Здравейте и добре дошли! :)

“Не вземайте на сляпа вяра това, което сте чули. Не вярвайте на доктрини, само защото те идват от древността и са се предавали от поколение на поколение. Не вярвайте на каквото и да е, само защото то се следва сляпо от множеството. Не вярвайте на каквото и да е, само защото е било казано от древните мъдреци. Не вярвайте на истини, само защото имате пристрастие към тях или по силата на стар навик. Не приемайте за истина нещо само, защото е било изречено от някой авторитет, ваш учител, по-възрастен или по-знаещ от вас. Обмисляйте, анализирайте и проверявайте в практиката и, ако резултатите потвърждават казаното и спомагат за доброто на всички, приемете истината и я следвайте, приложете я в живота си.”
Буда

15.08.2017 г.

Стихoвe ca изплaкaнитe cълзи нa eднa мaйкa, зaгyбилa cинa cи. Моля, цитирайте откъде е взета статията!

Стихoвe ca изплaкaнитe cълзи нa eднa мaйкa, зaгyбилa cинa cи. Tихoмиp чecтo идвa в cънищaтa ми, нo винaги кaтo дeтe, пpизнaвa Taня Мeзeвa, чийтo cин бeшe жecтoкo yбит в Гopнa Оpяхoвицa
Зa cилнaтa жeнa нe ce гoвopи…
Пpeд cилaтa й пpocтo ce мълчи. В живoтa cи тя никoгo нe мoли, със peвepaнc ти път й нaпpaви!
“Силнaтa жeнa пpиeмa нeщaтa тaкивa, кaквитo ca. Оcъзнaвa ги и пpoдължaвa нaпpeд. Мoжe би cилaтa e в тoвa дa мoжeш дa плaчeш, кoгaтo ти ce плaчe, дa мoжeш дa тъжиш, кoгaтo cи мнoгo тъжeн, и дa мoжeш дa ce ycмихвaш, кoгaтo нacpeщa cи имaш пpeкpacни хopa”, cпoдeля Taня Мeзeвa в нaчaлoтo нa cpeщaтa ни. Сeднaли cмe нa чaшa кaфe и дoкaтo я cлyшaм, cи миcля, чe живoтът e кaтo кaфeтo – в нeгo имa и cлaдocт, и гopчивинa, имa oт вcичкo. Taня e кpeхкa и нeжнa, излъчвa eднa ocoбeнa oдyхoтвopeнocт, кoятo нямa нaчин дa нe тe oбгъpнe. Живoтът я e дapил c чyднaтa дapбa дa.....


изтоник на информацията е от: 
http://www.dnesbg.com/

Поставил: Николай Пеняшки - Плашков
16.8. 2017 г.







23.12.2016 г.

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС ЗА ЯНКО СТЕФОВ



По повод своята седемдесет  и пет годишнина поетът Янко Стефов е получил поздравителен адрес от Управителния съвет на Конфедерацията на българските писатели, подписан от Станислав Марашки,председател на КБП  и Надя Жечева,член на Управителния съвет на КБП, в който между другото се казва:“75-летието ви е доказателство за това как едно име намира своето място в историята, как един талант получава заслуженото признание.За да научим всичко за вас и творчеството ви е достатъчно просто да отворим една от книгите ви, да прочетем стихотворение,в което с много топлина и обич разказвате за родното село Войника, за красотата на Бакаджика, споделяте тъгата за родното училище или разказвате за любовта,която ви връхлита. За всички нас, които обичаме поезията  и ценим родното слово, е чест да ви познаваме. Гордеем се с вашето членство в Конфедерацията на българските писатели“.

По повод своята седемдесет  и пет годишнина поетът Янко Стефов е получил поздравителен адрес от Управителния съвет на Конфедерацията на българските писатели, подписан от Станислав Марашки,председател на КБП  и Надя Жечева,член на Управителния съвет на КБП, в който между другото се казва:“75-летието ви е доказателство за това как едно име намира своето място в историята, как един талант получава заслуженото признание.За да научим всичко за вас и творчеството ви е достатъчно просто да отворим една от книгите ви, да прочетем стихотворение,в което с много топлина и обич разказвате за родното село Войника, за красотата на Бакаджика, споделяте тъгата за родното училище или разказвате за любовта,която ви връхлита. За всички нас, които обичаме поезията  и ценим родното слово, ечест да ви познаваме. Гордеем се с вашето членство в Конфедерацията на българските писатели“.

