СЪСЕДЪТ

Слави облечен с бял костюм, светлосиня риза и вратовръзка, излезе от къщи. Огледа се наоколо, поглади темето, почеса се по врата, а на лицето му цъфна приятна целувка. Беше около четиридесетгодишен с кестенява коса – късо подстригана, гълъбови очи и леко удължено мургаво лице. Стройното атлетическо тяло му придаваше величествена осанка.

От двете страни на входната врата имаше вградени тонколони, от които се чуваше приятна италианска песен. Козирката на приземния етаж бе доста голяма, подпряна с четири красиво изработени-гравирани пилона, между които имаше малки лехи с цветя. От входа на къщата до портата бе направена доста широка пътека от мраморни плочи. Дворът бе доста голям, в дъното на който, в единия край имаше сграда, определена за производство.

Слави въздъхна, присви замислените си очи и на челото се появиха две тънки бръчки. Имаше навик да преценява нещата не само за настоящия момент, но и за близкото бъдеще.

- Скъпи, как искаш кафето; с бита или суха сметана? – попита една сексапилна брюнетка, показала се на врата-та.
- С бита…! – отговори той, без да се обръща с лице към нея – Идвам след малко. Скъпа, донеси ми и цигари-те.

Седнал на мекия тапициран стол и облегнат, той се зачете в ежедневника „24 – часа”.

- Славчо, здравей! – Поздрави го съседът му.

- Здравей, Пешо! Как си?

- Добре, слава богу! Ходих да Кирето. Снощи ли дойдохте?

- Да.

- Абе-е-е, снощи май имаше земетресение, а? – реагира Петър с усмивка.
 

Обичаше да се шегува често по най-различни поводи, но така, че да не засяга достойнството на другия. Беше му в гена.

- Ама и ти с твоето подсъзнание! – усмихна се Слави, стана от стола и се запъти към портата, и се приближи до съседа си, и стисна ръката му приятелски.

За него Петър не беше само съсед,чувстваше го като баща, като че бяха от една кръв. Почти не се разделяха. Допадаха се във всяко едно отношение.

- Млади хора сте още! Сега ви е времето, синко. Знам, че не ми се сърдиш, че те наричам така. Та ти си ми като син. Знаеш, разказвал съм ти!

- Тъй, де! Нищо чудно ако реша да ти казвам някой ден татко!

Катерина излезе с поднос, на който имаше две сравнително големи чаши кафе, натурален сок и го постави на масата.

- Здравей, Катеричке! Я-я-я-яа-а-а, как се си разхубавила!  - поде Петър усмихнат – Де да бях на вашите годи-ни? – въздъхна, а усмивката му отлетя и се поднесе към младите.

Беше му приятно когато ги виждаше, а и сърцето му се радваше – сякаш танцуваше.

- Ела да пиеш едно кафе! – покани го домакинът – Знаеш, че винаги си добре дошъл! Приятно ми е с теб,а и те чувствам много близък, като баща. Не знам защо, но е така?! – за кратко изражението придоби сериозен вид и като, че буца бе заседнала в гърлото, и не можеше да преглътне. 

- И аз изпитвам същото…! Хубаво ми е с теб момче! Извинявай, че ти говоря така!

- Ела де! Няма да те каня сто пъти! Кате, направи друго кафе за себе си! Бай Пешо е наш човек. Може да не сме роднини с тебе, но те имам като член от семейството – каза Слави с лъчезарна усмивка, почесвайки се по темето.

- Пий си кафето и нектара! Катя ще си направи друго!

- Ще ми ръждясат червата, приятелю! По огнената вода съм! – каза усмихнат Пешо, но през погледа му преми-на премина тъжна сянка, която Слави не забеляза.

Той бе ведър човек и никога не споделяше проблемите си. Очите му святкаха като фарове, а усмивката не падна от лицето, което бе загоряло от слънцето. Изглеждаше младолик въпреки напредналите години. От него винаги излъчваше доброта – на пук на всичко.

- Добре, млади човече, ще изпия кафето, за да не те обидя! Благодаря за поканата!

- Добър човек си ти, бай Пешо! Шегаджия! – добави Слави и положи ръка върху рамото на съседа си, който бе седнал до него.

Петър въздъхна бавно и тежко, но усмивката не падна от лицето. Очите му сияеха като слънчево утро, а зениците като две сребърни звезди топлиха всичко около се-бе си. Както в тях, така и в душата си криеше болка, за която само той си знаеше.

- Ти, как я караш? Пак ли беше сам снощи? Не научи ли някакъв хабер за сина и дъщеря си?

- Не съм, Слави! Едва ли ще науча! – отговори бавно и с тиха въздишка той, и преглътна тежко – Но реално казано, те са винаги до мен, дори и в душата ми.

Сетне направи усилие, за да се усмихне и положи ръка върху рамото на Слави.

