автор: Виктор Юго
Превод от френски: Кирил Кадийски, 2002
(Пълни авторски права)
Веднъж, по здрач, видях човек с осанка строга,
пресече пътя ми в широка римска тога
и — черен исполин сред залеза червен —
ме спря и с огнен взор, тревожно вперен в мен,
прониза тялото ми, в ужас див примряло,
и каза ми: — Преди, в далечното начало,
бях цяла планина в огромния простор,
но сляпата душа високия затвор
събори и поех по стълбата безкрайна
на Битието; дъб клонат — една ли тайна
аз криех като свят олтар, запял с листа;
а после станах лъв и цепех с рик нощта
и карах всяка твар да тръпне, да трепери.
Сега съм аз човек, аз — Данте Алигиери!
юли 1843