Източник: Конфедерация на Българските писатели
Добавил: Николай Тодоров Пеняшки (Член на "Конфедерация на Българските Писатели" и координатор за гр.Добрич) 


16.11.2016 г.

Ден последен на втория кабинет "Борисов"

Днес има заседание на МС, след това разглеждане на оставката в парламента, където популизмът вече избуя - БСП поиска отмяна на плоския данък


Днес ще е поредният зареден с емоции ден в българската политика. Сутринта е последното заседание на Министерски съвет, преди разглеждането на оставката му в парламента. Съдейки по дневния ред, ...
-----------------------
Прочетете от тук: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/11/16/2864845_den_posleden_na_vtoriia_kabinet_borisov/




LIVE: Оставката на втория кабинет "Борисов"Какво се случва в парламента

Днес вторият кабинет на Бойко Борисов - коалицията между ГЕРБ, РБ и ПФ, връща управленския мандат и подава оставка. Причината е решение на самия Борисов, взето след президентските избори, на които ...

добавил: Николай Пеняшки - Плашков
.............................
Прочетете от тук: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/11/16/2865306_live_ostavkata_na_vtoriia_kabinet_borisov/




29.09.2016 г.

Деца получиха обриви след ваксина (видео)


По време на здравна комисия в Народното събрание бе представен доклад за наличието на ваксини през 2016 година от заместник-министър д-р Персенски. Той увери депутатите, че са направени поръчки за ....
---------
продължете да четете от тук: http://news.ournet.bg


1.09.2016 г.

Реформата в образованието започва днес, директорите сменят имената на училищата


Смяна на имената на училищата, промяна на трудовите договори, смяна на печатите и промени на банковите сметки и на електронните подписи - това са първите стъпки, които училищните директори трябва да направят, за да осъществят реформата в образованието. Тя ще се прокарва с влизащия в сила от днес изцяло нов закон за предучилищното и училищното образование, който бе приет от ГЕРБ и Реформаторския блок миналата есен.

От промяната на имената ще бъдат засегнати основно езиковите и математическите гимназии, както и средните общообразователни училища (СОУ), които ще трябва да бъдат прекръстени съответно на профилирани гимназии (ПГ) и на средни училища (СУ). На директорите няма да се налага ..............



продължете да четете от тук: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/08/01/2800970_reformata_v_obrazovanieto_zapochva_dnes_direktorite/

13.08.2016 г.

ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА РОМАНА "АДВОКАТЪТ НА ЛУДИТЕ" от ВЛАДО ЛЮБЕНОВ в гр. ДОБРИЧ

На 16.08. 2016 г.  от 18.00 ч., в "Георги Петров" намираща се в "Луксор сити център", ул."Независимост" - гр.Добрич, ще се проведе презентация на романа "Адвокатът на лудите" от българския писател и поет Владо Влюбенов пред добричките граждани - любители на книгата. Тази вълнуваща среща с писателя В. Любенов и неговата творба "Адвокатът на лудите" е чрез организацията на общ. Добрич, ИК "Жанет 45" , Галерия "Г. Петров" и "Сдружение на писателите" - гр. Добрич. 


Владо Любенов  е роден на 21.08.1961 г. в София. Завършил е Софийския университет "Св. Климент Охридски", специалност "Право". Живее в София. Работи като адвокат. Автор е на седем стихосбирки, между които: "Селски нощи" (1995; с конкурс на Националния център за книгата), "Брачни сонети" (2002), "Адвокати и пеперуди" (2007), "Неравноделни тактове" (2012), на книгата с разкази "Рокля за двама" (2010) (в литературен тандем с Габи Генчева) и на романа "Емигрантът" (2012). Владо Любенов е автор и на документалния филм "Йордан Кръчмаров - един забравен поет" (2003). Член е на Съюза на българските писатели.



---
НИКОЛАЙ  ПЕНЯШКИ - ПЛАШКОВ
13.08.2016., събота
Добрич,
21:58 ч. 



