СЪН В ЛЯТНА НОЩ

автор: О. ХЕНРИ

    Драги читателю, беше лято. Слънцето жареше с безмилостна жестокост големия град. Трудно му е на слънцето хем да бъде жестоко, хем да изпитва някакви угризения. Температурата беше… не, по дяволите термометрите! Кого го интересуват сухите цифри? Беше такава жега, че…
   Ресторант-градините по покривите бяха наели допълнително толкова много келнери, че човек можеше да се надява да получи своя джин-фис веднага… щом бъдат обслужени всички останали клиенти. В болниците поставяха допълнителни легла за уличните зяпачи. Защото, когато пухкавите кученца провесят език и вземат да подвикват „джаф-джаф“ на хапещите ги бълхи, а нервните стари дами в черен креп запищят: „Това куче е побесняло!“, и полицаите започнат да стрелят, тогава все някой ще пострада. Хората от Помптън, щат Ню Джързи, които неизменно носят зимни палта през юли, се бяха настанили вече в хотелите по Бродуей, пиеха топло уиски и се грееха, както всяка година, на лъчите на карбидната лампа. Филантропите обсипваха конгресмените с молби да приемат закон, който да задължи собствениците да строят по-широки пожарни стълбища, та хората да мрат от жегата не по един, по двама, а по цели семейства. Толкова много хора разправяха по колко пъти на ден вземали душ, че човек можеше само да се чуди как ще живеят, когато собственикът на апартамента се завърне в града и им благодари за изключителните грижи, които са полагали за жилището. Младият мъж, който така високо си поръчваше в ресторанта студено телешко и бира и заявяваше, че в тази горещина стомахът му не можел да понесе печено пиле и бургундско, се изчервяваше, когато срещнеше погледа ви, защото цяла зима сте го чували да си поръчва все същото скромно и прескромно ядене. Супите, портфейлите, женските блузи и актьорите ставаха все по-тънки и по-тънки, все по-рядко можеше да се чуе оправданието: „Бях на бейзболен мач“. Да, беше лято.
   На Тридесет и четвърта улица един човек чакаше трамвая към центъра на града. Беше четиридесетгодишен, с прошарени коси и розови бузи, напрегнат, нервен, скромно облечен. Очите му издаваха преумора. Той обърса чело и се разсмя високо, когато някакъв дебел мъж с туристически костюм се спря пред него и го заговори.
   - Не, скъпи - извика той с предизвикателно презрение, - не ми трябват твоите блата с комари и планини-небостъргачи, само че без асансьор. Аз си знам как да се спасявам от жегата. Ню Йорк, господинчо, е най-хубавият летен курорт в страната. Само стой на сянка, подбирай си храната и гледай да си по-близо до вентилатора. Какво ще ми говориш ти за Адирондакските или Кетскилските планини! В Манхатън има повече удобства, отколкото във всички курорти на страната, взети заедно. Не, скъпи! Да се катеря аз по отвесни скали, още в четири сутрин да ме будят милиони мушици, да ям консерви, донесени от града - не, благодаря! В малката стара странноприемница „Ню Йорк“ и лете се намира място за няколко отбрани курортисти; домашен уют и удобства - такава реклама винаги може да ме привлече.
   -  Но ти се нуждаеш от почивка — каза дебелият, като се вглеждаше отблизо в своя познат. — Години наред не си излизал от града. Я ела с мен за две седмици. Пъстървата в Бивъркил се хвърля на всичко, което дори само наподобява муха. Хардинг ми пише, че миналата седмица е измъкнал огромно парче — цели три паунда.
   - Вятър работа! - възкликна другият. - Но щом ти харесва да шляпаш из блатата до капване, за да хванеш някаква си рибка - прав ти път. Когато на мен ми се прияде риба, аз отивам в прохладен ресторант и си поръчвам. Умирам от смях, като си представя как по цял ден блъскате в жегата и си въобразявате, че прекарвате много хубаво. На мен ми стига тази благоустроена фермичка - Ню Йорк, с голямата сенчеста алея, която я пресича от край до край.
   Дебелият въздъхна съжалително за своя приятел и продължи пътя си. Човекът, за когото Ню Йорк беше най-хубавият летен курорт в страната, хвана трамвая, който го понесе с дрънчене към кантората. По пътя той изхвърли вестника си и вдигна поглед към парченцето небе над покривите.
   - Три паунда - измърмори разсеяно той. - Хардинг няма да ме лъже. Ако можех… но не, изключено… те трябва да останат още месец, поне още един месец.
   В кантората защитникът на летните радости на големия град се хвърли с главата напред в басейна на деловата дейност. Адкинс, неговият чиновник, влезе и му пусна и душ от писма, служебни бележки и телеграми.
   В пет часа следобед бизнесменът се отпусна на канторското кресло, вдигна крака на бюрото и се зачуди на глас:
   - Интересно, каква ли стръв е сложил Хардинг?
   Този ден тя беше облечена в бяло; и затова Комптън загуби един облог с Гейнз. Комптън твърдеше, че тя ще носи светлосиньо, понеже знаела, че това е любимият му цвят, и тъй като беше милионерски син, той лесно можеше да бъде обвинен, че се обзалага само на сигурно. Но тя беше предпочела бялото и Гейнз вдигна гордо глава, както подобава на двадесет и пет годишен младеж.
