Автор: Емил Братанов
МАСОНИТЕ, ЕНОХ, ПОТОПЪТ…
Или европейските корени на библейският човек
Кристофър Найт, Робърт Ломас
“Машината на Уриел” /”Астрономическите обсерватории на древните”/
прев.Ев.Банева, НСМ Медиа, С.2006, ор.Element Books, 2000
ЙЕРУСАЛИМ ПО ПЪТЯ КЪМ ИРЛАНДИЯ
Това е книгата за пътищата на небесните светила, за връзките между тях в зависимост от техните класи, доминиони и сезони, в зависимост от имената и местопроизхождението им и в зависимост от месеците им, които Уриел, един от ангелите, който беше с мен и който беше техен водач, ми показа – показа ми всичките им закони точно каквито са и с оглед на всичките години на света чак до вечността, докато завърши новото сътворение, което ще трае завинаги.
Старите уелски “Триади за Британските острови” разказват за камъните на Гвиден-Ганебом, върху които били записани “изкуствата и науките на света”, и за един учен друид на име Гвидион ап Дон, описан като “повелител на движенията на небесните светила”. Ап Дон означава “Син на Талантливата”, следователно той е бил син на Дон, женска фигура в древна сбирка легенди, известна като “Мабиногион”. Дон била дъщеря на неизвестен герой на име Матонви и сестра на Мат, извънредно могъщ друид, за когото се разказват много вълшебни приказки.
През март 597 г.пр.Хр. Навуходоносор завладял Йерусалим и отвел първенците на града в плен. Градът и Соломоновия храм били унищожени през юли 586 г.пр.Хр. Цар Седекия бил изправен пред завоевателя в Риблах, където го накарали да гледа как избиват синовете му, преди да му извадят очите. Според еврейската легенда дъщерите на победения се спасили, защото били отвдени от Йеремия на един остров далеч на север. Твърди се, че камъкът на съдбата принадлежал на Яков, основателя на Израел, чието име произхожда от шумерската дума за стълб.
Според британска легенда Тиа Тефи била израилтянска принцеса от царския род на Давид, която пристигнала в Ирландия и се омъжила за Еохаид, за да създаде първата кралска фамилия на Ирландия. Древните върховни крале били коронясвани на хълма Тара в долината на Бойн, където стъпвали върху Лиа Фаил – Камъкът на съдбата, който пък бил донесен от пророк Йеремия.
Много неочаквани факти се разкриват в книгата на К.Найт и Р.Ломас; а още по-необикновени изводи правят двамата английски изследователи-масони. В поредния им труд присъстват гигантите-Наблюдатели – вероятно от расата на първите паднали ангели, библейските патриарси и келтските друиди, Стоунхендж и Соломоновия храм… Но основните теми се концентрират около двата Потопа, седемте отломки от комети, които бомбардирали Земята в миналото й и вероятността човешката цивилизация и постиженията й да са запазвани и възраждани не в Месопотамия, Шумер, Акад и Египет, а в Европа – и по-точно на Британските острови; преди появата и възхода на цивилизациите от Двуречието. Сред най-интересните източници, които са разгледани тук са Кумранските свитъци и по-специално Книгата на Енох и древни масонски наредби, практики и документи. Всичко това прави от “Машината на Уриел” любопитна, нетривиална и дори някак тайнствено-мистична книга за катастрофите и съхраняването на Човечеството.
РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТОС
“Авторите” на свитъците от Мъртво море се представят по няколко начина – синове на Садок, Бедните или Хрисимите, Съвършените, Светците, Синовете на светлината или Синовете на зората. Найт и Ломас обръщат внимание на последните две самоопределения. В предишна книга те вече са направили извод, че Йоан Кръстител, Исус и неговия брат Яков са били старши членове на есейска общност, която вярвала, “че показва на Господ пътя, по който да дари със сила избрания си народ”.
Според Библията Мария зачева по време на пролетното равноденствие и ражда Исус по време на зимното слънцестоене. Нейната много по-възрастна братовчедка Елисавета зачева по време на есенното равноденствие и ражда Йоан Кръстител по време на лятното слънцестоене. Така тези две свещени фигури от Новия завет маркират четрите ключови позиции в слънчевата година. Впрочем, създателите на Кумранските свитъци също са били обсебени от календара, защото ок.80 на сто от намерените документи са свързани именно с него. /В новия превод на свитъците М.Уайс, М.Абег и Е.Кук обръщат внимание върху един недооценен факт: “Тъкмо календарът превръща свитъците в сбирка. Календарът е преднамереният елемент. Независимо кой е писал свитъците или ги е прибрал в пещерите, в известен смисъл тези ръкописи образуват библиотека, защото всички възприемат един определен слънчев календар и спомагателните му развития. Става дума за слънчев годишен календар от 364 дни. Досега учените са неспособни да приведат в съответствие предпочитаната от кумранците година от 364 дни със същинската година, съдържаща 365,25 дни. Те изразяват учудването си как е използван този календар в реалния живот и го свързват тясно с “Книга на Енох”, от която са открити поне дузина копия сред свитъците…”/.
И така, според двамата масони-изследователи, “знаем, че се е очаквало специално раждане: Къде е родилият се Цар на юдеите? Защото видяхме звездата Му и дойдохме да Му се поклоним /Матея, 2:2/. Видяхме звезда, която светеше повече от обикновените звезди. Избледняха всички звезди, така че не се виждаха. И така разбрахме, че се е родил царят на израилтяните… /Яков, 21:1-3/.”
Какво още знаем – Исус е роден в пещера, на светлината на ярка звезда на изток, която светела повече от обикновените. Това е Венера – заключават авторите с основания от дълго, внимателно и пространно тълкуване на обнародваните текстове от свитъците от Мъртво море и артефакти и образци на астрономическите умения на… друидите от ирландските останки от “хенджове” и мегалитни комплекси /които само в долината на р.Бойн са повече от египетските пирамиди; но кой е обръщал внимание на това!/. Нещо повече – те вече са ни разтълкували един древен, 3000 г. преди Христос, ритуал от Нюгрейндж. Там, а и в другите друидски комплекси във времето между двата Потопа /т.е. грубо между 8-то и 3-то хилядолетие пр.н.е./, в тайни подземни крипти – подобни на гробницата на Енох от Соломоновия храм, цивилизацията на “хората изработващи керамика с нарези близо до ръба им”, първите строители на мегалити, т.нар. Grooved Ware People, са очаквали да се роди специално дете, което има отредена специална съдба.
Ако Исус е бил предопределен да е новият цар на евреите, според свещената традция е трябвало да се роди в пещера, на зазоряване, на светлината на утринната звезда и по врме на или около зимното слънцестоене. Това съвпада с най-ярката от четирите възможни появи на Венера по време на зимното слънцестоене през 8-годишният й цикъл – както вече е установено в Нюгрейндж. А за изчислението е бил необходим екип от астрономи, което “обяснява присъствието на влъхвите”. “Излиза, че това раждане е грижливо планирано” – пишат двамата и изчисляват наново всичко. Така стигат до извода, че “не ни остава нищо друго, освен да заключим, че Исус е роден в края на декември 7 г.пр.Хр.”.
ДРУИДИТЕ – МАГОВЕ ИЛИ…
Наистина много хора свързват мегалитните обекти като Стоунхендж с друидите, макар да няма никакви доказателства, че друидското жречество изобщо е съществувало преди трети век пр.н.е. Все по-дълбоко е обаче убеждението, че има връзка между вярванията на тези жреци и Grooved Ware People. Проф. О’Кели, извършил разкопките в Нюгрейндж, пише: “По отношение на ирландската митология и героичните саги удължаването на перспективата е просрочено. Ако случаят е такъв, това не само би освободило голяма част от древните ирландски традиции от келтската усмирителна риза, но би ги приближило повече до хората, построили гробниците в долината на Бойн.”
Впрочем, струва си да замислим не толкова какво точно са спасявали тамплиерите под останките на Соломоновия храм, откъде почва всичко; в смисъл – тайните братства и религиозните традиции на една “отделена” земя, каквато са Британските острови – имат начало и вероятно то е последствие от някакво донесено знание /или традиция/. Ето какво установяват “реконструкторите” на машината на Уриел.
