ЕМИЛИ ДИКИНСЪН

Емили Елизабет Дикинсън (на английски Emily Elizabeth Dickinson) е американска поетеса . Тя е автор на около 1800 стихотворения, от които приживе са отпечатани не повече от десетина (повечето източници назовават от седем до десет). Даже и това, което публикува, е подложено на сериозна редакторска преработка, за да се приведат стиховете ѝ в съответствие с поетическите норми на времето. Стиховете на Дикинсън нямат аналог в поезиета на своето време. Много от тях съдържат непривична пунктуация и главни букви. Голяма част от стиховете съдържат мотива на смъртта и безсмъртието, от който са проникнати писмата на поетесата към приятелите ѝ.

Въпреки че повечето от нейните познати знаят, че Дикинсън пише стихове, мащабите на творчеството ѝ стават известни едва след нейната смърт, когато по-малката ѝ сестра Лавиния открива непубликуваните произведения през 1886 г. Първото събрание на поезията ѝ е публикувано през 1890 г., а стиховете са подложени на много редакторски промени; пълно и почти нередактирано издание прави Томас Джонсън през 1955 г. Въпреки че публикувани те стихове предизвикват неблагоприятни отзиви на критиката в края на XIX и началото на XX век, в наши дни Емили Дикинсън е считана за един от най-великите американски поети.

източник: Уикипедия

Йосиф Александрович Бродски... колос на световната поезия...

Йосиф Александрович Бродски е руски и американски поет, носител на Нобеловата награда за литература за 1987. Бродски е роден в Ленинград, днес Санкт Петербург, в семейство на еврейски фотограф. На 15 години напуска училище, работи на различни места, включително болница, морга, фабрика, корабен котел и геоложка експедиция. Бродски научава английски и полски и развива задълбочен интерес към класическа философия, религия и митология, английска и американска поезия. Започва да пише стихове през 1957. Без формално образование, по-късно той признава, че е взимал книги отвсякъде, включително от боклука. Младият Бродски е окуражаван и повлиян от Анна Ахматова, която нарича някои негови стихове „пленяващи“.През 1963 той е обвинен от съветските власти в тунеядство и е осъден на пет години заточение, след което прекарва 18 месеца в Архангелска област. През 1965 присъдата му е намалена след протести на изявени литературни деятели.

Само четири стихотворения на Бродски са издадени в Съветския съюз, повечето му работи се появяват на Запад. На 4 юни1972 г. Бродски е изгонен от страната и през 1977 става гражданин на САЩ. Преподава в Мичиганския университет, а по-късно е професор в Колумбийския университет, Ню Йорк. От 1986 г. е професор по литература в колежа „Маунт-Холиок“. Освен на руски той пише успешно стихове и на английски. Любимите му композитора са Моцарт, Бах, Вивалди и се знае, че обичал да слуша и джаз. През 1990 г. му е възстановено съветското гражданство. Бродски почива от инфаркт в Ню Йорк и е погребан във Венеция...

Бродски е колос в световната поезия... да четеш Бродски в оригинал е невероятно преживяване... предлагам ви няколко стиха в мой превод от руски език... 

източник: http://www.stihi-rus.ru/1/br/

* * *

САМОТА

Когато губи равновесие

твоето уморено съзнание,

когато стъпалата на тази стълба

бягат под нозете ти

като палуба,

когато плюе на човечеството

твоята нощна самота,

ти можеш

за вечността да размишляваш

и в непорочността да се съмняваш

на идеи, хипотези, възприятия

произведения на изкуството

и - между впрочем – за самото зачатие

на сина на Мадоната Исус.

Но по-добре да се покланяш на дадеността

с дълбоките нейни гробове,

които после,

след давността

ще ти се сторят така мили.



Да.

По-добре да се покланяш на дадеността

с кротките нейни пътища,

които после,

до странност

ще ти се сторят

широки,

ще ти се сторят големи,

прашни,

осеяни с компромиси,

ще ти се сторят с големи криле,

ще ти се сторят като големи птици.



Да. По-добре да се покланяш на дадеността

с нейните мизерни критерии,

които после до крайност,

ще ти послужат за парапети

макар и не особено чисти,

удържащи в равновесие

твоите накуцващи истини

по тази нащърбена стълба.

 

* * *

САМО ПЕПЕЛТА ЗНАЕ


Само пепелта знае, какво е да изгориш до края.