- Прости ми, моля те! – Гледаше го приятелски и бащински. – Ти си ми като син. Така го чувствам…

Младият го гледаше приятелски, усмихна се и също положи ръка върху рамото на съседа.

- Успокой се! Няма за какво…! Нали за това сме близки, да споделяме… А и моят проблем е подобен… Ако ти се пуши цигара, вземи, не се притеснявай! – предложи свойски той.

Той също мечтаеше, да срещне в някой светъл ден баща си и да го прегърне… Беше малък, когато баща му бе заминал в чужбина и няколко години след това, майка му по незнайни причини се разведе, и не спомена нищо на децата си… Но когато стана зрял мъж, научи че на негово име, а и на сестра му бяха преведени значителни банкови сметки…

- Благодаря, приятелю?  - рече Пешо и запали цигара – Как е сестра ти! – и се усмихна.

- Добре е! Работи!

- А ти имаш ли вести за баща си? Много пъти си ми споделял за него. – Извинявай, че те питам, синко! – В погледът му се четеше близост и обич.

- Нямам…! Изпитвам страхотна необходимост от него! А и му дължа много! Не знам защо, но-о-о майка ми е  унищожила всички негови снимки и документи. Дори не знам, как би изглеждал в момента! Освен това са изгорени всякакви писма и картички, за да не попаднат в ръце-те ни; имам предвид мен и сестра ми. Това никога няма да и го простя! Въпреки всичко ми е майка!

Двамата мълчаха и пушеха цигарите си. Слънцето препичаше, а лъчите пронизваха навсякъде. До тях кацнаха два гълъба, след това затанцуваха, а после се разделиха. Направиха своя пирует и кацнаха наново един до друг.

- Ще обядваш ли с нас? Много държа на теб! – каза Слави и се усмихна.

- Благодаря, ти! Но не ми е удобно!

- Моля те, не ми отказвай!

Пешо му отговори с усмивка и кимна с глава.

- За приятния ти отговор да пием по едно гориво! – каза с усмивка младежа – Какво ще желаеш; кайсиева, водка или уиски?

- Предпочитам кайсиева! – отговори на усмивката с усмивка.

- Кате…! Къде си? Донеси ракията и две кутии цигари!

Катерина донесе поръчката, дори и салатата. Тя се усмихна и попита:

- Как си бай Пешо? Как я караш?

- Добре съм, дъще! Благодаря!

Тя бе свикнала на приказките и благите му думи.

Казаха си наздраве и отпиха. Разговаряха доста, дори се смяха от душа.

Не след дълго пред портата спря червено „ПЕЖО 407”, от което излезе доста изискана дама в напреднала възраст и не много едър мъж с почти побеляла коса, сресана назад и леко коремче, облечен в бял костюм и светлосиня риза. Същият приглади с особен реверанс косата си и изпъна сакото.

- Пешо, извини ме! Моля те, изчакай за малко! – и се усмихна.

Тръгна към гостите и размени няколко думи с тях. Отвори съседния портал и вкара пежото в двора. Сетне дойдоха под сянката при Петър. Той забеляза, че Слави бе малко смутен от новопристигналите. Но това бе за кратко. Обстановката се разчупи, когато се появи Катерина.

- Пешо, позволи ми да те запозная с госпожа майна ми и този приятен господин! – каза Слави и представи по същия начин съседа си.

Седнаха около масата, а по лицата на всички грейнаха усмивки.

Масата бе сервирана набързо, а разговорите продължиха в друга насока.

- Слави, извинявай, знам, че ме покани на обяд, но трябва да си тръгвам приятелю. Може да сме близки, но сте се събрали семейството…

- Съжалявам, но не мога да те пусна! Държа на теб много и желая да останеш!  - и се усмихна.

- Сине, остави човека! Прав е! Той не е от семейство-то! – намеси се майка му и запали цигара.

- Майко, моля те…! Тук е моят дом и аз решавам с кого да бъда! А колкото до съседът ми Петър, той е мой приятел, дори и повече… ! Искам с чиста съвест да кажа, че го обичам като баща, тъй като знам, дали моят е жив! – и положи ръка върху рамото на съседа, поглеждайки с укор към майка си.    

Разказът е написан по-действителен случай     

РАЗКАЗЪТ Е ВКЛЮЧЕН В ПРЕДСТОЯЩАТА МИ КНИГА "ДОКОСВАНЕ"
 
Ще има продължение на разказа.
 
© НИКОЛАЙ ПЕНЯШКИ – ПЛАШКОВ

Eros Ramazzotti, италианска музика и Венеция - CCBOOKINGS.COM

Ishtar Alabina Habibi Sawah

ISHTAR & ALABINA - YALLA BINA - Live dans les années bonheur

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ПЕРСИЙСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Старата Персийския империя е запазена в много клиновидни надписи и е един индоевропейски език с близки сходства със санскрит и Avestan (на езика на зороастрийски свещени текстове). След падането на Achaemenians древният разработени език, в провинция Pars, в Близкия персийски или Пахлави (едно име, произлязло от Parthavi – това е, Партия). Пахлави е използван цялият Sassanian период. Макар и малко,за сега остава това, което трябва да бъде значителна литература.
Около сто Пахлави текстове оцеляват, най-вече  религиозните и всичките в проза. Пахлави колекции от романси, предвидени обаче са голяма част от материала за Шахнаме на Фирдоуси.

