ПЛЪХ И КОСТЕНУРКА

 автор: СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ

Дърт някой плъх, в грабежи затлъстял,
еднъжки срещнал костенурка
и тъй й се присмял:
– От тази костена чепурка
кога ще се освободиш!
Докрай ли ще седиш
във тази черна дупка,
в студений тоз затвор?
Защо търпиш
туй дълго робство, тоз позор!...
Виж мойто жилище... На, онзи там дворец –
богато украсен, потънал в светлини...

Там на живейме ний –
аз – тоест – и един дължавен големец.

– Не, от съдбите си не се оплаквам аз! –
отвърнала тогаз
суховодната гадинка... –
Аз съм свободна домакинка
във сиромашки дом – но в дома си живея аз, гризане!
А твойте палати са людско стежане,
а твойте богатства са хорско имане!

КИТАРА

 автор: Стоян Михайловски

Една китара развалена
Бe закачена
Под една стрeха сиромашка,
И виси тамо дълго време,
Без да се сeти да я снеме
Нито ступан, нито ступанка...
(Това, читателю добрий, се случва във всяка къща;
На развалените неща вниманье кой обръща ?).
Но ето че
Едно хлапе
Китарата съзре,
И без да се подвууми
Ръце простре,
И я свали,
И я строши, —
Тоест, съвсем я развали ...
Тогаз ступанът й я взе
От хлапешките. ръце,
И наглоби я
И залъпи я
И нагласи я
Тъй добре —
Щото нещастната китара
Започна сладък звук да дава,
И най-подире
На Панаиря
Продаде се за триста франка
На една знатна музикантка...
***
От всички школи на земята,
Читателю, Злочестината
Е най-добрата!