Мъж пребори крокодил с голи ръце, за да спаси сина си.

В република Зимбабве селянин  преборил  крокодил с голи ръце за да спаси сина си от челюстите на крокодил в североизточната част на страната по информация на Асошиейтед Прес.
В навечерието на Коледа Тафадзва Качере и единадесет годишният му син се опитвали да преминат реката край Мутоко, когато крокодил нападнал момчето.  Бащата скочил върху гърба на влечугото и се опитал да отвори челюстите му, когато го ударил по главата с юмруци и бъркал в очите му с тръстика.
Крокодилът пуснал детето, но се нахвърлил върху бащата, който успял да се освободи.  Двамата със сина си останали живи, но са доста пострадали. Момчето е останало без крак, а ръката на бащата е сериозно разкъсана.

Николай Пеняшки – Плашков
По съобщение на Асошиейтед прес.

Информационна агенция: Аrt.liter-info.news.dobrich

БЯГ

Бягаме от себе си, когато трябва да поемем отговорност. А тя е качество на силните. Понякога искаме да избягаме от живота, но той ни е сграбчил здраво в лапите си. За съжаление не ще избягаме...

Бягам не от теб,
а от твоето бездушие.
Бягам не от теб,
а от моето безсилие. 

===================
© Николай Пеняшки - Плашков 
© електронно издателство: фондация "ОИК"

319

Пустош обхвана
небето.
И в тази пустош -
ловец.
Елен в ръцете на
ловеца.
Не ще умре ловецът,
дорде животното той
не убие.
Просветлението не е лесно,
нали,
о, Господарю на пещерите?


© Аллама Прабху
© Цветанка Еленкова, превод от английски
 
източнек: © Електронно списание LiterNet, 10.01.2010, № 1 (122

ОТВЪД СВЕТЛИНАТА - филм по действителен случай

http://www.youtube.com/watch?v=qAHW47j2h4s

Съкровища и изложби в Националния исторически музей по празниците

Автор: Пресцентър на НИМ

На 22, 23 и 30 декември 2013 година вратите на Националния исторически музей ще бъдат отворени предпразнично за всички – входът е свободен.  

Богатата експозиция на НИМ е в пълното си великолепие пред Коледа и Нова година. В зала № 2 отново са изключителните тракийски съкровища, които се завърнаха от изложба в Москва. Наред с уникалното Панагюрско златно съкровище, ще може да видите и не по-малко изящните съкровища от Рогозен, Борово, Летница, Синеморец, Златиница-Маломирово и др., както и трите сребърни солници с позлата – изключително редки произведения от римската епоха.

Ще имате възможност да разгледате и откритата наскоро коледна изложба „Славите ли Млада Бога!”, която представя устната и музикалната традиция на пастирите в Европа, част от проекта CANEPAL от Европейската комисия по програма „Култура 2007–2014”.


поставил: Николай Пеняшки - Плашков

Медия: Аrt.liter-info.news.dobrich

Резултати от Първия национален конкурс за хайку на БXС на тема „Декември” – 2013 г

Резултатите от Първия национален конкурс за хайку на БXС на тема „Декември” – 2013 г. са...  Обявени тук:...

