13.06.2013 - 17.30 часа - представяне на книга

На 13. 06. 2013 г. в Огледална зала "Нели Божкова" ще се проведе:
Представяне на новата поетична книга "Да съживим живота" от Кольо Чалъков 

....

С участието на: Драгомил Георгиев, Сашо Серафимов, Росица Бояджиева – флейта, Църковен хор при храм "Света Троица" с ръководител Радомир Узунов

11.06.2013 - 18.00 часа - концерт

Огледална зала "Нели Божкова"
Концерт "Танцът в музиката" на Български камерен оркестър с диригент Алексей Измирлиев 

Програма: 
 
Шуберт – Пет менуета и шест триа
Гранадос – Испански танц
Шостакович - Валс
Барток – Румънски танц
Скалкотас – Пет гръцки танца
Дворжак – Славянски танц
Албенис - Танго
Хайдрих

11.06.2013 - 18.00 часа - Ах, тези феи!

Народно читалище "Йордан Йовков - 1870 г." – Зала "Зорница"
Премиерен спектакъл "Ах, тези феи!" на Детско-юношеска театрална студия "Зорница" при Народно читалище "Йордан Йовков-1870 г." с ръководител Ема Георгиева

Антонио Бандерас представя Седмица на испанското и ибероамериканското кино

Световноизвестният актьор и режисьор Антонио Бандерас ще представи XX-то издание на Седмицата на испанското и ибероамериканското кино в България. Това ще стане на специална пресконференция, която ще се проведе на 11 юни в зала „Мати”, НДК от 18.00 часа. За програмата на кинофестивала ще говорят и г-н Хосе Луис Тапиа, посланик на Испания в България, както и представител на Националния дворец на културата.
По време на представянето Бандерас ще остави отпечатъците си за „Зала на славата” в НДК, който е традиционен домакин на фестивала.
XX-то издание на Седмицата на испанското и ибероамериканското кино ще се състои от 12 до 16 юни в зала „Люмиер” на Националния дворец на културата. Фестивалът се провежда по инициатива на Посолството на Испания и отново разчита на съдействието и участието на посолствата на Аржентина, Куба, Венецуела, Чили, Еквадор и Колумбия, както и на Отдела по образователните въпроси и Институт Сервантес. Ще бъдат показани общо 15 ибероамерикански и испански филма. Седмицата на киното се организира с желанието да достигне до всички любители на киното, а не само до публиката, владееща испански език, поради което, по традиция входът за прожекциите ще бъде свободен, а по-голямата част от филмите ще имат субтитри на български или на английски език.

Друга изненада ще бъде посещението на Карлос Саура в София, по повод връчването на титлата Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ. В неделя, 16 юни, в 20.00 ч. гостът ще закрие Седмицата на киното и ще бъде прожектиран филмът „Мама стана на 100”. Ден по-рано - в събота, 15 юни, от 10.00 до 12.00 ч. се предвижда майсторски клас на Карлос Саура и анализ на неговия филм „Кармен” в НАТФИЗ.

Официалното откриване на ХХ Седмица на киното ще се проведе на 12 юни, сряда, в 19.00 ч. с премиерното представяне в България на филма „Тялото” на режисьора Ориол Пауло. Ще бъдат представени всички жанрове на седмото изкуство: романтичната аржентинска и чилийска комедия, трилърът чрез колумбийското кино, трагикомедии от Куба и драми от Еквадор и Венецуела.

Пълната програма на XX Седмица на испанското и ибероамериканско кино е публикувана на уеб-страницата на Посолството на Испания в България:

http://www.exteriores.gob.es/Embajadas/SOFIA/es/Documents/cine2013.pdf

Какво са работили известните писатели преди да станат такива

Феновете на Стивън Кинг знаят, че той е работил като портиер преди да стане известен писател.

Вижте и някои други известни писатели, които са работили професии, съвсем далечни на литературата преди да добият слава:

Робърт Фрост е разнасял вестници като малък. След това е бил асистент на майка си, която е била учителка. На младини е работил във фабрика.

