автор: Виктор Юго
Нощ. Бедната къщурка затворена немее.
В бърлогата е тъмно, но нещичко светлее
тук-там сред тая плътна студена мрачина.
Висят рибарски мрежи на голата стена.
А в ъгъла, където на прашните полици
проблясват в полумрака бедняшките паници,
виси завеса вехта над дълъг сенчест нар.
И на дъските груби, върху дюшека стар
спят пет дечица малки — в гнездото на душите.
И светлинки дордето потрепват по стените,
на колене, опряла в постелята чело,
една жена се моли пред бедното легло…
* * *
Наказаха я Жана на хляб и на вода,
че бе се провинило детето за беда,
но влязох крадешком и вместо да въздишам,
бурканче с конфитюр Ј пъхнах после скришом
напук на всички нрави в доброто общество,
което все се чуди къде и за какво
да вдигне бързо шум. А Жана тихо рече:
— Не ще си бъркам с пръст в нослето, няма вече,
и с котенцето няма да правим пак бели…
Но пак се вдигна врява: — Такъв сте все били;
тя няма вече страх, тя вижда слабостта ви,
с насмешка гледате на истинските нрави!
Ред няма в тая къща. Наместо да сте строг,
обърквате нещата, това е лош урок,
така ще стигне тя до нещо по-голямо,
рушите тук реда… — Глава наведох само
и тихо казах: — Нищо не ще ме извини,
виновен съм, така е — от много добрини
народът страда днес. Сега и моят ред е,
на хляб и на вода и мен ме затворете.
— И вас ще ви затворим!… — А Жана в тоя спор,
тъй както бе се свила, към мен извърна взор,
искрящ от доброта, и каза сладко, сладко:
— Не се плаши, и аз ще ти донасям сладко.
... превод от френски: Кирил Кадийски 2002, пълни авторски права
Нощ. Бедната къщурка затворена немее.
В бърлогата е тъмно, но нещичко светлее
тук-там сред тая плътна студена мрачина.
Висят рибарски мрежи на голата стена.
А в ъгъла, където на прашните полици
проблясват в полумрака бедняшките паници,
виси завеса вехта над дълъг сенчест нар.
И на дъските груби, върху дюшека стар
спят пет дечица малки — в гнездото на душите.
И светлинки дордето потрепват по стените,
на колене, опряла в постелята чело,
една жена се моли пред бедното легло…
* * *
Наказаха я Жана на хляб и на вода,
че бе се провинило детето за беда,
но влязох крадешком и вместо да въздишам,
бурканче с конфитюр Ј пъхнах после скришом
напук на всички нрави в доброто общество,
което все се чуди къде и за какво
да вдигне бързо шум. А Жана тихо рече:
— Не ще си бъркам с пръст в нослето, няма вече,
и с котенцето няма да правим пак бели…
Но пак се вдигна врява: — Такъв сте все били;
тя няма вече страх, тя вижда слабостта ви,
с насмешка гледате на истинските нрави!
Ред няма в тая къща. Наместо да сте строг,
обърквате нещата, това е лош урок,
така ще стигне тя до нещо по-голямо,
рушите тук реда… — Глава наведох само
и тихо казах: — Нищо не ще ме извини,
виновен съм, така е — от много добрини
народът страда днес. Сега и моят ред е,
на хляб и на вода и мен ме затворете.
— И вас ще ви затворим!… — А Жана в тоя спор,
тъй както бе се свила, към мен извърна взор,
искрящ от доброта, и каза сладко, сладко:
— Не се плаши, и аз ще ти донасям сладко.
... превод от френски: Кирил Кадийски 2002, пълни авторски права