20.07.2016 г.

ЕМА ГОЛДМАН "Най-опасната жена в Америка"


Ема Голдман (на английскиEmma Goldman), понякога наричана Червената Ема, е знаменита северноамериканска анархистка и политическа активистка от първата половина на 20 век. Играе важна роля в развитието на анархистката политическа философия в САЩ и Европа.

Родена е родена на 27 юни 1869 г. в Ковно, Руска Империя (днешен Каунас, Литва)
Заедно със своя любовник и дългогодишен приятел Александър Бъркман и стотици други тя е депортирана в Русия след Болшевишката революция от1917 г. В началото тя я поддържа, но скоро започва да критикува насилиетои потискането на свободата на словото. в Ковно, Руската империя (днешен КаунасЛитва). На 17-год. възраст през 1885 г. имигрира в САЩ, установява се в Ню Йорк и се включва в анархисткото движение.[1] Тя става писател, лектор, защитник на правата на жените и на нейните речи се събират хиляди. Арестувана е няколко пъти.
Когато избухва Испанската гражданска война, тя заминава за Испания, за да даде своята подкрепа за испанската революция. Умира в Канада на 70 г. през 1940 г.


продължете от: Уикипедия


2.04.2015 г.

"ЧИСТИ СТИХОТВОРЕНИЯ" на поетесата МАРИЯ ДОНЕВА в ДОБРИЧ


Българската поетеса Мария Донева от гр. Стара Загора ще представи в гр. Добрич своята поредна стихосбирка "Чисти стихотворения"

в галерия "Георги Петров", намираща се в "Луксор Сити Център" под Областна управа.

Представянето на стихосбирката ще се проведе на 
03.04. 2015 г. /петък/ от 18.00 часа. 


"ЧИСТИ СТИХОТВОРЕНИЯ"

Издателство: "ЖАНЕТ 45" 

Мария Донева е родена на 3 септември1974 година в Стара Загора. Завършила е българска филология в Софийски университет "Св. Климент Охридски."  През 1996 и 1997 г. участва вСтружките вечери на поезията в република Македония. 

Печелила е награди от конкурси като "Веселин Ханчев"  (1993, 1994, 1995), „Магията Любов“, Казанлък (2005), „SMS-поезия“, Нова Загора (2005), Национален конкурс за поезия — Ямбол (2006), „В полите на Витоша“ (2007). Има втора награда от конкурса за кратък разказ " "Рашко Сугарев" (2008).

Пиеси по нейни текстове се играят в Драматичен театър „Гео Милев“ — Стара Загора.

Работи като режисьор към програмата за арт терапия в Държавна психиатрична болница "Доктор Георги Кисьов" - град Раднево. Редактор в електронно списание "LiterNet".


В новата стихосбирка "Чисти стихотворения" на старозагорската поетеса Мария Донева се усеща нейното всеотдайно внимание към малките, но важни в живота съществени неща, които ни потапят в морето на радостта и тъгата; наслаждавайки се на вълнуващото музикално слово, красотата на образите и увереността на поетесата в надеждата, която крепи човека. 


***
Една малка любов във леглото се сгушила,
лавандула цъфтяла и тя я подушила,
едно крайче от слънце като зъб се подавало,
ромоляли щурци и почти се смрачавало.
Любовта била радост, смях и жестове мили,
непризната все още от великите сили,
а денят й бил кратък. Тя мълчала. Притихнала.
Нещо се замечтала, нещо се поусмихнала.
Кръг от чаша разлята – нейната територия.
Тя си нямала още нито път, ни история,
даже ясни желания не била си избрала.
Тя била като капка, съвършена и цяла.
Една малка любов, кротка, с пръсти изстинали.
Ще остане ли тук? Ще боли ли? Ще мине ли?


---------------------------------------------

През август слънцето…

25/03/2015

През август слънцето намира
заспалите лица по плажа,
опитва се да ги кремира,
а те напразно с крем се мажат,

аламинут порозовяват,
загарят, след това прегарят,
на пясъка се разтопяват,
цвърчат, запържват се и парят,

във собствен сос, и във водата
опитват се да се спасят,
топят се като в марината,
на закачалки нощем спят,

преяждат с миризлива цаца,
обливат се в парфюм и пот,
мухите с апетит ги кацат,
докато падат на белот,

накрая мидички си взимат
и се прибират след което,
и после цяла дълга зима
мечтаят само за морето.

