Откровеността е неподправеност в съжденията и изразяване за
истинската същност на нещата, ситуациите, поведението, качеството да даден
продукт, или произведение на конкретна личност.
Целта за откровеността в конкретния диалог е разкриване на
истината, стига да бъде пожелана от другата страна.
В случая говорим за мнение и искреност относно конкретиката.
Често се стига до парадокса, дали е необходимо човек да бъде
неподправен с поведението си, или най-често с яснотата на словото да докаже
на другия, дали е постъпил правилно, или пък да сподели възхищението си.
Ако в конкретен диалог се изразят тези мнения, някои от
участниците в него биха си помислили, че изказващия е антагонист, или
ласкател.
Откровеността винаги е насочена към определени персонажи;
роднини, близки, приятели, познати или непознати. Всеки би я приел различно
(позитивно, негативно или с озлобление).
Така, че вероятността човек да бъде откровен (искрен) към
определен персонаж, чийто характер и поведение не познава, може да спечели
благоволение, приятелство, симпатия, но може да спечели негативизъм, омраза,
дори и да си изпати.
автор: Николай Пеняшки
/ от книгата: Есета и щрихи за живота и изкуството/
