Китайският писател Мо Йен пристига в България

Китайският писател и нобелов лауреат за литература за 2012 г. Мо Йен пристига в България в края на септември, съобщи Антония Цанкова, директор на Института "Конфуций" към СУ "Св. Климент Охридски".
До момента Мо Йен е познат на българскитечитатели с романа си "Промяната", преведен от английски език. Носител е на много литературни наград.

Той е автор на новели, повести, романи и сборници с кратки разкази и есеистика. Сред най-известните му произведения е повестта "Червено сорго" (1986 г.), залегнала в основата на сценария на едноименния филм под режисурата на Джан Имоу, който печели през 1988 г. голямата награда "Златната мечка" на Берлинския филмов фестивал.

Негов е и разказът "Люлката на бялото куче" (1985 г.), който също е филмиран, разказът "Прозрачният морков" (1985 г.) и др.

Мо Йен е поредният нобелист, който ще бъде удостоен с титлата почетен доктор на СУ "Св. Климент Охридски". Орхан Памук и Марио Варгас Льоса бяха удостоени с почетното звание през 2011 г. и през 2013 г.

"София диша" на "Ангел Кънчев"

София /КРОСС/ На литературата е посветено днешното издание на вече традиционния фестивал "София диша". На улица "Ангел Кънчев" от 16 до 22 часа актьори ще припомнят на децата приказки от български и чужди автори.

Литературният следобед ще започне в 16 ч. и сред акцентите му още са: четене на български, чуждестранни, народни и съвременни приказки за малки и пораснали деца от актьорът на Сатиричния театър Петко Каменов; разговор с един от най-продаваните живи испански автори - Хуан Антонио Берниер и представяне на книгата му "Философията и две врабчета"; срещи-дискусии специално за феновете на книгите-игри (със сребърният медалист в конкурса за най-добра книга-игра за 2013 г. Спасимир Игнатов, с Емануел Керо - френски автор, носител на наградата Yaztromo 2010' за най-добра френска книга-игра, както и с най-популярния автор на книги-игри през 90-те години - Майкъл Майндкрайм).
За почитателите на научната фантастиката ще има обсъждане на "Анихилация" от Джеф ВандърМиър с модераторът Александър Попов, който води сбирките за фентъзи и фантастика на Greenwich Book Club. Ще има представяния на книги, отстъпки от коричните цени, четения, игри на "Скрабъл" и всякакви други

Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/sofiya-disha-kunchev-1424856.html#ixzz39z6H14al

СОПОТ ЧЕСТВА РОЖДЕНИЕТО НА ВАЗОВ

С едноседмични празненства Сопот, родният град на Иван Вазов, отбелязва 164-та годишнина от рождението на Патриарха на българската литература.

Тази година честването е посветено и на 120-та годишнина от издаването на първия български роман „Под игото“ като самостоятелно издание.

С откриването на изложбата „Сопот – минало и настояще“ на фотографа Пламен Самуилов тази вечер започват тържествата в Сопот. Експозицията е подредена в двора на къщата музей на писателя, където по-късно ще ...

продължете от тук: http://dariknews.bg

поставил: Николай Пеняшки - Плашков

Бардът Милен Тотев от Ловеч с нов музикален проект

Диск с отбрани песни от Македония! Това е новият проект на барда Милен Тотев, се разбра в ресторанта на ловешкия хотел „Президиум“ снощи. Трубадурът сам представи част от песните, които ще бъдат включени в диска. Сред слушателите му бяха различни отговорни деятели от банковото дело, църквата, та чак до бизнеса с петролни продукти.
Милен Тотев живее в Ловеч. От 1975 г. започва да изпълнява на концерти в България и... 

  продължете да четете от: http://lovechmedia.com

Камелия Кондова представя в столицата "Бай Георги има тъжни рамене"

Днес на 17 февруари, в гр. София от 18.00 часа, в ресторант „Рубаят” беше представена най-новата книга на поетесата Камелия Кондова „Бай Георги има тъжни рамене” на издателство „Мартине” – Добрич.
Новата стихосбирка на Добричката поетеса бе представена на живо на 16 февруари вечерта в „Нощен хоризонт” с водещ Кармен Манукян.