3.03.2015 г.

България празнува националния празник Трети март


Днес е Националният празник на страната, в който България чества 137-та годишнина от Освобождението.

На този ден (19 февруари по стар стил) през 1878 г. е подписан Сан-Стефанският мирен договор между Русия и Турция, който предвижда възстановяването на Княжество България. 

Тържествата в София и страната ще продължат през...



източник:  http://www.dnevnik.bg

Добавил: Николай Пеняшки



7.12.2014 г.

105 години от рождението на Никола Йонков Вапцаров; живот и творчество.

   На 7 декември 2014 г. се навършват 105 години от рождението на Никола Вапцаров – български  поет и радетел за световен мир. Неговата поезия е предимно социална. Той има издадена една стихосбирка („Моторни песни”), която вижда бял свят през 1940 г.
   Както споменах в началото Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в гр. Банско тогава все още в Османската империя.  Той отраства в семейство, чиято кръв е буйна. Дядото на бъдещия поет е хайдутин и борец за свобода, който загива в борба с турците. Бащата пък е член на ВМРО, който нееднократно кръстосва планините и се сражава с османците. По линия на македонската организация в семейство  Вапцарови неколкократно гостува писателят Пейо Яворов. Майката на Никола – Елена, оказва значително влияние за неговото развитие като човек. Тя е будна, културна българка, високо образована и със силен характер. Поетът споделя, че тя се отличава с дарбата си да разказва и преразказва. Може би оттам идва и неговият бъдещ литературен талант. От Елена децата научават за някои от най-големите български и световни автори. Любимият автор на малкия Никола е Уилям Шекспир и неговото произведение – „Хамлет“.   Израснал в подобна среда, Вапцаров неминуемо е тласнат към образованието. Той завършва начално училище, след което е приет в гимназията в Разлог. В началните си години е изключително трудолюбив и работлив, любознателен е и прочита голямо количество книги. Именно в гимназията започва неговото по-сериозно вглъбяване в огромното поле на литературата. Там той попада на някои от най-великите класици –  писатели като Лев Толстой, Александър Пушкин, Емил Зола, Виктор Юго, Едгар Алън По, Хенрик Ибсен и др. В ученическите си години бъдещият поет Вапцаров се изявява като артист и декламатор, а през 1926-та е отпечатан и неговият първи творчески опит – стихотворението „Към светли идеали!“, което излиза на страниците на вестник „Борба“.   Прогимназиалният и гимназиалният период са изключително важни за Вапцаров. Именно тогава той се среща с мъчителната действителност в България след Първата световна война. Никола става идеалист и мечтател, черти твърде типични за един бъдещ творец. Младежът силно желае, след като завърши гимназия, да се премести и да следва литература. Баща му Йонко обаче не подкрепя сина си в това отношение.В резултат, Никола постъпва като курсант в Морското машинно училище във Варна. Там условията за живот са изключително сурови и неминуемо се отразяват на артистичната натура на Вапцаров. Той се съобразява със строгите изисквания на морското училище, но без да загърбва любовта си към четенето. Сред любимите му автори попадат творци като Лорд Байрон и Фьодор Достоевски. Времето, прекарано в морското училище е изключително полезно за младия Вапцаров. Покрай рецитациите и театъра, покрай въздържателните дружества на моряците и варненските ученици, той завързва много важни приятелства. Никола е много обичан от своите колеги.