17-годишен спечели собствен бизнес в САЩ

17-годишен ученик от Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия в Шумен е спечелил инвестиция от 100 000 долара, за да развие собствен бизнеспроект в САЩ с американския фонд Y Com­binator.  Мартин Стоянов, който учи в Шумен, но е от Нови пазар, представи вчера проекта си на областния управител Венцислав Венков. Ин­вестицията е спечелена съвместно с 30-годишния бизнеспартньор на Мартин - варненеца Теодосий Теодосиев. Мартин и Теодосий разработили приложение за email клиент за организиране на пощата, което може да се използва в движение по мобилния телефон. Ино­вативното според единадесетокласника е, че програмката им се използва много по-бързо и по-лесно от вече съществуващите и буквално с едно натискане на бутон можеш да преместиш едновременно няколко папки. А ползата от това? Когато седнеш пред компютъра вкъщи или в офиса, вече си с една крачка напред, защото си си организирал пощата в движение. Двамата новатори се срещнали преди година, когато Мартин участвал в конкурс за старши предприемачи Startup weekend Varna. Точно там се запознал с бъдещия си бизнеспартньор. Двамата спечелили варненското състезание, катоза 54 часа успели да създадат собствен бизнеси основали компанията Magine. Три дни след победата от инвестиционния фонд за рискови инвестиции Eleven проектът им получил финансиране от 25 хиляди долара. Така започнал апетитът. Два месеца след успеха във Варна Мартин Стоянов и Теодосий Теодосиев кандидатстват вече за един от най-важните фондове за рискови инвестиции Y Combinator. Практиката на американците е да поемат рискови бизнеспроекти за срок от три месеца, като им помага да се развият и да си намерят инвеститори. След трите месеца правят демо ден, в който представят бизнеса си пред 500 от най-добрите инвеститори в Силициевата долина. Статистиката показва, че 80 процента от участниците намират средства за проектите си. Мартин и Теодосий участват с приложението си за поща. На 1 ноември им се обадили да им кажат, че са одобрени за интервю. Буквално в движение се записали за 19 ноември и заминали за Силициевата долина. “Интервюираха ни два пъти и на края на деня ни казаха, че сме одобрени, а програмата с наше участие ще бъде от декември до март” - разказа пред областния управител на Шумен и репортери младият бизнесмен. Мартин е поставил рекорда за най-млад участник, спечелил инвестиране. “Американците инвестираха в приложението ни 100 000 долара, които през трите месеца в САЩ ще вложим за създаване на най-добрия продукт” - обясни Мартин Стоянов. Ако той и Теодосий успеят да привлекат инвеститори се надяват да останат в САЩ и да изградят бизнеса си на по-високо ниво. Там ще разработят това, което вече са изградили и ще започнат да го продават, като направят собствен бранд, маркетингов екип и наемат допълнително хора. Ученикът от Нови пазар е в голяма степен самороден бисер, тъй като не е посещавал никакви уроци и школи- нито по английски, нито по програмиране.“Бях много любознателен, постоянно четях, винаги се опитвах да правя експерименти с компютъра. Целият ми ден минава пред компютъра, всичката ми работа е там. За мен това е забавлението, училището, там са ми и приятелите”, разказа вчера момчето.

 

Източник: Монитор

АНГЛИЙСКА ЛИТЕРАТУРА

Терминът английска литература се отнася до литературата писана на английски език, включително литература създадена на английски от автори, които не са непременно от Англия – Джоузеф Конрад е поляк, Робърт Бърнс е шотландец, Джеймс Джойс е ирландец, Дилан Томас е уелсец и т.н. С други думи английската литература е разнообразна, точно както и разновидностите, и диалектите на английския език, който е говорен по света. В университетите терминът обикновено обозначава департаментите, катедрите, факултетите и програмите практикуващи обучение по английски в гимназиалните и други учебни системи. Като най-популярен сред английските поети се отличава Уилям Шекспир

Информация: Уикипедия

********************************************************************

Англо-саксонската хроника (на английски: Anglo-Saxon Chronicle) е сборник анали на староанглийски език за историята на англо-саксонците. Аналите са създадени в късния 9 век, вероятно в Уесекс, по време на царуването на Алфред Велики. Направени са многобройни ръкописни копия, които са разпространени в манастири из цяла Англия и са допълвани независимо. В един случай хрониката продължава активно да се допълва до 1154 г.

Оцелели са девет ръкописа, частично или цялостно, макар че не всички имат историческа стойност и нито един не е оригиналната версия. Най-старият изглежда е започнат към края на царуването на Алфред, а най-новата е написана в абатството Питърбъро след пожар в този манастир през 1116 г. Почти целият материал в хрониката е под формата на анали, по година; най-ранните са датирани от 60 г. пр. н. е. и исторически материал следва до годината, в която е написана хрониката, в която точка започват съвременни записи. Тези ръкописи сборно са известни като Англо-саксонска хроника. Хрониката не е безпристрастна: има случаи, когато от сравнения с други средновековни източници става ясно, че писарите, които са я написали са изпускали събития или са излагали едностранчив възглед за историите; има също места, където различните версии си противоречат взаимно. Взета като цяло обаче хрониката е най-важният исторически извор за периода в Англия от напускането на римляните до десетилетията след Норманското нашествие. Много от информацията, записана в хрониката не може да се намери другаде. Ръкописите също са важни източници за историята на английския език; по специално по-късният текст от Питърбъро е единот най-ранните съществуващи примери на средноанглийски език.

