Интересът и познанието за историята на античната култура, изкуство и литература като начин на виждане и мислене на процесите, нещата, човека и обществото е изключително важно.
Именно това познание оформя, определя и надгражда иновационното мислене, което от своя страна дава базата за еволюцинното развитие в по-нови времена.
В случая се изгражда не само широка обща култура, която е определяща за развитието на личността, но и подпомага за оформянето на по-широк кръгозор, и по-различен поглед към съществуващите явления и процеси с цел сравняване и изследване.
Например: сравнението и изследването на египетското изкуство като контрапункт на изкуството на древна Гърция.
В египетското изкуство липсва обемност и движение.
Другото което е; връзката с философските идеи за движението: Хераклит и Елейската школа.
Не напразно римски философи и оратори са добивали своите познания и красотата на словото си от древните гърци.
Смисълът на историческото културно развитие е многопластов: история – култура – обща онтологична същност – толерантност – разбиране – филосовия. Не бива да забравяме и отношенията : общество – природа, семейна среда – общество.
Тук възниква идеята за най-важната ценност; „Човечността” / хуманизмът / еквивалентна на „достойнството”.
Оформя се връзката между културното и научно развитие, която от само себе си дава отпечатъка от изяществото на творчеството, словото: античен – съвременен свят.
Именно това познание оформя, определя и надгражда иновационното мислене, което от своя страна дава базата за еволюцинното развитие в по-нови времена.
В случая се изгражда не само широка обща култура, която е определяща за развитието на личността, но и подпомага за оформянето на по-широк кръгозор, и по-различен поглед към съществуващите явления и процеси с цел сравняване и изследване.
Например: сравнението и изследването на египетското изкуство като контрапункт на изкуството на древна Гърция.
В египетското изкуство липсва обемност и движение.
Другото което е; връзката с философските идеи за движението: Хераклит и Елейската школа.
Не напразно римски философи и оратори са добивали своите познания и красотата на словото си от древните гърци.
Смисълът на историческото културно развитие е многопластов: история – култура – обща онтологична същност – толерантност – разбиране – филосовия. Не бива да забравяме и отношенията : общество – природа, семейна среда – общество.
Тук възниква идеята за най-важната ценност; „Човечността” / хуманизмът / еквивалентна на „достойнството”.
Оформя се връзката между културното и научно развитие, която от само себе си дава отпечатъка от изяществото на творчеството, словото: античен – съвременен свят.
© Николай Пеняшки – Плашков
/ от книгата: "Есета и щрихи за живота и изкуството"/