Младият Вапцаров получава вдъхновение и започва да пише стихове все по-често. Близо сто са творбите му, посветени само на периода на обучение в морското училище. Различни вестници и списания с радост издават негови произведения. В неговата душа се събужда една нова страст – любов към морето и машините, вярата в несломимата мъжка дружба. В края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ в. започва практиката на курсантите по корабите. Тогава Вапцаров служи на торпедоносеца „Дръзки“, а по-късно е изпратен като стажант на кораба „Бургас“. Последният отплава на далечно плаване, което оставя страхотно впечатление в съзнанието на младия поет. Според много изследователи именно тогава Никола търпи същинско социално израстване. През 1932-ра поетът най-накрая завършва и е произведен в чин офицерски кандидат. Дипломира се като пълноправен машинен техник. Вапцаров е избран да говори от името на целия випуск по случай края на обучението. Той изнася реч, която изразява мислите и чувствата на неговите колеги така, както може да ги усети само един поет. Речта освен всичко друго е и доказателство, че творецът вече не е малко момче, а е една целеустремена личност, непримирима към социалните неправди.  След всичко случило се до този момент, морякът поет изживява в годините на обучение, и е изправен пред голям кръстопът. Животът му предлага два пътя и той трябва да направи един от най-трудните избори, тъй като е разкъсан между страстта към литературата и тази към машините. В този момент бащата Йонко урежда сина си в един от най-големите вестници – „Зора“. Единственото, което се иска от Никола, е да изпрати статия за периодичното издание. Статията, която написва обаче, ясно показва, че той принадлежи към друг свят.Както знаем Никола Йонков Вапцаров се развива и утвърждава като поет през 30-те и 40-те години на XX век. За поезията от този период е характерно:Във Вапцаровият художествен свят човекът е епицентър. Човешката съдба е основната съществена тема в неговата поезия. В нея се усеща непрекъснатият диалог на негово величество човека и неговия свят.
   Вапцаров не получава работата и заради това е принуден да търси друго препитание. Постъпва като механик във фабриката на горската индустрия, но през 1936 г. е уволнен след авария. След случилото се, Никола се мести в София. Там съдбата го връхлита отново – синът му Йонко умира – нещастие, което Вапцаров приема изключително тежко. Въпреки всичко, той продължава усилено да работи в сферата на своята специализация. До края на 30-те е огняр в БДЖ и Софийски екарисаж. Макар и да е поставен в изключително тежка ситуация, Никола не се отказва от писането.
    През 1940-та излиза неговата единствена стихосбирка „Моторни песни“, която оставя много важна следа в литературата. Същата година обаче писателят е интерниран в лагера Годеч заради набирането на подписи за т.нар. „Соболева акция“. По-късно, след завръщането си оттам, Вапцаров решава да се противопостави на случващото се в България. Втората световна война е в разгара си и страната тъкмо е влязла в съюз с Третия райх. Никола, освен всичко друго, е и член на комунистическата БРП(к). Той е един от ръководните ù кадри и разгръща подривна дейност срещу намиращите се в родината немски войски. Това е причината през 1942-ра поетът да бъде арестуван.    На 23 юли същата година той е осъден по бързата процедура, след което само след няколко часа е застрелян. Така среща смъртта си един от най-големите родни писатели. Макар и свързан с комунистите, той далеч се отличава по убеждения от случилото се в България след 9-ти септември 1944-та. Вапцаров до последно остава идеалист, вярващ в утопичната мечта за по-добър живот на цялото човечество.
  - Съчетаване на творческата дейност на поети от няколко литературни поколения
 - широк жанров диапазон на поетическите текстове, в които си дават среща песимизмът и оптимизмът, индивидуализмът и колективизмът, идеята за единството и раздвоението на света.
  - Поетът Вапцаров се вписва в това художествено многообразие, с оригиналните идеи: за света, човека, историята, изкуството, за родината; и от друга страна – с диалога си с динамиката на времето.
Бурната епоха в която живее и твори морякът-поет се ражда неговата мечта и вяра в един нов, по-хуманен свят. Мечтата и вярата във Вапцаровата поезия не са декларирани пряко. Той обвързва темата за вярата с голямата тема за драматичната съдба на човека в света, в която вярата може да умре и да възкръсне, в която вярата е зависима от перипетиите в социалното битие на човека, в която вярата е индикатор за ценностната ориентация на човека в света. Вярата на поета е опора, която го превръща в борец и съзидател на нов свят. Именно тази вяра възвръща величието на човека.    Вапцаровия поетически свят художественият модел на поета започва с изображение на човека жертва-жертва на несправедливия свят, преминава през пробуждането на човека с идеята този свят да бъде променен чрез революционна борба, за да завърши с визията за един нов свят, разкриващ креативните (творческите) възможности на човека. Различното у Вапцаров в сравнение със Смирненски и Гео Милев, които също интегрират този мотив, е, че той обвързва това послание с човека.