Седем от деветте оцелели ръкописа и фрагмента сега се намират в Британската библиотека. Останалите два са в Бодлианската библиотека в Оксфордския унивеситет и в Паркъровата библиотека към колежа Корпус Кристи в Кеймбридж.

Може да продължите да четете в страницата: Уикипедия – Англо-саксонска хроника

******************************************************************

СОНЕТИ - ШЕКСПИР

превод: Евгения Панчева

32.
Щом надживееш сетния ми ден,
когато в прах приятелят ти скрит е
и трябва в сътворените от мен
несносни думи да се взрат очите,
с по-сръчното си време ги сравни.
И нищо, че са толкоз остарели,
за тяхната любов ги съхрани,
не зарад римите им неумели.
Една едничка почит ми отдай.
Кажи: “Да беше Музата му жива,
потомък би създала, то се знай,
от ранг по-висш, с осанка по-красива.
Да, за стила чета поета нов,
но него – зарад силната любов.”
34.
Защо ли обеща ми слънчев ден,
да тръгна тъй на път без наметало,
щом облаци надвиснаха над мен
и скриха те под черно покривало.
Наистина, показваш се оттам
и ми сушиш от дъждовете взора,
но кой би хвалил лековит балсам,
че раната лекува, не позора?
От твоя срам по-малко не боли
и твойто разкаяние не топли.
Печалният виновник надали
би облекчил страдалческите вопли.
Но с перли плаче твоята любов.
Аз в откуп да ги взема съм готов.
38.
На Музата ми как да липсват теми?
Ти дишаш и в стиха ми си излял
субстанция за хиляди поеми,
която осквернил би листът бял.
На себе си благодари, щом нещо
достойно в мен за четене съзреш.
Дори глупакът би римувал вещо,
щом ти му озариш ума невеж.
Бъди десета Муза, десет пъти
надминала властта на деветте,
и щом поет подири помощта ти,
дари го вечни рими да плете.
Че радва Музата ми днес света
трудът е мой, но твоя е честта.
40.
Любов, вземи ми всичките любови
и по-богата ли си отсъди
с по-истински, любов, любови нови
от любовта ми, дадена преди?
Щом от любов приемаш любовта ми,
че я използваш кой ще те вини?
Винил те бих, че себе си измами,
с това, що своенравно отклони.
Грабежът ти, крадецо мил, простен е,
макар че ме лиши от бедността.
Че от омразата по-силно стене,
отколкото от обич любовта.
Красива лъст, и злото те краси!
Убиваш ме със злост, но зло не си.
44.
Да беше мисъл мудната ми плът,
не би ме разстоянието спряло.
Изминало би тежкия си път
до тебе мигновено мойто тяло.
И с радост бих стоял накрай света,
от тебе с бездна отделен тогава.
Вода и пръст прескача мисълта,
намисли ли си де да пребивава.
Но мисълта, че мисъл не, а тлен
е тежкото ми тяло, ме убива.
Щом от вода и пръст съм сътворен,
на времето в пътеката горчива
ще крача, от водата и пръстта,
попил сълзи, емблеми на скръбта.
 47.
Сърцето ми със взора сключи мир и
с услуги всеки другия теши.
Щом взорът ми очите ти подири,
въздишка щом сърцето ми души,
със образа ти взорът ми пирува,
сърцето с пир рисуван усладил,
а на сърцето взорът пък гостува,
любовни мисли с него споделил.
Така във образ или в любовта ми,
макар далече, винаги си с мен.
Нали не би надбягал мисълта ми?
Пък аз на нея, тя на теб е в плен.
Заспи ли тя, ликът ти пак услажда
сърце и взор в любовната им жажда.
48.
Колко грижовно, щом поех на път,
скрих зад прегради и вещта най-дребна,
та чужди да не я употребят,
преди на мен да стане пак потребна.
А теб, от всеки мой брилянт по-скъп,
теб, грижа, дето ми изпълва дните,
утеха моя, днес най-силна скръб,
тебе оставих плячка на крадците
и не те скрих зад никоя врата,
освен там, дето зная, че те има:
В най- тайното ковчеже на гръдта
излизаш-влизаш през врата незрима.
Уви, и там такава плячка мила
самата праведност би изкушила.
50.
