Здравейте и добре дошли! :)

“Не вземайте на сляпа вяра това, което сте чули. Не вярвайте на доктрини, само защото те идват от древността и са се предавали от поколение на поколение. Не вярвайте на каквото и да е, само защото то се следва сляпо от множеството. Не вярвайте на каквото и да е, само защото е било казано от древните мъдреци. Не вярвайте на истини, само защото имате пристрастие към тях или по силата на стар навик. Не приемайте за истина нещо само, защото е било изречено от някой авторитет, ваш учител, по-възрастен или по-знаещ от вас. Обмисляйте, анализирайте и проверявайте в практиката и, ако резултатите потвърждават казаното и спомагат за доброто на всички, приемете истината и я следвайте, приложете я в живота си.”
Буда
Показват се публикациите с етикет ПЕСНИ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ПЕСНИ. Показване на всички публикации

23.01.2013 г.

НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ - ЧЕСТНА ЖЕНА


 
Както карах Трабанта
и не щеш ли - съдба
се отбих в ресторанта,
за да хапна чорба.
На съседната маса
една дама седи.
Една дама от класа
с ей такива гърди.

Тя облизваше устни,
аз я гледах смутен
и желания вкусни
се събудиха в мен.
Имах няколко бона
и ми падна перде.
О, пред нея Мадона
репички да яде.

Но отсреща не щеш ли
един мъж изрева
с триъгълни плещи
и квадратна глава:
"Ало, малката, как си?
Плащам! Тръгвай със мен!"
Тя му каза: "Простак си!"
и добави: "Кретен!"

Разгневи се обаче
тоз, квадратният пес.
Тя пищи, той я влачи
към един Мерцедес.
О, така се ядосах
и какъвто съм луд,
на земята го проснах
с един ъперкут.

Но пристигат четирма
на уши с обеци -
охранителна фирма,
цял отбор от борци ...
И какво да ви кажа -
полудял от любов,
аз лежа на паважа
а след туй в "Пирогов".

Нямам близки, съседи,
ни жена, нито брат,
с телесни повреди
и отпред, и отзад,
изпочупен, гипсиран,
смъртоносно ранен,
от любов репресиран,
за любов награден.

И завит с одеяло,
гледам в стаята - Тя
с термометър, цукало
и букетче цветя,
уморена и бледа
на леглото седи
и в очите ме гледа
с ей такива гърди.

"Помълчи за минутка,
нямам капка вина,
аз не съм проститутка,
аз съм честна жена.
Ти не си адекватен
в този курвенски век,
ти си невероятен,
ти си честен човек.
Ах, сърцето ми страда
да те гледам лежащ.
Да отидем в Канада
или примерно в САЩ.
От покоен роднина
наследих ресторант ..."

"... Ами мойта Родина?
ами моят Трабант?

Не, не искам да чуя.
Тука аз съм роден.
Аз съм българче, туй е
първа радост за мен."

На леглото ми бледа
любовта ми седи
и в очите ме гледа
с ей такива гърди.
После моето тяло
тя премести така
и ми сложи цукало
и ми махна с ръка:

"Сбогом, смешно човече!
Ах, за теб ми е жал,
че България вече
е потънала в кал.
Няма тук патриоти.
Хайде, миличък, спи!
На таквиз идиоти
тя все пак се крепи."

О, Българийо, нека
имаш жребий нелек,
теб тринадесет века
те насилват през век.
Помълчи за минутка,
нямаш капка вина.
Ти не си проститутка,
ти си честна жена.

Недялко Йорданов - 1996г.

Недялко Йорданов -"Някога, някога"


Някога, някога
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина
толкова истинска
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни -
изгряваха вредом звезди.
Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.
Може би времето,
може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?
Някога, някога,
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта...
 

© Недялко Йорданов