автор: Виктор Юго
Превод от френски: Кирил Кадийски, 2002 (Пълни авторски права)
Съгледах ангел бял — кръжеше той над мене,-
не даваше с криле на бурята да стене,
морето да реве край тоя стръмен бряг.
— Защо си тук дошъл сред гибелния мрак? —
му казах и дочух: — Душата ти да взема.
Изтръпнах. Бе жена. И с красота неземна.
Но блед, с треперещ глас, ръце прострях смутен:
— Когато отлетиш, какво ще стане с мен?
Мълчеше той. Нощта нападна небесата
и в миг се мръкна. — Щом изтръгнеш ми душата,
къде ще отлетиш? В кои ли самоти?
Мълчеше все така. — Кажи ми, кой си ти —
смъртта ли си? Или животът? Довери ми…
Тъмите ставаха все по-неутешими.
И рече мрачно той: — Не, аз съм любовта!
И цял се озари от мрачна красота.
И в мрака — огнен взор преди той в мен да впери —
звездите зърнах през крилата белопери.
Джърси, септември 1855
Превод от френски: Кирил Кадийски, 2002 (Пълни авторски права)