автор: ПАВЛИНА ПАВЛОВА
Човешкият живот
е кратък. После - тленност.
От кал създадени, пак слизаме в
пръстта.
Свещичката гори, догаря
неизменно.
Изчезва някой. Следват сълзи.
Празнота.
Но ние разточително пилеем
дните.
Какъв абсурд! - Пестим пари за
своя гроб.
Различен смисъл влагаме дори в
мечтите
и нямаш избор: на богати
ставаш роб.
Накрая в гробището бедни и
богати
един до друг лежат в гробовете
стандартни.
Земята е еднакво майчински
добра.
До истината твърде късно се достига.
Богатство са любов и много
дечурлига.
Не струва другото и пукната
пара.