О колко тъжно следвам своя път,
че всичките ми пропилени сили
едничкия покой ще донесат
да кажа: “С теб делят ни много мили.”
И конят ми под мене стъпва вял,
понесъл с мен товара на тъгата.
Той сякаш по инстинкт е проумял:
ездачът не харесва май ездата.
Не го раздвижва кървавата шпора,
която вбивам в хълбока вбесен,
а в отговор простенва от умора,
по-остра шпора впивайки във мен.
Че стонът му ми спомня моя ад:
пред мен скръбта е, радостта – отзад.
53.
Кое е веществото, що гради те,
та с теб се движат сенки милион?
Едничка сянка ходи по петите
на всекиго, ти раждаш милион.
Адонис опиши- та той е сянка
и копие на твойта красота!
И на Елена дивната осанка
рисува теб в костюм от древността.
Виж пролетта и есента узряла.
Как твойта хубост в първата личи!
Във другата е щедростта ти цяла
и радва с форми хорските очи.
Във всяка външна хубост имаш дял,
но верността на друг не си предал.
56.
Пак мощ сбери, любов, срещу мълвата,
че по си равнодущна от лъстта,
която днес е сита от храната,
а утре е със зейнала уста.
Така и ти, любов, пълни си взора,
докато не примигаш от любов,
а утре пак засищай без умора
със грейнали очи глада си нов.
Покоят ти да бъде океана,
брега оставил, дето всеки ден
пристъпват двама влюбени сред пяна
и гледат как се връща уморен.
Или да е във зимен ден мечта
за новия триумф на пролетта.
57.
Твой роб съм и единствено живея
броейки страстните ти часове
и нямам ценно време да пилея,
нито дела, щом друг ме позове.
Гневът ми часовете не залива,
щом циферблата следвам със тъга,
и не наричам липсата горчива,
щом се сбогуваш с верния слуга.
Не пита даже мисълта горката
къде и по какви дела си днес,
а като роб унил седи и смята
какви щастливци с теб са там онез.
Тъй глупава е любовта, че на
каквото сториш, все си без вина.
59.
Щом няма нищо ново и било е
всичко преди, как лъже се умът
и в напъни да каже нещо свое
дете родено ражда втори път.
Да можех слънцето назад да върна
с петстотин обиколки на света
и образа ти в древен стих да зърна -
нали застива в букви мъдростта -
и тъй да видя древните похвали
за тоя храм, от бога сътворен
по-точно ли в слова са го предали
или го славят точно като мен.
О, хвалели са, сигурен съм аз
по-недостойни теми с двойна страст.
61.
Ти ли поиска да не мигна миг
по цели нощи с клепки натежали?
Ти ли ми пращаш сенки с твоя лик
и стряскаш пак очите недоспали?
Духа си ли провождаш тъй далеч
от теб, в делата мои да се взира,
във всеки срам и всяка празна реч
за нова ревност повод да намира?
Не, ти не чувстваш толкова любов.
Тя, моята любов ме буди в мрака,
та стража да ти бъда съм готов,
която връщането ти да чака.
От теб далеч, будувам сам в нощта,
до други да се будиш сутринта.
129.
Духът, прахосан в пустош от позор
е лъст във действие, а дотогава
лъстта е грях, убийство и затвор,
бяс, грубост, крайност, лудост и забрава.
Щом вкусена, и начаса презряна,
омразна страшно, дирена преди,
омразна като кука от стомана,
заложена, ловеца да влуди.
Да го влуди и в лов, и в притежание,
отпред, подир, отвътре и отвън,
блаженство първо, а подир страдание,
преди наслада, а подире сън.
Светът това го знае, но света
със радост пада в ада на лъстта.
130.
Любимата с очи-слънца не грее,
коралът устните й не краси,
гръдта й не е бял сняг, а сивее
и черни жици има, не коси.
На розите знам багрите богати,
но рози няма в нейните страни
и вдъхвал съм по-сладки аромати
от тоя дъх, долитащ на вълни.
Обичам как словата си изрича,
но май че по ме радва песента.
Не знам как босонога нимфа тича.
Любимата ми гази в пепелта.
Но тя за мене пак е несравнима
със лъганата в стихове любима.