Джеймс Джойс е свирил на пиано и е пял по кръчми, докато е събирал пари, за да издаде сборника с разкази Дъблинчани. Той бил отхвърлян 22 пъти от различни редакции.

Набоков е бил ентомолог (ентомологията е дял от биологията, изучаваща насекомите). Неговата теория за еволюцията на пеперудите е потвърдена в наши дни с ДНК анализи.

Маргарет Атууд е работила на касата на кафене в Торонто. Тя е мразила работата си, като описва гнева си по нея в есето Ka-Ching!

Авторът на „Полет над кукувиче гнездо“ Кен Кейси е участвал в психо експерименти на ЦРУ. Някои от тях включвали това да бъде надрусан с ЛСД.

Харлан Елисън твърди, че е ловил риба тон, работил е на полето в Ню Орлиънс, карал е камион в Северна Каролина, бил е таксиметров шофьор, готвач, продавач на книги и актьор.

Зейн Грей е бил зъболекар 9 години. Той наистина е мразил работата си и когато се е оженил е спрял практиката си и се е фокусирал над писането, тъй като съпругата му е имала голямо наследство.

Като тийнейджър Джон Гришам е работил в детска градина, където е поливал градината за 1 долар на час. След това е бил водопроводчик.

Джордж Оруел е бил полицай в Индийската полиция в Бурма.

Кърт Вонегът е бил мениджър на къща на Saab в Масачузетс – това е била една от първите автокъщи на компанията в САЩ. Той е работил и в ПР отдела на General Electric, бил е и доброволец към пожарната.

Всички знаят, че Джак Лондон е бил златотърсач. Но не всички знаят, че преди това той е работил в консервна фабрика, а след това е бил на нелегален кораб за лов на миди.

Джон Стайнбек се е запознал със съпругата си Карол, докато е бил екскурзовод.

Джак Керуак е работил доста странни неща – на бензиностанция, брал е памук, бил е нощен пазач, строителен работник и помощник на док.

Ричард Райт е имал труден период по време на Голямата депресия. Той е бил пощенски служител, но бил съкратен. След това е живял на помощи, докато не започнал да получава хонорари за творбите си.

Авторът на Параграф 22Джоузеф Хелър е роден в бедно семейство и трябвало да работи от млада възраст. Той е бил чирак на ковач, пощальон и чиновник.

Джоузеф Конрад е прекарал голяма част от живота си по море, но малко известен факт е, че се е занимавал с търговия на оръжия и политически заговори.

Носителката на Пулицър Харпър Лий е работила с години в отдел резервации на Eastern Airlines. Един ден тя получила бележка от приятели „Имаш една година, в която не трябва да работиш и можеш да пишеш. Весела Коледа.“ През тази година тя написала „Да убиещ присмехулник.“

източник: http://profit.bg
 

Днес 10 юни 2013 г. Морис Сендак щеше да навърши 85 години

 Морис Сендак (Maurice Bernard Sendak) е американски писател, живял в периода 1928 - 2012 г.  Става известен и популярен с книгата си "Където бродят дивите неща". 

Произведението е екранизирано през 2009 г. от  режисьора Спайк Джоунз.

Книгата " Където бродят дивите неща" се превръща в детска класика в Съединените щати и е продадена в над 10 милиона тираж в света. В нея се разказва за 10-годишно момче,

тръгнало на пътешествие чрез собственото си въображение, наказано без вечеря, изпратено в леглото.

Изображенията на чудовищата и други подобни същества първоначално предизвикват сериозно недоволство сред читателите, което не позволява успеха на книгата. 

Морис Сендак  е роден в еврейско семейство. От ранна възраст се сблъсква с изключително трудни ситуации причинени от Холокоста. Като дете, заради здравословни проблеми той е прикован на легло и решава да стане илюстратор, след като вижда за първи път филма „Фантазия“ на Walt Disney. По това време Сендак е само на 12 години, а първата му публикация датира от 1947г., като в следващите години той прекарва много време в рисуване на изображения за други автори преди да започне да пише собствени книги.

