Интервю с Николай Тодоров Пеняшки, победител в 50+ конкурс за писмено творчество „Стъпки през времето“

 

 Представете се на нашите читатели:

Казвам се Николай Пеняшки. На 59 години съм. Роден съм в с. Галиче, общ. Бяла Слатина, обл. Враца. Женен съм. Имам две големи деца и три прекрасни внучки. Преди години с колеги и приятели създадохме фондация за образование, изкуство и култура, на която бях председател. 

След 1990 г. съм работил в областите на търговията, маркетинга и рекламата в рекламните отдели на вестниците „Черно море” – Варна и „Изберете” – Добрич. Работил съм като репортер  и продуцент в бившата "Александър - телевизия" - Добрич към предаване за изкуство и култура с водещ добруджанската поетеса Камелия Кондова.

Издал съм сборник с разкази и стихотворения, „Жаден съм…“.

Други мои произведения са публикувани в литературен вестник "Антимовски хан" - Добрич, Антология "Културна палитра" - ЛИК - 2012 г. с произведения на известни български писатели и поети от страната и от цял свят, електронно списание "Литературен свят", литературен сайт „Разкази”, списание за литература Е-lit.info, Литературен сайт Cheti.me и списание за Литература и изкуство: Списание „Простори” - Варна. Други мои произведения може да четете и в електронна библиотека chitanka.bg. Предстои издаването на новите ми сборници, „Докосване“ – повести и разкази и „Нежни струни“ – поезия и хайку.

Призьор съм в националния конкурс за „Хайку“ в  kafene.bg  за 2008 г. и за разкази към сайта jivotyt.com

Според Вас, какво е мястото на писаното слово в днешния забързан свят.

Когато говоря за писаното слово, за неговото тълкуване, значимост, място в обществото и общественото развитие, бих го определил като пъзел, поради неговата разнопосочност от послания, то трябва да намери своя читател или публика. Имам предвид различните възрасти, прослойки в обществото с техните изисквания, вълнения, стремежи и взаимоотношения.

Писменото слово, това е книжното тяло – книгата.
За да си отговорим на въпроса, има ли място книгата в днешния забързан свят – света на свръхтехнологиите и компютрите, най-напред  трябва  да сме наясно с въпроса: „Какво е книгата?”

Книгата – „художествена, техническа, икономическа и т.н.” е извор на знания, които ще обогатяват нашия кръгозор, и ще ни служат за цял живот в нашата работа, за да се чувстваме качествени хора и достойни граждани. 

Тя е дала мъдрост на нашите родители, дедите и прадедите ни. Книжното тяло е прозорец към вселената, света и ни дава възможност за откриване на нови светове, да се вгледаме в себе си, да опознаем и разгадаем както своя, така и заобикалящия ни свят. Книжното тяло ни разкрива един коренно различен свят, в сравнение с този, който живеем. 

Книгата обогатява нашата култура, формира  мирогледа, съзнанието, подобрява речта  на човека в писмена и наративна форма.

Книгата е израз и на еволюцията на човешкия ум. На база на еволюцията на човешкия ум, се развива и усъвършенства книгата – от глинената плочка, папирус, пергаментов свитък до съвременния ù вид, включително и електронен вариант. 

Терминът „книга” в днешния съвременен век на глобални технологии е тъждествен с така наречената on-line книга. 

Световната класическа литература  предлага изключителни творби, които са образец за истинска културна ценност. Българските книги са неразделна част от съкровищницата на човечеството. Едно от тези незабравими произведения е „История Славянобългарска” на Паисий Хилендарски, която е изключително и неоспоримо доказателство за силата и достойнството на писаното слово.

В днешния забързан и динамичен век въпреки съществуването на множество медии, вестници и списания, книгата заема своето достойно място. Въпреки динамичното развитие на методите и средствата за масова комуникация и информираност, удоволствието да се прочете една книга остава на първо място. Универсалността на една стойностна литературна книга не може да бъде заменена от какъвто и да е информационен носител или предаване.

Художествената литература оказва изключително важно значение върху мисленето, начина на живот, общуването и взаимоотношенията между различни прослойки в обществото. Тя повишава нивото на културата, която е огледало на всеки народ.

Коя е най-голямата награда на пишещия човек?

Благодаря за въпроса.

По принцип наградите са категоризирани.

Най-голямата награда може да бъде за цялостно творчество, или за определен брой произведения, които са обвързани с общ сюжет. 

Бих добавил, че изключително важно за пишещия човек, когато е признат и духовно с подкрепата на литературната критика, което е от огромно значение.
Всички знаем, че материалните, но най-вече и финансовите са много важни.

„Нобелова награда за литература” е най-голямата.
Тя се връчва ежегодно на писател, от която и да е страна, създал "в областта на литература най-забележителния труд с висши идеали"

А за Вас, като личност, кое житейско постижение чувствате или бихте чувствали като най-значима награда?

Преживял съм този момент. Когато бях доста по-млад  работих като стругарофрезист в една „База за Техническо Развитие и Внедряване” в областите на машиностроенето и уредостроенето. Преди това бях завършил Техникум по механотехника – машини и съоръжения (студена обработка). 

Конкретно. Имах желанието и амбицията да работя като конструктор в конструктивния отдел. Нямах желание  да работя на машините цял живот. Исках да се развивам и усъвършенствам в специалността си. 

С проектираните от мен необходимата нестандартна екипировка и съоръжение доказах на главния конструктор
на предприятието качествата ми като конструктор и така започнах работа в конструктивен отдел. 

В този момент тази значима награда постигнах с моите знания и качества.  

Пожелайте нещо на читателите на Клуб 50+

Най-важното което бих пожелал на всички читатели, включително на авторите, създателите на сайта, редакторите, модераторите и редакционния екип изключитено здраве, дълги години живот, щастие и любов в семействата и много творчески успехи.

Вижте публикацията на победителя