Хейтър…, или що е хейтър-субкултура

Убеден съм, че повечето хора знаят, че „хейтър” идва от думата „hate”, която от английски означава „мразя”.

Според Urban Dictionary понятието „хейтър” означава „човек, който не може да бъде щастлив от успехите на другите”. Вместо да се радват на постиже-
нията на хората, те изтъкват тъкмо най-големите им пропуски и грешки.

По характер „Хейтърите” не са ревнивци, а по-скоро са злобни хора, в чиято душа се таи омраза/ неприязън към заобикалящата ги действителност
Тази омраза провокира в тях словесна агресия не само към конкретна личност, но и към  определена група хора, които са постигнали значителни успехи не само в личностен характер, но и в обществена значимост. В конкретната ситуация Хейтърът проявява сериозна словесна атака  и критикува злобно.

Като характер, той е човек, който не може да бъде щастлив, когато другите постигат успехи, и вместо да ги поощряват, и да се радват за постиженията им, стигат до ситуацията да изтъкват най-големите им слабости и пропуски. Тяхната омраза е непровокираща и е изразена в атакуваща словесна агресия.
В днешно време думата „хейтър” е широко известна и използвана от много

млади хора, които нямат представа за определението и същността на понятието „хейтър”, и кои са в същност истинските „хейтъри”.

Тази особена порода хора са рожба на виртуалното пространство и се чувстват най-добре в него, като в собствени води. Може би се питате „Защо?”. Причината е ясна – за да бъдат в повечето случаи анонимни. Това е тяхната цел.
В днешни времена много хора имат сайтове и блогове, или участват в социалните мрежи. Почти винаги се натъкват на нестандартния субкултурен представител Хейтърът.  Негови любими места са форумите, сайтовете, блоговете и най-различни други форми на социалната виртуална комуника-

ция. Могат лесно да се разпознаят, най-вече по начина по който критику-
ват. Те нямат точно обосновани аргументи в защита на своята критика. Те просто „хейтват”. Целта на тяхната критика е да компрометират авторите, да загубят вяра в себе си, в силата и качеството на своето творчество, и разбира се загуба на вдъхновение.
Както казват мъдреците, „за всяко нещо, има своя лек”.
Разбира се! На първо място хладнокръвно да устоим и тотално да игнорира-

ме подобен род поведение. Само по този начин можем да се отървем от словесната атака и обидите на Хейтъра.  
Най-голямата грешка на човека отсреща би могла да бъде отговор на хейтърските нападки. Ето в този момент вече за тях няма по-голямо щастие на света, от това някой да е взел насериозно коментарите им.

Хейтърът, дори и да не е справедлив, но ще намери достатъчно аргументи и правилни думи, за да те смачка психически, и да те откаже от твоите положителни инициативи, и че не ставаш за нищо, дори и като творец.  

А сега накратко за тях:

"Хейтърите – негативизъм до последно!
Хейтърите са убедени в правотата и съвършенството на това, което казват. Те смятат, че са особено грамотни и с много добре развито писателско умение. Така те си мислят, че могат да критикуват потребителите и да изливат по изкусен начин своите негативизми."
Хейтърите просто оплюват, защото искат да бъдат известни, коментирайки болезнени теми и въпроси за много хора. А това очевидно им се удава доста добре.

Бих ги определил като субкултурна прослойка,(контра-култура). 
И най-голямата грешка на човека отсреща би могла да бъде отговор на хейтърските нападки. Ето в този момент вече за тях няма по-голямо щастие на света, от това някой да е взел насериозно коментарите им.

Човек не бива да обръща прекалено голямо внимание на тази не чак толкова симпатична субкултурна част от обществото.

МЕЛИХ ДЖЕВДЕТ АНДАЙ - СТИХОВЕ

Мъртвият Тимур се взира в небосклона

Безчетна беше армията ми, безчетна и смъртта
къде ли коня си да вържа? Небосводът е свободен
Само той все още беше непревзет
когато стигнах земните предели
но денят или нощта е по-напред?
За мен широкочелата земя бе време.

Времето се движи и напред, но и назад
кълна се в гвоздея на нощите.
И всеки миг е същият като предходния
В небето и земята няма нищо скрито
нищичко не беше по-действително от нищото
Нима с превземането на небето щеше да се свърши?

Започнах отначало преживяното да изживявам
само че не ще забравя на победите наградата
на коня се прозявах и усмихвах
на моменти ме обземаше тъга
загубих аз-а си сред болките
отново и отново. Докога ще съм наказан?

Вие всички във вода и пръст се превърнете
преживяното не изживявайте повторно
Нощем се родих, а мислех, че е утро
забелязах спящия стрък цвете със затворено венче
дарява ни сърца невоърожени Бог
и е тъждествена земята със звездите и небето.

Притесних се. Притеснява ме това безвремие.
Осъден съм докрай на егоизма си.
И колко страшно е, че всичко си приличаше!
Прахта на хората е като тази на листата
независимо кой Бог е.
Те напъпват, след това изсъхват.

Отново и отново. Независим роб аз бях
бях гордостта на сомнамбул
бях липсващ от ковчега си мъртвец
виелица, която ни държи с наведени глави
бях хлопаща врата.

Небосводът е свободен. Де ли коня си да вържа?
Тишината беше моето стълпотворение
от смърт до смърт
единствен аз изисквах и единствен аз споделях
свободолюбивият човек расте с изискване на искания
Небосводът е свободен. Де ли коня си да вържа?


Гробището на чергарите

В Чорак бяло като стадо
гробището на чергарите, което е срещу селцето, мисли.

Мисли си за някога… преди заселването
Не стои чергарят, мести се – подир добитъка
ту в равнината е, ту в планината
мисли си за някога – преди заселването.

