Николай Пеняшки
ВИЖДАШ ЛИ...?
Нощта е красива.
Виждаш ли...?
Луната се усмихва
като устните ти,
а звездите - прекрасни
като очите ти.
Кожата ти фина
като небесна пелерина.
.................................
Колоритна прелест!
автор: Николай Пеняшки - Плашков
Йорданка Радева
В такава лунна нощ,
когато звездите се целуват,
аз в твоите очи виждам небеса,
и в тях потъвам ли ... потъвам.
Устните ми - мидена усмивка,
тебе чакат и жадуват тебе.
По кожата ми ваеш чудеса,
с нежни пръсти ме рисуваш
и в шепота на нощ такава
в очите теменужени на ручей,
аз не знаех где ли се намирам.
А божествен лъх обгръщаше
нашите тела и пееше зефирът.
Кожата ми... ухаеше на тебе
под чудни звездни небеса.
автор: Йорданка Радева
Николай Пеняшки
Очите ти,
по-красиви от звездите.
Лицето
по-красиво от луната.
Къдриците
по-фини от коприна,
и се вплитат
в моите ръце.
Разигра се
щастливото сърце...
За миг
се вплетоха
нашите ръце...
И Венера
заживя
в сърцата млади.
автор: Николай Пеняшки - Плашков
Йорданка Радева
Нима щастието ,
с което ме даряваш,
днес за мен е...
О, щастливи небеса!
Звездите ти
за мен изгряха!
И луната
нов път ми очерта-
към тебе да поема.
Лицето ми
за теб сияе
и кожата ми
като коприна
твойте пръсти чака.
Косите ми...
свилени по мене
се разстилат
и лунен лъч
с тях играе.
Сърцето ми
до твоето сърце
в пулс един
потрепва
и очаква само тебе.
Ръцете ми
търсят твоите ръце-
топлината искат
да си вземат.
автор: Й.Радева