Хълмът Тара /а сега – съвсем между другото – си спомнете как се нарича реката, течаща край Окуньово, криеща и раждаща още тайни далеч на Изток от ирландските земи/ е един от най-големите обекти на Grooved Ware People в долината на Бойн и играе важна роля в историята на древна Ирландия. Ученият олаф Фодла е действителна личност и на него се приписва основаването на ирландската кралска традиция. В други местни предания принцесата от Йерусалим е доведена в Ерин от рицаря Барах, а тя била венчана за принц Еохаид от олаф Фодла, който вероятно я придружавал. В прочутата “Книга за нашествията” (Leabhar Gabhala) от 12 в. се посочва, че олаф Фодла /”олаф” не е име, а по-скоро титла, означаваща главен бард или велик друид/ е основал в Тара друидска школа, където се преподават законите на Мойсей?! Принцесата пък носела със себе си арфа – някога емблема на Давид – по-късно превърнала се в отличителен знак на Ирландия. Библията казва, че еврейският цар Седекия, нападнат от Вавилонците, праща дъщеря си на сигурно място в Египет. Барах е името на писаря на Йеремия. Йеремия, принцеса Тиа /Тара?/ и Барах избягали от Египет ок.580 г.пр.Хр., а изведнъж през 520 г.пр.Хр. в северния край на финикийското западно крайбрежие, в Ълстър, пристигат възрастен пророк, принцеса и писар. Не липсва и Свещения камък: 2 Летописи, 43:8-10 са отбелязали как Бог научил Йеремия да скрие свещените камъни – и, може би, той е донесъл камъка Лиа Фаил, който става “Камъкът на съдбата”, над който се коронясват еринските /т.е. ирландските/ крале.
… ИЛИ ПЪРВИТЕ МАСОНИ
Още в предишни книги Найт и Ломас сочат, че ритуалите на масонството започват с тайните традиции на евреите, които написали свитъците от Мъртво море и с наследеното от висшето духовенство на Йерусалим. Те отбелязват още, че “плановете на различни праисторически подземни гробници, за които се твърди, че са намерени на Маунт Мориа, все още се съхраняват от масоните, които визуално отразяват в ритуалите си устни традиции” /от книгата им “Вторият месия”, 1997/. “Според древните ритуали на Стария и приет шотландски ритуал, върховните жреци на Йерусалим, оцелели след разрушаването на града през 70 г., слагат началото на големи европейски родове, които хилядолетие по-късно основават Ордена на тамплиерите. Дали техните познания идват от фамилните предания, или са почерпени от Кумранските свитъци, които тамплиерите намерили, докато разкопавали земята под храма в Йерусалим между 1118 и 1128 г.”
Иде време за “запознанството” с Джеймс Брус. Той е роден на 14.12.1730 г. в Кинеърд Хаус, Фолкърк, а семейството му води корените си от Робърт Брус, който бил член на Ордена на рицарите тамплиери и един от основателите на шотландското масонство през 15 век. Джеймс следва право в Единбург и там става също масон. След смъртта на младата му съпруга, неутешимо влюбен и огорчен, той се впуска в пътешествия, които го отвеждат в Африка и Близкия Изток. Така, край Аксум той прави откритието на живота си – Книгата на Енох, която превежда на френски и английски още преди да се прибере в Шотландия. Според историци на масонството, версията на “Книга на Енох”, която Брус открил, била силно изопачена от древния оригинал, защото “съдържала астрономически и магически формули”, но след като се откриват още 9 копия в Кумран – сред свитъците от Мъртво море – не само е реабилитиран Брус, но и се доказва, че астрономическия и астрологическия материал в древния текст съществува най-малко от 200 г.пр.Хр.
Масоните не остават “встрани” и от документираната по цял свят древна земна катастрофа – Потопът. Еврейската Тора съдържа две версии за него, разказващи подобни, но в основата си различни истории за Ной и ковчега му /например, според едната Потопът продължава 40 дни, а според другата – 150; но само в нея се споменава къде е спрял ковчегът/. Смята се, че версиите в Стария завет са свързани с много по-старите вавилонски и шумерски легенди, и че Ной е “взет” направо от тях. Сред “божите атрибути” на катастрофата се разказва за дъги, мрак, вода. Дъгата се среща в масонската символика и се свързва с падащи комети и с Потопа от най-древни посвещенски традиции на Ордена.
В един от Кумранските документи, познат като “Разкази на патриарсите” се добавят нови подробности. Разказва се за герой на име Енох, свързан с Ламех и Ной – всичките имена са свързани и с масонските ритуали. А интересно е и да се отбележи, че Енох и Илия са единствените “персонажи” от Библията, които никога не са умирали – вкл. дори и Исус. Един ангел взима Енох и му показва предстоящата катастрофа. Божиите синове – Наблюдателите слизат все по-често на Земята и си избират жени от човешките дъщери. Появяват се гигантите и нефилимите. Внимателното и необременено с религия вглеждане в текстовете подсказва още грехове: генетични експерименти, намеса в климата. Били ли са “божиите синове” наистина извънземни наблюдатели – остава отделен въпрос. Но Потопът се е състоял, дори два пъти /първият около 7640 г.пр.н.е. и после пак около 3150 г.пр.н.е., като следи от сблъсъците с кометните отломки и от приливните вълни съществуват/, и в поне единия случай Уриел и “астрономите” му са го предсказали. “Взели” са Енох за да го предупредят и научат – и са го отвели в… Ирландия. Може да се каже, че Уриел е първият друид и патриарха на масоните.
Параклисът в Рослин, Шотландия, е вдъхновено от рицарите тамплиери копие на разрушения храм в Йерусалим. Параклисът е трябвало да подслони важни свитъци. Известно е, че тези манускрипти са били скрити под храма на Йерусалим преди 70 г.пр.н.е. и според двамата автори са изровени и преместени в Шотландия през 1140 г. Редица видни учени са съгласни, че постройката е копие на храма на Ирод.
ДРЕВНА БРИТАНСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Докато в редица популярни четива основното занимание визира появата, знанията, уменията и /често/ внезапното изчезване на цивилизации като месопотамската, египетската, индианските от Централна и Южна Америка – май рядко се задават въпроси: как са “вървели” нещата в Европа, на запад от Гърция. Понеже двамата изследователи-масони “затварят” тълкуванията си в географските ширини на британските острови и дори ще “заведат” Енох в Ирландия, нека отбележим няколко факта – вероятно не особено известни и достатъчно интригуващи.
Археолозите разкопаха писмена система, която може да накара исторците да ревизират установените си теории за раждането на цивилизацията в Западна Европа. Писмото от 89 символа е запазено в резки върху парчета керамика и е използвано преди 3500 години в селищата от Оркнейските острови до Майорка. То е по-сложно от всяко друго, познато дотогава в Зап.Европа и навежда на извода, че ок.1500 г.пр.Хр. във Великобритания, Испания и Франция е доминирала цивилизация от бронзовата ера.
През 1983 г. М.Бренан публикува изследване на 360 мегалитни надписа от Ирландия, като посочва основните използвани символи, честотата на повторенията и последователността им. Всички символи от надписа върху една палеоеламска ваза от Марудашт, близо до Персеполис, датиран ок. 3000 г.пр.Хр. се появяват редовно в камъните, датирани между 4000-2500 г.пр.Хр.! Историята се заплита още повече, ако се вземат предвид артефактите от Търтъриа в Трансилвания. Тези глинени плочки с издълбани надписи са от 4000 г.пр.н.е. и отново изобразяват символи със същия дизайн като мегалитните елементи, идентифицирани от Бренан. Авторите добавят:
“Открихме доказателства в подкрепа на идеята, че шумерите и мегалитните народи на Европа може да са повлияни от по-ранен единен източник на символно писмо. Плочката от Градешница, намерен във Врачанско, България, също показва далечна прилика между мегалитните надписи и еламските символи. Възрастта й е определена между 6000 и 7000 години. Един печат на 5500 години, намерен в Караново, Новозагорско, България, е гравиран със знаци, подобни както на мегалитните символи, така и на шумерското писмо.”
МАСОНЪТ ЕНОХ СПАСЯВА СВЕТА
Малкото сведения за Енох се съдържат най-вече в първата част на Битие. Първото споменаване е в 4:16-23, където е представена генеалогията от Адам до Енох и до Ной /Адам-Каин-Енох…/. Обаче още във второто упоменаване – Битие 5:21-29 – генеалогията вече е различна! Родословието му минава през Сит, третия син на Адам и Ева. Споменава се още, че той не е умирал, а е “ходил по Бога”, преди Бог да го вземе при себе си на небето.
В гл.3 на Евангелието на Лука има пък генеалогия на Исус, която води през баща му Йосиф към Енох; оттам и до Адам /странно е най-малкото, защото ако Исус е син на Бога и земна девица, тогава родословие на земен баща бива излишно/. В това родословие Исус се свързва с важни герои, които са от голямо значение за масонството: Зоровавел, Давид, Вооз, Ной, Ламех и Енох.
В Новия завет, Посланието на Юда, 1:13-14, се казва, че Енох предсказва гибелна катастрофа, която ще сполети човечеството, живеещо небогуугодно.