Някой ден оставяха напълно всяка работа
около огъня се насъбираха комшиите
срещу разсъмване палатките от козя вълна се събираха
някой ден оставяха напълно всяка работа.

Край пътя се събираха уседналите земеделци
с мрачната тъга, родена от оставането им,
а ние – тръгнали след новостта и волността;
край пътя се събираха уседналите земеделци.

Всяка нощ чергарите от гробището плачат
отегчени от това да смятат едрите звезди за стадо
мислят си за някога… преди заселването
колко страшна е тъгата от оставането им на място.


Имаше и вятър

Единия от краищата на въжето тя за клона
върза, пресни сънища, пране,
а другия му край остави да виси в пространството,
подухваше, люлееше се,
непрекъснато чаршаф, надежда, грижа, вялост –
толкова лишения, възлюблени желания жената просна на въжето всяко,
а другият му край сред облаците се изгуби.
 

ОКТАЙ РИФАТ - стихове

Хляб и звезди

Хлябът – в скута ми;
звездите – надалече, много надалече
ям от хляба гледайки звездите
толкова съм се отплеснал че не питай
на моменти се обърквам и наместо хляба
ям звездите.


Слънчев

1
Един човек из друг човек
бе другият човек море тогава
взираше се в облаците
облаците бяха домове тогава от вратите им излизаха момичета
момичетата бяха паркове тогава
алеите с лайкучка на чакълите
и небосводът преминаваше отгоре ни –
фелюга с лунни устни
според асфоделите зелена и съсирена

2
На склона – ти пасеше
стадо от целувки
репродукции
на лъв на куче и на слон
едно врабче пробиваше лазурни дупчици
в деня на друго
и оставяше след себе си
изпуснати от лято вишни
твоите гърди се белваха
към белотата на стените

3
Кокошките си рият.



Кръгъл

Ако рибите на слънцето умрат
от безводие зад планината
ако падне в полозите
на разплутия мегдан
на лодките яйцето, дето го изпробвах със зъбите си,
ако настинат магазините с русалки,
ако бистрата вода листата си обрули,
ако чайката с трева обрасне,
ако листът почернее пак,
ще задуха кръгъл вятър,
ще се вдигнат планини от планините
и от къщите – къщя.
***
Вратите само ще останат – жалките врати,
Отворени подобно летни дни към вечността.
Едно момче расте, расте безспир
в едно от кафенетата, изтрити от дъжда.
***
В утрото на авантюрите провесени и
кестенака, водещ към детинството ми,
пламъкът на свещите ми затрептява
всеки път, когато го докоснат птиците на времето отминало.
***
Или всичко, или нищо.
Ние нека се поспрем, къщите да ходят вече,
Рибите, които са провиснали от рога на морето,
Следва да поставим за павета, докато не е настъпил залезът.

Или всичко, или нищо.
На лицето – белотата на безсмъртни негри,
В дланите – бръшлянът на любовите;
Усмихната, отърсила се от печалите,
Една жена се клати на прозореца.

Или всичко, или нищо,
Всички охлюви са смачкани и
Всички ножчета са затъпени,
Ципите са гуреливо-притеснени
И се късат в купчината посред виното от самки.

Или всичко, или нищо,
Лястовицата с червената кутия е умряла
И сега върху възглаваницата на ъглите тънички
Кръвта й по момчешки свети.

Може пък луната да изгрява.


Докато живея

Хубав ден без нощ е този, който раждам непрестанно,
стълбата, която на огледала „без после“ съм подпрял,
над мен под клоните ръмят
дом – улица – лица – парчета слънце.


Независим

Дори и тъмнината без остатък да ви дам,
не можете нощта, която си отива да възпрете,
ще засвети въздухът на стаята ни и ще се
измъкне през чешмите ви – не можете да го възпрете,
гледам по сандали към морето отдалече –
вие плувате, прелита птица, преминава кораб,
но не можете да ги възпрете.

Праг

В къща с китен двор голям прекарах хубавите дни на детството си. Моите ръце, до крайност от краката ми отдалечени, в своя светлина растяха, сенките на гълъби забравени във въздуха попадаха върху възглавницата ми. Петленце шарено, мой Карабаш. Не е беда, ако желязното ми колело не се върти, между косматите ми кости постепенно хлътващ евтин джоб за детството ми щеше непрестанно да ме ражда. Острите зъби на Капитана и смехът му, който като тухли с форма на триъгълник пред мене пада. Виждах из градините хора да живеят, без да дишат, едри папагали с перфорирани от шиене на шевове очи иззад решетките те гледат, останали на светлината на луната. Завъртях като ветропоказател върху масата кибрита, взел подпалките на слънцето под мишница, отивах там, където световете срастваха с градината ни. Случваше се с дни да търся из тревата своите кутийки.
Майка ми ме питаше:
– Защо не искаш да ядеш?
– Чука го остави там, откъдето си го взел – се чуваше гласът на Капитана.
Смеех им се от прозореца в ръцете ми.

ПАРАД НА ЛЮБОВТА

автор: ОРХАН ВЕЛИ

Първа е онази, тъничката като вейчица девойка,
май сега съпруга на търговец.
Кой знай как е напълняла.
Ала все пак много ми се иска да я видя,
лесно ли е? Първата любов ръжда не хваща.

Втората е по-голямата от мене кака Мюневер,
когато и да зачетеше моите писма,
които хвърлях в нейната градина, се превиваше от смях.
А аз, когато и да си ги спомня,
Като че е днес, потъвам в срам.

Четвъртата – една разгонена жена,
която ми разказваше все врели-некипели.
А веднъж пред мен дори се разсъблече.
Минаха години, не можах да я забравя,
колко пъти я сънувах.