поставил: Николай Пеняшки - Плашков

Медия: Аrt.liter-info.news.dobrich

Алек Попов с награда за българска литература

Книгата "Сестри Палавееви в бурята на историята" на Алек Попов е тазгодишният носител на наградата "Хеликон''. Отличието се присъжда за постижения в новата художествена българска проза. Сред имената на отличените се забелязват Петър Волгин, Весела Ляхова, Людмил Тодоров. Престижният конкурс носи една особена символика тази година, защото 12 заглавия се състезаваха за приза на дванайстото издание на приза. Той самият определя книгата си като предизвикателство... тя говори за един исторически период, който няма съгласие в българското общество очевидно и то... 
продължете от тук: http://bnt.bg

 

Норвегия ще дигитализира цялата си литература

Националната библиотека на Норвегия планира да дигитализира всяка една творба от литературната си история, съобщи институцията.
Процесът се очаква да завърши най-рано в средата на следващото десетилетие. Изданията с изтекли авторски права пък ще бъдат безплатно достъпни за четене и сваляне от...

продължете от тук: http://www.dnevnik.bg

 

 

АГАТА КРИСТИ

Цитат: Разговорите са измислени, за да пречат на хората да мислят.

- По време на Първата световна война Кристи работела като медицинска сестра във военна болница. По-късно била служителка в аптека – ето защо добре разбирала от отрови. Много от убийствата в книгите й са извършени именно с помощта на различни отровни вещества.

- Страдала от дисграфия – заболяване, което прави невъзможно писането на ръка. Всичките й знаменити книги са продиктувани.

- Брайън Олдис, познат на Кристи, разказва за методите й на работа – „тя дописваше книгата до последната глава, после избираше най-малко вероятния заподозрян, връщаше се към началото и преправяше някои места, за да заложи престъплението.”

ОСКАР УАЙЛД

Цитат: Обичам да говоря за глупости – това е единственото, от което разбирам.

- Уайлд не взимал насериозно съчиненията на Дикенс и при всеки възможен случай им се подигравал. И не бил единствен – съвременниците на Дикенс непрекъснато намеквали, че той никога няма да влезе в редиците на най-добрите британски писатели.

- През 1878 г. завършва с отличие Оксфордския университет.

- Уайлд бил изключително екстравагантен и своеобразен. Писателят даже прекарал две години в затвора по обвинение в содомия.

 Източник: http://www.cheti.me

ЪРНЕСТ ХЕМИНГУЕЙ

Цитат: Истински смелите хора не се бият на дуели. С това обаче постоянно се занимават много страхливци, за да убедят самите себе си колко са храбри.

- Хемингуей бил не само алкохолик, склонен към самоубийство – нещо, което знаят всички. Той имал и фобия към публични пространства и бил параноик – никога не вярвал на похвалите от читателите и почитателите си. Не вярвал дори на добрите думи от близките си приятели!

- Преживял пет войни, четири автомобилни и две въздушни катастрофи.

- Хемингуей често и с удоволствие обяснявал как ФБР го следи. Събеседниците му се усмихвали накриво, но един ден станало ясно, че писателят е прав – разсекретени документи потвърдиха, че американското Федерално бюро наистина го е следило.

 

Как Балзак пишел книгите си

Когато работил над нова книга, френският писател Балзак се затварял в стаята си за два месеца и затварял плътно прозорците, за да не влиза през тях никаква светлина. Той пишел на свещи по осемнадесет часа на денонощието, облечен в домашен халат. 

95 – годишният Нелсън Мандела почина на 5-ти декември вечерта – 2013 г.