Камелия Кондова e родена през 1969  в Добрич. Съавтор е на две деца и автор на 7 стихосбирки. Първата „Повод за живот” е издадена в далечната 1988, последната /засега/ „Колко е живот да му се сърдя” – през 2010. През тези години се е „разписала” като студент – българска филология във Великотърновския университет, радиожурналист и пишман драматург /автор на либретото на два мюзикъла / в Габрово, вестникар в добруджански всекидневник. От осем години живее и работи в София.
Представените по-надолу стихове са от настоящата й книга „Бай Георги има тъжни рамене“.

ПРИЯТЕЛИ

Напоследък осъмвам на късната маса с Мария –
не онази библейската – а на моя приятел –жена.
Като виното свърши - започваме мрака да пием.
/Мене мрак не ме хваща и оставам със трезва глава./
Аз съм срещала мрак с честни сини очи и с ръчища –
щом отпуснат юмруци – се разлистват в любовни ръце.
Не съм жива след него, затова не се плаша от нищо.
Само малко ми липсва мойто бившо страхливо сърце.
Затова си крада от живота в страха на Мария.
Този толкова важен, здравословен, спасителен страх,
с който търка петна от покривката, та така да изтрие
всички смърти, които, уж с трезва ръка , но разлях.
После моят приятел се връща, по-безстрашен от мене.
Води ангел със себе си – ангел с честни и сини очи.
И събличаме думите. И оставаме само по вени.
/Той е с повече смърти – затова и по-дълго мълчи./
Пада ангелът трезвен.Той не иска от мрака да пие.
/А така си приличат – мрак и ангел на трезва глава./
И накрая разбирам, че живея в страха на Мария. И в страха на мъжа ми. Но той е за риба сега...

ТАКА СЕ ОБИЧА ХУДОЖНИК

Нека рисува. Не мен. Аз съм смъртна жена.

Нека е някое светлонебесно момиче.

Нека е курва. Така се разказва душа.

/Аз съм наясно, че само душа се обича/.

Нека вони на мастика, на чесън и пот.

Нека от супа, от дреха, от мен се откаже.

Но нека рисува. Така се разказва живот.

/Аз съм наясно, че в този живот съм пейзажа./

Нека да гази през кал, през тела, през сърца.

Нека, когато заплача, така да се смее –

че да пресъхна. Така се разказва смъртта.

/Аз съм наясно колко съм малка пред нея./

Ще се облегна на рамото на непознат...

/Знам,че съм хубава, точно когато тъгувам/.

Но като свърши карминът по целия свят,

нека рисува с кръвта ми. Но нека рисува!

ДАЛЕЧ ОТ МЕН МЪЖЕ ВАРЯТ РАКИЯ

„Стар приятел в кръчмата изпъшка:

ТЕ не заслужават да сме трезви!”

                                      Добромир Тонев

Докато чакам новия потоп,

та преди него да не се затрия,

свещенодействат, само че без поп –

отчаяни мъже варят ракия.

Далеч от мен е този ритуал,

но в своята обреченост ме мами.

Един от тях, най-много побелял,

е с ореол – навярно е баща ми...

И аз не искам да ядосвам Бог,

но виждам ясно как с венец от тръни,

един от тях – най-тънък и висок,

първак отпива – сякаш е синът ми...

Пак там, насред цигарения дим,

един от тях продумва мойто име.

Навярно е несбъднат, но любим.

И сигурно ме мисли за любима...

И се отваря с крехка светлина -

на ада ли ,на рая ли вратата...

И... всичката ми мъка излетя

далеч от мен. Навярно е душата.

КОГАТО ХАСКОВО Е СПОДЕЛЕНО

Във нощта на голямото можене,

през която се случват магиите

и жените си спомнят за кожата,

а мъжете си мерят... ракиите.

Във нощта за разстрел на приятели -

оредели редиците лъсват.

И жените припадат по лятото ,

а мъжете са есенно-късни.

Във нощта на китари изстинали,

песента е през облак далечна.

И жените са вече без минало,

а мъжете – без бъдеще вече...

Остани тази нощ до сърцето ми

- тази фигурка тъжна от восък.

Ще ти дам всички думи проклети.

Уморих се сама да ги нося...

ДЕЛЧЕВО

Бабичката шари пред очите ми.
Сякаш ту я има, ту я няма.
"Що седиш на сянката - ме пита.
- Ти ли си от хляба по-голяма?
Как без слънце искаш да узрееш?
Кисела и клисава ще станеш.
Може да се храниш със идеи,
но тежко, на който с теб се храни."