Петата подминах, ето ни на шестата.
Наричаше се Нуринниса.
О, моя прелестна,
о, моя мургава,
о, моя плът и кръв, Нуринниса.

Седмата е Алийе – капризна дама.
Ала много много не можах да й се наслаждавам
като всякоя капризна дама –
скъпа като обеци и кожено палто.

Осмата пък е онази калпавата,
в другите жени чест търси,
ала в нея ако търсиш, вдига врява до небето.
И отгоре на това…
мошеничка, която ще те продаде за пет пари, преди да си усетил.

Деветата се казваше Айтен.
Докато е на работа, робуваше на всеки,
но излезе ли от бара,
лягаше с когото си поиска.

Десетата излезе умна
... и си тръгна…
А че беше права, права беше.
Любовта била за богаташи,
любовта била за безработни.
Две сърца ако в едно се слеят,
на палат оборът се обръща, но и
двама голи само на хамам подхождат.
Жена, привързана за работата си бе единадесетата.
Как иначе,
бе надничарка при един злодей...
нощем влизаше във стаята ми
и оставаше до сутринта.
Напиваше се със коняк.
А с пукването на зората се залавяше за работа.

Да дойдем на последната.
Към никоя не се привързах
колкото към нея.
Не само бе жена, но и човек.
Не беше ни капризна,
нито алчна.
Казваше: да можеше да сме свободни,
и да можеше да бъдем равни.
Умееше еднакво да обича
и живота, и човеците.
__________________

За Истанбул

Април
Невъзможно е
да пишеш стихове,
ако си влюбен:
да не пишеш – също,
ако е април.


Покана
Чакам те.
Ела в такова време,
че да няма как да се откажем.


Хубавото време

Мен хубавото време ме погуби,
в такова време изоставих службата си
във Вакъфите.
Пропуших пак в такова време,
влюбих се – в такова време.
В такова време аз забравих
да се връщам вкъщи с хляб и сол,
и все в такова време
болестта да пиша стихове ме мъчи.
Мен хубавото време ме погуби.



Птица и облак

Птичарю!
Ний и птици,
и дърво си имаме.
От тебе само облак искаме
за сто пари.


Карамфил

Да, прав сте, вероятността не е красива
колкото изкуството да преувеличаваш –
десет хиляди убити във Варшава
и това
един моторизиран континент да не прилича на
„Донесен от устните на твоята любима“ карамфил.
1939

ЛАВИЦИ ЗА КНИГИ

http://www.bgstroitel.com

********************************************

http://www.bgstroitel.com

*******************************************

http://www.bgstroitel.com

**********************************************

 http://www.bgstroitel.com

Сядайки удобно на този мек фотьойл, Вие буквално се разполагате върху Вашата библиотека Всяка една нова книга, добавена в тази ексцентрична библиотека, променя дизайна и цветовите нюанси на този фотьойл. Дори и да не вярвате, това компактно място е с капацитет от над 100 книги.

*******************************************************

Многофункционална секция



Истинско произведение на изкуството, съчетаващо в изработката си няколко компонента, целящи Вашето удобство и добро настроение. Към тази мултифункционална холна мебел прецизно са прикрепено две нощни лампи, които да осигуряват необходимата Ви при четене светлина. Непосредствено под тях на секцията е разположено семпло диванче с меки възглавнички. Друга допълнителна функция, която се предлага, са шкафчетата, в които можете да наредите желани от Вас предмети или аксесоари. Зад диванчето е същинската етажерка за книги, а отстрани е монтирана сгъваема масичка.
http://www.bgstroitel.com

**********************************************

Екстравагантни етажерки



Екстравагантният дизайн на етажерката го превръща в основен акцент на интериора. Тази етажерка е предназначена за прецизно ползване, тъй като изисква книгите или списанията, нареждани на нея, да са с еднаква дебелина и височина. За сметка на този каприз обаче предимство е, че всяка книга е отделна пролука и няма вероятност да се прегънат или смачкат страниците й, нито пък да се наруши външният й вид.

 http://www.bgstroitel.com

*********************************************

Етажерката на Вашите мечти



Латвийският дизайнер Станислав Катц е създателят на тази изумителна "конзола", която е част от  холна гарнитура. Иновативният и нестандартен дизайн безспорно прави впечатление с  оригиналния си замисъл. Тази етажерка включва в конструкцията си и легло, което се явява свързващото звено между двете части на етажерката. Разкрива се достатъчно пространство както за книгите, така и за този, който ги чете.


Висящи във въздуха книги



От първи поглед ще останете с лъжовното впечатление, че някои дух държи книгите, наредени по този начин на стената. Зад тази мистерия се крие съвсем практично обяснение – в стената е забит дискретен държач за книги, които е умело прикрит от книгите, разположени върху него.

http://www.bgstroitel.com

 ***************************************

 Диван - библиотека



За да е превърне в прекрасно литературно пространство към този стилен и елегантен холен диван могат да се монтиран метални стелажи, които да придадат още по-оригинален и творчески вид на Вашия хол. По този начин Вие можете да се разположите удобно на дивана и да направите своя литературен избор. Няма да се налага да се налага да изминавате разстояние, тъй като книгата ще Ви е "под ръка".
http://www.bgstroitel.com

*************************************************

****************************************************

http://artcafe.bg

ГРАФИКА - МОЯ ЛИЧНОСТ

ГРАФИКА - МОЯ ЛИЧНОСТ

КОРИЦА КЪМ КНИГАТА МИ

ФОТОГРАФИЯ

Астрид Линдгрен разказва за себе си

В това „открито писмо“ Астрид Линдгрен отговаря на най-често задаваните въпроси за живота и творчеството й.

