РУБАЯТ - четиристишия

автор: ПАВЛИНА ПАВЛОВА

*

Аз просто нямам врагове. Ала омразата вирее -
в приятели и непознати я виждам катранно зрее.

Прелее ли навън, за час ще умъртви когото стигне.

Но не и мен.От обич светя и страшно много се гордея.

***
Животът кратък е и трябва да преоткрием любовта.

До сетния си дъх да бъдем жреци във храм на любовта.

Но който тръгне след миража на лъскавата суета,

той няма да е богоравен в прегръдките на любовта. 

***

На пръсти вятърът премина. Целувахме се аз и ти. 

На пръсти вятърът премина. Щастливи бяхме аз и ти.

Луната беше тъй красива. На пръсти вятърът преми.

Телата ни трептяха в треска. Целувахме се аз и ти. 

***
Когато двама се обичат, това е път към вечността. 

Дете се ражда - цвете нежно - това е път към вечността. 

Богат и беден, млад и стар - за всички правилото това е:

без обич мъртъв си и няма за тебе път към вечността. 

***

С вик и болка нечовешка животът ражда нов живот.

Сълзата пари и едрее, животът ражда нов живот.

Но същото е и когато поеме пътник към смъртта. 

С вик прощален, в болка страшна поеме пътник към смъртта. 

***
Дръвче в саксия посадено. Прилича ми на птица в клетка.

Без ласката на ветровете, прилича ми на птица в клетка. 

То търси кръпки от небето помежду покривната плетка

и птиците сънува нощем - макар че то е птица в клетка. 

***

Не само хората умират, защото времето им свърша.

Часовниците също спират, защото времето им свършва.

Умрял часовник на стената - това е много тъжна гледка. 

Не само хората умират, защото времето им свършва. 

***

Предателството не прощавам, каквато болка да ми струва.

Предателя докрай презирам, каквато болка да ми струва. 

Защото прошката не може да изличи такъв позор. 

Предателството е присъда - каквато болка да ти струва. 

***

Цената всеки си я знае - тя същността ни отразява.

Броим и "плюс" и "минус", после и истината се явява. 

От огледалото те гледа без маска твоят образ скъп,

преди да тръгнеш в дълъг път - към слава или към забрава. 

***
Докато тичаш след мечтата, щастлив си ти и окрилен.

Мечтата те изпълва с радост, щастлив си ти и окрилен. 

Достигнеш ли мечтата, бързай към нова да се устремиш,

защото само щом я търсиш, щастлив си ти и окрилен. 

***

Светът на детството живее във моя тъй различен свят.

Наивност и възторг рисуват с най-ярки багри този свят. 

Дори когато с груба сила ме връщат сред реалността,

аз просто се усмихвам мило и търся своя детски свят.

***

Животът е велико чудо, вълшебство приказно е той.

Животът е велико чудо, а чудесата са безброй. 

Не спираш да се наслаждаваш - животът е велико чудо

и ти самият си едно. А чудесата нямат брой. 

***

Поетите порастват бавно. С годините се вдетиняват. 

Прехласват се от дреболии, над чувства кръстни разсъждават.

Парите те съвсем забравят, а хляб и вино щом получат,

животът им се струва слънчев и в стихове го те възпяват. 

***

Щом стигнеш някоя мечта, шампанско първо отвори.

Спечелиш ли във любовта, шампанско първо отвори. 

Шампанско - глътка радост в този почти освирепял живот. 

Но ти побързай, щом си жив - шампанско първо отвори.

***

Дори баща ти да е Господ, животът има правила. 

На тарикат не се преструвай, животът има правила. 

Ще разбереш какво изгуби едва в последния си час. 

Не си единствен на Земята - животът има правила. 

***

При птиците не съществува триъгълник любовен.

Те имат своя брачна клетва при избора съдбовен.

Сред свята вярност преминават всевечните сезони. 

От любовта се ражда ято и висините гони.