На 5-ти декември вечерта в Йоханесбург почина бившият генерал-президент на ЮАР, Нелсън Мандела.
Той е човекът, който е истински символ на съпротивата за милиони хора не само в Африка, но и по света. Мандела е уважаван за активната му дейност против расовата дискриминация и освобождаването на южноафриканския народ от гнета на поробителите. Неговата дългогодишна активна дейност е за  „истинска обединена Южна Африка, мирна и благоденстваща Африка и по-добър свят”, каза още той.
Нелсън Мандела прекарва в затвора общо 27 години в периода 1940-1990 г.
Чрез подкрепата на южноафриканския народ, той става първия чернокож президент на ЮАР, четири години след излизането си от затвора.
Преди избора си за президент той е обявен за нобелов лауреат за мир (1993), заедно с напълно заслужаващият бял президент Фредерик де Клерк, който му беше партньор в реформите. Мандела е носител на повече от 250 награди и на българския орден „Стара планина” (2008).
Автор е на книгите „Няма лек път към свободата“ (1965), „Готов съм да умра“ (1979) и други. Мандела почива на 5 декември 2013 г. на 95-годишна възраст в болница в Йоханесбург, от белодробна инфекция. Погребан е с държавни почести и паметта му е почетена от всички световни лидери.
Той е роден на 18 юни 1918 г. в 1918г. в бедното село Мвезо (известно като Куну) в Транскай – най-бедният район на страната, с името Ролихлахла Балибунга Мандела – пра-правнук на краля на племето Тембу. Името Нелсън му дава учителят в местното училище, а почти толкова известно е и обръщението Мадиба, идващо от родовото му име.
Той се бори за правата на чернокожите южноафриканци още от студентските години в колежа във Форт Хеър. През 1952г. заедно с Оливър Тамбо основават в Йоханесбург правна кантора – първата на чернокожи адвокати.
Борбата на Мандела обаче далеч не винаги е била мирна. През 1961 г. той става главнокомандващ на “Копие на народа” – нелегалното въоръжено крило на АНК. На следващата година преминава през военно обучение в Алжир и Етиопия. Чак през 2008г. САЩ премахват името му, както и това на лидерите на АНК, от списъка с терористични организации, в който са включени през 1960 г.
След почти година, прекарана в нелегалност, той арестуван и осъден на доживотен затвор през 1964 г. Именно речта му по време на процеса “Ривония” става манифест на движението за борба срещу апартейда.
В историята остават думите му от четиричасовата защитна реч, която произнася на 20 април 1964 г.: “Отдал съм живота си за тази борба на африканския народ. Борил съм се срещу господството на белите и срещу господството на черните. Преследвал съм идеала за демократично и свободно общество, в което всички живеят в хармония и с равни възможности. Това е идеал, за който живея и се надявам да постигна.

Николай Пеняшки
08.12. 2013 г. / 18.18 ч.

Аrt.liter-info.news.dobrich

“МОЯТ ЧИЧО ОСУАЛД” от РОАЛД ДАЛ

Романът „Моят чичо Осуалд” е на уелския писател-хуморист от норвежки произход .
Главният герой  е младия Осуалд, който научава  случайно за най-силния афродизиак на света. Става дума за така наречената „суданска муха”, чийто прашец вдига значително потентността.
Искам да отбележа, че този роман е само за възрастни.
Амбициозният главен герой Осуалд купува сериозно количество от този прах на „суданската муха” и приготвя таблетки, в които инжектира определена доза от прашеца. Продава таблетките скъпо и успява да забогатее. Този младеж постъпва постъпва в Кеймбридж през 1913 г. Неговият преподавател проф. А. Уърсли го запознава подробно със своите научни разработки. Осуалд използва изключително тарикатски и хитро разработките на своя професор и измисля своя план за бързо забогатяване. Той инжектира мощния афродизиак в шоколадови бонбони на известната фирма „Престат”.
Младият герой привлича за своя съучастница кресивата и сексапилна студентка Ясмин. Тя прелъстява успешно значителен брой известни мъже и продава   шоколадовите бонбони които активират  тяхната потентност, а сетне събира тяхната семенна течност.
Идеята и планът на Осуалд е да продава скъпо тяхната семенна течност на жени, които биха желали да имат дете от велики личности или от гении.
Спермата се събира чрез презервативи и се съхранява по специален метод, който е научна разработка на проф. Уърсли, който е запознат с тази идея и план.
Красивата Ясмин успява да прелъсти следните известни личности, и им дава от тези таблетки.

Личностите са:

* Алфонсо XIII, крал на Испания
* Пиер-Огюст Реноар, френски художник
* Клад Моне, френски художник
* Игор Стравински, руски композитор
* Побла Пикасо, испански художник
* Анри Матис, френски художник
* Марсел Пруст, френски писател
* Джеймс Джойс, ирландски писател и поет

и още 22–ма велики личности и монарси, сред които е цар Борис от България, Айнщайн, Фройд и много други.

Настъпва моментът на неразбирателство между съучастниците. Ясмин и проф. Уърсли се женят и изчезват с всички готови проби, като оставят на Осуалд само тези от Пруст.
Главният герой не пада духом и в стрес. За няколко години той успява да завладее напълно пазара и започва масово производство на таблетки за потентност. Бизнесът му процъфтява и осигурява на  младия мъж желаното богатство.
Искам да подчертая, че в книгата се чувства изтънчения хумор, който много подходящо е прокаран в романа. Книгата се чете изключително леко, увлича и заслужава да бъде прочетен, защото има много хумор.

© Николай Пеняшки – Плашков