У наше село, дека е у врачанско, почти секи цъка: ц-ц-ц... при среща с комшията, или с некой друг съселянин по най-разни поводи. Е така е...!
Буля Кина, жена на средна възраст, стройна кат фиданка и обгоряло лице от слънчевите бани на къра, е убавицата у села.
Почти сички прилежащи у тоа село казуват, че она е като топ модел от корицата на некое списание. А она е с вирната глава и оди кат газела.
Съседът й бай Герчо кат я види, все цъка ли цъка, и се кани...
В този горещ юнски ден, буля Кина бе облечена с къса блуза впита по тялото, оформяща прелистите й, и с вталена пола почти до средата на бедрото.
Съседът й, сложил ръце на кръста, продължаваше да цъка...
- Ц-ц-ц-ц..., ама че маце е наша Кина, като я...
А тя застанала насреща му до отворената вратница, разделяща двата двора, разтворила крака, доколкото й позволява полата, с ръце положени на кръста, като буквата "Ф",попита:
- Кво има, бай Герчо?!
- Е па глеам та!
- Е па оти ма глеаш?! - пита учудена.
- Оти да не глеам, убавка си, стройна си кат фиданка и сочна кат ябълка. Фашташ ми зъркелите, и благо ми стаа на душата, кат от мармалад... Я ква кошута си! Де да бяв некой авджия...!
- Че кат толкоз ми имаш мерак, давай бе...!
- Ами-и-и... кат не ми стааа, поне да глеам цъкам!
© автор: Николай Пеняшки - Плашков