Но ще кажа и също, гледайки в близкото напред:

не всичко вятърът отнася, не всичко метлата,

развихрила се по двора, може да обере.

Ще си останем смачкани угарки, храчки, в сянката

под пейката, където и лъч не може да проникне.

И ще се слегнем заедно с мръсното, броейки дните,

в хумоса, в утайката, в културния пласт.

Търпеливо с лопатка, археологът ще разтвори тази паст

повръщайки, но неговото откритие ще прогърми

по целия свят, като зарита в земята страст,

като обратната версия на пирамидите.

„Мърша!” ще въздъхне той, стомаха си притискащ,

но ще бъде по-далеч от нас, отколкото земята от птиците,

Защото мършата – е свобода от клетката, свобода

от цялото: апотеоз на частиците.


* * *

НЕ ЧЕ СИ ИЗГУБИХ УМА


Не че си изгубих ума, но се уморих след лятото.

За риза в шкафчето да бръкнеш, и губи се денят.

Бързо ли, как ли, зимата дойде и отнесе всичко това –

градовете, хората, но за начало зеленината.

Ще започна да спя несъблечен или да чета навсякъде

чужда книга, докато остатъците от годината

преминат в определеното място на асвалта.

Свобода –

това е, когато забравяш бащиното име на тирана,

а слюнката в устата сладка е като халвата на Шираз,

и макар, че твоят мозък усукан е като рога на овена

нищо не ще се стича от очите ти небесно сини.


източник: http://www.stihi-rus.ru/1/br/

ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА ОМАР ХАЯМ

Омар Хаям е роден през XI век в Нишапур. През годините които е живял и творил, е оставил голямо наследство в областта на математиката и астрономията. Бил е лекар и философ. Най-много е известен с литературните си произведения, представени под формата на “ рубаи“ /четиристишия/.

Пълното му име е:
Гияс ад Дин Абу л Фатх Омар ибн Ибрахим Хаям Нишапури (на фарси – حکیم ابوالفتح عمر بن ‌ابراهیم خیام نیشابور
Автор е на около 1000 рубаи.

В младежките си години учи в известната за времето си школа на имам Муфак в Нишапур, като негови съученици и приятели по това време са били Низам-ал-Мулк, който по-късно става Велик Везир и Хасан-ибн-Сабах, „старецът от планината“, бъдещият предводител на убийците Хашишини ( асасисини ). Впоследствие изгражда голяма астрономическа обсерватория в Исфахан.
Първи за Европа го открива Едуард Фицджералд след 700 години неизвестност.
За първи път е преведен на български, от немски и англииски рубаи, от Гео Милев.
Следните рубаи са превод от Георги Александров:

*****
На знанието храма съвършен градих.
И много тайни разгадах аз в своя стих.
Но знам едно, че в същност нищичко не зная.
Животът ми отмина – виж това открих.

*****

Реват магаретата, гладни за трева:
От барабан по-кухи, гръмките слова.
Те роби са, а името – създай си име:
Ще запълзят пред теб с посипана глава.

*****

Сърцето си с една надежда превържи.
С приятел верен ти живота си свържи.
Сто глинени глави едно сърце не струват.
Сърце търси – сред този свят, гъмжащ от лъжи.

*****

От много ум, чуй, полза няма, а вреди.
Помага на глупци капризната съдба.
За да пребъде ласкава съдбата с мене.
Ума си ще удавя в живата вода.

*****

Пийни, защото пак ще бъдеш прах.
Единствено от самотата ме е страх.
Без вино, без любима, без другари – в гроба!
Червени, розите ще пият моя грях.

Тук в този стих и във всички останали, написани от него, се явяват като негова автобиография. Той е цяла вселена, енциклопедия… – и трудно може да се опише.
Написаното от него, в епохата, в която е живял и сътворил, въз основа на база знания, е голямо наследство във времето напред.
Двустишието:
“ Но знам едно, че всъщност нищичко не зная.
Животът ми отмина – виж това открих.“
е простичката житейска истина, казана с няколко думи…
Всичко написано и казано от него, е в сила за днешното съвремие. Няма нищо ново под слънцето. Някои биха казали, че като поет на виното, Омар Хаям, възвеличавайки неговата сила и омайност…, би могъл да окаже неблагоприятно влияние върху младото поколение – влечението към чашката. Всички знаем вредата от алкохола.
Чакайте драги приятели, тук става дума за нещо друго – философския смисъл на човешкото съществуване, дори в противоречие на божиите думи, и църковните канони…
Къде е истината? За мен тя е по средата. Къде е щастието? Според мен между Рая и Ада.
Има автори които казват, че неговото творчество е мистика. Аз ще отрека това твърдение, и съм готов да го докажа със следните негови четиристишия, а и не само с тях…

Да си седиш и скърбиш – не е ли срам;
Обидите да помниш, от доброто – грам!
Напей се, докато са здрави струни звънки.
Напии се, чашата преди да счупиш сам.

