Китайска азбука , йероглифи и още много...

部首目录
№
部首全名
发音         原字              旁型             翻意             例子
一画
1 点字旁 diănzìpáng 丶 точка 为、头、农
2 衡字旁 héngzìpáng 一 хоризонтална 才、三、不
3 竖字旁 shùzìpáng 丨 вертикална 师、肉、北
4 撇字旁 piĕzìpáng 丿 извита наляво 千、么、长
5 乙、钩旁 yĭ-gŏupáng 乙 (乛、乚) нагъната 了、以、买
二画
6 点横头 diănhéngtóu 亠 точка-хоризонтална 市、夜、变
7 两点水 liăngdiănshuĭ 水 冫 две точки вода 冰、冻、冷
8 秃宝盖 tūbăogài 冖 непълен покрив 写、军、冠
9 言字旁 yánzìpáng 言 讠(訁) реч (отляво) 话、谁、语
10 二字旁 èrzìpáng 二 二 две 干、云、些
11 十字旁 shízìpáng 十 十 десет 毕、直、卑
12 厂字头 chăngzìtóu 厂 厂 фабрика 厨、厕、历
13 三匡栏儿; 三匡 sānkuānglánr; sānkuāng(r) 匚 обграждащ (рамката на 医) 医、匠、区
14 卜字旁 bǔzìpáng 卜 卜 гадателна кост 卡、外、桌
15 立刀旁 lìdāopáng 刀 刂 изправен нож 剧、刚、别
16 同字匡儿 tóngzìkuāngr 冂 обграждащ (рамката на 同) 同、肉、周
17 八字头 bāzìtóu 八 八 осем 公、只、前
18 人字头 rénzìtóu 人 人 глава на човек 会、今、个
19 立人旁 lìrénpáng 人 亻 изправен човек 他、位、俄
20 勺字匡 shàozìkuāng 勹;孑;孓 лъжица 勺、句、够
21 儿字旁 érzìpáng 兒 儿; 兒 еризация 兄、先、光
22 几字旁 jǐzìpáng 几 几 няколко 凡、凤、凭
23 私字儿 sīzìr 厶 коленичил човек 能、台、参
24 又字旁 yòuzìpáng 又 又 отново 对、欢、叔
25 建之旁 jiànzhīpáng 廴 ключът на 建 廷、延、建
26 单耳旁 dān`ĕrpáng 耳 卩 едно ухо 印、危、卷
27 阜字旁 (左耳旁) fùzìpáng 耳 阝 ляво ухо 队、阳、附
28 邑字旁 (右耳旁) yìzìpáng 耳 阝 дясно ухо 邮、那、部
29 山字匡 shānzìkuāng 凵 обграждащ (рамката на 山) 出、画、凸
30 角字头 jiăozìtóu 角  рог 色、象、争
31 力字旁 lìzìpáng 力 力 сила 动、助、努
三画
32 三点水 sāndiănshuĭ 水 氵 3 точки вода 没、法、洗
33 竖心旁 shùxīnpáng 心 忄 изправено сърце 忙、性、怕
34 宝盖头 băogàitóu 宀 “капакът на съкровището” 字、安、客
35 将字旁 jiàngzìpáng 丬(爿) генерал (ключът на 将) 壮、将、妆
36 广字旁 guăngzìpáng 广(廣) 广 широк; обширен 床、应、店
37 门字匡 ménzìkuāng 门(門) 门(門) порта; врата 问、间、闭
38 走之旁 zŏuzhīpáng 走 辶(辵) краче 运、这、近
39 工字旁 gōngzìpng 工 工 работа 左、差、式
40 土字旁 tŭzìpáng 土 土 земя 墙、场、地
41 士字旁 shìzìpáng 士 士 воин 壶、壮、声
42 草字头 căozìtóu 草 艹(艸) трева 节、英、花
43 大字旁 dàzìpng 大 大 голям 太、奇、套
44 弄字底 nòngzìdī 廾 (пикт.) легло (долната част на 弄) 异、弄、开
45 尤字旁 yóuzìpáng 尤 尢 ключът на 尤 尤、尬、尴
46 寸字旁 cùnzìpáng 寸 寸 ключ “цун” (3,33 см.) 封、对、寿
47 弋字旁 yìzìpáng 弋 弋 стрела на корда 贰、式、忒