След арабските завоевания, знанието на арабският се налага, защото е бил не само на езика на новите управници и тяхното състояние, но и на религията. Те донесоха със себе си и – по-късно – на новия живот. Макар Пахлави продължава да говори в Личен живот, арабският доминира в официалните среди за един век и половина. С отслабването на централната власт, модифицираната форма на Пахлави ясно доминира, с европейските си индо-граматически структури, но опростена и с голяма инфузия на арабски думи . Това е модел на персийският в днешна употреба.

Арабският продължава да бъде използван в Иран, макар и намаляваща сила, както Латинският е бил използван в Европа, което е като език на учащите се.
Като такъв той е служил на Авицена, Ал-Бируни, Rhazes, Ал Газали и други; В действителност, много от най-известните имена в литературата на арабски, са на мъже от Персийски произход.

Персийският се развива бързо в една голяма литература, както и преди, и дълго разпространява своето влияние на съседни земи. В Индия, персийски език и поезия стана мода в двора на император Акбар Moghul . Персийският е приет за официален език; разпространява се там и по-късно се слива с хинди, и е в основата на езика урду.

Персийският оказва силно влияние върху езика и литературата на Турция. Турски стих се основава на персийски модели по отношение на формата и стила, и е с богат речников запас.

Значима особеност на персийският език, е че до известна степен се променя малко през хиляда или повече години от съществуването си като книжовен език.
По този начин стихотворението на Rudaki, който първият персийски поет. Персийската литература има няколко забележителни характеристики; най-забележителните от които е изключителното присъствие на поезията.

Прозата се ограничава най – вече в историята, географията, философията, религията, етиката и политиката, и то е, че поезията формира главният пазар за художествено изразяване.

Класическата персийска литература е произведена почти изцяло под кралското покровителство, която се изразява под формата на хвалебствени  стихове, и оказва влияние най-малко чрез еднаква сила в религията, и по-специално Sufism, която вдъхновява изключително голяма част от мистичната поезия.

ПЕРСИЙСКА ПОЕЗИЯ

Класическата персийска поезия винаги е в рима. Основните форми стих са qasida, masnavi, Газал и ruba’i. В qasida или ода е дълго стихотворение в monorhyme, обикновено е хвалебствие, с дидактически или религиозни съображения, а masnavi са написани в рими – героични, романтични, или разказ стих, а Газал (ОДУ или лирически) е сравнително кратко стихотворение, обикновено любовни или мистични и различни 4-16 стихове, които са в рима.
Конвенцията на Газал е въвеждането в последния куплет, на псевдонима на поета (takhallus). В ruba’i е четиристишие с особен м, както и колекция от четиристишия се нарича „ruba’iyyat“ (множествено число на ruba’i).
Накрая , колекцията от поета ghazals са едни или други стихотворения, подредени по азбучен ред,съответно в рими.

Тук не може да има място за специфични трудности при тълкуването на персийската поезия от читателите в Западните държави.

В клопките, общи за всички преводи на стихове трябва да се отбележи, и най-вече от персийската поезия, е особено трудно.

Честото свободно ползване на суфите е в образност. Корана и други указания и намеци, а и общата заетост на monorhyme, форма и много ефективни в Персийския, са неподходящи за повечето други езици.
Но най-важното от всичко е фактът, че поезията на Персия зависи до по-голяма степен от тази на повечето други народи от красотата на езика за последиците от него.

Ето защо много от големите обеми „qasidas в чест на принца“ все още могат да се четат с удоволствие в оригинал, макар че той до голяма степен не съответства на превода.

В следващата кратка скица на огромното поле на персийски литература ние не можем да се надяваме да се направи нещо повече от спомена за някои от най-известните автори, и да се посвети в една или друга посока,най-известния от всички.

В началото литература

Въпреки съществуващите фрагменти от персийските стихотворения се смята, че датата, от още през осми век от н.е., историята на персийската литература по правило започва с малка династии от девети и десети век, които възникнаха с упадъка на халифата. Най-важните от тези бяха Samanids, основал най-Bokhara първата от много брилянтни съдилища, които е трябвало да гледат на обучение и писма. Тук Абу Али Sina, по-известен на Запад като Авицена, който е производител на лекарства и философ в древна Гърция, и пише много произведения, които са упражнявали значително влияние не само в Изтока, но в Европа, където, преведени на латински, са били в употреба едва през седемнадесети век. Авицена пише най-вече на арабски език, но е съставил енциклопедия – за датското Nameh-YE Ala’i – в Персийския.