*****

Без воля е човекът жалко същество.
Надвий тъгите и ела на пиршество.
Бъди разумен – в скръб искрата не удавяй:
Живота си окаян сменяй с тържество.

Тези четиристишия нямат нищо общо с мистиката, а цялото му творчество за мен е реализъм… Цялото му творчество е цяла вселена. Вълнувала е, вълнува и днес с искреността си, и ще вълнува…

© Николай Пеняшки – Плашков

ЕДМЪНТ СПЕНСЪР - биография, поезия

Едмънд Спенсър (1552 – 13 януари 1599) е виден английски поет, поет лауреат, най-известен със своята епична поема ” Кралицата но феите” възхваляваща посредством фантастична  алегория  династията Тюдор и кралица Елизабет I (Глориана).

Роден е  в Лондон  през 1552 г. син на шивача Джон Спенсър и съпругата му Елизабет. Едмънд има поне една сестра и няколко братя. Той получава образованието си в училището Мърчънт Тейлър в Лондон, където изучава  латински. Счита се, че някои от стихотворенията публикувани в сборника Theatre for Worldings от фламандския бежанец Ян ван дер Нууд на 25 май  1569 г. са написани или преведени от младия Спенсър^. През  1572 г. Спенсър следва в колежа Пембрук,  Кеймбридж  и получава бакалавърска степен, а през 1576 год. магистърска. Въпреки че трябва да работи и вероятно има здравословни проблеми Спенсър черпи полза от следването си. Там овладява  древногръцки  и най-вероятно чете Платон  в оригинал. В колежа Спенсър се запознава с Гейбриъл Харви, който го запознава с важни личности и потенциални покровители, като Робърт Дъдли, граф на Лестър. След напускането си на Кеймбридж Спенсър живее известно време в Северна  Англия, където се влюбва в девойката Роуз, която нарича с  анаграмата  Розалинд. През  1579 г.  Спенсър издава първия си том с поезия, посветеният на сър Филип Сидни Календарът на пастира, състоящ се от 12 стихотворения, съответстващи на 12-те месеца. Творбата започва и завършва с жалбите на Колин Клаут през януари и декември. Останалите стихотворения са за любовта, поезията и религията. Април съдържа възхвала на кралицата на пастирите Елиза (Елизабет I ). Календарът на пастира се счита за своеобразен пролог към най-голямата творба на Спенсър Кралицата на феите.

Приятелят на Спенсър Харви го убеждава да се върне на юг, където го запознава със сър Филип Сидни, който го представя в двора и с когото обсъждат поезия. През 1577 г. Спенсър посещава Ирландия, а през същата година или през следващата влиза на служба при графа на Лестър. През 1580 г. отива в Ирландия, вероятно на служба при новоназначеният заместник-лорд Артър Грей (модел на героя от Кралицата на феите Артегал, олицетворение на справедливостта ). Скоро след пристигането си Спенсър придружава Грей в известния изнурителен поход до Мюнстър, където англичаните обсаждат и по-многобройна и по-добре снабдена папска и испанска войска при Смеруик. След което екзекутират 600 от пленниците. Когато земите на осъдения на смърт граф на Дезмънд са разпределени Спенсър получава 3028 акра близо до Донерейл, включително стария замък в Килколман. Сред познатите му от района е Уолтър Роли, съ-колонист.

Спенсър се надява чрез поезията си да си намери място в кралския двор, където заедно с Роли занася първите три книги от Кралицата на феите и получава аудиенция при кралицата. Той обаче дръзко се противопоставя на основния секретар на кралицата, Уилям Сесил и единственото, което получава за работата си е пенсия през 1591 г. Когато е предложено да получи 100 лири стерлинг годишно за своята поема Сесил отвръща „Какво, всичко това за една песен?“. Вместо това получава 50. Спенсър пише памфлет против Сесил, който веднага е иззет.