Нека започна от самото начало. Родена съм през ноември 1907 г., в стара червена къща, заобиколена от ябълкови дръвчета. Аз съм второто дете на Самуел Аугуст Ериксон и съпругата му Хана. Фермата, в която живеехме, се наричаше — и все още се нарича — „Нес“. Тя се намира недалеч от градчето Вимербю е южната шведска провинция Смоланд. Къщата е построена през 1411 г. и е била жилище на местния свещеник. Баща ми, обаче, не беше свещеник, а фермер, който бе само наемател.
След мен в старата червена къща се родиха още две деца. Така станахме четирима — Гунар, Астрид, Стина и Ингегерд. В „Нес“ прекарахме щастливо детство, като децата от книгите за село Шумотевица. Ходехме на училище във Вимербю, което не беше далеч, дори за пешеходец. Но също като децата от Шумотевица, един ден трябваше да пораснем и да се срещнем с Големия свят. Аз заминах за Стокхолм, където учих за секретарка, започнах работа в един офис, омъжих се и родих две деца — Ларс и Карин. Те постоянно молеха да им разказвам приказки.
И аз разказвах. Но тогава не пишех книги. О, не, много по-рано бях решила да не го правя. Докато ходех на училище, хората често казваха: „Сигурно ще станеш писателка, когато пораснеш“. Дори ме дразнеха, като ме наричаха „Селма Лагерльоф от Вимербю“. Вероятно това ме беше изплашило. Дори не смеех да опитам да пиша, макар някъде дълбоко в себе си да бях убедена, че писането може да бъде много забавно. Сега следва въпросът, който ми задават най-често: Какво ви накара да се захванете с писането? Вече съм отговаряла на този въпрос милион пъти, но ще ви разкажа всичко още веднъж.
През 1941 г. моята седемгодишна дъщеря Карин се разболя от пневмония. Всяка нощ, когато седях край леглото й, тя ме молеше да й разкажа някаква история. Една вечер, крайно изтощена, аз я попитах какво иска да чуе, а тя отговори: „Разкажи ми за Пипи Дългото чорапче!“ (беше измислила това име в момента). Аз дори не попитах коя е Пипи Дългото чорапче, а започнах да съчинявам истории за нея. И тъй като името й беше много смешно, самото момиченце също излезе изключително забавно. Пипи стана истински хит за Карин, а по-късно и за приятелите й. Децата ме караха да разказвам за нея отново и отново.
В една снежна вечер през 1944 г. се разхождах в центъра на Стокхолм. Под току-що навалелия сняг имаше тънка ледена коричка. Подхлъзнах се и паднах, като изкълчих глезена си. Наложи ми се да лежа у дома известно време, докато се оправя. За да минава времето по-бързо, започнах да записвам историите за Пипи (стенографски — все още първо стенографирам книгите си, а стенография знам от практиката си като секретарка).
През май 1944 г., когато Карин беше на десет години, завърших книгата за Пипи Дългото чорапче и й я подарих за рождения ден. Изпратих копие на един издател, като изобщо не вярвах, че той ще хареса романа. Самата аз намирах Пипи за обезпокоителна. Спомням си, че дори завърших писмото си до издателя с думите: „Надявам се, че няма да уведомите Социалните служби.“ (Трябва да ме разберете, все пак вече имах две деца и се страхувах, че чиновниците могат да си зададат въпроса що за майка е тази, щом съчинява подобни истории!)
Както и очаквах, ръкописът беше отхвърлен, но междувременно аз бях написала още една книга. Вече бях разбрала колко забавно е писането. Новата ми книга се казваше „Брит-Мери изповядва душата си“. Изпратих я на едно стокхолмско издателство „Рабен и Сьогрен“, което беше обявило конкурс за книги за момичета. И какво мислите — спечелих втора награда! Още смятам, че тази есенна вечер през 1944 г., когато научих за спечелената награда, е най-щастливият миг в живота ми. През следващата година същото издателство обяви нов конкурс за детска книга. Аз участвах с преработения ръкопис на Пипи и спечелих първата награда.
Пипи имаше голям успех, въпреки че много хора я намираха за шокираща и се страхуваха, че децата им ще започнат да й подражават. „Никое нормално дете не може да изяде цяла торта наведнъж!“, писа ми възмутен читател. Той, разбира се, беше прав. Също така е вярно, че никое нормално дете не може да вдигне кон с една ръка.
През 1946 г. „Рабен и Сьогрен“ обявиха още един конкурс — този път за детска детективска история. Предложих им „Кале Детектива“, спечелих първата награда, която разделих с още един автор. Това беше последният конкурс, в който участвах, но не бе последната ми книга. Оттогава насам те станаха около 40, плюс безброй рисувани книжки, няколко пиеси и текстове за песни. Работила съм също с радиото, телевизията и филмовата индустрия. От 1946 до 1970 г. оглавявах детската редакция в „Рабен и Сьогрен“.
От 1952 г. съм вдовица. И двете ми деца създадоха семейства. Вече имам седем внука и пет правнука. Синът ми почина през лятото на 1986 г.
Книгите ми са преведени на над 50 езика, но нека да отбележа, че не всички книги са преведени на всичките 50 езика.
Дотук беше лесно да ви разкажа всички тези неща. Много по-трудно ми е с въпроси като: „Какво послание отправяте с книгите си? Какво искате да кажете на децата с героиня като Пипи Дългото чорапче? Как автор на детски книги може да образова младите читатели и да им повлияе? Каква трябва да бъде хубавата детска книга?“
За да отговоря на тези въпроси, нека просто кажа, че в книгите ми няма никакви послания — нито в „Пипи“, нито в която и да било друга. Пиша, за да забавлявам детето, което живее в мен и мога само да се надявам, че така доставям радост и на други деца. Не мога да дам отговор каква трябва да бъде хубавата детска книга (и защо хората никога не питат каква трябва да бъде хубавата книга за възрастни?). Единственото ми ръководно начало е „достоверност“ (в художествения смисъл на думата). Веднъж ме попитаха: „Защо никога не сте писали за дете на нещастно семейство от крайните квартали?“ Отговорът е, защото пиша само за нещата, които познавам, а не знам какво значи да си дете на нещастно семейство от крайните квартали. Сигурна съм, обаче, че някъде по света има дете, което наистина знае това и което някога ще го опише.
Това, което добре познавам — може би е по-добре да кажа познавах — е живота в малко градче или ферма в Южна Швеция. Затова действието в моите книги се развива в такива места. Пипи Дългото чорапче, детективът Кале Бломквист, Мадикен са от малки градчета. Едва след като прекарах тридесет лета в стокхолмския архипелаг, събрах кураж да напиша книга за островите — „Островът на чайките“. Карлсон на покрива лети из централната част на Стокхолм, която добре познавам, живяла съм там повече от 60 години. Добре, бихте казали вие, а Мио, братята с лъвски сърца и Роня? Нима е възможно да познавате Земята накрай света, Нангияла или Матисовата гора по-добре, отколкото стокхолмските предградия? Отговорът е да, но откъде ги познавам, е тайна.
„Вашите собствени деца и внуци ли ви вдъхновиха, за да напишете книгите си?“ е също въпрос, който често ми задават. Искам да кажа следното: Никое друго дете не ме е вдъхновявало толкова, колкото детето, което аз самата бях. Не е задължително да имате деца, за да пишете детски книги. По-важното е добре да помните собственото си детство.
Както вече казах, не съм си поставяла за цел да образовам някого или да влияя по някакъв начин на децата, които четат книгите ми. Единственото, на което смея да се надявам е, че съм допринесла, макар и съвсем малко, моите малки читатели да са станали по-човечни, отговорни и свободомислещи. Смятам, че дори книгите, които просто доставят удоволствие, са необходими. Веднъж една непозната жена пъхна в ръката ми поомачкана хартийка със следните думи: „Благодаря ви, че озарихте едно тъжно детство“. За мен това е достатъчно. Ако съм успяла да озаря дори едно-единствено тъжно детство, значи съм напълно удовлетворена.

