Днес 10 юни 2013 г. Морис Сендак щеше да навърши 85 години

 Морис Сендак (Maurice Bernard Sendak) е американски писател, живял в периода 1928 - 2012 г.  Става известен и популярен с книгата си "Където бродят дивите неща". 

Произведението е екранизирано през 2009 г. от  режисьора Спайк Джоунз.

Книгата " Където бродят дивите неща" се превръща в детска класика в Съединените щати и е продадена в над 10 милиона тираж в света. В нея се разказва за 10-годишно момче,

тръгнало на пътешествие чрез собственото си въображение, наказано без вечеря, изпратено в леглото.

Изображенията на чудовищата и други подобни същества първоначално предизвикват сериозно недоволство сред читателите, което не позволява успеха на книгата. 

Морис Сендак  е роден в еврейско семейство. От ранна възраст се сблъсква с изключително трудни ситуации причинени от Холокоста. Като дете, заради здравословни проблеми той е прикован на легло и решава да стане илюстратор, след като вижда за първи път филма „Фантазия“ на Walt Disney. По това време Сендак е само на 12 години, а първата му публикация датира от 1947г., като в следващите години той прекарва много време в рисуване на изображения за други автори преди да започне да пише собствени книги.

Става известен като писател с историята си за Макс - "царят на всички диви неща" от поемата 10 изречения "Където бродят дивите неща".

Сендак е автор на 17 книги. Освен като писател, той се изявява като илюстратор и създател на костюми за балетни и оперни представления, а също така и като продуцент в различни телевизионни и анимационни поредици, като "Седем малки чудовища" и др.

През 1996 г. получава национален медал  за изкуство и богат творчески труд от президента Клинтън.

Писателят Морис Сендак умира на 84 години, 2012 г.

На днешния ден 10 юни 2013 г. най-голямата търсачка Google отбелязва годишнината на писателя с атрактивно анимирано лого.

Прочете още: Какво са работили известните писатели преди да станат такива .  

снимки: Интернет

КОСЕ БОСЕ

автор: РАН БОСИЛЕК

Направило си Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица.
Дошла Кума Лиса под гнездото и рекла:
- Косе Босе, дай ми едно яйчице! Дойдоха ми тате и мама на гости. Ще им сваря чорбица.
Косенцето й дало едно яйчице.
На другия ден пак дошла Кума Лиса и рекла:
- Косе Босе, дай ми яйчице. Дойдоха ми кака и бате на гости.
Косенцето пак й дало.
Днес тъй, утре тъй — останало на Косенцето само едно яйчице. Дошла пак Кума Лиса и рекла:
- Косенце Босенце, дай ми яйчице!
- Нямам, Лиске — отговорило Косенцето.
- Като нямаш, тебе ще изям!
Заплакало Косенцето. Дало си и последното яйчице.
На сутринта минало куче през гората. То видяло Косенцето, че плаче, и попитало:
- Защо плачеш, Косе Босе?
- Как да не плача, кученце. Всяка сутрин идва Кума Лиса и ми взема по едно яйчице. Взе ми ги всичките. Не можах да си отвъдя пиленца. Тази сутрин пак ще дойде. Нямам какво да й дам. Сега мене ще изяде.
- Не плачи, Косе Босе! Аз ще се скрия ей тука в шумата. Като дойде Кума Лиса да ти иска яйчице, ти й речи: „Нямам, Лиске, яйчице. Ей там в шумата има кокошчица. Нея вземи!“
Кучето се скрило в шумата. Дошла Кума Лиса и рекла:
- Косе Босе, дай ми яйчице!
- Нямам, Лиске, яйчице. Имам една кокошчица ей там в шумата. Ако искаш, вземи нея.
Кума Лиса се зарадвала и взела да рови из шумата. Кучето изскочило и я подгонило.
Тя бяга, то я гони, тя бяга, то я гони — най-после стигнала до дупката си и се скрила.
Кучето клекнало пред дупката. Чакало да се иодаде Кума Лиса, да я хване за шията. Кума Лиса не знаела, че кучето я варди отвън, и взела да пита краката си:
- Я кажете, краченца, как викахте, когато ви гонеше кучето?
- Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!
- Мили какини краченца, кака ще им купи чехлички! Ами вие, очички, как викахте?
- И ние тъй викахме: „Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!“
- Мили какини очички, кака ще им купи очилца. Ами вие, ушички, как викахте?
- И ние тъй викахме: „Беж, Лиске, да бягаме!“
- Мили какини ушички, кака ще им купи обички! А ти, опашчице, как викаше?
- Дръж, куче, Лиса за опашката, дръж, куче, Лиса за опашката.
- Тъй ли! Чакай да те дам на кучето! — и Кума Лиса си подала опашката навън.
Кучето я хванало за опашката и почнало да я тегли. Лиса се дърпа навътре, кучето тегли навън. Тя навътре, то навън. Най-после я издърпало и — скок върху нея — разкъсало и кожухчето.