   В малкия планински хотел това лято се бе събрала весела тълпа. От една страна - двама-трима студенти, няколко художници и един млад флотски офицер. От друга — млади момичета, между които имаше достатъчно красавици, за да може кореспондентът на някой светски вестник да ги нарече „букет“. Но между тези звезди грееше като ясен месец Мери Сюъл. Всеки от младите мъже гореше от желание да доведе работите до такъв край, че той да плаща сметките й при шапкарката, той да й пали печката и да я накара да се откаже веднъж за винаги от презимето си. Тези, които не можеха да останат повече от една-две седмици, в деня на тръгването си започваха да говорят за пистолети и разбити сърца. Но Комптън продължаваше да стои, непоклатим като планините наоколо, защото кесията му позволяваше това. А и Гейнз продължаваше да стои, защото имаше борчески дух и не се плашеше от милионерски синове и защото… е, просто обожаваше природата човекът.
   - Представете си, госпожице Мери - подзе той веднъж, - познавах, един кретен в Ню Йорк, който твърдеше, че предпочитал да прекарва лятото в града. Според него там било по-прохладно, отколкото в планината. Кажете, това не е ли чиста глупост? Аз мисля, че след първи юни човек изобщо не може да диша на Бродуей.
   - Мама смята да си тръгваме по-другата седмица - каза Мери с възхитителна гримаса.
   - Впрочем, ако помислите - каза Гейнз, — и в града има немалко приятни места през лятото. Ресторантите на покривите например и… хмм… да де, ресторантите на покривите.
   От синьо по-синьо беше езерото в този ден - деня, в който си устроиха шеговит турнир, и мъжете, яхнали тромави работни коне, обикаляха по горската поляна а ловяха с върховете на копията си халки за завеси. Такъв смях падна!
   Прохладен и упоен като най-хубаво вино беше дъхът на гъстата гора. Долината се мержелееше приказна през опаловата омара. Бялата мъгла над невидим водопад замазваше върховете на зелената дъбрава, кацнала насред склона на клисурата. Младежта се веселеше ръка за ръка с младото лято. На Бродуей такава гледка не може да се види.
   От селото се беше събрал народ да гледа как щуреят и се забавляват гражданите. Горите кънтяха от смеха на елфи, нимфи и феи. Гейнз беше нанизал най-много халки на копието си. На него се падаше честта да короняса кралицата на турнира. Той беше рицарят-победител - поне що се отнася до халките. На дясната си ръка носеше бяла лента. А Комптън - светлосиня. Тя беше казала, че най-много обича синия цвят, но този ден носеше бяла рокля.
   Гейнз затърси с поглед кралицата, за да я короняса. Чу веселия й смях, долитащ сякаш от облаците. Тя бе успяла да се изкатери на Комина — неголяма гранитна канара, и стоеше там — бяла фея сред лаврови храсти — на петдесет стъпки над тях.
   Гейнз и Комптън поеха веднага хвърлената ръкавица. Отзад човек лесно можеше да се качи на скалата, но отпред почти нямаше нито къде да стъпиш, ни къде да се заловиш. Всеки от съперниците бързо избра пътя си и катеренето започна. Цепнатина, храст, малка издатина, някоя вейка — всичко това имаше значение, защото помагаше да се достигне по-скоро крайната цел. Цялата работа беше на шега — никой не бе определял награда за победителя; но тук имаше думата младостта, придирчиви читателю, волната душа и още нещо, за което мис Клей пише така възхитително.
   Гейнз се хвана здраво, за корените на един лавров храст, вдигна се на мускули и се озова в нозете на госпожица Мери.
   - Доблестен рицар сте вие — каза тя.
   - Ако можех винаги да бъда ваш верен рицар - подзе Гейнз, но госпожица Мери се засмя и той млъкна, защото от края на скалата изпълзя Комптън, закъснял с цяла минута.
   Какъв приказен здрач падна, докато се връщаха към хотела! Опаловата мъглявина над долината бавно се превръщаше във виолетова, езерото блестеше като огледало в рамката на притъмнелите гори, освежителният въздух проникваше до самата душа. Първите плахи звезди се появиха над планинските върхове, гдето все още догаряше…
   - Извинявам се, господин Гейнз - каза Адкинс.
   Човекът, който беше убеден, че Ню Йорк е най-хубавият летен курорт в света, отвори очи и събори с крак шишето с лепило от бюрото.
   - Аз… аз май съм заспал - рече той.
   - Това е от горещината - каза Адкинс. - В града не се изтрайва в тези…
   - Глупости! - отвърна Гейнз. - В града е десет пъти по-добре, отколкото в който и да било летен курорт. Единствено глупаците ходят да газят из калните потоци и капват от умора, само и само да хванат някоя рибка колкото пръста ми. Стой си в града и си гледай кефа - така казвам аз.
   -  Получиха се няколко писма - обясни Адкинс. - Реших, че може би ще искате да ги видите, преди да си тръгнете.
   Нека надникнем над рамото му и прочетем няколко реда от едно от тези писма:  
„Мило мое мъжленце,
Току-що получих писмото ти, в което ни караш да останем още един месец… Кашлицата на Рита почти мина.
… Джони съвсем подивя — същинско индианче… Това е спасение и за двете деца… толкова много се трудиш, но аз зная, че едва ли изкарваш достатъчно, за да стоим тук така дълго… най-добрият човек, когото аз… ти винаги твърдиш, че обичаш града през лятото… толкова обичаше да ловиш пъстърва… и всичко заради нашето здраве и щастие… бих се прибрала, но на дечурлигата така добре им понася тук… Вчера следобед се изкачих на Комина — на същото място, където ти окичи главата ми с венец от рози… накрай света… когато ми каза, че искаш да бъдеш мой верен рицар — петнадесет години оттогава, мили, представяш ли си! — и винаги ще си останеш такъв за мен… винаги, винаги.
Мери“
   Човекът, който твърдеше, че Ню Йорк е най-хубавият летен курорт в страната, се отби в едно кафене на връщане към къщи, седна до вентилатора и си поръча чаша бира.
   - Интересно все пак - каза си той, - с каква ли стръв е ловил Хардинг?