  В Българската литература неведнъж се е поставял Гео-Милевия въпрос „Що е отечество?”  Този въпрос е поставян и от Никола Вапцаров. Доказателство е, че в структурата на своята стихосбирка поетът е обособил отделен цикъл за родината – „Песни за родината”.  Поетът е органично свързан с традиционното разбиране за отечеството, така наречената (Вазова традиция). А за Вапцаров родината е преди всичко българският народ в своето историческо минало и неговото настояще; родната земя; културата и изкуството на народа. Именно в този смисъл и аспект Вапцаров се явява приемник на Вазовото виждане за родината и нейните граждани.
    Ако за Вазов думата „народ” означава цялата единна и неразделна българска нация, за Вапцаров като радетел за световен мир, „народ” означава социални низини (което го прави близък с Ботев).  
    Много важно е да се отбележи, че отношението на Вапцаров към родината трябва да се разглежда в контекста на отношението на лирическия човек към ценностите. А именно у Вапцаров е вложен един диалектически подход – от една страна, отечеството е изначална човешка ценност, но от друга – житейския път на тази ценност може да бъде изгубена и отново намерена.    Вапцаровите стихотворения за бъдещето са свързани с утопията. Доказателство за това е, че неговата поезия обобщава две коренно различни неща – рационалния проект за обществото и копнежа по щастлив свят. 
  За Никола Вапцаров съществува и друга важна тема, която е обвързана с темата за родината, а тя е саможертвата. Със своя идеен патос, той се сближава с поета Христо Смирненски . У двамата присъства идеята за разрушаването на един свят, носещ страдания; те апелират за борба в името на един нов хуманен свят. Христо Смирненски изгражда една  романтично-утопична  визия за революционна борба на световния пролетариат, докато поезията на Вапцаров е размисъл за борбата и мястото на обикновения човек в нея. В този конкретен аспект поета Вапцаров се доближава до Ботев („Моята молитва”).  Вапцаровата поезия се характеризира с просторечива лексика, така и с използването на техническа лексика с поетични цели. Поетът майсторски използва широк стилов диапазон в една и съща творба в зависимост от движението и посоките на размисъла в нея – от високите поетизми да характерния за всекидневния език изрази. Тази негова лирика не говори агитационно, а разговорно, често и полемично. Неговата поезия е диалог (на „ти”) с епохата, с историята и със света. Неговите творби съчетават в себе си сюжетното и лирическото начало. Животът е персонифициран. Символно са представени:
хлябът – най-необходимото, насъщното в човешкото битие
борбата – разкъсване на завеса, разчупване на ледове, разбиване на клетка
барикадата – граница между стария и новия свят (като при Христо Измирлиев – Смирненски)
Новият свят – утро, пролет, зора
Песента – нейният образ е двузначен – израз е като на човешкото у човека, така и на способността човек да има вяра и идеали
В своята поезия поетът Вапцаров често търси метафори, с които изразява дехуманизиращата същност на света – най-често свързани с представата за затворено пространството – затвор, капан, клетка.Затворените пространства често се използват в изкуството, като ключови метафори за изразяване трагизма на човешката участ.Лирическото време „вчера” и „днес” е времето на злото, а „утре” е романтичното и утопично очакване на живота, който ще дойде „по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден”.
Усеща се, че графиката на стиховете е раздвижена, динамична, стъпаловидна.  
---
© автор: Николай Пеняшки – Плашков 