Грегоар Делакур - "Списъкът с моите желания" /откъс/

Превод от френски Галина Меламед
Редактор Георги Борисов
Художник Инна Павлова
Издателство „Факел експрес”
Цена 12 лв

Не знам как, но си знаех.
Знаех си, без дори да съм погледнала числата, че спечелилият джакпота съм аз. Шансът беше едно на седемдесет и шест милиона и се падна на мен. Прочетох резултатите във „Воа дю Нор“.
Всичко беше точно:
6, 7, 24, 30, 32. Звездички – 4 и 5.
Фиш, подаден в Арас на „Площада на Героите“. За 2 евро. Система „флаш“.
18 547 301 евро и 28 евроцента.
В този момент ми стана лошо.

Жо ме открил на пода в кухнята – както бях намерила мама на тротоара преди трийсет години. Бяхме тръгнали заедно на пазар, когато забелязах, че съм забравила списъка на кухненската маса. Върнах се обратно, мама чакаше на тротоара.
Когато отново слязох, точно на входа, я видях, че гледа с широко отворена уста, от която обаче не излезе никакъв вик; лицето й се изкриви, дори заприлича на ужасния образ от картината на Мунк „Викът“ и тя се свлече като внезапно изпуснат акордеон. Само за четири секунди останах сираче. Втурнах се, но беше твърде късно.
Винаги се втурваме твърде късно, когато някой умира. Сякаш случайно.
Последваха няколко вика, шум от спирачки. Думите течаха от устата ми като сълзи
и ме задушаваха. После на роклята й между краката се появи петно. То нарастваше видимо като ужасен тумор. Усетих в гърлото си хладното пърхане на крила, парещо одраскване; след устата на героинята от картината на Мунк, след устата на майка ми, моята също се разтвори и измежду изкривените ми устни излитна птица. След като излезе на воля, тя
нададе ужасяващ крясък; смразяваща песен.
Песента на смъртта.
Жо се изплашил. Помислил, че е убийственият грип. Искал да извика доктор Карон, но аз
дойдох на себе си и го успокоих. Нищо ми няма, не съм обядвала, помогни ми да стана, ще поседя за пет минути и ще се оправя, ще се оправя. Гориш, каза той с ръка на челото ми. Ще се оправя, казах ти вече, освен това съм с мензис и затова ми е горещо.
Мензис. Магическа дума. Която отдалечава повечето мъже.
Да ти затопля нещо, каза той отваряйки хладилника, освен ако не искаш да поръчаме
пица. Усмихнах се. Моят Жо. Милият. Може пък поне веднъж да ядем навън, прошепнах аз. Той се усмихна, взе една „Туртел“. Слагам сакото си, скъпа, и съм твой.
Вечеряхме във виетнамския ресторант през две улици от вкъщи. Нямаше никой и се
попитах как успяват да не фалират. Аз поръчах лека супа с оризово фиде (бун тхан), а Жо
пържена риба (ша ка). Улових го за ръката, както преди двайсет години по времето, когато
бяхме сгодени. Очите ти блестят, прошепна той с носталгична усмивка.
А ако можеше да чуеш как бие сърцето ми, помислих аз, ще се уплашиш да не се пръсне.
Блюдата пристигнаха бързо; едва опитах супата. Жо се навъси. Лошо ли ти е? Кротко
сведох очи.
Трябва да ти кажа нещо, Жо.
Той вероятно усети колко важно ще бъде признанието ми. Постави пръчиците. Избърса
грижливо устните си с памучната салфетка – в ресторантите винаги се стараеше – и ме
хвана за ръката. Сухите му устни потрепваха. Нали не е нещо, сериозно? Нали не си болна,
Жо? Защото… ако ти се случи нещо, всичко ще свърши, аз… В очите ми напираха сълзи и същевременно започнах да се смея, и този продължителен смях напомняше щастие. Ще умра без тебе Жо. Не, Жо, нищо сериозно, не се тревожи, прошепнах аз.
Исках да ти кажа, че те обичам.
И си казах, че никога никакви пари не си струват да загубя всичко това.