превод от английски: Тодор Вълчев 1977 /пълни авторски права

КВИНТ КУРЦИЙ РУФ

Квинт Курций Руф (Quintus Curtius Rufus) e римски историк през 1 век сл.н.e., който пише историята на Александър Велики (Historiae Alexandri Magni Macedonis), в десет книги на латински. Първите две книги са загубени, от книгите 3, 5, 6 и 10 липсват части.

Квинт Курций Руф вероятно живее по времето на император Клавдий или Веспасиан.

Издания на книгите

• Q. Curtius Rufus: Historiae (= Bibliotheca scriptorum Graecorum et Romanorum Teubneriana 2001). hrsg. Carlo M. Lucarini, de Gruyter, Berlin/New York 2009, ISBN 978-3-11-020116-1
• Q. Curtius Rufus: Geschichte Alexanders des Großen. Lateinisch und deutsch. Holger Koch, Christina Hummer, 2 Bände, Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2007, ISBN 978-3-534-18643-3
• Quintus Curtius Rufus: Alexandergeschichte. Die Geschichte Alexanders des Großen. Johannes Siebelis, Phaidon, Essen/Stuttgart 1987, ISBN 3-88851-036-8.
• Curtius Rufus: Histories of Alexander the Great. Book 10. John C. Yardley, J. E. Atkinson, Oxford University Press, Oxford/New York 2009, ISBN 0-19955-762-4.