РАЗБИРАМ Я...

Разделям се със теб за кой ли път.

И в сряда, и във петък, и в неделя...

Оставам по душа, затривам плът.

/Но и с душата после се разделям./

Расте вина със благороден ранг.

Не съм родена да разтурвам къщи.

Сърцето е повреден бумеранг –

запращам го по теб, а не се връща!

Не знам с коя от съвестите спя,

но все по-малко спя и по-проклето.

И във съня – деца, деца, деца.

И твоите. И мойте. И детето.

Детето, нероденото дете,

което някой ден ще ме накаже.

Разделям се и днес. И не съвсем.

Но на раздяла, трябва да ти кажа:

докато спеше – снощен, гол и бос,

с пулсиращи и уязвими вени,

така ми заприлича на Христос,

че проумях  Мария Магдалена.

НЕ Е МАЙКА ТЕРЕЗА

Погали смърт – превърна я в живот.

Прибра едно бездомно пеленаче.

Пося любов – поникна райски плод.

Нахрани с него  няколко палача.

По пътя си премести планина,

вода избистри и змия прегърна.

Пресече със слепеца вечността

и след това за друг слепец се върна.

Спаси ловец. Сега лекува вълк –

докато светне сивата му риза.

Не е от благородство и от дълг.

И много е далеч от алтруизъм.

Да, има нещо гнило във това.

Разбрах, под тези триста тона нежност,

защо спасява чуждите сърца.

Защото нейното е безнадеждно.

МАНТРА

Трябва да съм силна, силна, силна.

Не за трима,боже, а за десет.

Трябва светлината да ми стигне –

та да видя пилците наесен...

Трябва мама да не се тревожи.

И синът ми да не е виновен.

Трябва след милувката на ножа

да остане естетичен спомен.

Трябва да съм ангелски красива,

та любимият да осъзнае,

че в мига, във  който си отивам –

просто правя крачката към Рая...

Трябва най-добрия си приятел

за добро момиче да оженя.

Та в мига, във който ме изпрати,

да е влюбен и щастлив и... верен.

Трябва да прилича на поема

моето напускане на всичко.

Но животът взема, взема, взема...

Някой друг да го чете  на срич –ки...

БАЙ ГЕОРГИ
...................... автор: Елена Биларева

Бай Георги има тъжни рамене.

Но псува...и тъгата си изправя.

На гняв я сторва. И така расте,

че му е крива цялата държава.

Сами сме. И държавата съм аз.

Бай Георги става грозен и  циничен.

„Млъкни ,ма, курво!” – извисява глас –

Да пукнеш!”  А пък всъщност ме обича.

Бай Георги няма пътища назад.

Каквото е живял, го е подпалил.

И вече никой не го помни млад.

И той не помни. Помни само залез.

Сами сме – значи залезът съм аз.

Примигвам с бивши мигли на момиче.

„Иди си, залез” – извисява глас –

Проклет да си!” А всъщност ме обича.

Бай Георги е до болка свечерен.

И сее клетви. И пониква троскот.

Дори да няма  вече божи ден,

си има стара приказка със Господ.

Сами сме – значи Господът съм аз.

Той затова три пъти ме отрича.

„Да ти го... в Бога – извисява глас –

Презирам те! – а всъщност, ме обича.

И се смалявам – от жена – в дете.

И вече нямам сили да се боря.

Любимият е с тъжни рамене.

Но нека за бай Георги си говорим.

РОЖДЕСТВО

Сняг заваля в онази нощ, но късно.

Светът не можеше да стане бял.

Човечеството вече беше мръсно.

То вече бе направено от кал.

Затътри Йосиф калните галоши

към кръчмата – да черпи по едно.

По три изпиха. Гледаха го лошо:

баща на син с небесно потекло.

И той се срина. Злото се прокрадна

Във - иначе добрата му душа.

И се прибра вместо с букет – със брадва.

Замахна, но се свлече във калта.

Мария С гняв измоли небесата,

на две превита в калния си шал:

Дано синът ми ходи по водата!

Дано и той не гази в тази кал!

ЗА БАЙ ГЕОРГИ

"Бай Георги има тъжни рамене.
 Но псува...и тъгата си изправя."
                                       Камелия Кондова

Бай Георги мисли като мъж.
И като мъж до дъно пие.
Света е бистрил неведнъж.
А пък светът – това сме ние.