Най-известните на съда са били поети като Rudaki и Daqiqi. Rudaki, които се считат за първите от големите персийски поети. Те са написали много голямо количество от стихотворения, от които малко са оцелели. Неговият стил е директен, прост и неполиран. Daqiqi е композитор на епоси. На него е било възложено да напише произведение на древните царе на Персия, но е завършил хиляди стихове преди смъртта си . Някои от тях бяха включени по- късно в празника на Шах-наме.

В Ghaznavid и началото на Seljuq периоди:

Тя се казва, че четиристотин поети са били прикрепени към Съда на султан Махмуд; от тях, най-съществените са Unsuri, най-големият от на panegyrists Махмуд, следвана от Farrukhi, Manouchehri и Asadi. От проза писатели, най-прочутите е Бируни, автор на „Хроника на Древна нация“, който пише изключително на арабски език.

Ерата Seljuq, считани за втора класическия период на литературата персийски, е една богата, както в проза и поезия. Известни проза произведения са влиятелни съживяване на Газали на религиозни науки в арабски и персийски си резюме право Kimiya-YE Sa’adat (алхимията на щастието); История Baihaqi на Ghaznavids: на Siasat Nameh, един трактат за изкуството на управление от ул. Низам-Мулк, везир на Алп Арслан и Малик Шах, а забавни Qabus Nameh на Кай Ka’us, преведен от проф. такси „Огледална за принцове“; събиране на животински басни от индийски произход, озаглавено Калила VA Димна от Насър Ullah; чаровната Chahar Maqala или четири Беседи на низами Aruzi; на Фарс Nameh на Ибн ал-Balkhi, и отбелязва трактат за поетиката на Рашид-и Vatvat. Четири от горните работи – на Chahar Maqala, историята на Baihaqi, на Qabus Nameh и Siasat Nameh – се разглеждат от поета Bahar като четири големи шедьоври от началото на персийската проза.

Някои от авторите на този период пишат проза и поезия. Една от най-ярките от тях е Насир-и Khosrow, автор на близо петнадесет работи в проза и 30000 стихове, от които са оцелели по-малко от половината. Най-известните му проза работа е Сафар Nameh, отчет за пътуването му до Египет. Повечето от-и Khosrow на стихотворения Насир са дълги оди, главно на религиозни и етични теми. Те са отбелязани за чистота на езиковите и ослепителен технически умения. По мнението на учените Мирза Мохамед Qazvini, името на Насир-и Khosrow трябва да се добавят към тези от шестте поети – Фирдоуси, Хаям, Anvari, Руми, Саади и Хафез – които „практически всички“ се споразумяват да разгледат шестте най-персийски поети, всеки в неговата специална област. Други известни стихове на периода, включва дейността на мистика Ансари, Абу Sa’id и Баба Тахир на Хамадан, а оди на Qatran; романтичен епос Gurgani на Vis о Рамин, и дивани от двете роденият в Индия поети Mas’ud-и Sa’di Салман и Runi. Седем други поети на периода са с отлично слава и блясък, тъй като те са Хаям, Sana’i, Mu’izzi, Anvari, Khaqani, низами и розово.

Хаям – „единственият човек, който знае за мен“, казва Бертран Ръсел: „Който е както поет,така е математик и астроном“, – и е един от най-известните и най-високо ценен персийски поет в Европа и Америка. Имаше значителен скептицизъм дали той действително е автор на всички или някои от четиристишията преписани на него, но откриването неотдавна на ръкописи е по-древен, отколкото някой от по-рано известен, е да отстранят тези съмнения.

Поезията Хаям е до голяма степен пренебрегвана в Иран до края на ХIХ век и предимно без съмнение се дължи на недоверието на Православието.
Когато с преводите си Фицджералд го изведнъж популяризира на запад от Иран и започна да преоценява заслугите му като поет, и някои местни критици вече са готови да му предоставят място в поетичния пантеон. Тъй като той използва образи, общи за суфите, Хаям често е приветствана личност като суфи, но докато някои от неговите четиристишия могат да понесат мистично тълкуване, и общото впечатление от работата му е един хедонизъм примесен с лека меланхолия, роден за приемане на трагичната преходност на живота, силата на съдбата и последното невежество на човека.

Sana’i, който пише в стил, подобен на този на Насири Khosrow, е автор на две големи суфи епоси, на прототипи на по-късните шедьоври за розово масло и Руми.
Mu’izzi, приветстваха с „Абас Ighbal като“ един от художествените виртуози на персийски език „, пише главно хвалебствия в стих и в силно сложен стил. Anvari, автор на множество поетични творби, най-вече с хвалебствия, пише в един труден стил, понякога изискващи коментари. Той е считан от някои като един от най-големите персийски поети. Поезията на Khaqani е по-обноските. Последните трима споменати поети – Mu’izzi, Anvari и Khaqani – са известни в Иран, главно за техническият им блясък, но е особено трудно да се преведат, и не са толкова ценени на Запад.

