автор: ЙОРДАН КРЪЧМАРОВ
I.
Давай вино! Давай, давай, старо куче -
вейка е животът, утре ще се счупи.
Златото е в гроба, любовта - магия.
Ето шепа огън, кръчмата - пали я!
Сол сложи във джоба, песен - във душата,
качвай се на коня - догони съдбата.
Стреляй по орлите, спи върху тревата -
младостта е извор, старостта е блато.
Давай вино! Давай, давай, старо куче.
II.
Хубава си, хубава си, Бог да те убие!
Хубава си - друг от твойта хубост пие.
Дето стъпиш - стрък трева пониква.
Дето стъпиш - коленича за молитва.
Гръм да падне - свят да се затрие.
Гръм да падне - да останем ние.
Яхнали конете и с коси развени
песни да си пеем, да крадем засмени
земните богатства - огън и наслади!
Туй ще ни остане. Докато сме млади.
1981
I.
Давай вино! Давай, давай, старо куче -
вейка е животът, утре ще се счупи.
Златото е в гроба, любовта - магия.
Ето шепа огън, кръчмата - пали я!
Сол сложи във джоба, песен - във душата,
качвай се на коня - догони съдбата.
Стреляй по орлите, спи върху тревата -
младостта е извор, старостта е блато.
Давай вино! Давай, давай, старо куче.
II.
Хубава си, хубава си, Бог да те убие!
Хубава си - друг от твойта хубост пие.
Дето стъпиш - стрък трева пониква.
Дето стъпиш - коленича за молитва.
Гръм да падне - свят да се затрие.
Гръм да падне - да останем ние.
Яхнали конете и с коси развени
песни да си пеем, да крадем засмени
земните богатства - огън и наслади!
Туй ще ни остане. Докато сме млади.
1981