Литература

• J. E. Atkinson: Q. Curtius Rufus’ ‘Historiae Alexandri Magni’. In: Aufstieg und Niedergang der römischen Welt II,34,4, de Gruyter, Berlin/New York 1998, S. 3447–3483, ISBN 3-11-015699-7.
• Holger Koch: Hundert Jahre Curtius-Forschung (1899–1999). Scripta Mercaturae, St. Katharinen 2000, ISBN 3-89590-103-2.
• Robert Porod: Der Literat Curtius. Tradition und Neugestaltung: Zur Frage der Eigenständigkeit des Schriftstellers Curtius. DBV-Verlag, Graz 1987, ISBN 3-7041-9035-7.
• Werner Rutz: Zur Erzählkunst des Q. Curtius Rufus. In: Aufstieg und Niedergang der römischen Welt II,32,4, de Gruyter, Berlin/New York 1986, S. 2329–2357, ISBN 3-11-010840-2.

източник:  Уикипедия

Литературноинтерпретативното съчинение – особености и начин на създаване (ЛИС)

Интерпретация означава тълкуване, разбиране. Отнесена към литературен текст, предполага споделяне на това, което е достигнало от смисъла му до читателя. Затова читателят е съ-автор на творбата – с разбирането си за нея той добавя или отнема от казаното. Повече челите обикновено вникват в многопластовостта на значенията му, докато по-неизкушените остават на повърхността на очевидното.

КАКВО  ПРЕДСТАВЛЯВА

Литературноинтерпретативното съчинение е научно-учебен жанр, който доразвива уменията, придобити при създаването на съчинение разсъждение и поставя пред пишещия по-мащабни изследователски задачи. Докато съчинението разсъждение разработва проблем, свързан с едно художествено произведение, литературноинтерпретативното съчинение  най-често изследва група текстове, обединени от общ мотив.
Тази особеност предполага по-широки познания върху художествените творби, по-задълбочено вглеждане в литературноисторическите процеси и повече умения за анализ и синтез, за гъвкаво боравене с усвоените знания.

ЗАГЛАВИЕТО (ТЕМАТА)

Литературноинтерпретативното съчинение винаги се изгражда по точно формулирана тема. На нея са подчинени твърденията във всички композиционни части на съчинението. Затова осмислянето на заглавието е  първата, определяща стъпка  в работата на пишещия. Заглавието може да е ориентирано към различни аспекти на  художествения материал – смислово-съдържателни, образни, естетически. От начина на задаване на темата се определят и акцентите в разсъжденията. Върху едно и също литературно явление могат да бъдат зададени различни теми и именно от тях зависи интерпретацията. От друга страна, една и съща тема може да бъде зададена към различни литературни явления. Затова много ясно трябва да се възприеме и разбере заглавието, да се съобрази с него подходът към литературното изследване.

ОСНОВНАТА ТЕЗА

Зададената тема изисква изказване на  основно твърдение по нея, на базата на което да се разгърне интерпретацията. Водещата теза трябва Да бъде целенасочена, изчерпателна, синтезирана, ясна.
Особено труден е балансът между изискванията за изчерпателност и синтезираност на твърдението. От една страна, е нужно да се маркират всички аспекти на проблема и да се зададат всички посоки на предстоящото разсъждение. От друга, тезата трябва да се предпази от излишно разпростиране и да се изчисти от елементи на аргументация. В зависимост от целите на съчинението и времето за неговото създаване тезата може да бъде по-сбита и лаконична или разширена. Не е все едно дали се работи в рамките на два учебни часа, по време на петчасов изпит или за неограничено време у дома. Но принципът на работа винаги е един и същ и се ръководи от стремежа към форулиране на основи твърдения по зададената тема.

УВОДЪТ

Определящ фактор за неговото изграждане е целта на  нтерпретацията. В зависимост от нея пишещият избира дали да започне съчинението си с кратко въведение, или да създаде пространен увод, предхождащ същинските разсъждения по темата. В изпитна ситуация е препоръчително да се направи по-обширно въведение, съобразено със зададената тема, защото по този начин фиксираният в нея проблем ще се постави в по-широк контекст и ще се обвърже с цялостния литературен процес. Уводът е мястото, където могат да се демонстрират литературно-историческите знания без пишещият да бъде обвинен в отклоняване от темата. Разбира се, и обемното въведение трябва да е създадено с мярка и да се придържа към  информация за авторовата личност, за епохата, за литературното направление, за жанровата специфика на разглежданата творба и т. н.
Всички тези елементи, характеризиращи литературното явление, имат по-голямо или по-малко значение за изясняването на зададения проблем и тяхното коментиране изцяло зависи от него.