48 立手旁 lìshŏupáng 手 扌 изправена ръка 抱、打、把
49 小字旁 xiăozìpáng 小 小; малък 尔、当、省
50 口字旁 kŏuzìpáng 口 口 уста 哦、喝、吃
51 围字匡 wéizìkuāng 囗 обграждащ 国、回、因
52 巾字旁 jīnzìpáng 巾 巾 кърпа, плат 帮、币、市
53 山字头 shānzìtóu 山 山 планина 岁、出、岛
54 双立人旁 shuānglìrénpáng 人 彳 двама изправени хора 得、德、律
55 三撇旁 sānpiĕpáng 彡 три извити наляво 形、参、须
56 夕字旁 xīzìpáng 夕 夕 вечер 名、岁、多
57 折文儿 zhéwénpáng 文 夂 обърнато 文 备、处、夏
58 犬字旁 quănzìpáng 犬 犭 куче 狱、猫、猜
59 食字旁 shízìpáng 食 饣;飠 храна 饭、馆、饺
60 横山旁 héngshānpáng 山 彐; 彑 обърната планина 归、寻、帚
61 尸字旁 shīzìpáng 尸(屍) 尸 труп 局、屋、层
62 己字旁 jĭzìpáng 己 己; 已; 巳 ключ шести цикличен знак (ключ 己) 已、巴、导
63 弓字旁 gōngzìpáng 弓 弓 лък 弗、弱、强
64 屮 芻、屯、屰
65 女字旁 nǚzìpáng 女 女 жена 好、她、姨
66 幺字旁 yāozìpáng 幺 幺 едно 乡、兹、幽
67 子字旁 zĭzìpáng 子 子;孑;孒 孓 дете 学、孔、孩
68 绞丝旁 jiāosīpáng 丝 糸;纟;糹 коприна 经、纸、级
69 马字旁 mǎzìpáng 马 马;馬 кон 驴、驾、驻
70 巢字头 cháozìtóu 巛 гнездо 巢、災、巠
四画
71 四点底 sìdiăndī 火 灬 4 точки (отдолу/огън) 点、热、照
72 斗字旁 dŏuzìpáng 斗 斗 черпак 料、斜、斟
73 文字旁 wénzìpáng 文 文 писмен знак 齐、斑、斋
74 方字旁 fāngzìpáng 方 方 квадрат 房、放、施
75 火字旁 huŏzìpáng 火 火 огън 灰、灾、烤
76 心字旁 xīnzìpáng 心 心 сърце 志、想、意
77 户字旁 hùzìpáng 户 户 дом; род 房、所、扇
78 示字旁 shìzìpáng 示 礻(示) жертвен олтар 礼、祝、视
79 王字旁 wángzìpáng 王 玉;王;玊 император/ нефрит 班、现、球
80 韦字旁 wéizìpáng 韦 韦;韋 (обработена) кожа 韧、韫、韬
81 木字旁 mùzìpáng 木 木, 朩 дърво 板、柜、楼
82 犬字旁 quǎnzìpáng 犬 犬 куче 哭、臭、献
83 歹字旁 dǎizìpáng 歹 歹 зло 列、死、殊
84 车字旁 chēzìpáng 车 车(車) кола 轻、辆、轨
85 戈字旁 gézìpáng 戈 戈 копие 戋、成、我
86 比字旁 bǐzìpáng 比 比 сравнявам 毕、毙、皆
87 瓦字旁 wǎzìpáng 瓦 瓦 керемида 瓶、瓷、瓮
88 止字旁 zhǐzìpáng 止 止 спирам 正、此、肯
89 敲字旁 qiāozìpáng 攴 ръка с пръчка 敲、斅、敍
90 日字旁 rìzìpáng 日 日 слънце 晴、昨、明
91 曰字旁 yuēzìpáng 曰 曰 говоря 曲、者、曾
92 贝字旁 bèizìpáng 贝 贝(貝) мида 贵、赛、货
93 见字旁 jiànzìpáng 见 见(見) виждам; гледам 观、现、视
94 父字头 fùzìtóu 父 父 баща 爷、爸、爹
95 牛字旁 niúzìpáng 牛 牛; 牜 крава 物、牺、特
96 手字旁 shŏuzìpáng 手 手 ръка 拜、拿、拳
97 毛字旁 máozìpáng 毛 毛 косми 尾、毫、毯
98 气字旁 qìzìpáng 气 气 газ, въздух 氧、氛、氢
99 反文旁 fănwénpáng 文 攵 ръка с пръчка 收、改、敌
100 片字旁 piānzìpáng 片 片 парче 版、牒、牌
101 斤字旁 jīnzìpáng 斤 斤 брадва 断、斧、新
102 爪字旁 zhuǎzìpáng 爪 爪; 爫 нокти; сграбчвам 受、爱、爬