Низами е роден в Гянджа в Кавказ през 1140 г. и е плодовит писател, известен най-вече за неговата Khamseh или квинтет, серия от пет големи романса и епоси. Те се състоят от Makhzan Ал Asrar или съкровищница на тайните, мистично вдъхновения епос от Sana’i; популярните романси от Ширин и Laila O Majnun; на Iskandar Nameh или история на Александър и дръжи Paikar, животът и историята на Бахрейн Гур. Стилът на Низами Khosrow е оригинален и колоритен; неговите творби се радват на огромна популярност, както и епизоди от своите романтични стихотворенията от любимите му теми.

Farid UD-Дин розов, е роден вероятно около 1136 г. Той е бил страхотен и оригинален поет, който пише многобройни религиозни и дидактически произведения. По същество е една мистична личност, и като такъв, оказва голямо влияние върху Руми. Най-известните му работи , на UT Mantiq-Tair (в превод от Фицджералд като птица парламент), е мистична алегория…

Това е история, която символизира стремежа на душите за единение с Бога,и завършва с откритието, че нямат отделно съществуване отделно от обекта на тяхното търсене.

...

автор и превод от материали: Николай Пеняшки – Плашков

ПОЕЗИЯ - Авиценна (Абу Али ибн Сина)
 
Море слов сокровенного смысла полно,

Этот смысл я читать научился давно.

Но когда размышляю о тайнах Вселенной,

Понимаю, что мне их прочесть не дано.
***

О мудрости твердят: она бесценна,

Но за нее гроша не платит мир.
 

РУБАИ - Авиценна (Абу Али ибн Сина)
 
Сердце жадно спешило пройти этот путь,

Все понять и в глубины вещей заглянуть.

Мудрость – тысяча солнц! – мне в дороге светила

Сердцевины достиг, но не познана суть.
***

Суть в существе твоем отражена,

Не сможет долго тайной быть она,

Не потому ль, что суть любой натуры

В поступке, словно в зеркале, видна.
***

Душа, ты связана с желанием и страстью.

Спеши: мгновению обязана ты властью.

Любви не покупай, богатств, чинов не требуй,

Кто счастья не ценил, тот близится к несчастью.
***

Налейте вина мне, пусть длятся года,

Налейте, чтоб радость была молода.

Вино, что огонь, но земные печали

Уносит оно, как Живая вода.
***

О солнце! Странник ты, повсюду знаменитый.

Из этих странствий мне подарок принеси ты:

Кого ты на путях любви нашло сегодня

С печалью на лице и болью, в сердце скрытой.
***

Мы к богу-истине прибегли, когда пошли путем прямым.

Теперь благое и дурное в самих себе искореним.

Когда божественная правда судить нас будет с добротой,—

С дурным отожествит благое, благое уравнит с дурным.
***

Душа вселенной — истина: то бог. А мир есть тело,

А чувства тела — ангелы, верны душе всецело,

А члены тела — вещества, стихии, элементы.

Единство мира таково, я утверждаю смело.
***

Вино враждует с пьяницей, а с трезвым дружит, право.

Немного пьем — лекарство в нем, а много пьем — отрава.

Не пейте неумеренно: вам будет вред безмерный,

А будем пить умеренно — вину и честь и слава!
***

Пьешь изредка вино — мальчишкою слывешь,

И грешником слывешь, когда ты часто пьешь.

Кто должен пить вино? Бродяга, шах, мудрец.

Ты не из этих трех? Не пей: ты пропадешь!
***

Мой друг с моим врагом сегодня рядом был.

Не нужен сахар мне, что смешан с ядом был!

С подобным другом впредь не должен я дружить:

Беги от мотылька, когда он с гадом был!
***

Эй, кравчий, соскучился я о вине!

Вновь выпью и бога увижу на дне.

Хочу совершить омовенье души я,

Кувшинчик безносый подай ка ты мне!
***

Кто стар, тот молодым огнем пылать не может.

Творца хулит старик, но юным стать не может.

То дело, что творил, творил ты темной ночью:

Оно при свете дня существовать не может.
***

Все, что сокрыто в словах, мне подвластно.

Тайны вселенной постиг я прекрасно.

Ну, а себя хорошо ли познал я?

Стало мне ясно, что все мне неясно.
***

Пройти пустыню мира ты, сердце, торопилось,

Но мира не познало, хотя познать стремилось.

В конце концов не знаю дороги к совершенству,

Хотя в пытливом сердце сто тысяч солнц светилось.
***

О, если бы познать, кто я! Хотя бы раз

Постигнуть, для чего скитаюсь я сейчас?

Спокойно зажил бы, отраду обретя,

А нет — заплакал бы я тысячами глаз.
***

От праха черного и до небесных тел

Я тайны разгадал мудрейших слов и дел.