АРГУМЕНТАТИВНАТА ЧАСТ

Основното й предназначение е да разгърне вече формулираната теза, да я обоснове чрез анализационни наблюдения върху художествените произведения, да достигне до изводи и обобщения по зададения проблем. Съществуват различни възможности за нейното  структуриране, зависещи отново от темата и от спецификата на художествените творби. Възможно е аргументативната част да се състои от няколко микротези, разгръщащи основната, поднесени последователно, подредени по някакъв критерий (от най-дребните към водещите аргументи; от най-съществените към по-незначителните и т. н.) Ако основната теза задава две противоречиви твърдения или очертава два различни пътя на изследване на проблема, аргументативната част може да се състои от две части, които спорят или взаимно се допълват.
Най-разпространеният модел за изграждане на отделен компонент на аргументативнатата част е:

микротеза -> аргумент -> илюстрация -> ИЗВОД.
(цитат или пример от текста)

Независимо от броя и последователността на микротезите отделните елементи задължително се свързват чрез добре подбрани  логически преходи,  чиято роля за изграждането на интерпретативното съчинение е изключително голяма. Особено значение за убедителността на аргументацията има  коментарът на изразните средства на художествения текст.
Откриването на похватите и стилистичните фигури, чрез които текстът осъществява своите внушения, и разгадаването на механизмите, чрез които художествената творба въздейства, винаги имат пряко отношение към изразяването на становище по литературен проблем. Затова са необходими както литературно-теоретични познания, така и умения за тяхното вплитане в логиката на цялостното изложение.
В аргументативната част са допустими (понякога желателни)  сравнения с други художествени текстове.
Подобни отпратки разкриват умение за съпоставяне и обикновено са в полза на пишещия. Нужно е обаче те да се правят много внимателно, за да не разводняват изло- жението, да са много добре мотивирани, за да не звучат самоцелно, да са уместни спрямо заглавието и целта на изследването.

ЗАКЛЮЧЕНИЕТО

То е задължителен елемент на интерпретативното съчинение, който окончателно му придава цялостност и завършеност. Най-често в него се преосмисля и  обобщава тезисното твърдение,  изследвано, проверено и доказано чрез аргументацията.
Освен че изрича финално твърдение по проблема, подобно на увода заключението разглежда темата в по-широк контекст. Обикновено акцентира върху функцията и културното битие на художествените творби във връзка с разглеждания проблем, върху ав-торовия принос към литературния живот (отново във връзка с темата), върху сходни нравствени, социални или естетически въпроси, кореспондиращи с вече направената интерпретация.

ВНИМАНИЕ!!!

Важни за доброто съчинение са правописът, индивидуалният стил на пишещия, пунктуацията, графичното оформление.