103 肉月旁 ròuyuèpáng 肉; 月 月 месо-луна 朋、脏、胖
104 欠字旁 qiànzìpáng 欠 欠 недостиг; липса 次、软、歌
105 风字旁 fēngzìpáng 风 风;風;凬 вятър 飒、飘、飓
106 殳字边 shūzìbiān 殳 殳 бамбуково оръжие 段、殿、殴
107 聿字头 yùzìtóu 聿 肀;聿 ключ „ю” 隶、肃、肆
108 毋(母)字旁 wú(mŭ)zìpáng 毋 毋 ключ „у” /ненужен/ 母、毒、每
109 水字旁 shuĭzìpáng 水 水;氺 вода 求、录、泉
五画
110 穴字头 xuèzìtóu 穴 穴 пещера 穿、穷、容
111 立字旁 lìzìpáng 立 立 стоя прав 站、音、童
112 病字头 bìngzìtóu 病 疒 болест 疼、痛、瘦
113 衣字旁儿;衣补儿 yīzìpángr;yībǔr 衣 衤 дреха 初、袖、被
114 示字底 shìzìdī 示 示 жертвен олтар (отдолу) 票、禁、示
115 石字旁 shízìpáng 石 石 камък 码、硬、碑
116 龙字旁 lóngzìpáng 龙 龙;龍;龜 дракон 砻、垄、龛
117 业字旁 yèzìpáng 业(業) 业 занимание; работа 业、凿、業
118 目字旁 mùzìpáng 目 目 око 看、睡、眼
119 田字旁 tiánzìpáng 田 田 поле 甲、申、由
120 四字头 sìzìtóu 四 罒 четири 罚、罪、罗
121 皿字底 Mĭnzìdī 皿 皿 съдина; посуда 孟、盖、盘
122 金字旁 jīnzìpáng 金 钅;釒 метал; злато 银、铁、铜
123 矢字旁 shĭzìpáng 矢 矢 стрела 知、短、矮
124 禾字旁 hézìpáng 禾 禾 житно растение 和、利、科
125 白字旁 báizìpáng 白 白 бяло 百、皂、的
126 瓜字旁 guāzìpáng 瓜 瓜 тиква 瓠、瓢、瓣
127 鸟字旁 niăozìpáng 鸟 鸟 птица 鸡、鸭、鹦
128 用字旁 yòngzìpáng 用 用 използвам 甩、甫、甭
129 矛字旁 máozìpáng 矛 矛 копие 柔、矜、蟊
130 疋字旁 pĭzìpáng 疋 疋; топ (плат) 蛋、楚、疑
131 皮字旁 pízìpáng 皮 皮 кожа 皱、皲、颇
六画
132 衣字底 yīzìpáng 衣 衣 дреха (отдолу) 表、裂、衰
133 羊字头 yángzìtóu 羊 羊; овца 美、着、盖
134 米字旁 mĭzìpáng 米 米 ориз 类、料、粉
135 耒字旁 lĕizìpáng 耒 耒 вила (сечиво) 耕、耗、耔
136 老字头 lăozìtóu 老 耂 стар 者、孝、老
137 耳字旁 ĕrzìpáng 耳 耳 ухо 取、聋、聚
138 臣字旁 chénzìpáng 臣 臣 чиновник 臣、卧、臨
139 西字旁 xīzìpáng 西 覀;西;襾 запад 要、票、栗
140 页字旁 yèzìpáng 页(頁) 页;頁 страница 顺、须、顿
141 虎字头 hūzìtóu 虎 虍 тигър 虎、虑、虚
142 虫字旁 chóngzìpáng 虫 虫 насекомо 虽、虾、蜜
143 缶字旁 fŏuzìpáng 缶 缶 делва 缸、缺、罂
144 舌字旁 shézìpáng 舌 舌 (анат.) език 乱、舒、辞
145 竹字头 zhúzìtóu 竹  бамбук 答、箱、笔
146 臼字旁 jiùzìpáng 臼 臼 кътник 臾、舀、舅
147 自字旁 zìzìpáng 自 自 собствен; самолично 自、息、臭
148 血字旁 xuèzìpáng 血 血 кръв 血、衄、衅
149 舟字旁 zhōuzìpáng 舟 舟 лодка; кораб 般、船、航
150 羽字旁 yŭzìpáng 羽 羽 пера 扇、翁、翰
151 艮字旁 gènzìpáng 艮 艮 ключ „гън” (трети цикличен знак) 良、既、即
152 紧字底 jĭnzìdī 系 糸 коприна (отдолу) 累、紫、紧
七画
153 辛字旁 xīnzìpáng 辛 辛 ключ „син” (осми цикличен знак) 辩、辫、辣
154 言字底 yánzìpáng 言 言 реч (отдолу) 訇、誉、誊