 

 

 

Хайку - 35

Усмихна се 

лицето на луната.

Какво щастие?

Хайку - 34

нощ, луна, звезди
щурци изпратиха
неспокойната вечер

Google съвместиха скенер за книги с прахосмукачка

Google представи устройство за автоматично сканиране на книги, което включва в себе си и прахосмукачка, предаде inews.bg.

Основни елементи на устройството са призма, изградена от три странични панела, направени от ламарина, скенер, който може да бъде закупен от пазара, (помещава се в призмата) и прахосмукачка.

Книгите се поставят върху рамката, която се помещава в долната част по ръбовете на призмата. По ръбовете има отвори, а прахосмукачката създава въздушен поток, който преобръща страниците.

Разработчикът на устройството твърди, че за да се сканира книга от хиляда страници, ще трябва около половин час. Общата стойност на скенера възлиза на около 500 долара.

Главният недостатък на устройството е, че в някои моменти може да се обърне една страница, а няколко. Но създателят е помислил и за това - създал е разделител за страници, който свежда този риск до минимум.

Устройството създава цифрови копия на книги по-бързо от скенер, при който страниците трябва да бъдат преобръщани от човек. В същото време такъв скенер излиза доста по-евтино от специализираните  такива.

Linear Book Scanner

Книги и списания, сканира+ни от Google след процедурата могат да бъдат намерени в сайта на Google Books. От март 2012 г. компанията е създала цифрови копия на 20 милиона книги. Посетителите в Google Books могат да търсят книги по текста, а също така да ги четете и сваляте, ако това не се забранява от притежателите на авторско право.

информация: http://inews.bg

Уикипедия:Неофициален превод на GNU FDL

0. Въведение

Целта на този лиценз е да направи учебник, указател или друг функционален и полезен документ, „свободен“ в смисъла на свобода: за да увери всеки в ефективната свобода да я възпроизвежда и разпространява многократно, със или без да я променя, било то с търговска или с нетърговска цел. На второ място, този лиценз запазва правото на автора и издателя да получат признание за работата си, като същевременно се освободят от отговорност за модификациите, направени от други хора.

Лицензът е от типа copyleft, което означава, че производните документи трябва от своя страна да бъдат свободни в същия смисъл. Той допълва Общия лиценз за обществено ползване GNU, който е лиценз copyleft, предназначен за свободен софтуер.

Ние замислихме този лиценз, за да го използваме за наръчници за свободен софтуер, защото свободният софтуер се нуждае от свободна документация: свободната програма трябва да се разпространява с наръчници, които предоставят същите свободи, както и софтуера. Но този лиценз не е ограничен само за софтуерни наръчници; той може да се използва за всякакви текстове, независимо от темата, както и от това, дали е издадена под формата на книга. Ние препоръчваме тoзи лиценз основно за дейности, чиято цел е обучение или справки.

1. Приложимост и дефиниции

Лицензът е приложим за всеки наръчник или друг вид произведение, на всякакъв носител, съдържащо съобщение от притежателя на авторските права, че произведението може да бъде разпространявано при условията на този лиценз. Такова съобщение предоставя безплатен и валиден за целия свят лиценз, който няма срок на валидност, за използването на произведението съгласно условията, посочени в настоящото. „Документ“ по-долу се отнася за всякакъв вид наръчник или произведение. Всеки член на обществото е Лицензополучател и към него се обръщат с „Вие“. Вие приемате условията на лиценза, ако копирате, модифицирате или разпространявате произведението по начин, изискващ разрешение от авторскоправното законодателство.

„Модифицирана версия“ на Документа означава всякакъв вид произведение, съдържащо Документа или част от него, копиран точно, променен и/или преведен на друг език.

„Второстепенният раздел“ е приложение или раздел от заглавната част на Документа, която се занимава изключително с отношението на издателите и авторите на Документа с общата тематика на Документа (или със свързани въпроси) и нe ...ПРОДЪЛЖЕТЕ ОТ ТУК...

Девойката, която ми постла легло -. РОБЪРТ БЪРНС

Pierre Bachelet Elle est d'ailleurs

Al Bano & Romina Power - Felicita ( New Version )

Една голяма любов колкото света

Katy Perry - E.T. ft. Kanye West

ВИЖДАШ ЛИ...?

Нощта е красива.
Виждаш ли...?
Луната се усмихва
като устните ти,
а звездите - прекрасни
като очите ти.
Кожата ти фина
като небесна пелерина.
.................................
Колоритна прелест!


автор: Николай Пеняшки - Плашков 
2013. 09. 15.

 

Освалд Шпенглер – немски философ

Освалд Шпенглер  е  немски философ и историк, един от основоположниците на философията на културата.