Разбира всичко. Или не –
поне си мисли, че разбира.
Разчесва мисли и  кълне.
А мислите - това сме ние.

И две и двеста е видял.
Сега му сипах две по двеста.
Не ми се вижда остарял.
Без очила поглъща вестници.

В кръвясалите му очи
потъва преварена мъдрост.
Той знае. Само че мълчи.
Така ще си мълчи до утре.

Бай Георги има две деца,
които никога не идват.
„Светът ги взе и разпиля.”
И той заплаква ситно-ситно.

Бай Георги малко е невеж
и пó не ги разбира тия.
И час по час света кълне,
а пък светът – това сме ние.

 ...
Информационна агенция: Аrt.liter-info.news.dobrich
Николай Пеняшки - Плашков

Юлий Йорданов: Змей Горянин е явление в българската литература

 

Излезе от печат дългоочакваният сборник „Да повикаш Бог” с докладите от националната кръгла маса, посветена на писателя Змей Горянин. Както вече писахме, академичната общност на Русенския университет «Ангел Кънчев» отдаде заслужено признание на големия български писател и литературовед Светлозар Акендиев Димитров, най-вече известен с псевдонима си Змей Горянин. Той е с родов корен от Българския Северозапад и по-точно от Лом. В негова памет катедрата по български език, литература и изкуство организира национална кръглата маса „Змей Горянин“. Нейн инициатор и водещ бе нашата землячка главен асистент д-р Велислава Донева.
В паметното събитие взеха участие дванадесет специалисти – литератори, историци, изследователи на творческото дело и живота на забранения до преди двадесетина години писател, останал забравен за поколенията. Интерес представляваха докладите и научните съобщения на Живомира Николаева и Мира Душкова на тема „Северянин“ (1926-1929) – ранни стихове на Светлозар Димитров, Живодар Душков – „Шестте лица на Светлозар Димитров в списание „Духовна култура“, Иво Братанов – „Змей Горянин и списание ”Вяра и живот”, Румен Горанов – «Превъплъщенията на словото в епиграмите на Змей Горянин”, Велислава Донева – «Да повикаш Бог”, Илияна Бенина и Никола Бенин – „Творбите за деца на Змей Горянин – нравствени послания и естетически постижения” и други.
Изключително внимание беше отделено на доклада на литературния критик, носителя на почетната значка на Русенския университет „Ангел Кънчев” Юлий Йорданов, председател на дружество „Будители” в област Монтана - «Писателят, изгорял в блатото на живота”. Змей Горянин не е просто писател, а явление – такова, каквото са мнозината творци от времето на литературния вестник „Развигор” - посочи Юлий Йорданов. - Твърде широко е жанровото пано на неговите творби: разкази, повести, романи, пиеси. Най-често в тях присъства историческата тематика. Преобладаваща по време е епохата на българския народ за национално освобождение. Първите си... продължете да четете от тук: http://montana-dnes.com

 

 

 

 

 

Фестивалът за култура и изкуства „София диша“ продължава с акцент литература в столицата

София. Фестивалът за култура и изкуства „София диша“ в подкрепа на Кандидатурата на София за Европейска столица на културата 2019 продължава и днес от 16.00 до 22.00 часа на улица „Ангел Кънчев” с акцент литературата, съобщиха от Столична община. Улиците, станали характерни за „София диша“, с нетърпение очакват месец август, за да се изпълнят отново с усмихнати хора и динамична атмосфера. И тази година Словото зове ул. „Ангел Кънчев”. В рамките на фестивала е подготвена групова импровизация в комикс форма, наречена комикс-джем. Участниците заедно ще създават общ комикс, като един рисува първия панел, а всяка следваща картинка се прави от различен човек. Ще има творчески занимания за деца и възрастни, изработвайки различни предмети от хартия, стари рекламни винили или други на пръв поглед непотребни предмети. Ще може да усетите великолепната кулинарна традиция на Южна Франция или да разберете какво е „Угощението на Джон Сатърнъл” в средновековна Англия или просто да поиграете на вкусове и аромати. На „София диша – Словото зове“ също така ще бъде представена специфичната интерактивна литературна форма, известна като книга-игра. По време на фестивала ще можете да се срещнете с някои от старите и новите автори, да научите всичко, което ви интересува за миналото, настоящето и бъдещето на жанра, подгответе се и за куп приятни изненади. По време на събитието...
продължете да четете от тук: Информационна агенция "Фокус"

