства се вълнуват
като морските талази
и бреговете атакуват.
Не, те не са джамбази!

© автор: Николай Пеняшки – Плашков

ЩРИХ ЗА ОТКРОВЕНОСТТА

Откровеността е неподправеност в съжденията и изразяване за истинската същност на нещата, ситуациите, поведението, качеството да даден продукт, или произведение на конкретна личност.

Целта за откровеността в конкретния диалог е разкриване на истината, стига да бъде пожелана от другата страна.

В случая говорим за мнение и искреност относно конкретиката.

Често се стига до парадокса, дали е необходимо човек да бъде неподправен с поведението си, или най-често с яснотата на словото да докаже на другия, дали е постъпил правилно, или пък да сподели възхищението си.

Ако в конкретен диалог се изразят тези мнения, някои от участниците в него биха си помислили, че изказващия е антагонист, или ласкател.

Откровеността винаги е насочена към определени персонажи; роднини, близки, приятели, познати или непознати. Всеки би я приел различно (позитивно, негативно или с озлобление).

Така, че вероятността човек да бъде откровен (искрен) към определен персонаж, чийто характер и поведение не познава, може да спечели благоволение, приятелство, симпатия, но може да спечели негативизъм, омраза, дори и да си изпати. 

автор: Н. Пеняшки - Плашков