Роден е в Бланкенбург. Завършва университетското си образоване в Мюнхен, Берлин и Хале и започва да преподава математика в Хамбург. Отказва се от преподавателската си дейност, за да се посвети на своя основен труд „Залезът на Запада“ (Der Untergang des Abendlandes).^[1] „Залезът на Запада“ е историческо произведение, синтез на политикономия, политика, наука, математика, скулптура и музика. Шпенглер прилага към явленията на културата използвания преди него от Гьоте морфологичен метод за естествените науки. Книгата описва различните значими култури в човешката история, които са подобни на биологичните организми: те се раждат, развиват, угасват и умират. Философът разграничава 8 главни културни формации и три главни естетически нагласи в Европейската култура: аполонова, магическа и фаустовска. Според него историята се развива циклично и е лишена от смисъл. Всяка култура е предопределена от своето наследство, своите ценности и чувството за съдбовност.

Други известни негови произведения са „Прусачество и социализъм“ (Preußentum und Sozialismus ) и „Човекът и техниката“ (Der Mensch und die Technik). В „Прусачество и социализъм“ Освалд Шпенглер разглежда два вида социализъм: германски социализъм на подчиненост и единност на нацията зад обща идея, и английски социализъм, изобретен от Маркс, който дълги години живее в Лондон, Великобритания, почиващ на класово разделение. Освен това Шпенглер излага принципните различия между манталитета на прусака и англичанина – англичанинът разполага с практическа свобода, която го превръща вътрешно в духовен роб, цивилното му облекло изразява унификация на съвестта му, за него съществува единствено лично действие, не и лично мислене и при него е най-вече налице стадното чувство и пиратският инстинкт, въплътени в икономическата му система, почиваща на търговия.

У немеца в противовес на това е налице подчиненост и градация според чина, а не според богатството и за него е толкова обидно да приема нареждане от по-низшестоящ, колкото за англичанина – от по-малко заможен.

Партийната система с нейните дрязги и фрагментираност Шпенглер също счита за английски прийом , гибелен за немския дух.^[2]

Освалд Шпенглер е вдъхновил многобройни автори: Томас Ман, Емил Чоран, Мартин Хайдегер, Лудвиг Витгенщайн, Реймон Арон, Арнълд Тойнби и други.


ИЗТОЧНИЦИ:

Освалд Шпенглер в Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon

Информация:            Уикипедия – Освалд Шпенглер

Поставил: НИКОЛАЙ ПЕНЯШКИ - ПЛАШКОВ

 

Tonika - Кой ще каже какво е любов

ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ МЕДИИ

Когато подхванем темата „За комуникациите” първата мисъл която ни асоциира е за „телеграфа” (жичен и безжичен), следва радиофона” и едва през 1906 г. прагматично е избран терминът „радио”. Произходът на думата „радио” налага ретроспекция и връщайки се, се установява, че етимологията на думата е от латински език, от radius (лъч).

Радиото е едно от „най-великите и полезни открития на света”, което разпръсква с мигновена бързина по всички посоки живата реч и е най-добрия предавател изразявайки качеството и силата на словото, красотата и нежността на музиката, които достигат до своите почитатели и любители.

Радиото като технологична новост е продукт на гениалната човешка мисъл и със своето качествено предназначение, информира, и предлага на цялото човечество постиженията във всички сфери, и категории на живота, и по този начин сближава народите от всички краища на нашата любима планета, и предлага възможността за братски взаимоотношения и връзки между тях. Именно с тази цел то присъства в домовете на жителите на планетата „Земя”, и всички те стават реални свидетели, и слушатели, и съпреживяват радостите, и неволите на своите събратя, и сестри по всички краища на света, и научават за всички новости, открития, новини във всеобхватни области и дейности на живота като цяло.

Казано накратко, че с навлизането на „радиото” като високотехнологичен продукт в живота, заема изключително важно значение със своята културна мисия.

С появяването му се заражда нова категория в журналистиката, така наречената „радио журналистика” и в съчетание с музикалното въздействие привлича вниманието, и поднася с необходимото качество, и силата на словото своите предавания, любимата ни музика, нещата които ни интересуват, и вълнуват.

Имайки предвид, че телевизията като медия е по-привлекателна за излъчване среда, докато радио журналистиката е по-тежко засегната, имайки предвид по-сложната подготовка, като изискване на радио журналистите. Въпреки това, радиото като електронна медия има своето голямо значение и заема достойно място в електронните медии, и това е доказано.

Най-голямо социално въздействие върху обществото оказва „телевизията” като електронна медия.

Първите редовни телевизионни предавания се появяват през 1937 г., които могат да се класифицират като „на запис” или „на живо”. И двете имат своето голямо значение, за поднасяне на необходимата информация с изисканото качество, а също така имат и своя принос.

Телевизията е най-голямата масмèдия, която задоволява напълно потребностите от информация, култура, изкуство и много други неща с най-голям успех относно всички области и категории на живота.

Не бива да забравяме и Интернет медиите, които напомнят за себе си като масови медийни услуги; електронна поща, уеб сайтове, блогове, интернет  телевизия, и други. Поради тази причина, много от масовите медии имат присъствие в интернет, от такива неща, като телевизионни реклами, като линк към сайт, или като игри в техните сайтове, за да примами геймърите да посетят сайта им. По този начин, те могат да използват лесна достъпност, поради причината, че Интернет има обсегът и предоставя възможността да се предава и излъчва едновременно необходимата информация в различни региони на света и разходно-ефективно.  

Друга електронна медия се явява и „фотографията”, която заема своето достойно място сред всички други, по причината, че взаимно се допълват. Тя предоставя снимков материал за някои медии, за онагледяване в доста конкретни случаи и ситуации, и по този начин допълват и подсилват необходимата информация, материали  и т.н. Като електронна медия тя работи и самостоятелно.