В началото на 1590-те години Спенсър пише памфлет озаглавен Възглед върху днешното състояние на Ирландия. Ръкописът е публикуван през 1633 г. Памфлетът твърди, че Ирландия никога няма да бъде напълно „омиротворена“ от англичаните докато местният език и обичаи не се унищожат, посредством насилие, ако е нужно. Спенсър препоръчва тактиката на изгорена земя, каквото е наблюдавал по време на  

Дезмъндовите бунтове, за да се създаде глад. Спенсър изразява известна похвала на келтскъта поетична традиция, но също така използва тенденциозен и неправдоподобен анализ, за да докаже, че ирландците са потомци на варварите скити. Оливър Кромуел, който повече от който и да е друг английски държавник прилага предложенията на Спенсър, предоставя бившите владенията на Спенсър на внука му през 1657 г. 

на 11 юни, 1594 г. Спенсър се жени за Елизабет Бойл, скоро след което е публикуван том със сонетите му Аморети, посветени на ухажването на съпругата му и стихотворението Епиталамион, посветено на сватбената му церемония. Според Аморети 80 поетът е завършил втората част на Кралицата на феите (книги IV-VI), когато се жени, макар да е публикувана през 1596 г. Спенсър е изгонен от дома си по време на бунта на Тайрон през 1598 г. Замъкът му в Килколман, близо до Донерейл, северен Корк, е изгорен и се смята, че едно от невръстните му деца загива в пожара, а според местна легенда умира и съпругата му. Спенсър притежава друг имот, на юг в Рени, на скала над р. Блекуотър в северен Корк. Руините му са все още видими днес. Недалече е растял „Дъбът на Спенсър“, който е унищожен от светкавица през 1960-те години. Според местната легенда той пише част от или цялата Кралица на феите под дървото. На следващата година Спенсър отива в Лондон, където умира според Бен Джонсън от „липса на хляб“ на  13 януари1599 г. Графът на Есекс плаща за погребението му. Погребан е в  Уестминстърското абатство до своя учител Джефри Чосър. Ковчегът му е носен от други поети и те хвърлят писалки и стихове в гроба сред много сълзи.

Структура на Спесъровия стих и сонет

Спенсър използва специфична поетична форма наречена Спенсъров стих в няколко творби, включително Кралицата на феите. Състои се от осем реда ямбичен пентаметър, а Последния ред е хексаметър, известен като александрина. Римата е следната: ababbcbcc.

Спенсъровият сонет е нещо средно между Петрарковия (италиански) и Шекспировия (английски) сонет. Подобно на Шекспировия сонет се състои от три четиристишия и двустишие, но в традицията на Петрарка,  заключението е следствие от тезата изразена в четиристишията. Римата се различава от Шекспировия сонет: abab bcbc cdcd ee.

информация: Уикипедия

********************************************

С КАКВО, КАЖЕТЕ,

ДА СРАВНЯ ОЧИТЕ

/”Аморети”, сонет IХ/

С какво, кажете, да сравня очите,

които сгряват моя дух смрачен?

Достойно ли е нещо за лъчите

на погледа им, с нежност озарен?

Кой, слънцето? Те греят нощ и ден.

Луната ли? Но те са неизменни.

Звездите? Не, по-светло е над мен.

Ни огъня – те биват и смирени.

Ни мълниите – искри мигновени.

Ни диаманта – те не са тъй твърди.

Кристалът ли? Не, те са по-споени.

Стъклото? О, това ще я разсърди.

Създателят напромнят те тогаз,

че той сгрява всичко покрай нас.

—

Превод на Александър Шурбанов

————————-

АЗ ОГЪН СЪМ,

ЛЮБИМАТА МИ – ЛЕД

/”Аморети”, сонет ХХХ/

Аз огън съм, любимата ми – лед.

Но как тогава този неин студ

не се топи от пламъка ми клет,

а става все по-твърд и все по-лют.

И как тогава моят пламък луд

не стихва от сърдечния й мраз,

та аз горя от своя блян нечут,

и мойта жар нараства всеки час?

О, що за чудо – в смут се питам аз –

от огъня да се втвърди ледът,

а този лед, по-хладен от елмаз,

на огъня да дава мощ и плът?

Такава сила има любовта,

че в миг променя хода на света.

Превод на Александър Шурбанов