Коварства я избег, распутал все узлы,

Лишь узел смерти я распутать не сумел.
***

Вино – наш друг, но в нем живет коварство:

Пьешь много – яд, немного пьешь – лекарство.

Не причиняй себе излишеством вреда,

Пей в меру – и продлится жизни царство,
***

Когда к невеждам ты идешь высокомерным,

Средь ложных мудрецов явись ослом примерным,

Ослиных черт у них такое изобилье,

Что тот, кто не осел, у них слывет неверным.
***

Земля подобна шахматной доске,

Фигур без счета у Судьбы в руке.

В небытие ушли и царь, и нищий,

Пока мы здесь, а будем вдалеке.
***

Мое неверье — не игра, не слов пустых убранство.

Я верю в истину одну: вот веры постоянство.

Сейчас таких, как я,— один, и если я — неверный,

То, значит, правоверных нет, нет в мире мусульманства.

ГАЗЕЛИ

Прекрасно чистое вино, им дух возвышен и богат,

Благоуханием оно затмило розы аромат.

***

Как в поучении отца, в нега горечь есть и благодать,

Ханжа в вине находит ложь, а мудрый – истин щедрый клад.

***

Вино разумным не во вред, оно – погибель для невежд,

В нем яд и мед, добро и зло, печалей тень и свет услад.

***

Наложен на вино запрет из за невежества невежд,

Безверием расколот мир на светлый рай и мрачный ад.

***

Какая на вине вина за то, что пьет его глупец,

Напившись, пустословить рад и, что ни скажет, невпопад.

Пей мудро, как Абу Али, я правдой истиной клянусь:

Вино укажет верный путь в страну, истин ветроград.
***

Десять признаков есть у души благородной,

Шесть ее унижают. Быть нужно свободной.

***

Ей от подлости, лжи и от зависти низкой,

Небрежения к близким, к несчастью и боли народной.

***

Коль богат, то к друзьям проявляй свою щедрость,

Будь опорою им и звездой путеводной.

***

А впадешь в нищету – будь и сильным и гордым,

Пусть лицо пожелтеет в тоске безысходной.

***

Краток век, каждый вздох наш быть может последний,

Не терзайся о мире заботой бесплодной,
***

Смерть играет без устали в нарды: мы шашки,

Мир – доска, день и ночь, как две кости, в руках небосвода.
***

Кто на земле блаженств не ищет, тот

Их в небесах навечно обретет.

***
Нам воздержанье, венчанное вздохом,

При жизни очищение дает.
***

И в рай однажды вступит, кто поодаль

Здесь оставлял страстей водоворот.
***

И ангелов у ног своих увидит,

Кто отрешится от земных забот.
***

А ты, моя красавица, я знаю,

Стремишься поступать наоборот.
***

Тебе от наслаждения отречься

Жизнь, полная соблазна, не дает.
***

Земная радость – это лишь мгновенье

Пред вечностью, которая нас ждет.
***

Уединись, как Бу Али. Мгновенье

Предпочитать бессмертью не расчет.

ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА ОМАР ХАЯМ

Омар Хаям е роден през XI век в Нишапур. През годините които е живял и творил, е оставил голямо наследство в областта на математиката и астрономията. Бил е лекар и философ. Най-много е известен с литературните си произведения, представени под формата на “ рубаи“ /четиристишия/.

Пълното му име е:
Гияс ад Дин Абу л Фатх Омар ибн Ибрахим Хаям Нишапури (на фарси – حکیم ابوالفتح عمر بن ‌ابراهیم خیام نیشابور
Автор е на около 1000 рубаи.

В младежките си години учи в известната за времето си школа на имам Муфак в Нишапур, като негови съученици и приятели по това време са били Низам-ал-Мулк, който по-късно става Велик Везир и Хасан-ибн-Сабах, „старецът от планината“, бъдещият предводител на убийците Хашишини ( асасисини ). Впоследствие изгражда голяма астрономическа обсерватория в Исфахан.
Първи за Европа го открива Едуард Фицджералд след 700 години неизвестност.
За първи път е преведен на български, от немски и англииски рубаи, от Гео Милев.
Следните рубаи са превод от Георги Александров:

*****
На знанието храма съвършен градих.
И много тайни разгадах аз в своя стих.
Но знам едно, че в същност нищичко не зная.
Животът ми отмина – виж това открих.

*****

Реват магаретата, гладни за трева:
От барабан по-кухи, гръмките слова.
Те роби са, а името – създай си име:
Ще запълзят пред теб с посипана глава.

*****

Сърцето си с една надежда превържи.
С приятел верен ти живота си свържи.
Сто глинени глави едно сърце не струват.
Сърце търси – сред този свят, гъмжащ от лъжи.

*****

От много ум, чуй, полза няма, а вреди.
Помага на глупци капризната съдба.
За да пребъде ласкава съдбата с мене.
Ума си ще удавя в живата вода.