© автор: Николай Пеняшки – Плашков

2013-01-25

ЛИЙ ЧАЙЛД

Лий Чайлд (на английски Lee Child) е британоамерикански писател на трилъри, автор на поредицата романи с главен герой бившият военен полицай Джак Ричър. Лий Чайлд всъщност е псевдоним, а в официалния сайт на писателя не се споменава истинското му име.

Лий Чайлд е роден в Ковънтри, Англия. Чайлд завършва право в Шефилд, но вместо да работи по специалността си, през 1977 г. започва работа в Телевизия Гранада като директор на продукция. Там работи по сериали като Brideshead Revisited (с участието на Джеръми Айрънс и Лорънс Оливие), Jewel in the Crown, Prime Suspect (Хелън Мирън) и Cracker (Роби Колтрейн), пише сценарии за реклами, новини, отразява Фолкландската война и операция Пустинна буря. През 1995 г. е уволнен в следствие на реструктурирането на компанията, свързано с намаляване на разходите.
Отказвайки да напусне сферата на развлекателната индустрия, Лий Чайлд решава да започне да пише книги. Първоначално не изявява кой знае какви амбиции, свързани с новото му поприще. В едно свое интервю той казва: “Мислех си, че мога да залъжа някой редактор за една-две години, докато реша с какво да се занимавам по-нататък.” Първият му роман, “Място за убиване” (Killing Floor), започнат още преди да бъде уволнен и публикуван през 1997 г., е приет добре от критиката и печели няколко награди. Оттогава ежегодишно през месец април на пазара се появява по една книга с главен герой Джак Ричър. В гореспоменатото интервю Чайлд заявява, че смята да напише общо 21 книги от тази поредица.

Книгите му са издадени в повече от 35 страни и са преведени на 27 езика, а правата за екранизирането им вече са закупени, като сред актьорите, спрягани за главната роля са Ръсел Кроу, Колин Фарел и Виго Мортенсен. Действието в романите се развива в САЩ – от една страна заради големия американски книжен пазар, а от друга – защото тази страна предлага повече локации, които могат да бъдат посетени от главния герой.

При гостуването си в Шоуто на Слави Чайлд обещава на Слави Трифонов да го включи в някой свой роман. В книгата “Врагът” Трифонов е прототип на сержанта от отряд “Делта” Слави Трифонов, бивш полковник от българската армия, обвинен в убийството на генерал, който изпълнява секретна мисия.

РОМАНИ

Място за убиване (Killing Floor) – 1997 (издадена в България през 2000)
Труден за убиване (Die Trying) – 1998 (2002)
Сигнал за опасност (Tripwire) – 1999 (2001)
Лесни за убиване (Running Blind, във Великобритания The Visitor) – 2000 (2002)
Смъртоносна жега (Echo Burning) – 2001 (2001)
Покушението (Without Fail) – 2002 (2002)
Сметки за разчистване (Persuader) – 2003 (2003)
Врагът (The Enemy) – 2004 (2004)
Един изстрел (One Shot) – 2005 (2005)
По трудния начин (The Hard Way) – 2006 (2006)
Лош късмет и неприятности (Bad Luck and Trouble) – 2007 (2007)
Нищо за губене (Nothing to lose) – 2008 (2008)
Утре ме няма (Gone Tomorrow) – 2009 (2009)
61 Часа (61 Hours) – 2010 (2010)
Време за умиране – 2010 (2010)

РОМАНИТЕ са издадени от издателство “ОБСИДИАН”

Трилърът на Лий Чайлд от поредицата за Джак Ричър „61 часа” получи наградата на Old Pecilier за най-добър криминален роман на 2011 година, съобщи The Bookseller. Книгата се класира пред творби на автори като Марк Билингам, който е двукратен носител на наградата

РАЗКАЗИ

James Penney’s New Identity
The Snake Eater by the Numbers
Ten Keys
The Greatest Trick of All

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ прочетете в личния сайт на белетриста Лий Чайлд: Личен сайт на писателя Лий Чайлд

ФЕНОМЕНАЛНА ЖЕНА

автор: МАЯ АНДЖЕЛОУ
…
Хубавици се чудят на тайната ми.
Не съм ни особено сладка, ни с тяло на манекен,
но като почна да обяснявам,
мислят, че лъжи разтягам.
Казвам им,
тайната е в дълбоките недра
на моите обятия и бедра,
в стъпката ми напета,
в усмивката непревзета.
Аз съм жена
във всичко.
Феноменална жена -
това съм аз.
Влизам аз някъде
без никакво притеснение
и до един
всички мъже стават от уважение
или падат на колене.
После се скупчват около мен
като рояк пчели.
Казвам им,
всичко идва от пламъчето в очите,
от блясъка на зъбите,
от полюшването на бедрата,
от радостта на краката.
Аз съм жена
във всичко.
Феноменална жена –
това съм аз.
Самите мъже се чудят
какво толкова виждат в мен.
Напрягат цялата си сила
да открият къде се е скрила
тайната на моя женски феномен,
но все без успех,
Когато реша да им покажа?
твърдят,
че нищо не могат да разберат.
Казвам им,
тя е в сластната дъга на гърба,
в слънчевата усмивка,
в пружинирането на гърдите,
в изящната стойка, в нежната извивка.
Аз съм жена
във всичко.
Феноменална жена -
това съм аз.
Сега разбирате, нали,
защо не ходя с наведена глава.
Не се налага да си повишавам гласа
или да правя сцени.
Ако ме видите да минавам край вас,
от гордост ще се разтопите завчас.
Казвам ви,
тайната е в потракването на токчетата ми,
във вълните на косите ми,
в дланите на ръцете ми,
в нуждата от грижите ми.
Защото аз съм жена
във всичко.
Феноменална жена -
това съм аз.