автор: ЙОРДАН КРЪЧМАРОВ
Със зъби потрошени през забранената кора
на ябълката на греха стигнах до сърцето.
Загризах го с наслада, но страшно загорча
отгризаното с толкова надежди, под небцето.
С отровена уста, с вярата на жалкия слепок
си мислех, че ще разгадая тайните на битието.
Ще ме допусне да седна до коляното си Бог
като утеха за мъките ми нечовешки под небето.
Но Бог го нямаше... Пустееше в небето гроб
и аз разбрах, че там дотляват всички тайни.
Обречен и самотен, черупката си от любов
разчупих с ужаса, че мъките човешки са безкрайни.
Любимата ми спеше сладко среднощния си сън
разголила гърди - невинна и прекрасна.
И ложето - издялано от дървен пън,
от древното дърво на ябълките страстни...
Отчаяно димеше погледът ми див,
защото виждах как я галят боговете.
И ставаше на прах. А бе прахът красив.
Зъби строших, но милост не дарих за мойто цвете.
1980
Със зъби потрошени през забранената кора
на ябълката на греха стигнах до сърцето.
Загризах го с наслада, но страшно загорча
отгризаното с толкова надежди, под небцето.
С отровена уста, с вярата на жалкия слепок
си мислех, че ще разгадая тайните на битието.
Ще ме допусне да седна до коляното си Бог
като утеха за мъките ми нечовешки под небето.
Но Бог го нямаше... Пустееше в небето гроб
и аз разбрах, че там дотляват всички тайни.
Обречен и самотен, черупката си от любов
разчупих с ужаса, че мъките човешки са безкрайни.
Любимата ми спеше сладко среднощния си сън
разголила гърди - невинна и прекрасна.
И ложето - издялано от дървен пън,
от древното дърво на ябълките страстни...
Отчаяно димеше погледът ми див,
защото виждах как я галят боговете.
И ставаше на прах. А бе прахът красив.
Зъби строших, но милост не дарих за мойто цвете.
1980