ОТРАЖЕНИЕ - РОМАН - ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

- Какво ти е татко? – попита разтревожена Наталия – Ако трябва да се обадя на бърза помощ?
- Не, недей дъще! Само ми прилоша, ще се оправя! Вече съм по-добре. А и морския въздух ме освежава.
Всъщност Стефан се чувстваше значително освежен; само дето му дойде много и най-вече вълнението беше значително след срещата с дъщерята, осъществена с помощта на Иван, на когото не би стигнало цял живот да отблагодари.
Задиша по-спокойно и на лицето му пробяга неопределена усмивка.
Причината за това болезнено вълнение беше трудният и невъзможен за сега отговор за двамата братя близнаци.
Но как да й каже, като единият беше неин работодател, и другия с когото също се познаваше. Изпитваше и към двамата особено близки чувства, които Наталия не можеше да определи…, като че бяха родени и расли от един корен.
В случая тя не можеше да има приоритет към някой от двамата.
Наталия наблюдаваше баща си с неособено спокойствие, но същевременно се страхуваше за здравето му. Не желаеше да го притиска с въпроси, независимо че искаше да научи за брат си, но не знаеше, че са двама близнаци. Причината за това бе непростимата лъжа на майка й и на другите близки роднини.
Информацията която криеха от нея, вероятно съдържаше злонамерено поведение, или пък нещо друго.
През мислите и мина болезнена вълна, сещайки се за смъртта на майка си следствие от катастрофата, която беше потулена за известно време, а сетне получиха урната с праха и.
Спомените й бяха бегли по причината, че по него време беше малка.
Странното беше, че нито съпруга й и синовете не научиха навреме за ужасната катастрофа, причинила коварната смърт.
А тази все пак млада жена беше изцяло обгорена.
Точно по това време сестра й – нейна близначка беше в Германия и никой не можа да се свърже с нея, за да й съобщят за смъртта. Всичко това беше много странно и забулено в загадка. Времето минаваше и нямаше никаква информация за другата в чужбина.
Наталия и баща й мълчаха и гледаха към хоризонта, който очертаваше морската диря – с оттенък на синьо-златист цвят, представляващ своево  рода отражение. А то изразяваше своята многозначителност, която можеше да определи само този, който притежаваше значими философско-психологически познания и усет, за да сравни природните и абстрактните явления и дадености с моментните човешки чувства и вълнения, дори и психологическо- емоционалната настройка.
Мълчанието продължи. Те усещаха дишането и влажния морски бриз, определящ колоритността на положението.
Цялото това моментно положение беше един вид поема, която изразяваше значимостта и своята самобитна мелодия за краткия човешки живот – с неговата красота, любов, нежност, изпълнен с препятствия, несгоди, омраза, подлост, потайности и жестокости. ..
Всичко това се случва не само в мълчанието, но и в бунта.
А мълчанието е също вид бунт…
Подобен вид мисли минаваха през мозъка на Наталия и баща й.
Те се разлистваха като прочетени и излитаха като есенни листа подгонени от влажния и не много студен вятър, който изпращаше отминаващото лято.
Дишаха с пълни гърди, и с надежда очакваха да се случат нещата, които ги вълнуват.
Лицата им грееха като слънце, и желаеха да посрещнат прекрасната вечер, усмивката на луната, и искрящите звезди.
- Виждам, че си по-спокоен – каза Наталия и се сгуши в баща си.
- Да скъпа – отговори той, прегръщайки я с лявата си ръка. – Много ми липсваше. Жадувах за този момент.
- И аз татко… Извини ме за притеснението и многото въпроси …, а очите й се напълниха със сълзи.
- Няма нищо, дъще! Имаш право да знаеш!
Въпреки успокоението, в душата му се беше загнездило полузагаснанло въгленче и трябваше малко повече въздух за да се разпали, и по тази причина се стремеше да диша бавно и спокойно.
- Така е! Знам, че ти дойде много. Прости ми! Надявам се в скоро време да науча. Нали миличък? – тонът й бе мек, а в сърцето се таеше щастие смесено с тъга.
Тя все още бе облегната на рамото и слушаше неравномерното биене на сърцето му.
При друг случай той би й казал всичко, и въпреки това кой би могъл да бъде по-изгоден?
Стефан беше убеден, че колкото повече бави момента да каже истината на дъщеря си, толкова по-зле щеше да й се отрази. Предчувстваше, че няма да му се сърди а и нямаше за какво.
Ако й каже сега? Когато и да е, реакцията й щеше да бъде една и съща.
Двамата продължаваха да седят прегърнати, и се наслаждаваха на свежия морски въздух, писъка на гларусите, и на небесната пелерина прегръщаща с нежността си родната земя, флората и фауната.
Спокойното море целуваше родния бряг с безкрайната си нежност, а къпещите се на смрачаване пореха с любов синята му мантия.
А то беше като огледало, върху което се отразяваше не само хоризонта, а и всичко останало.
..
Следва продължение…

 © автор: Николай Пеняшки – Плашков ; Защитени авторски права.

ЧЕТЕНЕТО НА ПО ТРУДНИ ТЕКСОВЕ РАЗДВИЖВА ПОВЕЧЕ МОЗЪКА

"Изследването демонстрира силата на литературата по отношение на промяната на менталните възможности и относно формирането на нови мисли, форми и връзки както в младите, така и в по-зрелите мозъци", заяви проф. Филип Дейвис, който е работел по изследването.

Ледовете на Южния полюс се топели 10 пъти по-бързо

Най-студено на Антарктида и най-малко лятно топене на ледовете е имало преди около 600 години

Американски учени обявиха, че не става въпрос дали, а в коя година в Северния ледовит океан няма да има лед през лятото, предава агенция Ю Пи Ай. Според тях това ще стане по-скоро, отколкото се е смятало досега.