Легендата за Енох и Всемирния потоп е от голямо значение за масонската традиция – посочват авторите. Известни са два древни манускрипта, познати като “Иниго Джоунс” и “Ръкописа на Ууд” – написани уж в началото на царуването на английския крал Джеймс Първи, за тях се твърди, че – според изследователите на Древните задължения – са неколкостотин години по-стари. Историята на гилдията отдава важно значение на постиженията на народите преди Потопа. Твърди се, че седемте науки от “квадривиума” са били високо развити, а и настъпването на Потопа е било предвидено. Детайлите от тези знания са написани върху два стълба, изработени тъй, че единият да оцелее в огън, а другият – във вода. И в двата стари ръкописа се казва още, че след катастрофата египтяните намерили тези тайни стълбове и използвали съдържащите се в тях знания.
В Стария и приет шотландски ритуал има степен известна като Кралската арка на Енох. Тринайсетата степен – “Кралският свод на Енох”, разказва как той, предвиждайки бедствието, издълбал надписи върху камък за да запази постигнатото от човека. По тази “линия” следва, че едната колона /тухлена и каменна/ намерили евреите, другата – египтяните. В следващата степен – “Шотландски рицар на съвършенството” се описва сводеста арка, построена върху още по-древен храм, а главният пиедестал бил, всъщност, стълбът на Енох – намерен от зидарите на цар Соломон.
Изобщо, “преданията за Енох, съдържащи се в масонските устни традиции, са много стари и вероятно са единствената оцеляла нишка към артефактите на Енох, намерени при строителството на първия храм на евреите върху руините на праисторическа структура”. Вече споменахме, че Брус намира “завещанието” на “ходилия по Бога” Енох; впоследствие между Кумранските свитъци изникват още копия. “Книгата на Енох” “съдържа много странна информация, вкл. знания по астрономия и описания на обсерватория на планински връх и предупреждава за наближаваща катастрофа, като уточнява някои от приготовленията, които трябва да се направят, за да бъде посрещната. Широко е застъпено мнението, че Книгата на Енох е сбирка от произведения на различини автори и се смята, че някои части още липсват. Първата глава осведомява читателя, че ще бъде изпратен страшен съд на земята под формата на потоп и само шепа избрани представители на човешката раса ще се спасят.”
ПОТОПЪТ ПО КОМЕТНИЯ СЦЕНАРИЙ
Земята и нейния спътник са относително млади прашинки в безграничната Вселена. Преди 3,5 млрд.години планетата ни е била редовно удряна от космически отломки, дълги стотици километри и пътуващи с ок.100 хил.км/ч. Животът – доколкото е имало в зачатъци или в напреднал стадий такъв – е бил унищожаван и всичко е тръгвало от нулата. На Земята със сигурност се различават по-малко от 100 големи кратера, причинени от сблъсъци, но трябва да се има предвид, че над 2/3 /или точно 71 %/ от територията ни се заема от океаните, чийто дълбини крият следите. Изчислено е, че през последния милиард години Земята е улучена от поне 130 хил. комети и метеори, които могат да изровят кратери над 1 км в диаметър. Поне 50 удара са били такива, че са оставили след себе си басейни от поне 1000 куб.м и повече.
Например, прието е мнението, че сблъсъкът, причинил кратер в океана край полуостров Юкатан, Мексико, е довел до катастрофа, променила хода на човешката еволюция. Този кратер на възраст 65 млн.години – според учените – обяснява изчезването на динозаврите. Не винаги е възможно да се определи разликата между кратер от метеор и от комета, но изследванията на химическия състав на следите като тези от Тунгуска и от кратера Барингър, Аризона, показват кога обектът се е състоял от минерали или от вода. След като през март 1993 г. бе открита и проследена кометата Шумейкър-Леви 9 /D-1993-F2/, всички осъзнаха, че Вселената е много по-опасно място, отколкото някой е вярвал дотогава.
Оттогава се провеждат множество задълбочени изследвания, симулации и научни програми. Дори филмовата индустрия взе да ни подготвя за неминуемата среща… един ден. Лично аз изпитвам съмнения относно възможността Брус Уилис да ни спаси. Когато комета се сблъска с вода, огромно количество енергия се прехвърля от обекта на вълната. Тя може да бъде потенциална /вълната ще бъде висока, колкото е дълбочината на “пропадащите” води в точката на удара – ако това стане в дълбоката част на Атлантическия или Тихия океан, водната стена ще е висока 5 км/, или кинетична енергия /която определя скоростта на придвижване – ок.640 км в час в горния пример/. И това не е всичко; след първата идва втора вълна, не тъй мощна, но достатъчно масивна. Доказателства за “Еноховите сблъсъци” съществуват – през холоцена, но и още веднъж след това. Легендата говори за 7 звезди, които като горящи планини удрят земята. Тектитите /малки гладки обекти, намирани Ес-образно разпръснати върху големи земни площи/ подкрепят хипотезата, че 7 големи сблъсъка трябва да са станали в дълбините на океана, отломки са паднали и в Кофелс – долината Йотц в Тирол. Радиовъглеродната градуировъчна крива на Кромер-Бекер /останки от разрушаване на озоновия слой/ също подкрепят предположението за първия праисторически удар преди близо 10 хил.години. За това говорят и натрупванията от въглероден диоксид, изследванията на полена в седиментните пластове, наличието на азотна киселина в полярните шапки и земното магнитно поле /за последните 5 млн.години образно казано, 4 пъти “давало на заден ход”/. При кометните сблъсъци Великобритания и Ирландия все още са свързани с Европа и този регион понася главния удар от цунамитата – преки и косвени следи има.
При първата катастрофа от 7640 г.пр.Хр. кометните удари са били югоизточно от австралийското крайбрежие, край Филипините, под Индия, над Британските острови, срещу западната изпъкналост на Африка и западно от Централна Америка и Огнена земя.
КНИГАТА НА ЕНОХ
Първата й глава предсказва Потопа, като наказание Божие – заради всички злини на изпуснатите от контрол Божии синове, които придобили поколение на земята от човешките дъщери /гиганти и нефилими/ и се впуснали в биологични и генетични експерименти. Следващите 4 глави са проповед за хармонията в природата, която може да помогне за разбирането на Бога и как редовното и ритмично движение на звездите и сезоните са доказателство за Божието дело. Следват 2 глави, разказващи за Наблюдателите – “група представители на напреднал народ, които вземали човешките дъщери за съпруги; тяхното потомство са изчадия, наречени Гигантите или Нефилимите – безчинствата им накарали Господ да изпрати Потопа”. Наблюдателите прекарвали дълго време сред хората, после се връщали на далечното място където живеели с водача си; притежавали много знания и умения, които предавали на хората.
От 17 до 36 глава са пътешествията на Енох с различни същества – ангели и Наблюдатели. Казват му за предстоящата катастрофа и му показват много места – днес се счита, че повечето – реални. Глава 35 е с притчите на Енох. Глави от 72 до 82 имат астрономически характер и се занимават с планетите от нашата слънчева система и звездите. Смята се, че представите му са неточни и примитивни, въпреки таблиците , съдържащи тайни – в които единствено Енох е бил посветен. Найт и Ломас подхождат по друг начин – наслагват ги върху конкретни земни обекти, проверяват догадките, изчисляват. Не само сведенията за Потопа ги очудват – те си поставят и друга задача: къде е бил “отведен” Енох от Уриел и на какво са го научили там.
Но Потопът е в основата на всичко:
Тогава Всевишният, великият и светият направи да бъде чут неговият глас. И изпрати Уриел при сина на Ламех и му каза: Говори от мое име; но не се показвай да те види. После му кажи за страшното бедствие, което ще направя. Ще загинат всички човеци; защото водите на потопа ще залеят цялата земя и ще загине всяка земна твар. Научи го обаче как да се спаси.
Преди да разкаже всички тези неща, Енох бе отведен от земята и никой не знаеше къде бе отнесен, нито какво се бе случило с него. Всичките тези дни той прекара със светите мъже и с Наблюдателите.
Отведоха ме сред черна мрачина, на една планина, чийто връх се извисяваше в небето. И аз видях скривалищата на мълниите и гръмотевиците, обиталищата на звездите и най-дълбоките бездни.
И онези трима, които бяха дошли последни, ме сграбчиха за ръцете и ме издигнаха нависоко над земните обитатели и ми показаха кула, извисяваща се високо над земята… и единият ми рече: Ще останеш тук, докато не видиш всичко, което е повелено.
Там имаше 7 звезди, блестящи като огнени планини или като небесни духове. И отново видях със собствените си очи как от небето пада звезда. Сетне видях още много звезди да се спускат след първата. И децата на земята затрепериха от ужас и хукнаха да бягат от тях.
И от небето ще падне голяма звезда в ужасния океан и ще възпламени дълбините му, заедно със самия Вавилон и с цялата земя на Италия и по тази причина много от евреите ще измрат.
И духът на океана е силен и мъжествен и по силата на своето могъщество… се втурва напред и се разлива сред всичките планини. И тогава в гнева си безсмъртният Бог ще запрати от небето огнена стрела по грешниците. И в този ден лятото ще се обърне в зима.