Става известен като писател с историята си за Макс - "царят на всички диви неща" от поемата 10 изречения "Където бродят дивите неща".

Сендак е автор на 17 книги. Освен като писател, той се изявява като илюстратор и създател на костюми за балетни и оперни представления, а също така и като продуцент в различни телевизионни и анимационни поредици, като "Седем малки чудовища" и др.

През 1996 г. получава национален медал  за изкуство и богат творчески труд от президента Клинтън.

Писателят Морис Сендак умира на 84 години, 2012 г.

На днешния ден 10 юни 2013 г. най-голямата търсачка Google отбелязва годишнината на писателя с атрактивно анимирано лого.

Прочете още: Какво са работили известните писатели преди да станат такива .  

снимки: Интернет

Писателят ГАЛИН НИКИФОРОВ

Галин Никифоров е един от значимите български писатели, който е роден в гр.Добрич. Мъжът, който вече има 20 години стаж в производството като инженер химик, в един момент заряза занаята, за да може да има повече време за това, което му доставя удоволствие - писането. "Това е нещото, което лежи на сърцето ми. Пишех сутрин по два часа от 5 до 7 часа, преди работа, а вечер - редактирах. В един момент обаче нещата така се стекоха, че нито работата ми вървеше, защото тя бе изключително отговорна, нито писането - нещото, което ми носи удовлетворение. Затова преди три месеца напуснах работа", разказва с усмивка младият автор, който спокойно може да бъде наречен явление в съвременната българска литература.
Галин е зодия Близнаци, възпитаник е на природоматематическата гимназия в Добрич. След това продължава образованието си в химико-технологичния институт в Пловдив, където се дипломира като инженер химик. Там среща и дамата на сърцето си Виолина, като химията протекла между двамата, ги свързва в здраво съединение, защото вече почти 20 години са заедно.
 Тази година писателят взе две престижни награди за литература - тази за "Роман на годината" за книгата му "Лятото на неудачниците" и голямата литературна награда на името на писателя нобелист "Елиас Канети" за романа му "Къщата на клоуните". Авторът разкрива, че този роман е и сред номинациите и за наградата "Хеликон", като с усмивка добавя: "Ако имам късмет, може да направя голям шлем или да реализирам хеттрик". Авторът определя себе си като обикновен човек, като признава, че литературата не е била сред най-обичаните от него предмети в училище. "Любим предмет ми беше физическото", смее се Галин и допълва: "Започнах да пиша просто така. Първата ми книга е сборник с новели - "Последната истина", който излезе от печат през 1998 г. За него почти не говоря, защото той е като най-грозната дъщеря на фермера, която все я крият в хамбара". След новелите се появяват романите. Никифоров обича всеки един от тях като свое дете и не може да назове кой от всички му е най-любим, но добавя, че най-много време му е отнело написването на "Фотографът: Obscura Reperta*". Той определя творчеството си като бягство от действителността, като допълва, че историите, които разказва, са изцяло плод на един негов измислен свят. Признава, че в творчеството си се е повлиял от много автори като Джак Керуак, Димитър Паунов, Реймънд Чандлър, Кормак Маккарти, от когото и в момента чете книга. "Всяка от идеите и историите, които съм разказал в книгите си, е плод на различна емоция. Аз съм хамелеон в писането и мога да пресъздавам героите си според идеята. Всички герои в книгите ми са измислени с изключение на тези в "Лятото на неудачниците". Това е роман за спомените от детството ми. Той се появи неочаквано като цветна бременност от само себе си. Започнах да записвам всичко, което ми се въртеше в главата, на листи, повлиян от стила на Д. Паунов - с неговия език и в трето лице, единствено число. Записвах и така след 2 години събрах всичкия материал, подредих го хронологично и се роди "Лятото на неудачниците", спомня си Никифоров.