Съставител: Яна Шишкова
Поставил: Николай Пеняшки - Плашков
Може да продължите с интерес в следния сайт:  ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ИСТОРИЯ НА КИТАЙСКАТА ПИСМЕНОСТ

Обърнете внимание на историята и развитието на китайската писменост, на която ще проследим произхода.

В китайската система за написването и, е кредитирана като най-старата писмена система, която е била в непрекъсната експлоатация. Най-ранните следи от писмена система, която е получила само незначителни промени с течение на времето, датират от повече от пет хиляди години. Китайците имат всички причини да се гордеят с това невероятно явление, което е важна част от тяхната култура.
Системата, която съществува и днес, се възползва от характера на символите, известни като Хан знаци.
Общият брой на символите в китайската писмена система е в съприкосновение близо до петдесет хиляди души. Съвременните символи за използване на езика, независимо дали се четене, говорене  или за писане, се не повече от четири хиляди знака. Останалите се употребяват  от доста време, но все още са в съзвучие със събирането на тази древна система за писане.
Като нация Китай е далеч напред в сравнение с нейните съседни страни в дните. Тя е първата  сред източноазиатските държави,  в която се разработва официално писмена система на свои собствени буквени знаци. Именно от тяхната система се развиват японската, корейската и виетнамската писмени системи.
Това е причината да се намери богатото използване на китайските символи в техните езици.

Разработването на система за писане

Исторически писмената система е ограничена до използването на един смисъл, символи, които биха могли да бъдат опростени, нито да се добавят един с друг и да се произвеждат  повече думи.
С течение на годините обаче писмената система получи някои промени, който включват въвеждането на поли – сричкови знаци. Тези символи са направени от съчетанието на два или повече други символи. Това е нещо, което не спада към писмената  система, преди това време.
Винаги е имало няколко различни диалекти на китайския език. В писмен вид системата остава точно в един и същ за цялата страна. Единствената разлика е по отношение на произношението. В писмен вид система е известна като sinography и китайски йероглифи се наричат ​​sinogrphs.

Проследявайки произхода

Последните археологически открития са отблъснати от датите на произхода на китайската система и за написването и от преди повече от пет хиляди години. Изглежда, че дълбоко се рови в историята на китайската система с цел подробното и написване във времето назад.
Има някои периодични констатации, които предизвикват голям интерес. Някои дори твърдят, че система за писане датира от повече от осем хиляди години. Тези твърдения обаче не са сто процента сертифицирани, защото изолираните открития затрудняват да се уточнят конкретните изводи за цялата система.
Въпреки това,  археолозите с основателна причина подозират, че китайската писмена система надхвърля значението си в настоящия  момент. Най-старият скрипт, който е получил единодушното потвърждение е великолепен сценарий  “оракул кост”, която принадлежи на периода, известен като династията Шанг.
Именно в това е доказателството, че ръстът на китайската писмена система е документиран.
. автор, превод и разработка: Николай Пеняшки – Плашков
.
Ползвани материали от Интернет / на английски/