И тогава тръгнах на изток към сърцето на планинската верига в пустинята и видях пустош, и цареше самота, пълна с дървета и растения. А отгоре се изсипа вода.
ОБСЕРВАТОРИЯТА НА УРИЕЛ
Бях отнесен на друго място и Уриел ми показа на запад голяма и величествена планина от твърда кремъчна скала. И аз видях шест врати, в които слънцето изгрява и шест врати, в които слънцето залязва и Луната изгрява и залязва в тези врати; и оттам излизат звездите: шест врати на изток и шест на запад, всичките следващи една след друга по точен и съответстващ ред; също и много прозорци отдясно и отляво на тези врати.
И аз видях през тези дни как на два ангела бяха дадени дълги въжета и те ги взеха на крилата си и полетяха на север. И аз попитах ангела, който беше с мен: Защо взеха тези въжета и отлетяха? А той ми отвърна – Отидоха да измерват.
Слънцето залязва и се връща през север, за да достигне изток, като се направлява така, че да стигне до подходящата врата и да изгрее на фона на небето. По този начин то изгрява през първия месец в голямата врата, която е четвъртата от онези шест врати на изток. И в тази четвърта врата, от която Слънцето изгрява през първия месец, има 12 отвора на прозорци, от които излиза пламък, когато са отворени през съответния си сезон…
Дълго и широко ще е да обясня – т.е., пре-предам – всички доводи, които нашите автори прилагат, за да ни запалят за предположението, че Енох, грабнат от ангелите, е заведен някъде на… Британските острови. Но наистина, така излиза. Определят се географски ширини и дължини, Земята отгоре, релефа, дадености за дадения времеви период. И то – не край Стоунхендж. Това е и – лично за мен – най-съществения принос в библейско-астрономическите изследвания /Книгата на Енох е реалност, значи някой някога някъде е бил “отнесен” – иначе откъде ще има тези знания и данни?/ на Найт и Ломас е “дешифрирането” на древните ритуали и наместването на картината. Тя определено говори, че преди Месопотамия и Египет, древна Западна Европа може да предяви обосновани претенции за люлка на цивилизациите в северното полукълбо. От Исландия на север до Оркнейските острови на юг е вероятният регион на развитието на човешката цивилизация след първия потоп и преди втория – от който нататък пък “нещата” се прехвърлят в Египет.
Нужно е да добавим някои космогонични величини, за които по-рядко се говори в хипотезите и древните манускрипти – освен Слънцето, разбира се.
Венера е втората планета и третото най-ярко небесно тяло в системата ни. Светлината й е толкова силна, че в безлунна нощ хвърля видима сянка. Но колцина знаят, че орбитата на Венера произвежда един много странен ефект, наблюдавана от Земята на фона на фиксирани звезди, които познаваме като Зодиак. Планетата сякаш се движи във формата на звезда с пет лъча, като Слънцето е в центъра, а този цикъл продължава 40 години, след което се повтаря – и е по-точен от швейцарски часовник, както пишат авторите. Така, ако се познава това движение, може да се конструира календар за стотици години напред с точност до секунда. Връзката между синодичния период на Венера и земната година се повторя на почти 5 венерини обиколки – 8 земни години. Тя не отчита почти една трета от деня, но на всеки 14 597 дни връзките между Венера и Слънцето се повтарят точно със съответното преместване по Зодиака. /Венера играе важна роля в астрономическите наблюдения, ритуалите и живота на западноевропейците, на масоните, на вече споменатите Grooved Ware People и на Еноховите Наблюдатели, които го отвеждат./.
“Защото в негови дни ангелите на Бог слязоха на Земята – онези, които се наричат Наблюдатели, - за да напътстват човешките деца, да съдят и да въздават справедливост на земята.”
Книгата на Енох представя сведения за географските ширини, откъдето идват Наблюдатлите. Анализът на данните показва, че Енохе бил отнесен на места в зоната от 51 до 59 градуса северна ширина. Именно на тази ширина, в западния край на Европа, преди 5000 г. е живял народът, известен като Grooved Ware People. Оркнейските острови са отвъд северния бряг на Кейтнес, северно от обширната планинска част на Шотландия. Макар днес областта да е рядко населена, тя е осеяна с най-много мегалитни паметници в сравнение дори с останалите части на Британските острови. Едно от най-забележителните праисторически селища в Шотландия е древното село Скара Бре на западното крайбрежие на Оркнейските острови. Останките му са намерени през 1850 г. Най-старите запазени сгради там /датирани радиовъглеродно на 3215 г.пр.н.е./ са били издигнати на мястото на още по-стари. В Скара Бре са открити едни от най-ранните гравирани знаци в света – изследователят Юън Маки ги свързва с използваната символика и с керамиката на Южна Англия и колосалните мегалитни гробници в долината Бойн, Източна Ирландия. Пръстенът на Бродгар се намира само на 8 км от Скара Бре. Този огромен кръг има 27 изправени камъка, но се смята, че първоначалният им брой е бил 60. Дори по днешните инженерни стандарти този хендж е внушителен: диаметър 110 м, ширина 10 и дълбочина 3,4 м. На остров Мейнланд пък е открита най-запазената коридорна гробница Май Хоу, датирана на ок.3930 г.пр.н.е. Нашите автори отбелязват около всички тези градежи, че вероятно древни астрономи-жреци са успели да убедят хора с бездруго малка продължителност на живота /по онова време/, да си го съкратят още, като дълбаят в скали и земя, влачат и изправят камъни, гравират ги, прокопават тунели…
На всичко отгоре там се откриват “рафтове”, “полици”, мъниста /никакви саркофази!/ и разни прецизно прицелени отвори, дупки и “комини” – през които, оказва се, в точно определени дни /равноденствия или слънцестояния/ Венера, Слънцето, Луната осветяват колони, коридори, надписи.
След като правят преглед на всички тези артефакти, нашите автори “възстановяват” Машината на Уриел. Вероятно Енох е бил въведен от Уриел по-скоро в някакво устройство за наблюдение, отколкото в помещение. Представихме си конструкция, подобна на отвесните камъни и трилитите в Стоунхендж и решихме, че тя се доближава доста до описанието на Енох. Осъзнахме, че изглежда “прозорците” представляват някакъв вид измервателна система – пишат Ломас и Найт. И продължават да “реконстриурират” астрономическата обсерватория на ангелите.
“Изглежда Енох описва обсерватория със свободен и непрекъснат изглед както към източния, така и към западния хоризонт. Той предполага, че прозорците отбелязват движението на слънцето, а разстоянието от един прозорец до следващия – промените в точките му на залязване и изгряване на хоризонта…
… докато обсъждахме “Книга за движението на небесните светила” ни хрумна, че тя вероятно съдържа описание на календарен механизъм. Почти пълната ни увереност, че Енох е преживял приключенията си на Британските острови, ни накара да се замислим над евентуалната връзка между дадените му инструкции и мегалитните конструкции, които познавахме. Обсъдихме механизма на деклинацията и избора на 12 прозореца в голямата врата, след което проверихме слънчевата декелинация 30 дни след пролетното равноденствие. Оказа се, че тя е 11 градуса и 55 минути, колкото практически е възможно най-близо до 12 – ето, че се изясни изборът на 12 прозореца. Машината, която Уриел разкрил на Енох, е била просто, но извънредно точно средство за измерване деклинацията /видимата й височина на небето над небесния хоризонт/ на всеки небесен обект. Всичко, което човек трябвало да направи, било да наблюдава в кой прозорец ще изгрее или залезе интересуващата го звезда или планета /а точността е до 1 градус!/. В същността си маркерите на машината на Уриел представляват скала в градуси, която използва хоризонта на земята като визираща линия – метод за измерване деклинацията на всеки небесен обект, който попада в обхвата между плюс и минус 24 градуса от еклиптиката.”.
И заключават, че това е една “умна машина”, която може да функционира на всяка ширина и при всякакви обстоятелства, защото си служи с хоризонта и ъгъла, на който слънцето става видимо. “Удивително е, че машината на Уриел била в състояние да предвижда и орбитите на кометите и е ясно, че архангел Рагуел описва на Енох голяма комета. Колкото по-близо изгрява кометата до центъра на мястото, където се съединяват третата и четвъртата врата, толкова по-вероятен е сблъсъкът.”
Нищо повече, нито по-малко: машината на Уриел е небесен компютър. Най-интригуващия принос на труда на двамата масони-изследователи на мегалитите е пренасянето на праисторическото действие в Западна Европа, далеч и преди културите на двуречието и египетската и заявлението за двете кометни катастрофи на планетата ни. Масоните, оказва се, не са се ограничавали само до търсенето и опазването на Граала и другите атрибути на Христовото присъствие на земята.
Впрочем, дали днешната наука може да предвиди и предпази планетата и човечеството от следващата катастрофа? Или трябва да се осланяме само на Брус Уилис?