ПОД ЗВЕЗДИТЕ

         / по "Сред звездите" - Ангел Попов/

Под звездите многобройни
властва светът със свойта мощ.
Не спят народи непокорни
под сияйна звездна нощ.

Светът обгърнат безушешно
от отломки стари,
и отпиват безпогрешно
кръвта ни разни твари.

Под звездите многобройни
свят светува.
В години житейски - съдбоносни
свят светува. 
...

17.05. 2011,© Николай Пеняшки – Плашков

2 юни – ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата на България

   “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...”

  Втори юни е забележителна дата, която е израз на почит и поклон на българската нация към великото дело на знаменития български поет, сатирик, журналист, издател и революционер Христо Ботев, дал младостта и живота си за бъдещето на родината и поколенията след него.

  Той и неговата чета, която е била в състав към 205 родолюбци, загърбили лични проблеми и битие, се отдават за род и родина в името на свободата.

  Христо Ботев и неговите четници, които са смесица от добре обучени бойци от Втората българска легия и от неподготвени във военна подготовка ентусиасти, на 17 юни завземат австрийския пътнически параход „Радецки”.

  В случая поставен пред свършен факт капитанът Енглер предоставя парахода на разположение на воеводата и неговата чета, предрешени като обикновени пътници.

   Ботев връчва на капитана писмено обръщение – ултиматум да акустира на българския бряг край Козлодуй, като набляга на пояснението:

           „... за да се притечем в помощ на нашите въс-танали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество България”.  

  Стъпвайки на български бряг в с.Козлодуй, великият Ботев коленичи и целува българската земя.

   Той и неговата чета продължават по пътя за Враца.

Влизайки в с.Борован. Към тях би трябвало да се присъединят близо 400 нови въстанници, но се присъединява само един.

    Ботев е останал силно разочарован от поведението на борованчани, от които е очаквал обещаната подкрепа, въпреки настъпилата нощ. По характер и убеждение не би могъл да бъде като Бенковски и Захари Стоянов да запали село Борован и да разпори с нож като говеда мъжете, които уж обещали да се присъединят към него. Това негово поведение е отражение на неговите възгледи. В конкретния случай за Борован, той изрича думите: „Борован спи и вечно ще спи!”

   Продължавайки по своя път Ботевата чета бива на-падната няколко пъти от черкези и башибозуци. Въпреки нападенията и жертвите българските четници успяват, което е израз на високия боен дух, подплатен

с любов към родината. За тях България и българската нация е на първо място.

 Настъпва сюблимният момент – 20 май 1876 г.(1 юни според Грегорианския календар), когато пада убит поета и революционер Христо Ботев.

   Много българи родолюбци загиват за свободата на България, водени от мисълта за „чиста и свята република”.  Те отдадоха живота си да пребъде родната зе-мя, да има бъдеще за децата ̀и, да бъде свободна и слънчева родина. Загубиха младостта си, за да има бъдеще за нашата.

   На 2 юни 2013 г. се навършват 137 години от гибелта на твореца и революционер Христо Ботев. По традиция всяка година на тази дата в продължение на две минути сирените в цяла България ще свирят в знак на всенародна почит към неговото дело и на загиналите за свободата на България. В тяхна чест всички пешеходци и пътни превозни средства спират на място до края на звука на сирените.

   Този исторически ден се отбелязва за първи път официално през 1901 г., когато на връх „Вола” присъстват и живи Ботеви четници.

  На връх „Околчица” през 1938 г. е издигнат 35-метров паметник с опълченски кръст – за увековечаване подвига на Ботев и неговата чета.

    Всяка година на 2 юни, край връх „Околчица” се провеждат национални тържества в чест на Христо Ботев и всички паднали за свободата на България.

