автор: ПАВЛИНА ПАВЛОВА
*
Шептяха пъпките, които разлистваха се през нощта.
Задъхан говор, пукот, смях изпълваха с копнеж нощта.
До утро като фрегати, опънали докрай платната
дърветата се промениха, защото цъфнаха в нощта.
***
Приятели от мойто детство, аз пазя спомени и болка,
а белези от стари рани понякога кървят до болка.
Но чувство, чисто като извор, ви възкресява пак до мен.
Приятели от мойто детство, разбрах, че обичта е болка.
***
Не знам каква е тази прогресия, според която,
щом враговете ми множат се, тъй както пилци в инкубатор,
приятелите двойно стават, а обичта им - безпределна.
И аз се чувствам все по-силна сред пъстрото човешко ято.
*
Шептяха пъпките, които разлистваха се през нощта.
Задъхан говор, пукот, смях изпълваха с копнеж нощта.
До утро като фрегати, опънали докрай платната
дърветата се промениха, защото цъфнаха в нощта.
***
Приятели от мойто детство, аз пазя спомени и болка,
а белези от стари рани понякога кървят до болка.
Но чувство, чисто като извор, ви възкресява пак до мен.
Приятели от мойто детство, разбрах, че обичта е болка.
***
Не знам каква е тази прогресия, според която,
щом враговете ми множат се, тъй както пилци в инкубатор,
приятелите двойно стават, а обичта им - безпределна.
И аз се чувствам все по-силна сред пъстрото човешко ято.