МАСОНИТЕ, ЕНОХ, ПОТОПЪТ…
Или европейските корени на библейският човек
Кристофър Найт, Робърт Ломас
“Машината на Уриел” /”Астрономическите обсерватории на древните”/
прев.Ев.Банева, НСМ Медиа, С.2006, ор.Element Books, 2000
ЙЕРУСАЛИМ ПО ПЪТЯ КЪМ ИРЛАНДИЯ
Това е книгата за пътищата на небесните светила, за връзките между тях в зависимост от техните класи, доминиони и сезони, в зависимост от имената и местопроизхождението им и в зависимост от месеците им, които Уриел, един от ангелите, който беше с мен и който беше техен водач, ми показа – показа ми всичките им закони точно каквито са и с оглед на всичките години на света чак до вечността, докато завърши новото сътворение, което ще трае завинаги.
Старите уелски “Триади за Британските острови” разказват за камъните на Гвиден-Ганебом, върху които били записани “изкуствата и науките на света”, и за един учен друид на име Гвидион ап Дон, описан като “повелител на движенията на небесните светила”. Ап Дон означава “Син на Талантливата”, следователно той е бил син на Дон, женска фигура в древна сбирка легенди, известна като “Мабиногион”. Дон била дъщеря на неизвестен герой на име Матонви и сестра на Мат, извънредно могъщ друид, за когото се разказват много вълшебни приказки.
През март 597 г.пр.Хр. Навуходоносор завладял Йерусалим и отвел първенците на града в плен. Градът и Соломоновия храм били унищожени през юли 586 г.пр.Хр. Цар Седекия бил изправен пред завоевателя в Риблах, където го накарали да гледа как избиват синовете му, преди да му извадят очите. Според еврейската легенда дъщерите на победения се спасили, защото били отвдени от Йеремия на един остров далеч на север. Твърди се, че камъкът на съдбата принадлежал на Яков, основателя на Израел, чието име произхожда от шумерската дума за стълб.
Според британска легенда Тиа Тефи била израилтянска принцеса от царския род на Давид, която пристигнала в Ирландия и се омъжила за Еохаид, за да създаде първата кралска фамилия на Ирландия. Древните върховни крале били коронясвани на хълма Тара в долината на Бойн, където стъпвали върху Лиа Фаил – Камъкът на съдбата, който пък бил донесен от пророк Йеремия.
Много неочаквани факти се разкриват в книгата на К.Найт и Р.Ломас; а още по-необикновени изводи правят двамата английски изследователи-масони. В поредния им труд присъстват гигантите-Наблюдатели – вероятно от расата на първите паднали ангели, библейските патриарси и келтските друиди, Стоунхендж и Соломоновия храм… Но основните теми се концентрират около двата Потопа, седемте отломки от комети, които бомбардирали Земята в миналото й и вероятността човешката цивилизация и постиженията й да са запазвани и възраждани не в Месопотамия, Шумер, Акад и Египет, а в Европа – и по-точно на Британските острови; преди появата и възхода на цивилизациите от Двуречието. Сред най-интересните източници, които са разгледани тук са Кумранските свитъци и по-специално Книгата на Енох и древни масонски наредби, практики и документи. Всичко това прави от “Машината на Уриел” любопитна, нетривиална и дори някак тайнствено-мистична книга за катастрофите и съхраняването на Човечеството.
РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТОС
“Авторите” на свитъците от Мъртво море се представят по няколко начина – синове на Садок, Бедните или Хрисимите, Съвършените, Светците, Синовете на светлината или Синовете на зората. Найт и Ломас обръщат внимание на последните две самоопределения. В предишна книга те вече са направили извод, че Йоан Кръстител, Исус и неговия брат Яков са били старши членове на есейска общност, която вярвала, “че показва на Господ пътя, по който да дари със сила избрания си народ”.
Според Библията Мария зачева по време на пролетното равноденствие и ражда Исус по време на зимното слънцестоене. Нейната много по-възрастна братовчедка Елисавета зачева по време на есенното равноденствие и ражда Йоан Кръстител по време на лятното слънцестоене. Така тези две свещени фигури от Новия завет маркират четрите ключови позиции в слънчевата година. Впрочем, създателите на Кумранските свитъци също са били обсебени от календара, защото ок.80 на сто от намерените документи са свързани именно с него. /В новия превод на свитъците М.Уайс, М.Абег и Е.Кук обръщат внимание върху един недооценен факт: “Тъкмо календарът превръща свитъците в сбирка. Календарът е преднамереният елемент. Независимо кой е писал свитъците или ги е прибрал в пещерите, в известен смисъл тези ръкописи образуват библиотека, защото всички възприемат един определен слънчев календар и спомагателните му развития. Става дума за слънчев годишен календар от 364 дни. Досега учените са неспособни да приведат в съответствие предпочитаната от кумранците година от 364 дни със същинската година, съдържаща 365,25 дни. Те изразяват учудването си как е използван този календар в реалния живот и го свързват тясно с “Книга на Енох”, от която са открити поне дузина копия сред свитъците…”/.
И така, според двамата масони-изследователи, “знаем, че се е очаквало специално раждане: Къде е родилият се Цар на юдеите? Защото видяхме звездата Му и дойдохме да Му се поклоним /Матея, 2:2/. Видяхме звезда, която светеше повече от обикновените звезди. Избледняха всички звезди, така че не се виждаха. И така разбрахме, че се е родил царят на израилтяните… /Яков, 21:1-3/.”
Какво още знаем – Исус е роден в пещера, на светлината на ярка звезда на изток, която светела повече от обикновените. Това е Венера – заключават авторите с основания от дълго, внимателно и пространно тълкуване на обнародваните текстове от свитъците от Мъртво море и артефакти и образци на астрономическите умения на… друидите от ирландските останки от “хенджове” и мегалитни комплекси /които само в долината на р.Бойн са повече от египетските пирамиди; но кой е обръщал внимание на това!/. Нещо повече – те вече са ни разтълкували един древен, 3000 г. преди Христос, ритуал от Нюгрейндж. Там, а и в другите друидски комплекси във времето между двата Потопа /т.е. грубо между 8-то и 3-то хилядолетие пр.н.е./, в тайни подземни крипти – подобни на гробницата на Енох от Соломоновия храм, цивилизацията на “хората изработващи керамика с нарези близо до ръба им”, първите строители на мегалити, т.нар. Grooved Ware People, са очаквали да се роди специално дете, което има отредена специална съдба.
Ако Исус е бил предопределен да е новият цар на евреите, според свещената традция е трябвало да се роди в пещера, на зазоряване, на светлината на утринната звезда и по врме на или около зимното слънцестоене. Това съвпада с най-ярката от четирите възможни появи на Венера по време на зимното слънцестоене през 8-годишният й цикъл – както вече е установено в Нюгрейндж. А за изчислението е бил необходим екип от астрономи, което “обяснява присъствието на влъхвите”. “Излиза, че това раждане е грижливо планирано” – пишат двамата и изчисляват наново всичко. Така стигат до извода, че “не ни остава нищо друго, освен да заключим, че Исус е роден в края на декември 7 г.пр.Хр.”.
ДРУИДИТЕ – МАГОВЕ ИЛИ…
Наистина много хора свързват мегалитните обекти като Стоунхендж с друидите, макар да няма никакви доказателства, че друидското жречество изобщо е съществувало преди трети век пр.н.е. Все по-дълбоко е обаче убеждението, че има връзка между вярванията на тези жреци и Grooved Ware People. Проф. О’Кели, извършил разкопките в Нюгрейндж, пише: “По отношение на ирландската митология и героичните саги удължаването на перспективата е просрочено. Ако случаят е такъв, това не само би освободило голяма част от древните ирландски традиции от келтската усмирителна риза, но би ги приближило повече до хората, построили гробниците в долината на Бойн.”
Впрочем, струва си да замислим не толкова какво точно са спасявали тамплиерите под останките на Соломоновия храм, откъде почва всичко; в смисъл – тайните братства и религиозните традиции на една “отделена” земя, каквато са Британските острови – имат начало и вероятно то е последствие от някакво донесено знание /или традиция/. Ето какво установяват “реконструкторите” на машината на Уриел.
