Животът е не само красив и романтичен.
Изпълнен е с борба по пътеката на нашата съдба, за откриването
на нашето “Аз” и утвърждаването на едноличната ни същност. Често в
живота, сърцето ни се бунтува и дава заповед за атака на нашите мисли, и
разбира се има равнозначно отражение в чувствата ни, които пораждат нашите действия.
Всичко това дава смисъл в житейския ни път и се явява като
личностно отражение със своите нюанси във времето, и обществото.
Не само, че е необходимо, но е и задължително личността да
прави равносметка от изминалия път, изживяните моменти, и пропуснатите
възможности.
Именно в това е смисълът на човешкият живот.
***
Вървя по пътеката на съдбата,
а мислите се разпиляват като листи.
А сърцето – готово за борбата
по поля широки, даже и гористи.
***
Вървя по пътеката на съдбата,
а мислите се разпиляват като листи.
А сърцето – готово за борбата
по поля широки, даже и гористи.
Дори чувства се вълнуват
като морските талази
и бреговете атакуват.
Не, те не са джамбази!
© автор: Николай Пеняшки – Плашков