© Николай Пеняшки – Плашков   

20. 05. 2013

               

ВИКТОР ЮГО

Виктòр-Марѝ Югò (на френски: Victor-Marie Hugo) е френски поет, писател, драматург, романист, художник и общественик. Считан е за един от най-известните и важни френски писатели, дали отражение както върху литературния, така и върху политическия живот на страната. Той заема видно място в историята на френската литература през 19 век, в жанрове и сфери с изключително разнообразие. Едни от най-известните му творби са „Парижката Света Богородица“ и „Клетниците“. Освен литературни изяви, той има и политически речи в Камарата на лордовете, в Учредителното събрание и Законодателното събрание, по въпроси засягащи например смъртното наказание. В творчеството му са включени и многобройни пътеписи и обширна кореспонденция.
Виктор Юго допринася значително за обновяване на поезията и театъра и е предмет на възхищение от съвременниците си, но също така е оспорван от някои други автори. Той също така помага на много поколения да видят и размислят над ангажираността на писателя в политическия и социалния живот. Заради своите многобройни изказвания, Юго е осъден на изгнание в продължение на двадесет години по време на Втората империя.
Предимно благодарение на моралните и политически избори, които прави през втората половина от живота си, той става популярна емблематична фигура на Третата република и при смъртта си, на 22 май 1885 г. той заслужава национално погребение. Останките му се намират в Пантеона в Париж, поставени там на 31 май 1885 г.
Виктор Юго е роден през 1802 година в Безансон, област Франш Конте. Той е син на Жозеф Леополд Сижисбер Юго (1773-1828), генерал от армията на Първата империя, получил графска титла от испанския крал Жозеф Бонапарт и на Софи Требюше (1772-1821). Виктор е най-малкото дете в семейството и има двама братя - Абел Жозеф Юго (1798-1855) и Йожен Юго (1800-1837).

Писателят прекарва детството си в Париж с чести пътувания до Неапол и Испания, където военната служба отвежда баща му. Така през 1811 година той посещава, заедно с брат си Йожен, религиозно училище в Мадрид. През 1813 година се установява в Париж с майка си, която напуска баща му заради връзка с Виктор Фано дьо Лаори, също имперски генерал. През 1815 година постъпва с брат си в пансиона Кордие. Изглежда по това време започва да пише стихове.[1] Той е окуражаван от майка си, на която чете стихотворенията си, както и от учителка в пансиона, която ги редактира.[1] По това време той е изключително амбициозен, едва четиринадесетгодишен той отбелязва в полето на един вестник - „Искам да бъда Шатобриан или нищо“.[2]

През 1817 година Юго участва в поетичен конкурс на тема „Щастието, което носи учението във всички житейски ситуации“, организиран от Френската академия. Журито е склонно да му присъди наградата за стихотворението „Trois lustres à peine“, но се ...

продължете да четете от тук: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80_%D0%AE%D0%B3%D0%BE

Когато изгрев нов полята с лъч поглади…

автор: Виктор Юго

Когато изгрев нов полята с лъч поглади,
ще тръгна. Ти нали ме чакаш вече, знам.
Ще мина през гори, през хълмове, ливади…
Не мога да стоя далеч от тебе, сам.

Ще стъпвам, впил очи във мислите си само,
ще бъда сляп и глух за всичко тоя ден,
самотен, чужд, превит като с товар на рамо
и дневният светлик ще бъде нощ за мен.

И няма да съзра воала, който слага
далече над Арфльор безшумно вечерта,
и щом пристигна там, на гроба ти веднага
ще сложа свеж чемшир и есенни цветя.
...
превод от френски: Пенчо Симов (пълни авторски права)

БЕДНИ ХОРА (откъс)