Хълмът Тара /а сега – съвсем между другото – си спомнете как се нарича реката, течаща край Окуньово, криеща и раждаща още тайни далеч на Изток от ирландските земи/ е един от най-големите обекти на Grooved Ware People в долината на Бойн и играе важна роля в историята на древна Ирландия. Ученият олаф Фодла е действителна личност и на него се приписва основаването на ирландската кралска традиция. В други местни предания принцесата от Йерусалим е доведена в Ерин от рицаря Барах, а тя била венчана за принц Еохаид от олаф Фодла, който вероятно я придружавал. В прочутата “Книга за нашествията” (Leabhar Gabhala) от 12 в. се посочва, че олаф Фодла /”олаф” не е име, а по-скоро титла, означаваща главен бард или велик друид/ е основал в Тара друидска школа, където се преподават законите на Мойсей?! Принцесата пък носела със себе си арфа – някога емблема на Давид – по-късно превърнала се в отличителен знак на Ирландия. Библията казва, че еврейският цар Седекия, нападнат от Вавилонците, праща дъщеря си на сигурно място в Египет. Барах е името на писаря на Йеремия. Йеремия, принцеса Тиа /Тара?/ и Барах избягали от Египет ок.580 г.пр.Хр., а изведнъж през 520 г.пр.Хр. в северния край на финикийското западно крайбрежие, в Ълстър, пристигат възрастен пророк, принцеса и писар. Не липсва и Свещения камък: 2 Летописи, 43:8-10 са отбелязали как Бог научил Йеремия да скрие свещените камъни – и, може би, той е донесъл камъка Лиа Фаил, който става “Камъкът на съдбата”, над който се коронясват еринските /т.е. ирландските/ крале.
… ИЛИ ПЪРВИТЕ МАСОНИ
Още в предишни книги Найт и Ломас сочат, че ритуалите на масонството започват с тайните традиции на евреите, които написали свитъците от Мъртво море и с наследеното от висшето духовенство на Йерусалим. Те отбелязват още, че “плановете на различни праисторически подземни гробници, за които се твърди, че са намерени на Маунт Мориа, все още се съхраняват от масоните, които визуално отразяват в ритуалите си устни традиции” /от книгата им “Вторият месия”, 1997/. “Според древните ритуали на Стария и приет шотландски ритуал, върховните жреци на Йерусалим, оцелели след разрушаването на града през 70 г., слагат началото на големи европейски родове, които хилядолетие по-късно основават Ордена на тамплиерите. Дали техните познания идват от фамилните предания, или са почерпени от Кумранските свитъци, които тамплиерите намерили, докато разкопавали земята под храма в Йерусалим между 1118 и 1128 г.”
Иде време за “запознанството” с Джеймс Брус. Той е роден на 14.12.1730 г. в Кинеърд Хаус, Фолкърк, а семейството му води корените си от Робърт Брус, който бил член на Ордена на рицарите тамплиери и един от основателите на шотландското масонство през 15 век. Джеймс следва право в Единбург и там става също масон. След смъртта на младата му съпруга, неутешимо влюбен и огорчен, той се впуска в пътешествия, които го отвеждат в Африка и Близкия Изток. Така, край Аксум той прави откритието на живота си – Книгата на Енох, която превежда на френски и английски още преди да се прибере в Шотландия. Според историци на масонството, версията на “Книга на Енох”, която Брус открил, била силно изопачена от древния оригинал, защото “съдържала астрономически и магически формули”, но след като се откриват още 9 копия в Кумран – сред свитъците от Мъртво море – не само е реабилитиран Брус, но и се доказва, че астрономическия и астрологическия материал в древния текст съществува най-малко от 200 г.пр.Хр.
Масоните не остават “встрани” и от документираната по цял свят древна земна катастрофа – Потопът. Еврейската Тора съдържа две версии за него, разказващи подобни, но в основата си различни истории за Ной и ковчега му /например, според едната Потопът продължава 40 дни, а според другата – 150; но само в нея се споменава къде е спрял ковчегът/. Смята се, че версиите в Стария завет са свързани с много по-старите вавилонски и шумерски легенди, и че Ной е “взет” направо от тях. Сред “божите атрибути” на катастрофата се разказва за дъги, мрак, вода. Дъгата се среща в масонската символика и се свързва с падащи комети и с Потопа от най-древни посвещенски традиции на Ордена.
В един от Кумранските документи, познат като “Разкази на патриарсите” се добавят нови подробности. Разказва се за герой на име Енох, свързан с Ламех и Ной – всичките имена са свързани и с масонските ритуали. А интересно е и да се отбележи, че Енох и Илия са единствените “персонажи” от Библията, които никога не са умирали – вкл. дори и Исус. Един ангел взима Енох и му показва предстоящата катастрофа. Божиите синове – Наблюдателите слизат все по-често на Земята и си избират жени от човешките дъщери. Появяват се гигантите и нефилимите. Внимателното и необременено с религия вглеждане в текстовете подсказва още грехове: генетични експерименти, намеса в климата. Били ли са “божиите синове” наистина извънземни наблюдатели – остава отделен въпрос. Но Потопът се е състоял, дори два пъти /първият около 7640 г.пр.н.е. и после пак около 3150 г.пр.н.е., като следи от сблъсъците с кометните отломки и от приливните вълни съществуват/, и в поне единия случай Уриел и “астрономите” му са го предсказали. “Взели” са Енох за да го предупредят и научат – и са го отвели в… Ирландия. Може да се каже, че Уриел е първият друид и патриарха на масоните.
Параклисът в Рослин, Шотландия, е вдъхновено от рицарите тамплиери копие на разрушения храм в Йерусалим. Параклисът е трябвало да подслони важни свитъци. Известно е, че тези манускрипти са били скрити под храма на Йерусалим преди 70 г.пр.н.е. и според двамата автори са изровени и преместени в Шотландия през 1140 г. Редица видни учени са съгласни, че постройката е копие на храма на Ирод.
ДРЕВНА БРИТАНСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Докато в редица популярни четива основното занимание визира появата, знанията, уменията и /често/ внезапното изчезване на цивилизации като месопотамската, египетската, индианските от Централна и Южна Америка – май рядко се задават въпроси: как са “вървели” нещата в Европа, на запад от Гърция. Понеже двамата изследователи-масони “затварят” тълкуванията си в географските ширини на британските острови и дори ще “заведат” Енох в Ирландия, нека отбележим няколко факта – вероятно не особено известни и достатъчно интригуващи.
Археолозите разкопаха писмена система, която може да накара исторците да ревизират установените си теории за раждането на цивилизацията в Западна Европа. Писмото от 89 символа е запазено в резки върху парчета керамика и е използвано преди 3500 години в селищата от Оркнейските острови до Майорка. То е по-сложно от всяко друго, познато дотогава в Зап.Европа и навежда на извода, че ок.1500 г.пр.Хр. във Великобритания, Испания и Франция е доминирала цивилизация от бронзовата ера.
През 1983 г. М.Бренан публикува изследване на 360 мегалитни надписа от Ирландия, като посочва основните използвани символи, честотата на повторенията и последователността им. Всички символи от надписа върху една палеоеламска ваза от Марудашт, близо до Персеполис, датиран ок. 3000 г.пр.Хр. се появяват редовно в камъните, датирани между 4000-2500 г.пр.Хр.! Историята се заплита още повече, ако се вземат предвид артефактите от Търтъриа в Трансилвания. Тези глинени плочки с издълбани надписи са от 4000 г.пр.н.е. и отново изобразяват символи със същия дизайн като мегалитните елементи, идентифицирани от Бренан. Авторите добавят:
“Открихме доказателства в подкрепа на идеята, че шумерите и мегалитните народи на Европа може да са повлияни от по-ранен единен източник на символно писмо. Плочката от Градешница, намерен във Врачанско, България, също показва далечна прилика между мегалитните надписи и еламските символи. Възрастта й е определена между 6000 и 7000 години. Един печат на 5500 години, намерен в Караново, Новозагорско, България, е гравиран със знаци, подобни както на мегалитните символи, така и на шумерското писмо.”
МАСОНЪТ ЕНОХ СПАСЯВА СВЕТА
Малкото сведения за Енох се съдържат най-вече в първата част на Битие. Първото споменаване е в 4:16-23, където е представена генеалогията от Адам до Енох и до Ной /Адам-Каин-Енох…/. Обаче още във второто упоменаване – Битие 5:21-29 – генеалогията вече е различна! Родословието му минава през Сит, третия син на Адам и Ева. Споменава се още, че той не е умирал, а е “ходил по Бога”, преди Бог да го вземе при себе си на небето.
В гл.3 на Евангелието на Лука има пък генеалогия на Исус, която води през баща му Йосиф към Енох; оттам и до Адам /странно е най-малкото, защото ако Исус е син на Бога и земна девица, тогава родословие на земен баща бива излишно/. В това родословие Исус се свързва с важни герои, които са от голямо значение за масонството: Зоровавел, Давид, Вооз, Ной, Ламех и Енох.
В Новия завет, Посланието на Юда, 1:13-14, се казва, че Енох предсказва гибелна катастрофа, която ще сполети човечеството, живеещо небогуугодно.
