Споменавайки за важните неща в живота, всеки един от нас трябва да се
замисли най-напред за приоритетите, който ни съпътстват докато сме живи, които
не бива да загърбваме.
Всички знаем, че на първо място в
живота е семейството и редом с него любовта, уважението и толерантността.
Не бива да забравяме,че животът не е
само красота и осеян с цветя и рози. Пътят до всичко това е изпълнен с
трудности; камъни,тръни, дълбоки ями и какво ли още не...
Но не е само това.
Човек се учи още от утробата на
майката, като бебе и така до края на живота си, и винаги има с какво да допълва
празнотите, дори никога не ще ги допълне.
Не напразно бащата на философията Сократ казва: „Аз знам, че нищо не знам.”
Не напразно бащата на философията Сократ казва: „Аз знам, че нищо не знам.”
Самият той с Платон и Аристотел полагат основите на философията”.
Сократ се стреми да подтикне хората да размишляват над своите постъпки, над разбиранията си за морала. Неговата максима '' аз знам че нищо не знам'' е израз на желанието му да се отърси от традиционните мнения и сам да премисли моралните ценности.
Всеки човек общувайки с другите, търси правилните отговори и определение за понятията като "Добро", "Справедливост" и "Достойнство".
В добродетелта се крие вечната истина, че човешкото познание е безгранично, и колкото повече научаваме, разбираме че предстои още много какво да научи.
Сократ се стреми да подтикне хората да размишляват над своите постъпки, над разбиранията си за морала. Неговата максима '' аз знам че нищо не знам'' е израз на желанието му да се отърси от традиционните мнения и сам да премисли моралните ценности.
Всеки човек общувайки с другите, търси правилните отговори и определение за понятията като "Добро", "Справедливост" и "Достойнство".
В добродетелта се крие вечната истина, че човешкото познание е безгранично, и колкото повече научаваме, разбираме че предстои още много какво да научи.
Трудно е да се живее с изненадите, които ни преследват. Животът ни кара да прекарваме стотици часове в мислене и разрешаване на различни проблеми от
всякакво естество. И когато даден проблем се разплете и стигне до финал се
появява следващия,който чака да бъде разрешен.
Бих определил човек като празна кофа,
в която има малки, средни и големи камъни, но все още има празно място, което
трябва да се допълва.
За да се случат или не нещата
винаги има своите причини. Те не идват случайно или с помощта на някакъв
късмет.
Случват се и неща, които не
очакваме, дори не желаем; например – болести, нараняване, влюбване, влюбване, загуби и т.н., неща които
тестват душата.
В живота срещаме различни хора.
Всеки има своя начин на поведение, загуби и т.н., неща които тестват нашето
вътрешно „Аз”, и ни изграждат, и оформят като личности. На зависи от самите нас
..., дали ще се поучим от грешките, което от съществено значение.
Съществуват и други конкретни
моменти и неща, които също тестват и
определят нашето поведение, психиката и отклика към съответния събеседник, но
не и да се поддаваме на антагонистично поведение спрямо другия. Въпреки това
съществува антагонизъм във всичките му проявления.
Дългият и труден път на тестване на
личния живот – със всичките му етажи, подробности и аспекти, моделират и
същевременно оформят характера на отделната личност.
Както и да живее човек, никога не ще избегне неочакваните, трънливи и жестоки неща, които ни заобикалят.
Както и да живее човек, никога не ще избегне неочакваните, трънливи и жестоки неща, които ни заобикалят.
© Николай Пеняшки – Плашков