Виктòр-Марѝ Югò (на френски: Victor-Marie Hugo) е
френски поет, писател, драматург, романист, художник и общественик.
Считан е за един от най-известните и важни френски писатели, дали
отражение както върху литературния, така и върху политическия живот на
страната. Той заема видно място в историята на френската литература през
19 век, в жанрове и сфери с изключително разнообразие. Едни от
най-известните му творби са „Парижката Света Богородица“ и „Клетниците“.
Освен литературни изяви, той има и политически речи в Камарата на
лордовете, в Учредителното събрание и Законодателното събрание, по
въпроси засягащи например смъртното наказание. В творчеството му са
включени и многобройни пътеписи и обширна кореспонденция.
Виктор Юго допринася значително за обновяване на поезията и театъра и е предмет на възхищение от съвременниците си, но също така е оспорван от някои други автори. Той също така помага на много поколения да видят и размислят над ангажираността на писателя в политическия и социалния живот. Заради своите многобройни изказвания, Юго е осъден на изгнание в продължение на двадесет години по време на Втората империя.
Предимно благодарение на моралните и политически избори, които прави през втората половина от живота си, той става популярна емблематична фигура на Третата република и при смъртта си, на 22 май 1885 г. той заслужава национално погребение. Останките му се намират в Пантеона в Париж, поставени там на 31 май 1885 г.
Виктор Юго е роден през 1802 година в Безансон, област Франш Конте. Той е син на Жозеф Леополд Сижисбер Юго (1773-1828), генерал от армията на Първата империя, получил графска титла от испанския крал Жозеф Бонапарт и на Софи Требюше (1772-1821). Виктор е най-малкото дете в семейството и има двама братя - Абел Жозеф Юго (1798-1855) и Йожен Юго (1800-1837).
Писателят прекарва детството си в Париж с чести пътувания до Неапол и Испания, където военната служба отвежда баща му. Така през 1811 година той посещава, заедно с брат си Йожен, религиозно училище в Мадрид. През 1813 година се установява в Париж с майка си, която напуска баща му заради връзка с Виктор Фано дьо Лаори, също имперски генерал. През 1815 година постъпва с брат си в пансиона Кордие. Изглежда по това време започва да пише стихове.[1] Той е окуражаван от майка си, на която чете стихотворенията си, както и от учителка в пансиона, която ги редактира.[1] По това време той е изключително амбициозен, едва четиринадесетгодишен той отбелязва в полето на един вестник - „Искам да бъда Шатобриан или нищо“.[2]
През 1817 година Юго участва в поетичен конкурс на тема „Щастието, което носи учението във всички житейски ситуации“, организиран от Френската академия. Журито е склонно да му присъди наградата за стихотворението „Trois lustres à peine“, но се ...
продължете да четете от тук: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80_%D0%AE%D0%B3%D0%BE
Виктор Юго допринася значително за обновяване на поезията и театъра и е предмет на възхищение от съвременниците си, но също така е оспорван от някои други автори. Той също така помага на много поколения да видят и размислят над ангажираността на писателя в политическия и социалния живот. Заради своите многобройни изказвания, Юго е осъден на изгнание в продължение на двадесет години по време на Втората империя.
Предимно благодарение на моралните и политически избори, които прави през втората половина от живота си, той става популярна емблематична фигура на Третата република и при смъртта си, на 22 май 1885 г. той заслужава национално погребение. Останките му се намират в Пантеона в Париж, поставени там на 31 май 1885 г.
Виктор Юго е роден през 1802 година в Безансон, област Франш Конте. Той е син на Жозеф Леополд Сижисбер Юго (1773-1828), генерал от армията на Първата империя, получил графска титла от испанския крал Жозеф Бонапарт и на Софи Требюше (1772-1821). Виктор е най-малкото дете в семейството и има двама братя - Абел Жозеф Юго (1798-1855) и Йожен Юго (1800-1837).
Писателят прекарва детството си в Париж с чести пътувания до Неапол и Испания, където военната служба отвежда баща му. Така през 1811 година той посещава, заедно с брат си Йожен, религиозно училище в Мадрид. През 1813 година се установява в Париж с майка си, която напуска баща му заради връзка с Виктор Фано дьо Лаори, също имперски генерал. През 1815 година постъпва с брат си в пансиона Кордие. Изглежда по това време започва да пише стихове.[1] Той е окуражаван от майка си, на която чете стихотворенията си, както и от учителка в пансиона, която ги редактира.[1] По това време той е изключително амбициозен, едва четиринадесетгодишен той отбелязва в полето на един вестник - „Искам да бъда Шатобриан или нищо“.[2]
През 1817 година Юго участва в поетичен конкурс на тема „Щастието, което носи учението във всички житейски ситуации“, организиран от Френската академия. Журито е склонно да му присъди наградата за стихотворението „Trois lustres à peine“, но се ...
продължете да четете от тук: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80_%D0%AE%D0%B3%D0%BE
