автор: Виктор Юго
Когато изгрев нов полята с лъч поглади,
ще тръгна. Ти нали ме чакаш вече, знам.
Ще мина през гори, през хълмове, ливади…
Не мога да стоя далеч от тебе, сам.
Ще стъпвам, впил очи във мислите си само,
ще бъда сляп и глух за всичко тоя ден,
самотен, чужд, превит като с товар на рамо
и дневният светлик ще бъде нощ за мен.
И няма да съзра воала, който слага
далече над Арфльор безшумно вечерта,
и щом пристигна там, на гроба ти веднага
ще сложа свеж чемшир и есенни цветя.
...
превод от френски: Пенчо Симов (пълни авторски права)
Когато изгрев нов полята с лъч поглади,
ще тръгна. Ти нали ме чакаш вече, знам.
Ще мина през гори, през хълмове, ливади…
Не мога да стоя далеч от тебе, сам.
Ще стъпвам, впил очи във мислите си само,
ще бъда сляп и глух за всичко тоя ден,
самотен, чужд, превит като с товар на рамо
и дневният светлик ще бъде нощ за мен.
И няма да съзра воала, който слага
далече над Арфльор безшумно вечерта,
и щом пристигна там, на гроба ти веднага
ще сложа свеж чемшир и есенни цветя.
...
превод от френски: Пенчо Симов (пълни авторски права)