 

ПРЕМИЕРА НА НОВАТА КНИГА НА АЛЕКСАНДРИНА ШАХАНОВА В РУСЕ

На 27 юни 2013 г. в Клуба на културните дейци в град Русе беше представена новата мемоарна книга „С тебешир и молив” (Из спомените на една учителка) на Александрина Шаханова. Авторката е член на Съюза на свободните писатели в България. Премиерата на книгата бе организирана и проведена от завеждащите Клуба на културните дейци и от Филиала на ССП в град Русе с председател Йордан Василев. Водеща на представянето на книгата бе Гергана Василева в съпровод на пиано с пианист Гергана Вичева.                                                                             

                                                                         

Книгата е издание на изд. Авангард принт - гр. Русе, 2013 г., с художник - Огнян Балканджиев.

Редактор на книгата е поетесата Надежда Радева. В предговора на книгата, озаглавен „С тебешир и молив” – мемоари или роман за сбъдването на мечтата с цената на всичко, тя пише:

„С тебешир и молив” е повествование за една българска учителка. Книгата е замислена и написана като мемоари, основани на спомените на авторката за период от близо шейсетина години, спомени, свързани с професията й като учителка по български език и литература. Но това не са отделни слънчеви спомени за учителството, напротив: историята проследява житейския път на една българска учителка – от мечтата да бъде такава през „узряването” в учителската професия до помъдряването на една жена, преминала с достойнство през драматичните разтърсващи предизвикателства на съдбата...

От началото до края във всичките свои почти 300 страници разказът следва своята логика, героите – взети директно от действителността, са реално съществуващи или съществували хора, местата /села, градове и институции/, където се случват събитията, са част от днешна България. Но, макар и фактологично истинна, книгата ни...  
продължете да четете от тук: СЪЮЗ НА СВОБОДНИТЕ ПИСАТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ 

 източник:
СЪЮЗ НА СВОБОДНИТЕ ПИСАТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ

 

ГЕОРГИ МИШЕВ с национална награда за детска литература

Писателят Георги Мишев стана приносител за Национална награда „Константин Константинов” - 2012 година  за  изключителен принос  към детското книгоиздаване.

Той получи своето отличие по време на 15-я фестивал на детските книги в гр.Сливен, който бе домакин на това значимо културно мероприятие проведено в периода от 7 до 9 май, 2012 г.

Освен като известен сценарист на филмите „Преброяване на дивите зайци”, „Вилна зона”, „Дами канят”, „Матриархат”, „Момчето си отива”, Георги Мишев е автор на много разкази и повести за малките почитатели и любители на детската литература.

Талантливият български сценарист и писател получи приза от вицепрезидента Маргарита Попова по време на церемонията състояла се на  9 май, 2012 г. в драматичния театър „Стефан Киров” – гр.Сливен

Водещи на това значимо културно меропрѝятие бяха актьорите Николай Крумов и Александра Сърчаджиева.

Важно е да се отбележи, че по време на събитието издателката Божана Апостолова получи отличие в категорията „автор на творчество за деца” за книгата ̀и поредица „Малката Божана”, посветена на внучката ̀и.

11. 40 ч.,
15. 05. 2013-05-15

Добрич, Николай Пеняшки – Плашков

И България може да е страна с неограничени възможности

 С неговите персонажи расте не едно поколение. Цял свят познава Кравата и Пилето, Джони Браво, Декстър, излъчвани по Cartoon network, а преди доста повече години, само на българска територия родителите на днешните деца се умиляваха от приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко, публикувани в списание Дъга.
Румен Петков ( да не се бърка с бившия вътрешен министър) е носител и на „Златна палма“ в Кан, който от доста години живее в Лос Анджелис. Успяхме да си поговорим с него в момент, когато се е прибрал в България, за да води майсторски клас на тема „Как се прави холувидска анимация“ пред млади художници в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.

 Румен Петков по време на майсторския си клас. Снимка: НАТФИЗ "Кр. Сарафов"

И как се прави холивудска анимация?