*****

Пийни, защото пак ще бъдеш прах.
Единствено от самотата ме е страх.
Без вино, без любима, без другари – в гроба!
Червени, розите ще пият моя грях.

Тук в този стих и във всички останали, написани от него, се явяват като негова автобиография. Той е цяла вселена, енциклопедия… – и трудно може да се опише.
Написаното от него, в епохата, в която е живял и сътворил, въз основа на база знания, е голямо наследство във времето напред.
Двустишието:
“ Но знам едно, че всъщност нищичко не зная.
Животът ми отмина – виж това открих.“
е простичката житейска истина, казана с няколко думи…
Всичко написано и казано от него, е в сила за днешното съвремие. Няма нищо ново под слънцето. Някои биха казали, че като поет на виното, Омар Хаям, възвеличавайки неговата сила и омайност…, би могъл да окаже неблагоприятно влияние върху младото поколение – влечението към чашката. Всички знаем вредата от алкохола.
Чакайте драги приятели, тук става дума за нещо друго – философския смисъл на човешкото съществуване, дори в противоречие на божиите думи, и църковните канони…
Къде е истината? За мен тя е по средата. Къде е щастието? Според мен между Рая и Ада.
Има автори които казват, че неговото творчество е мистика. Аз ще отрека това твърдение, и съм готов да го докажа със следните негови четиристишия, а и не само с тях…

Да си седиш и скърбиш – не е ли срам;
Обидите да помниш, от доброто – грам!
Напей се, докато са здрави струни звънки.
Напии се, чашата преди да счупиш сам.

*****

Без воля е човекът жалко същество.
Надвий тъгите и ела на пиршество.
Бъди разумен – в скръб искрата не удавяй:
Живота си окаян сменяй с тържество.

Тези четиристишия нямат нищо общо с мистиката, а цялото му творчество за мен е реализъм… Цялото му творчество е цяла вселена. Вълнувала е, вълнува и днес с искреността си, и ще вълнува…

© Николай Пеняшки – Плашков

Хайку - 40

пролетта дойде

южняк стопли земята

с нежните ласки

Хайку - 39

нощта се спусна
звезди като бисери

светлосенки

Баш Бай Брадър - Златка и Къци

Най-препоръчваният комикс на деня - 25 февруари

    

                                        КОМИКС №032749

                     източник: http://www.dnevnik.bg

Израелският писател Етгар Керет започва срещи с българските читатели от днес

Израелският писател, сценарист и режисьор Етгар Керет започва поредицата си от срещи с българските читатели днес в Пловдив, съобщи издателството "Жанет 45". Гостуването му е по повод излизащия днес на книжния пазар сборник с разкази "Асамтой".
Днес от 18:30 ч. "най-четеният автор в израелските затвори, най-краденият автор в израелските книжарници" ще бъде в читалището "Шалон Алехейм" на ул. "Христо Г. Данов" в Пловдив, а утре от 19:00 ч. той ще се срещне с читатели в Софийската градска художествена галерия на ул. "Гурко" 1. В сряда белетристът ще говори пред студентите от трети курс на специалност "Книгоиздаване" в Софийския университет.
Това е неговото трето посещение в страната, след като преди е представял излезлите си досега на български език "Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог" и "Момичето на хладилника" от поредицата на издателството "Кратки разкази завинаги".

Един от разказите може да прочетете в края на тази седмица в рубриката "Четиво", а вече онлайн е "Тувия се завръща" на сайта на "Капитал Лайт" и в новия брой на приложението.
"Асамтой" е преведена от английски на български от Милена Варзаоневцева, работила и по другите две книги. Автори на...

 продължете от тук:Дневник.Бг. 

 

РЕВНОСТ

                   (по "Размисли" на Лесинг)

Ревност...!
Не-е-е...!
Това е дребнавост-
плъзгащ се порок,
гибел на своя предмет.
Всемогъща ярост
бушуваща в огън. 

Николай Пеняшки
2010 г.

ДИАЛЕКТИКАТА В ТЕАТЪРА

автор: БЕРТОЛТ  БРЕХТ

Бележки върху диалектиката в театъра

Новите сюжети, както и новите задачи, свързани със старите сюжети, ни принуждават постоянно да проверяваме и да допълваме нашите художествени средства.