Легендата за Енох и Всемирния потоп е от голямо значение за масонската традиция – посочват авторите. Известни са два древни манускрипта, познати като “Иниго Джоунс” и “Ръкописа на Ууд” – написани уж в началото на царуването на английския крал Джеймс Първи, за тях се твърди, че – според изследователите на Древните задължения – са неколкостотин години по-стари. Историята на гилдията отдава важно значение на постиженията на народите преди Потопа. Твърди се, че седемте науки от “квадривиума” са били високо развити, а и настъпването на Потопа е било предвидено. Детайлите от тези знания са написани върху два стълба, изработени тъй, че единият да оцелее в огън, а другият – във вода. И в двата стари ръкописа се казва още, че след катастрофата египтяните намерили тези тайни стълбове и използвали съдържащите се в тях знания.
В Стария и приет шотландски ритуал има степен известна като Кралската арка на Енох. Тринайсетата степен – “Кралският свод на Енох”, разказва как той, предвиждайки бедствието, издълбал надписи върху камък за да запази постигнатото от човека. По тази “линия” следва, че едната колона /тухлена и каменна/ намерили евреите, другата – египтяните. В следващата степен – “Шотландски рицар на съвършенството” се описва сводеста арка, построена върху още по-древен храм, а главният пиедестал бил, всъщност, стълбът на Енох – намерен от зидарите на цар Соломон.
Изобщо, “преданията за Енох, съдържащи се в масонските устни традиции, са много стари и вероятно са единствената оцеляла нишка към артефактите на Енох, намерени при строителството на първия храм на евреите върху руините на праисторическа структура”. Вече споменахме, че Брус намира “завещанието” на “ходилия по Бога” Енох; впоследствие между Кумранските свитъци изникват още копия. “Книгата на Енох” “съдържа много странна информация, вкл. знания по астрономия и описания на обсерватория на планински връх и предупреждава за наближаваща катастрофа, като уточнява някои от приготовленията, които трябва да се направят, за да бъде посрещната. Широко е застъпено мнението, че Книгата на Енох е сбирка от произведения на различини автори и се смята, че някои части още липсват. Първата глава осведомява читателя, че ще бъде изпратен страшен съд на земята под формата на потоп и само шепа избрани представители на човешката раса ще се спасят.”
ПОТОПЪТ ПО КОМЕТНИЯ СЦЕНАРИЙ
Земята и нейния спътник са относително млади прашинки в безграничната Вселена. Преди 3,5 млрд.години планетата ни е била редовно удряна от космически отломки, дълги стотици километри и пътуващи с ок.100 хил.км/ч. Животът – доколкото е имало в зачатъци или в напреднал стадий такъв – е бил унищожаван и всичко е тръгвало от нулата. На Земята със сигурност се различават по-малко от 100 големи кратера, причинени от сблъсъци, но трябва да се има предвид, че над 2/3 /или точно 71 %/ от територията ни се заема от океаните, чийто дълбини крият следите. Изчислено е, че през последния милиард години Земята е улучена от поне 130 хил. комети и метеори, които могат да изровят кратери над 1 км в диаметър. Поне 50 удара са били такива, че са оставили след себе си басейни от поне 1000 куб.м и повече.
Например, прието е мнението, че сблъсъкът, причинил кратер в океана край полуостров Юкатан, Мексико, е довел до катастрофа, променила хода на човешката еволюция. Този кратер на възраст 65 млн.години – според учените – обяснява изчезването на динозаврите. Не винаги е възможно да се определи разликата между кратер от метеор и от комета, но изследванията на химическия състав на следите като тези от Тунгуска и от кратера Барингър, Аризона, показват кога обектът се е състоял от минерали или от вода. След като през март 1993 г. бе открита и проследена кометата Шумейкър-Леви 9 /D-1993-F2/, всички осъзнаха, че Вселената е много по-опасно място, отколкото някой е вярвал дотогава.
Оттогава се провеждат множество задълбочени изследвания, симулации и научни програми. Дори филмовата индустрия взе да ни подготвя за неминуемата среща… един ден. Лично аз изпитвам съмнения относно възможността Брус Уилис да ни спаси. Когато комета се сблъска с вода, огромно количество енергия се прехвърля от обекта на вълната. Тя може да бъде потенциална /вълната ще бъде висока, колкото е дълбочината на “пропадащите” води в точката на удара – ако това стане в дълбоката част на Атлантическия или Тихия океан, водната стена ще е висока 5 км/, или кинетична енергия /която определя скоростта на придвижване – ок.640 км в час в горния пример/. И това не е всичко; след първата идва втора вълна, не тъй мощна, но достатъчно масивна. Доказателства за “Еноховите сблъсъци” съществуват – през холоцена, но и още веднъж след това. Легендата говори за 7 звезди, които като горящи планини удрят земята. Тектитите /малки гладки обекти, намирани Ес-образно разпръснати върху големи земни площи/ подкрепят хипотезата, че 7 големи сблъсъка трябва да са станали в дълбините на океана, отломки са паднали и в Кофелс – долината Йотц в Тирол. Радиовъглеродната градуировъчна крива на Кромер-Бекер /останки от разрушаване на озоновия слой/ също подкрепят предположението за първия праисторически удар преди близо 10 хил.години. За това говорят и натрупванията от въглероден диоксид, изследванията на полена в седиментните пластове, наличието на азотна киселина в полярните шапки и земното магнитно поле /за последните 5 млн.години образно казано, 4 пъти “давало на заден ход”/. При кометните сблъсъци Великобритания и Ирландия все още са свързани с Европа и този регион понася главния удар от цунамитата – преки и косвени следи има.
При първата катастрофа от 7640 г.пр.Хр. кометните удари са били югоизточно от австралийското крайбрежие, край Филипините, под Индия, над Британските острови, срещу западната изпъкналост на Африка и западно от Централна Америка и Огнена земя.
КНИГАТА НА ЕНОХ
Първата й глава предсказва Потопа, като наказание Божие – заради всички злини на изпуснатите от контрол Божии синове, които придобили поколение на земята от човешките дъщери /гиганти и нефилими/ и се впуснали в биологични и генетични експерименти. Следващите 4 глави са проповед за хармонията в природата, която може да помогне за разбирането на Бога и как редовното и ритмично движение на звездите и сезоните са доказателство за Божието дело. Следват 2 глави, разказващи за Наблюдателите – “група представители на напреднал народ, които вземали човешките дъщери за съпруги; тяхното потомство са изчадия, наречени Гигантите или Нефилимите – безчинствата им накарали Господ да изпрати Потопа”. Наблюдателите прекарвали дълго време сред хората, после се връщали на далечното място където живеели с водача си; притежавали много знания и умения, които предавали на хората.
От 17 до 36 глава са пътешествията на Енох с различни същества – ангели и Наблюдатели. Казват му за предстоящата катастрофа и му показват много места – днес се счита, че повечето – реални. Глава 35 е с притчите на Енох. Глави от 72 до 82 имат астрономически характер и се занимават с планетите от нашата слънчева система и звездите. Смята се, че представите му са неточни и примитивни, въпреки таблиците , съдържащи тайни – в които единствено Енох е бил посветен. Найт и Ломас подхождат по друг начин – наслагват ги върху конкретни земни обекти, проверяват догадките, изчисляват. Не само сведенията за Потопа ги очудват – те си поставят и друга задача: къде е бил “отведен” Енох от Уриел и на какво са го научили там.
Но Потопът е в основата на всичко:
Тогава Всевишният, великият и светият направи да бъде чут неговият глас. И изпрати Уриел при сина на Ламех и му каза: Говори от мое име; но не се показвай да те види. После му кажи за страшното бедствие, което ще направя. Ще загинат всички човеци; защото водите на потопа ще залеят цялата земя и ще загине всяка земна твар. Научи го обаче как да се спаси.
Преди да разкаже всички тези неща, Енох бе отведен от земята и никой не знаеше къде бе отнесен, нито какво се бе случило с него. Всичките тези дни той прекара със светите мъже и с Наблюдателите.
Отведоха ме сред черна мрачина, на една планина, чийто връх се извисяваше в небето. И аз видях скривалищата на мълниите и гръмотевиците, обиталищата на звездите и най-дълбоките бездни.
И онези трима, които бяха дошли последни, ме сграбчиха за ръцете и ме издигнаха нависоко над земните обитатели и ми показаха кула, извисяваща се високо над земята… и единият ми рече: Ще останеш тук, докато не видиш всичко, което е повелено.
Там имаше 7 звезди, блестящи като огнени планини или като небесни духове. И отново видях със собствените си очи как от небето пада звезда. Сетне видях още много звезди да се спускат след първата. И децата на земята затрепериха от ужас и хукнаха да бягат от тях.
И от небето ще падне голяма звезда в ужасния океан и ще възпламени дълбините му, заедно със самия Вавилон и с цялата земя на Италия и по тази причина много от евреите ще измрат.
И духът на океана е силен и мъжествен и по силата на своето могъщество… се втурва напред и се разлива сред всичките планини. И тогава в гнева си безсмъртният Бог ще запрати от небето огнена стрела по грешниците. И в този ден лятото ще се обърне в зима.
