Българската поетеса Мария Донева от гр. Стара Загора ще представи в гр. Добрич своята поредна стихосбирка "Чисти стихотворения"
в галерия "Георги Петров", намираща се в "Луксор Сити Център" под Областна управа.
Представянето на стихосбирката ще се проведе на
03.04. 2015 г. /петък/ от 18.00 часа.
"ЧИСТИ СТИХОТВОРЕНИЯ"
Издателство: "ЖАНЕТ 45"
Мария Донева е родена на 3 септември1974 година в Стара Загора. Завършила е българска филология в Софийски университет "Св. Климент Охридски." През 1996 и 1997 г. участва вСтружките вечери на поезията в република Македония.
Мария Донева е родена на 3 септември1974 година в Стара Загора. Завършила е българска филология в Софийски университет "Св. Климент Охридски." През 1996 и 1997 г. участва вСтружките вечери на поезията в република Македония.
Печелила е награди от конкурси като "Веселин Ханчев" (1993, 1994, 1995), „Магията Любов“, Казанлък (2005), „SMS-поезия“, Нова Загора (2005), Национален конкурс за поезия — Ямбол (2006), „В полите на Витоша“ (2007). Има втора награда от конкурса за кратък разказ " "Рашко Сугарев" (2008).
Пиеси по нейни текстове се играят в Драматичен театър „Гео Милев“ — Стара Загора.
Работи като режисьор към програмата за арт терапия в Държавна психиатрична болница "Доктор Георги Кисьов" - град Раднево. Редактор в електронно списание "LiterNet".
В новата стихосбирка "Чисти стихотворения" на старозагорската поетеса Мария Донева се усеща нейното всеотдайно внимание към малките, но важни в живота съществени неща, които ни потапят в морето на радостта и тъгата; наслаждавайки се на вълнуващото музикално слово, красотата на образите и увереността на поетесата в надеждата, която крепи човека.
***
Една малка любов във леглото се сгушила,
лавандула цъфтяла и тя я подушила,
лавандула цъфтяла и тя я подушила,
едно крайче от слънце като зъб се подавало,
ромоляли щурци и почти се смрачавало.
ромоляли щурци и почти се смрачавало.
Любовта била радост, смях и жестове мили,
непризната все още от великите сили,
непризната все още от великите сили,
а денят й бил кратък. Тя мълчала. Притихнала.
Нещо се замечтала, нещо се поусмихнала.
Нещо се замечтала, нещо се поусмихнала.
Кръг от чаша разлята – нейната територия.
Тя си нямала още нито път, ни история,
Тя си нямала още нито път, ни история,
даже ясни желания не била си избрала.
Тя била като капка, съвършена и цяла.
Една малка любов, кротка, с пръсти изстинали.Тя била като капка, съвършена и цяла.
Ще остане ли тук? Ще боли ли? Ще мине ли?
---------------------------------------------
През август слънцето…
25/03/2015заспалите лица по плажа,
опитва се да ги кремира,
а те напразно с крем се мажат,
аламинут порозовяват,
загарят, след това прегарят,
на пясъка се разтопяват,
цвърчат, запържват се и парят,
във собствен сос, и във водата
опитват се да се спасят,
топят се като в марината,
на закачалки нощем спят,
преяждат с миризлива цаца,
обливат се в парфюм и пот,
мухите с апетит ги кацат,
докато падат на белот,
накрая мидички си взимат
и се прибират след което,
и после цяла дълга зима
мечтаят само за морето.