На
днешна дата Google отбелязват 296 години от рождението на италианската
математичка Мария Гаетана Анези. Тя е една от най- значимите жени в
историята на математиката. Добива световна популярност със своя учебник по диференциално смятане и изучаваната от нея крива от трета степен версиера, наречена още „къдрица на Анези“.
Тя е родена през 1718 година в Милано в
семейството на баща, професор в Болонския Университет. Мария Гаетана от
малка получава добро образование, като изучава математика и древни и
източни езици. До тринадесетия си рожден ден вече владеела гръцки, иврит, испански, немски и латински. Знае се, че на 9 години тя изнася на латински език беседа, посветена на достъпа на жените до висше образование.
Баща ѝ имал силно влияние над нея през целия ѝ живот и тя никога не сключва брак и не напуска родния си дом.
Под ръководството на своя добър учител по математика монахът Рамиро Рампинели, преподавател в университетите в Болоня и Рим тя изучава трудовете на французите Гийом Франсоа дьо Лопитал и Шарл Рене Рейно (Charles René Reyneau), и се вдъхновява за написването на своя известен двутомен учебник „Instituzioni analitiche ad uso della gioventu italiana“ („Основи на анализа за употреба от италианската младеж“).
Баща ѝ имал силно влияние над нея през целия ѝ живот и тя никога не сключва брак и не напуска родния си дом.
Под ръководството на своя добър учител по математика монахът Рамиро Рампинели, преподавател в университетите в Болоня и Рим тя изучава трудовете на французите Гийом Франсоа дьо Лопитал и Шарл Рене Рейно (Charles René Reyneau), и се вдъхновява за написването на своя известен двутомен учебник „Instituzioni analitiche ad uso della gioventu italiana“ („Основи на анализа за употреба от италианската младеж“).
В първия му том се разглеждат крайните величини, а във втория — безкрайно малките. В частност, доказва, че всяко уравнение от трета степен степен има три корена. Учебникът е завършен през 1745 година и изпратен за рецензия от Якопо Рикати и неговия син
Винченцо Рикати, а три години по-късно – издаден. Този труд прави голямо впечатление на математическата общност в Европа. В рецензия на Парижката академия на науките
е отбелязано умелото, стройно и хомогенно изложение, с което са
представени резултатите на много математици, използвали за
доказателствата си твърде разнообразен математически инструментариум.
Впечатлен е и папа Бенедикт XIV, който в писмо до Анези заявява, че трудът ѝ ще прослави Италия и академията в Болоня.
През октомври 1750 година тя получава
покана да ръководи катедрата по математика там, но възпрепятствана от
своя властен баща, тя така и никога не приема поканата. Две години
по-късно той умира, но Анези вече е взела решението да отдаде остатъка
от живота си на болногледачество и благотворителност, като отваря дом
за възрастни бедни жени. Похарчила цялото си състояние за благородната
кауза, през 1799 година тя умира в пълна мизерия в
хосписа, който някога е управлявала.
Източник: Уикипедия