Тук съм не толкова да покажа как се прави холивудска анимация, колкото да помогна на младите, които са избрали да се занимават с този бизнес в България. Моите впечатления, поне от миналата година са, че всички млади аниматори нямат продуценти, които да им разпространяват филмите. Жалко е, защото проектите са добри, а потъват. Струва ми се, че би трябвало опитът от българските игрални сериали, които вървят по телевизиите, да включват вече и анимацията. Страната ни има голям потенциал за това. А и въпросът как се прави анимация в Холивуд всъщност показва единствения начин как се прави индустриално анимационно кино. Такова, което може да присъства на големия и малкия екран.

източник: http://www.dnes.bg/

Израелският писател Етгар Керет започва срещи с българските читатели от днес

Израелският писател, сценарист и режисьор Етгар Керет започва поредицата си от срещи с българските читатели днес в Пловдив, съобщи издателството "Жанет 45". Гостуването му е по повод излизащия днес на книжния пазар сборник с разкази "Асамтой".
Днес от 18:30 ч. "най-четеният автор в израелските затвори, най-краденият автор в израелските книжарници" ще бъде в читалището "Шалон Алехейм" на ул. "Христо Г. Данов" в Пловдив, а утре от 19:00 ч. той ще се срещне с читатели в Софийската градска художествена галерия на ул. "Гурко" 1. В сряда белетристът ще говори пред студентите от трети курс на специалност "Книгоиздаване" в Софийския университет.
Това е неговото трето посещение в страната, след като преди е представял излезлите си досега на български език "Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог" и "Момичето на хладилника" от поредицата на издателството "Кратки разкази завинаги".

Един от разказите може да прочетете в края на тази седмица в рубриката "Четиво", а вече онлайн е "Тувия се завръща" на сайта на "Капитал Лайт" и в новия брой на приложението.
"Асамтой" е преведена от английски на български от Милена Варзаоневцева, работила и по другите две книги. Автори на...

 продължете от тук:Дневник.Бг. 

 

Премиера на "Малки ритуали за сбогуване"

Първата премиера за 2013-та година на Благоевградския драматичен театър "Никола Вапцаров" е "Малки ритуали за сбогуване" от Оля Стоянова.

Миналата година пиесата на Оля Стоянова беше отличена с наградата "Наум Шопов” от първото издание на конкурса за написване на абсурдна драма, организиран от ДТ”Н. Вапцаров”.

"Дом за възрастни хора търси персонал. Медицинска сестра, задължително медицинско образование, възможност за работа на смени, включително и нощна. Предлагаме трудов договор, конкурентно заплащане и добра среда."

Ето какво става, когато случаят сблъска челно едно младо момиче с група старци, които играят детски игри, сънуват с отворени очи, вкопчени в най-хубавите си моменти.

Тук сестрите имат теория как да обърнеш гръб на смъртта, както и вътрешен кодекс как да се смееш на възрастните хора, за да достигнеш до сто години. Могат да разпознават и влюбването, и малките ритуали за сбогуване.

Един дом за стари хора, две сестри и една Надежда.

"Малки ритуали за сбогуване" е една история на ръба – между влюбването и смъртта, между любовта и сбогуването.

Оля Стоянова е писател, поет и журналист, автор на шест книги – три стихосбирки "Фотографии" (2000 г.), "Проза" (2002 г.), "Пътна карта" (2003 г.), един роман - "Лични географии" (2005 г.), на сборника с разкази "Какво сънуват вълците” (2011 г., отличена с награда "Минко Неволин" 2012 г.) и на "Пътеводител на дивите места" (2011 г, която взе Наградата на публиката в Първите годишни читателски награди "Книга за теб" 2012 г..). В "Пътеводител на дивите места" Оля Стоянова събира на едно място истории и фотографии от водопади, скални църкви, изоставени села и каньони, скални светилища и върхове.

Оля Стоянова е носител на Първа награда за поезия "Веселин Ханчев", първа награда за млади поетеси на името на Дора Габе, първа награда за поезия "Добромир Тонев" - 2011 г., първа награда за къс разказ "Рашко Сугарев” – 2011 г., победител "Печатни медии” в журналистическия конкурс "Потърси България” – 2011 г. и др. Текстовете й са превеждани на английски, испански, руски, италиански, чешки, словашки, немски, португалски, сръбски и полски езици.

Само през изминалата 2012 г. Оля Стоянова спечели три конкурса за драматургия – взе наградата "Наум Шопов" за пиеса на абсурда, Националната награда за драма в конкурса "Петър Ковачев" и наградата на театър "София" за съвременна българска пиеса.

