Животът е не само красив и романтичен,но е изпълнен с борба по пътеката на нашата съдба, за откриването на нашето "Аз" и
утвърждаването на едноличната ни същност. Често в живота
сърцето ни се бунтува и дава заповед за атака на нашите мисли, и
разбира се има равнозначно отражение в чувствата ни, които пораждат
нашите действия.
Всичко това дава смисъл в житейския ни път и се явява като личностно отражение със своите нюанси във времето и обществото.
Не само, че е необходимо, но е и задължително личността да прави равносметка от изминалия път, изживяните моменти, и пропуснатите възможности.
Именно в това е смисълът на човешкият живот.
Всичко това дава смисъл в житейския ни път и се явява като личностно отражение със своите нюанси във времето и обществото.
Не само, че е необходимо, но е и задължително личността да прави равносметка от изминалия път, изживяните моменти, и пропуснатите възможности.
Именно в това е смисълът на човешкият живот.
***
Вървя по пътеката на съдбата,
а мислите се разпиляват като листи.
А сърцето - готово за борбата
по поля широки, даже и гористи.
Дори чувства се вълнуват
като морските талази
и бреговете атакуват.
Не, те не са джамбази!
© автор: Николай Пеняшки – Плашков