За да поддържа интереса на публиката към изкуството, къснобуржоазният театър също се насочва към формални нововъведения; понякога дори използва някои нововъведения на социалистическия театър. Но там недостатъчната раздвиженост на обществения живот повече или по-малко съзнателно само се „компенсира“ чрез една художествена раздвиженост във формално отношение. Борба се води не срещу злото, а срещу скуката. Вместо дело имаме дейност. Язди се не конят, а „козата“ в гимнастическия салон, изкачва се не скелето, а върлината за катерене. Така формалните домогвания на двата театъра нямат нищо общо помежду си освен това, че дават възможност за неволни грешки. Картината се усложнява още повече от обстоятелството, че в капиталистическите страни наред със само привидно нов театър, театър на модната новост, спорадично се играе и действително нов театър, и то невинаги само като модна новост. Съществуват и други допирни точки. Двата театъра, стига да са сериозни, съзират някакъв край. Единият — края на света, другият — края на буржоазния свят. Тъй като и двата театъра, щом са театри, трябва да доставят удоволствие, единият следва да доставя удоволствие от края на света, а другият — от края на буржоазния свят (и от изграждането на един нов свят). Публиката на единия има право да тръпне от ужас пред великия абсурд и получава напътствието да отхвърля възхвалата на великия разум (на социализма) като евтино (макар за буржоазията всъщност твърде скъпо) разрешение. Накратко, навсякъде има съприкосновения, но как може да съществува борба без съприкосновения? Нека обаче да поговорим за нашите трудности!

 За човека е удоволствие да се променя както чрез изкуството, така и чрез останалия живот, а също да се променя чрез изкуството на живота. Така той трябва да чувства и вижда себе си и обществото като променими и така трябва да усвои — в изкуството по забавен начин — необикновените закони, по които се извършват промените. В материалистическата диалектика са отразени същността и причините на тези промени.

 Като главен източник на удоволствие ние посочихме плодовитостта на обществото, неговата чудесна способност да създава всевъзможни полезни и приятни неща — а в последна сметка своята по-добра същност. Да прибавим и това, че ние можем да отстраняваме всичко досадно и непрактично. Например при засаждането, поддържането и подобряването на една градина ние очакваме не само удоволствията, които предвиждаме, но и самата прекрасна дейност, нашата съзидателна способност ни доставя удоволствие.

Но съзидание означава промяна. То значи да въздействаме, да прибавяме. Трябва да знаем, да можем, да желаем някои неща. На природата можем да заповядваме, като й се подчиняваме, както казва Бейкън.

 Ние сме склонни да смятаме за „нормално“ състоянието на покой. Един човек отива всяка сутрин на работното си място, това е „нормално“, това е разбираемо. Една сутрин той не отива, възпрепятстван е поради нещастие, поради щастие; това се нуждае от обяснение, нещо трайно, което е изглеждало вечно, е приключило бързо, по най-краткия начин; е, това е смущение, нарушено е състоянието на покой, а после отново се възцарява покоят, след като никой вече не ходи на работа. Покоят е малко отрицателен, но все пак е покой, нормален.

Дори твърде бурни процеси, стига само да се извършват с известна повторяемост и с известна последователност, създават впечатлението за покой. Нощните бомбардировки над градовете например можеха да се възприемат просто като фаза и точно така се възприемаха, те се превърнаха в състояние на нещата, вече не се нуждаеха от обяснение.

В статичните описания на натуралистите състоянията получаваха този оттенък на нещо вечно. Описателите бяха против тези състояния, това се виждаше, но човек имаше нужда от политическо становище, подобно на тяхното, за да може да си представи други състояния на нещата и преди всичко за да узнае как би могло те да се постигнат. В самите състояния нямаше нищо друго освен това.

 Въпросът е дали театърът трябва да показва на публиката хората така, че да може да ги интерпретира, или така, че да може да ги промени. Във втория случай публиката, така да се каже, трябва да получи съвсем друг материал, а именно материал, съставен съобразно с гледището, че съществуващите сложни, многообразни и противоречиви отношения между индивид и общество могат да бъдат прозрени (отчасти и почувствани).

В такъв случай актьорът трябва да включи в своето художествено изображение критика с обществен характер, която да грабне публиката. Вероятно подобна критика изглежда на някои естети от стар тип като нещо „отрицателно“, нехудожествено. Но това е безсмислица. Актьорът, подобно на всеки друг творец, например на един романист, може също така да вложи обществена критика в своята творба, без да я разруши. Отпорът срещу такива „тенденции“ идва от онези, които под прикритието, че защитават изкуството, просто защитават от критика съществуващите порядки.

 Съвсем не е вярно, че на новите пиеси и изображения липсвала живост или страст. Който обича да затаява дъх, може да го прави. Който жадува да се почувства увлечен, нека само дойде! Част от публиката понякога се смущава, че хората и процесите са показани от такава страна, от която става ясно как те могат да бъдат променени, а какво я интересува всичко това тази част от публиката, която не желае нито да бъде променена, нито да промени нещо? Дори част от онези хора, които сами неуморно се трудят за промяната на обществото, биха искали да възложат нова задача на театъра и драмата, без самият театър да бъде променен; те се опасяват да не би да му навредят. До такова навреждане......   продължете от http://chitanka.info

 

КРИЗА

С тая криза

пиша епикриза:

немотия, немотия,

чак до шия. 

Николай Пеняшки - Плашков 

2011 г. Добрич

Хайку - 39

нощта се спусна

звезди обсипват небето

светлосенки

Хайку - 38

прелетни птици

полетяха в небето

подвижни сенки