автор: Виктор Юго
-
-
На хоризонта, цял в мъгли, над върховете,превод: Кирил Кадийски
на заник слънцето — небесно дивно цвете —
клонеше в тоя час… Върху порутен зид
сред диви макове и бурен упорит
бе маргаритка най-случайно избуяла —
със скромен ореол, невинна, снежнобяла;
и от руините, сред прашните цветя,
във вечния лазур око бе впила тя,
в безсмъртната звезда, огряваща безкрая:
— И аз съм тук с лъчи, и аз в света сияя.
Гранвил, юли 1836