Явор Веселинов е завършил в НАТФИЗ актьорско майсторство и режисура, има специализация по кинематография във Франция през 2006-2007 г. и магистърска степен по филмова и театрална режисура от Нов български университет. Участвал е в продукции като "Дзифт" на Явор Гърдев, "В името на краля" на Уве Бол, "Ао последният неандерталец" (2010) на режисьора Жак Малатер и др.

Има богат опит като режисьор, монтажист и редактор на телевизионни предавания, късометражни и пълнометражни филми, работил е заедно с Георги Тошев по поредицата "НепознатиТЕ", автор е на документални филми за Емил Димитров, Наум Шопов, Христо Мутафчиев, режисира най-новите музикални клипове на Лили Иванова.

"Малки ритуали за сбогуване"

Пиеса на Оля Стоянова

Режисьор Явор Веселинов

С участието на: Естер Симеони, Биляна Дилкова, Жанет Керанова, Огнян Спиров, Маруся Ваклинова, Кънчо Кънев, Андраш Кончалиев

НА 12 ФЕВРУАРИ ОТ 18:00 Ч. В ГАЛЕРИЯ „СРЕДЕЦ” НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА ЩЕ БЪДЕ ОТКРИТА ИЗЛОЖБАТА „ПРИЯТЕЛИ НА ИНДИЯ”, ПОСВЕТЕНА НА 50-ГОДИШНИНАТА ОТ ПОДПИСВАНЕТО НА СПОГОДБАТА ЗА КУЛТУРНО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ИНДИЯ

На 12 февруари /вторник/ от 18:00 ч. в галерия „Средец” на Министерството на културата ще бъде открита изложбата „Приятели на Индия”, посветена на 50-годишнината от подписването на Спогодбата за културно сътрудничество между България и Индия.
  Организатори на изложбата са клуб „Приятели на Индия”, посолството на Индия в България, със съдействието на Министерството на културата на България. Куратори на проекта са Андрей Даниел и Боряна Камова.
  Експозицията „Приятели на Индия” обединява творби на Андрей Даниел, Анна Бояджиева, Венета Василева, Георги Върлинков, Дечко Узунов, Емил Попов, Иван Русев, Илия Петров, Киро Мавров, Любен Стоев, Надежда Кутева, Найден Петков, Светлин Русев, Станислав Памукчиев, Цветан Стоянов и Юлий Минчев. Шестнадесетте български художници се свързват с Индия по различни поводи. В творчеството на част от тях тя присъства като тема. Други са гостували в Индия с изложби по линия на културната спогодба между двете страни или са участвали в провеждани в Индия международни форуми на изобразителното изкуство. Трети, привлечени от колорита и естетиката й, търсят по-близък досег с нея. Общото помежду им е, че стават приятели на Индия и радетели на развитието на културните взаимоотношения между нашите две страни.
   След посещение в Индия в началото на 60-те години на ХХ в. Илия Петров и Найден Петков създават поредица от творби с индийски сюжети, които остават като значима част от цялостното им творчество, а с експертната оценка на Илия Петров са закупени първите образци на индийско изкуство за българската Национална галерия.
   През първата половина на 80-те години на ХХ в. Юлий Минчев, Андрей Даниел и Венета Василева гостуват в Индия със свои изложби, Дечко Узунов чете лекции за българското изобразително изкуство при посещението си там в качеството му на председател на Международната асоциация на пластичните изкуства към ЮНЕСКО и създава знаменития си цикъл акварели „Индийки”. Светлин Русев допринася активно за развитието на отношенията в областта на културата между България и Индия като заместник-председател на Комитета за култура в периода 1982-84 г. и има значим принос за създаването на колекцията с индийско изкуство на Националната галерия за чуждестранно изкуство в София.
   Във връзка с осъществяването на културни проекти, провеждането на международни форуми на изобразителното изкуство, по линия на творчески контакти и по други пътища черпят вдъхновение и представят своето изкуство в разни краища на Индия Киро Мавров и Георги Върлинков през 70-те години на ХХ в., Любен Стоев - на прелома на новото столетие, Анна Бояджиева и Станислав Памукчиев през 2005 г., Емил Попов и Иван Русев през 2010 г., а Надежда Кутева и Цветан Стоянов се включват активно в дейността на клуб „Приятели на Индия” у нас.
   Изложбата ще продължи до 25.02.2013 г.

източник: http://mc.government.bg