“Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...”
Втори юни е забележителна дата, която е израз на почит и поклон на
българската нация към великото дело на знаменития български поет, сатирик,
журналист, издател и революционер Христо Ботев, дал младостта и живота си за
бъдещето на родината и поколенията след него.
Той и неговата чета, която е била в състав
към 205 родолюбци,
загърбили лични проблеми и битие, се отдават за род и родина в името на свободата.
Христо Ботев и неговите четници, които са
смесица от добре обучени бойци от Втората българска легия и от неподготвени във
военна подготовка ентусиасти, на 17 юни завземат австрийския пътнически параход
„Радецки”.
В случая поставен пред свършен факт
капитанът Енглер предоставя парахода на разположение на воеводата и неговата
чета, предрешени като обикновени пътници.
Ботев връчва на капитана писмено обръщение
– ултиматум да акустира на българския бряг край Козлодуй, като набляга на пояснението:
„... за да се притечем в помощ на
нашите въс-танали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за
свободата и независимостта на нашето скъпо отечество България”.
Стъпвайки на български бряг в с.Козлодуй, великият
Ботев коленичи и целува българската земя.
Той и неговата чета продължават по пътя за
Враца.
Влизайки
в с.Борован. Към тях би трябвало да се присъединят близо 400 нови въстанници, но
се присъединява само един.
Ботев е останал силно разочарован от
поведението на борованчани, от които е очаквал обещаната подкрепа, въпреки
настъпилата нощ. По характер и убеждение не би могъл да бъде като Бенковски и
Захари Стоянов да запали село Борован и да разпори с нож като говеда мъжете,
които уж обещали да се присъединят към него. Това
негово поведение е отражение на неговите възгледи. В конкретния случай за
Борован, той изрича думите: „Борован спи и вечно ще спи!”
Продължавайки по своя път Ботевата чета бива
на-падната няколко пъти от черкези и башибозуци. Въпреки нападенията и
жертвите българските четници успяват, което е израз на високия боен дух,
подплатен
с любов към родината.
За тях България и българската нация е на първо място.
Настъпва сюблимният момент – 20 май 1876
г.(1 юни според Грегорианския
календар), когато пада убит поета и революционер Христо Ботев.
Много българи родолюбци загиват за
свободата на България, водени от мисълта за „чиста и свята република”. Те отдадоха живота си да пребъде родната
зе-мя, да има бъдеще за децата ̀и, да бъде свободна и слънчева родина. Загубиха
младостта си, за да има бъдеще за нашата.
На 2 юни 2013 г. се навършват 137 години от
гибелта на твореца и революционер Христо Ботев. По традиция всяка година на
тази дата в продължение на две минути сирените в цяла България ще свирят в знак
на всенародна почит към неговото дело и на загиналите за свободата на България.
В тяхна чест всички пешеходци и пътни превозни средства спират на място до края
на звука на сирените.
Този исторически ден се отбелязва за първи
път официално през 1901 г., когато на връх „Вола” присъстват и живи Ботеви
четници.
На връх „Околчица” през 1938 г. е издигнат
35-метров паметник с опълченски кръст – за увековечаване подвига на Ботев и
неговата чета.
Всяка година на 2 юни, край връх „Околчица” се провеждат национални тържества в чест на
Христо Ботев и всички паднали за свободата на България.
© Николай Пеняшки – Плашков
20. 05. 2013