6.12.2014 г.

ЙОТО ПАЦОВ представи романа "ЛЪЖЕКЕРВАН" в гр. Добрич



Вчера 5.12. 2014 г., в гр.Добрич, от 18 часа, в галерия "Георги Петров" намираща се в Луксор - Сити център под Областна управа , писателят, журналист и общественик  Йото Пацов представи романа "ЛЪЖЕКЕРВАН".

Организатори на това литературно събитие са, Сдружението на писателите - Добрич, Литературен кръг "Смисъл" - София, със съдействието на община Добрич.  
Бяха представени и сборниците с разкази: "Фараонът на лисиците", "Петелът кълве лисиците", мистичните сказания "Чудото с българина. Мистични сказания", "Перо от гарван", "Единаци", "Мравучки" и сборник документални разкази на фронтоваци - "Българските герои по фронтовете на Първата световна война", в който има материали и за войната в Добруджа. Сборникът е съставен в съавторство с генерал Иван Мечков.
















Творчеството на Йото Пацов ще бъде представено от поета с китара Гриша Трифонов, който е и редактор на две от книгите му. Литературното представяне ще бъде подсилено  столицата да бъде подсилена и от поета Николай Милчев.


Йото Пацов е роден на 28 декември 1949 г. в София. Писател. Журналист. Общественик. Фотограф. Завършил българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Специализирал е във Факултета по журналистика на Московския държавен университет.

Работил е като редактор в Бюрото на Агенция по печата „Новости“ /днес – РИА „Новости“/ в София, съветското списание в България „Днес и утре“, както и в периодичния печат. Участвал със свои материали, разкази и очерци в сборници, антологии и др., напр. „Българска ловна антология“, „Горска христоматия“ и др. Съставител и автор на учебник за ловци „Ловът в България“, на сборника „Българските герои по фронтовете на Първата световна война“ и др. Кореспондент на чуждестранни печатни издания, в т. ч. и военен кореспондент в Албания, Хърватска, Босна и Херцоговина. Пръв чуждестранен журналист, проникнал в зоната на Чернобилската катастрофа 20 дни след взрива. Пътувал из Сибир, Далечния изток, Средна Азия, Индия. Бил е преподавател и секретар на Пловдивската духовна семинария “Св. Св. Кирил и Методий”.
Член на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и на Съюза на ловците и риболовците в България.


1.11.2014 г.

Първи ноември – Ден на народните будители

   Няма народ, който да живее сам за себе си. Духовната принадлежност и признанието към народните будители, за които говорим в днешния празничен ден, имат изключително важно значение за българската нация. 
  Духът във всеки един от нас е най-ценното и възвишено качество във всеки един от нас, както и за българската нация.
   Най-важният показател за това е създаването на Българската държава от Хан Аспарух през 861 година. Именно този несломим български дух на българския народ е издържал на 5 - вековното османско робство, на което е била подложена нашата българска мила родина България. 
  В новоосвободената Българска държава както масовият човек, така и интелигенцията съзнавали активната роля, решимост и признателност на народните будители - възрожденски писатели, революционери и други об-щественици, които кръщавали училища, читалища, улици и булеварди с имената на загиналите български герои. 
  По този повод Министърът на народното просвещение в България Стоян Омарчевски внася предложение в Министерски съвет за определянето на 1-ви ноември за Ден на Българските народни будители през 1922 година.     Този ден е честван за първи път в гр. Пловдив през 1909 година, а от 1921 година до 1945 година е общонационален празник. 
   Традицията на празника се възобновява със Закон за допълнение към ко-декса на труда, приет от 36-то Народно Събрание на 28 октомври 1992 г. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и не-присъствен ден за всички училища и Университети в страната. Петър Константинов дава идеята за възстановяване на този тържествен ден - един от най-светлите български празници. Той е посветен на паметта на българските просветни дейци, журналисти, отдали своята активна дейност и творчество за народно самосъзнание. 
   В този тържествен ден българският народ най-тържествено възвеличава подвига на възрожденските дейци и революционери, благодарение на кои-то се е създала атмосферата, повела българския дух към борба за незави-симост. 
   Малко са държавите в целия свят, които имат празник на духовността. Той е посветен на делото на борците за национално освобождение, раде-телите, книжовниците, просветителите съхранили духовните ценности на нацията ни и нейния морал, опазени през вековете. 
   Великите имена, с които свързваме този светъл ден са Захари Стоянов, Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Г. Сава Раковски, Васил Левски, Хри-сто Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов, Стефан Стамболов - все велики личности, но малка част от всички истински заслужили българи, които не само са показали, но и доказали какво означава да милееш за родината си, и с готовност да отдадеш живота си за нея.
     Поклон пред светлата им памет и честит празник!

автор: Николай Пеняшки - Плашков 
Добрич; 1.11. 2014 г.