УОЛТЪР СКОТ

Детство и образование

Уолтър Скот e роден на 15 август 1771 година, в семейство на единбургски адвокат. Поради крехкото си здраве той прекарва голяма част от детството си във фермата на дядо му, където се заражда интересът му към местните народни предания и легенди.Тази любов към фолклора го съпътства през целият му живот. Завършва право и става адвокат.

Литературна дейност

Събира и издава няколко тома древни балади. Уолтър Скот чете в превод и в оригинал значителни поетични произведения на френски, италиански и немски писатели, което го подтиква към лично творчество и развива поетичния му усет. Едва по-късно през 1814 година, когато е утвърден и признат поет Уолтър Скот издава "Уейвърли" - първият от поредицата исторически романи. Неговите романи са повлияни от Пушкин, Достоевски, Балзак, Виктор Юго. Силата на това въздействие се крие в различния тип литература, която предлага Скот: нов вид исторически роман, построен върху задълбочени проучвания и достоверно представящ отминалата епоха. според един изследовател на творчеството му, в романите на Скот има обрисувани 2836 действащи лица, включително 37 коня и 33 кучета; според друг, подобна галерия от образи няма дори и в творчеството на Шекспир.

Последни години

Признат за един от най-големите британски - шотландски новелисти, през1820 година Уолтър Скот получава благородническа титла. Собственик на издателска къща, с амбиции на просветител, представил на съвременниците си книги на Драйдън, Даниел Дефо и Суифт, документи, биографии, фолклор и литературни анализи; създател на романите "Айвънхоу", "Кенилуърт", "Единбургската тъмница" и много други, през 1825 година видният писател фалира и е принуден да работи усилено до смъртта си през 1832 година, за да изплати дълговете си.


Поеми

- "Песента на последния минстрел" (1805)
- "Мармион" (1808)
- "Дамата на езерото" (1810)

Романи

- Уейвърли (1814)
- Роб Рой (Rob Roy) (1818)
- Айвънхоу (Ivanhoe) (1820)
- Абатът (The Abbot) (1820) - исторически роман, посветен на Мария Стюарт
- Кенилуърт (Kenilworth) (1821)
- Ламермурската невеста (The Bride of Lammermoor) (1819)
- Куентин Дъруард (1823)

ЯНУШ ПИЛИНСКИ

Янош Пилински е роден в Будапеща, където завършва гимназия и университет. През 1944 год. е  мобилизиран, а година по-късно обхожда военнопленническите лагери в Германия. Преживяното през тия години е постоянна тема и в досегашното му творчество.
От 1957 година е редакторския католически седмичник “Уй ембер” ( “Нов човек”)
През 1960 – 1970 – те дава свои стихотворения да се четат в Европа и САЩ.
Работил е с режисьор Dyuloy Maar, който по-късно продуцира няколко документални филми за поета.
Пилински получава най-напред призвание извън Унгария.
Пише от 1940 год. През 1946 г. издава първата си книга “Трапец и преграда”, последвана от “Ден трети” 1959 год., “Реквием” (1963) , ” Иконите на големия град” (1970) и др.
Издал е около десетина книги, сред които и “Златната птица” (1957) – приказки в стихове за деца.
За светогледа на Пилински е характерен и дуализмът, който се отдалечава постепенно от догмите на католицизма. Особен интерес представлява твърдата му антифашистка позиция, роденият от съчувствие към човека хуманизъм, богатството и точността на езика, бягството от формотворчеството в името на една кратка и изпълнена с простота и настроение фраза.
Посрещнато добре от унгарската литературна критика, творчеството на Пилински е отличено с наградата “Баумгартен” през 1947 г., а по-късно – с наградата “Атила Йожев”. Янош пилински умира на 27 май , 1981 г. в Будапеща.
Поезия:

Trapéz ове korlát / трапец и барове ( 1946 ) Harmadnapon / В деня на трета ( 1959 )
Nagyvárosi ikonok / икони на града ( 1970 )
Szálkák / Splinter ( 1972 )
Кратер / кратера ( 1976 )

Драма

Rekviem / Реквием ( 1964 , сценарий)
Végkifejlet / изолация ( 1974 )

Проза

Beszélgetések Шерил Suttonnal / Разговори с Шерил Сътън ( 1977 , роман-диалог)
Szög ове olaj / нокти и мир ( 1982 , есета)
А ünnepélye mélypont / Фестивал на отчаянието ( 1984 , разкази и драми)

...
източник: Уикипедия