И щом на орган от безброй
капчуци
засвири весел пролетният дъжд,
очи притварям, слушам тези
звуци,
представям си зелени ниви с ръж.
Представям си как макове край
пътя
потрепват с пламъчните цветове.
А облаците се търкалят с тътен
и отминават с вятърни криле.
И вечно ми се иска да изляза,
сред локвичките топли да нагазя
-
каква прекрасна водно-кална
смес.
Какво, че до уши ще се изцапам!
Детето в мен усмихва се внезапно
-
да
ме накаже който може днес!?