автор: Виктор Юго

Нощ. Бедната къщурка затворена немее.
В бърлогата е тъмно, но нещичко светлее
тук-там сред тая плътна студена мрачина.
Висят рибарски мрежи на голата стена.
А в ъгъла, където на прашните полици
проблясват в полумрака бедняшките паници,
виси завеса вехта над дълъг сенчест нар.
И на дъските груби, върху дюшека стар
спят пет дечица малки — в гнездото на душите.
И светлинки дордето потрепват по стените,
на колене, опряла в постелята чело,
една жена се моли пред бедното легло…
* * *
Наказаха я Жана на хляб и на вода,
че бе се провинило детето за беда,
но влязох крадешком и вместо да въздишам,
бурканче с конфитюр Ј пъхнах после скришом
напук на всички нрави в доброто общество,
което все се чуди къде и за какво
да вдигне бързо шум. А Жана тихо рече:
— Не ще си бъркам с пръст в нослето, няма вече,
и с котенцето няма да правим пак бели…
Но пак се вдигна врява: — Такъв сте все били;
тя няма вече страх, тя вижда слабостта ви,
с насмешка гледате на истинските нрави!
Ред няма в тая къща. Наместо да сте строг,
обърквате нещата, това е лош урок,
така ще стигне тя до нещо по-голямо,
рушите тук реда… — Глава наведох само
и тихо казах: — Нищо не ще ме извини,
виновен съм, така е — от много добрини
народът страда днес. Сега и моят ред е,
на хляб и на вода и мен ме затворете.
— И вас ще ви затворим!… — А Жана в тоя спор,
тъй както бе се свила, към мен извърна взор,
искрящ от доброта, и каза сладко, сладко:
— Не се плаши, и аз ще ти донасям сладко.
... превод от френски: Кирил Кадийски 2002, пълни авторски права

Какво ми каза устата на призрака

автор: Виктор Юго

Към бездната вселенска човекът е поел.
Веднъж, като обхождах долмена над Розел,
там, дето в полуостров земята се превръща,
аз зърнах призрак — сянка спокойна и могъща;
ръка огромна вкопчи той в моите коси
и до скалата горе почти ме извиси,
и рече ми:
— По своя пътека крачи всичко
в безкрая: и звездата, и малката мушичка;
съзнава всичко как е родено и защо,
ухото както чува, така и вижда то.
Нещата, съществата неспирно си говорят.
Зефирът, алкионът зареян и просторът,
тревичката, цветчето и кълнът, и прахта.
Как инак си представяш всемира, вечността?
Ти мислиш ли, че Бог е дал форма на нещата,
и с вечен звън дарил е дърветата в гората,
и бурята, пороя, повлякъл черна кал,
мушицата и храста къпинов с плод узрял,
скалата сред вълните и звяра в планините —
и тоя вечен шепот ей тъй, без смисъл скрит е?
Кажи, нима водите извечни и лесът
ще шушнат, ако няма какво да ни рекат?
Нима на флейта само в морето свири бриза?
Нима и океана надига се и слиза
и паст сред пустотата отваря с дива мощ,
та шумен дим да бълва неспирно, ден и нощ?
Нима се той надвиква и с урагана даже,
и с този рев не иска все нещо да ни каже?
И мислиш ли, че гробът, потънал цял в треви,
тук само тишина е? За миг си представи,
че хилядите рожби на Божето творение —
и розата, и кринът, потръпващи в смирение,
вълните и гърмежът, и сводът син, дълбок —
не осъзнават нищо, като говорят с Бог.
Ти мислиш, че пелтечат и си плетат езика?
И че невнятно мънка природата велика?
Та Бог нима би слушал — всевиждащ, всемогъщ,
необозрим в безкрая — брътвеж един и същ,
брътвеж на глухонеми? Пред бездната се спрете —
не е ли проповедник? А сянката поет е!
Да, всичко на земята е глас и аромат
и всичко ни говори сред тоя необят;
във всеки шум успял е и Мисъл Бог да вложи,
изпълнени са с Мисъл творенията Божи
и стенат като тебе и пеят като мен.
Говори всичко. Слушай, човече изумен,
чуй ветрове, огньове, вълни, скали, тръстика,
дървета — всичко диша.
Душа във всичко блика!

...
Превод от френски: Кирил Кадийски, 2002 (Пълни авторски права)