И тогава тръгнах на изток към сърцето на планинската верига в пустинята и видях пустош, и цареше самота, пълна с дървета и растения. А отгоре се изсипа вода.
ОБСЕРВАТОРИЯТА НА УРИЕЛ
Бях отнесен на друго място и Уриел ми показа на запад голяма и величествена планина от твърда кремъчна скала. И аз видях шест врати, в които слънцето изгрява и шест врати, в които слънцето залязва и Луната изгрява и залязва в тези врати; и оттам излизат звездите: шест врати на изток и шест на запад, всичките следващи една след друга по точен и съответстващ ред; също и много прозорци отдясно и отляво на тези врати.
И аз видях през тези дни как на два ангела бяха дадени дълги въжета и те ги взеха на крилата си и полетяха на север. И аз попитах ангела, който беше с мен: Защо взеха тези въжета и отлетяха? А той ми отвърна – Отидоха да измерват.
Слънцето залязва и се връща през север, за да достигне изток, като се направлява така, че да стигне до подходящата врата и да изгрее на фона на небето. По този начин то изгрява през първия месец в голямата врата, която е четвъртата от онези шест врати на изток. И в тази четвърта врата, от която Слънцето изгрява през първия месец, има 12 отвора на прозорци, от които излиза пламък, когато са отворени през съответния си сезон…
Дълго и широко ще е да обясня – т.е., пре-предам – всички доводи, които нашите автори прилагат, за да ни запалят за предположението, че Енох, грабнат от ангелите, е заведен някъде на… Британските острови. Но наистина, така излиза. Определят се географски ширини и дължини, Земята отгоре, релефа, дадености за дадения времеви период. И то – не край Стоунхендж. Това е и – лично за мен – най-съществения принос в библейско-астрономическите изследвания /Книгата на Енох е реалност, значи някой някога някъде е бил “отнесен” – иначе откъде ще има тези знания и данни?/ на Найт и Ломас е “дешифрирането” на древните ритуали и наместването на картината. Тя определено говори, че преди Месопотамия и Египет, древна Западна Европа може да предяви обосновани претенции за люлка на цивилизациите в северното полукълбо. От Исландия на север до Оркнейските острови на юг е вероятният регион на развитието на човешката цивилизация след първия потоп и преди втория – от който нататък пък “нещата” се прехвърлят в Египет.
Нужно е да добавим някои космогонични величини, за които по-рядко се говори в хипотезите и древните манускрипти – освен Слънцето, разбира се.
Венера е втората планета и третото най-ярко небесно тяло в системата ни. Светлината й е толкова силна, че в безлунна нощ хвърля видима сянка. Но колцина знаят, че орбитата на Венера произвежда един много странен ефект, наблюдавана от Земята на фона на фиксирани звезди, които познаваме като Зодиак. Планетата сякаш се движи във формата на звезда с пет лъча, като Слънцето е в центъра, а този цикъл продължава 40 години, след което се повтаря – и е по-точен от швейцарски часовник, както пишат авторите. Така, ако се познава това движение, може да се конструира календар за стотици години напред с точност до секунда. Връзката между синодичния период на Венера и земната година се повторя на почти 5 венерини обиколки – 8 земни години. Тя не отчита почти една трета от деня, но на всеки 14 597 дни връзките между Венера и Слънцето се повтарят точно със съответното преместване по Зодиака. /Венера играе важна роля в астрономическите наблюдения, ритуалите и живота на западноевропейците, на масоните, на вече споменатите Grooved Ware People и на Еноховите Наблюдатели, които го отвеждат./.
“Защото в негови дни ангелите на Бог слязоха на Земята – онези, които се наричат Наблюдатели, - за да напътстват човешките деца, да съдят и да въздават справедливост на земята.”
Книгата на Енох представя сведения за географските ширини, откъдето идват Наблюдатлите. Анализът на данните показва, че Енохе бил отнесен на места в зоната от 51 до 59 градуса северна ширина. Именно на тази ширина, в западния край на Европа, преди 5000 г. е живял народът, известен като Grooved Ware People. Оркнейските острови са отвъд северния бряг на Кейтнес, северно от обширната планинска част на Шотландия. Макар днес областта да е рядко населена, тя е осеяна с най-много мегалитни паметници в сравнение дори с останалите части на Британските острови. Едно от най-забележителните праисторически селища в Шотландия е древното село Скара Бре на западното крайбрежие на Оркнейските острови. Останките му са намерени през 1850 г. Най-старите запазени сгради там /датирани радиовъглеродно на 3215 г.пр.н.е./ са били издигнати на мястото на още по-стари. В Скара Бре са открити едни от най-ранните гравирани знаци в света – изследователят Юън Маки ги свързва с използваната символика и с керамиката на Южна Англия и колосалните мегалитни гробници в долината Бойн, Източна Ирландия. Пръстенът на Бродгар се намира само на 8 км от Скара Бре. Този огромен кръг има 27 изправени камъка, но се смята, че първоначалният им брой е бил 60. Дори по днешните инженерни стандарти този хендж е внушителен: диаметър 110 м, ширина 10 и дълбочина 3,4 м. На остров Мейнланд пък е открита най-запазената коридорна гробница Май Хоу, датирана на ок.3930 г.пр.н.е. Нашите автори отбелязват около всички тези градежи, че вероятно древни астрономи-жреци са успели да убедят хора с бездруго малка продължителност на живота /по онова време/, да си го съкратят още, като дълбаят в скали и земя, влачат и изправят камъни, гравират ги, прокопават тунели…
На всичко отгоре там се откриват “рафтове”, “полици”, мъниста /никакви саркофази!/ и разни прецизно прицелени отвори, дупки и “комини” – през които, оказва се, в точно определени дни /равноденствия или слънцестояния/ Венера, Слънцето, Луната осветяват колони, коридори, надписи.
След като правят преглед на всички тези артефакти, нашите автори “възстановяват” Машината на Уриел. Вероятно Енох е бил въведен от Уриел по-скоро в някакво устройство за наблюдение, отколкото в помещение. Представихме си конструкция, подобна на отвесните камъни и трилитите в Стоунхендж и решихме, че тя се доближава доста до описанието на Енох. Осъзнахме, че изглежда “прозорците” представляват някакъв вид измервателна система – пишат Ломас и Найт. И продължават да “реконстриурират” астрономическата обсерватория на ангелите.
“Изглежда Енох описва обсерватория със свободен и непрекъснат изглед както към източния, така и към западния хоризонт. Той предполага, че прозорците отбелязват движението на слънцето, а разстоянието от един прозорец до следващия – промените в точките му на залязване и изгряване на хоризонта…
… докато обсъждахме “Книга за движението на небесните светила” ни хрумна, че тя вероятно съдържа описание на календарен механизъм. Почти пълната ни увереност, че Енох е преживял приключенията си на Британските острови, ни накара да се замислим над евентуалната връзка между дадените му инструкции и мегалитните конструкции, които познавахме. Обсъдихме механизма на деклинацията и избора на 12 прозореца в голямата врата, след което проверихме слънчевата декелинация 30 дни след пролетното равноденствие. Оказа се, че тя е 11 градуса и 55 минути, колкото практически е възможно най-близо до 12 – ето, че се изясни изборът на 12 прозореца. Машината, която Уриел разкрил на Енох, е била просто, но извънредно точно средство за измерване деклинацията /видимата й височина на небето над небесния хоризонт/ на всеки небесен обект. Всичко, което човек трябвало да направи, било да наблюдава в кой прозорец ще изгрее или залезе интересуващата го звезда или планета /а точността е до 1 градус!/. В същността си маркерите на машината на Уриел представляват скала в градуси, която използва хоризонта на земята като визираща линия – метод за измерване деклинацията на всеки небесен обект, който попада в обхвата между плюс и минус 24 градуса от еклиптиката.”.
И заключават, че това е една “умна машина”, която може да функционира на всяка ширина и при всякакви обстоятелства, защото си служи с хоризонта и ъгъла, на който слънцето става видимо. “Удивително е, че машината на Уриел била в състояние да предвижда и орбитите на кометите и е ясно, че архангел Рагуел описва на Енох голяма комета. Колкото по-близо изгрява кометата до центъра на мястото, където се съединяват третата и четвъртата врата, толкова по-вероятен е сблъсъкът.”
Нищо повече, нито по-малко: машината на Уриел е небесен компютър. Най-интригуващия принос на труда на двамата масони-изследователи на мегалитите е пренасянето на праисторическото действие в Западна Европа, далеч и преди културите на двуречието и египетската и заявлението за двете кометни катастрофи на планетата ни. Масоните, оказва се, не са се ограничавали само до търсенето и опазването на Граала и другите атрибути на Христовото присъствие на земята.
Впрочем, дали днешната наука може да предвиди и предпази планетата и човечеството от следващата катастрофа? Или трябва да се осланяме само на Брус Уилис?
източник: Електронна Библиотека