Джеймс Оувърленд и Муин Ван от американското Федерално управление по изследване на океаните и атмосферата ползвали различни методи за прогнозиране кога в Северния ледовит океан няма да има лед - макар и да става дума само за лятото, разбира се.

Резултатите им показали, че това може да се случи преди 2050 г. или дори оше по-рано - след едно-две десетилетия.

Бързото отстъпление на морския лед в Арктика вероятно е най-видимият индикатор за глобалните климатични промени, заяви Оувърленд.

"Това води до промени в екосистемите и до потенциални последствия върху метеорологичните условия в северното полукълбо. Ранното топене на морския лед в Арктика оказва незабавно въздействие върху климатичните промени."

Различните методи за прогнозиране на отстъплението на морския лед включват исторически данни за климата, наблюдавани сега климатични изменения и компютърни модели на глобалния климат.

топене на ледовете на Южния полюс става десет пъти по-бързо, отколкото преди 600 години, като най-бързо топене се наблюдава през последните 50 години.

Това показва съвместно проучване на учени от Великобритания и Австралия, предаде АФП.

Изследователски екип от Австралийския национален университет и Британския антарктически топографски институт са пуснали сонда на дълбочина от 364 м в ледената покривка от остров Джеймс Рос в северната част на Антарктида, за да измерят температурите в миналото в региона.

Чрез измерването на гъстотата на тези слоеве, учените са успели да определят как историята на топенето се сравнява с промените в температурата в ледената покривка на това място през последните 1000 години.

Открихме, че най-студено на Антарктида и най-малко лятно топене на ледовете е имало преди около 600 години, обясни водещият автор на проекта Нерили Ейбрам.

По онова време температурите са били с около 1,6 градуса по-ниски от тази, регистрирани в края на XX в, каза още той.

Източник: БТА, Фокус",  Снимка: ЕПА/БГНЕС

Пейчо Кънев, поет: Българската литература е качествено уиски в лоша опаковка

Името на Пейчо Кънев не е сред всеизвестните в новата българска литература, но има потенциала да бъде споменавано все по-често. Тази година "Жанет 45" издадоха новата му стихосбирка "Уиски в тенекиена кутия", определена от Джон Хемингуей (внук на Ърнест Хемингуей) като напомняща му за творчеството на дядо му. До края на 2013 г. пък се очаква поредната книга на Кънев на английски.

Поетът, роден в Силистра, живял първо в Ню Йорк, а после в Чикаго, има над 800 публикации в литературни издания, а през 2009 г. е номиниран за награда Pushcart Prize от Асоциацията на литературните издателства в САЩ. В България той е познат от сборника с разкази "Разходка през стените" и стихосбирката "Американски тетрадки" (издадена и в САЩ). Той е също така главен редактор на базираното в САЩ издателство Kanev Books, но вече "почти" се е върнал в България "и се надявам за по-постоянно".

Пред "Дневник" Кънев разказва повече около живота си, паралелите между България и САЩ, както и за...   http://www.dnevnik.bg

ОНЛАЙН ЖУРНАЛИСТИКА

Онлайн журналистиката се определя като репортаж на факти, публикувани и разпространявани чрез Интернет.

Ранен лидер е „Дъ Нюз Енд Обзървър”, базиран в Ралей, Северна Каролина . Стив Йелвингтън пише на уебсайта на института Пойнтър за „Нандо”, собственост на Ди Ен Енд Оу, казвайки „Нандо еволюира в първия сериозен, професионален новинарски сайт във Световната мрежа дълго преди Си Ен Ен, Ем Ес Ен Би Си и други последователи”. Заражда се в началото на 1990-те като „Нандо Ленд”.

Много новинарски агенции, основани на друг тип медия, също разпространяват новини онлайн, но обемът от новото средство, който те използват, се различава. Някои новинарски агенции използват уеб пространството ексклузивно или като вторичен канал за разпространение на тяхното съдържание. Асоциацията за онлайн новини е главната организация представляваща онлайн журналистите, с повече от 800 члена.

Интернет предизвиква традиционните новинарски агенции по няколко начина. Вестниците могат да губят от тематичното рекламиране на уебсайтовете, които прицелват аудиторията си според интерес, а не по географски признаци. Тези агенции са загрижени за реалната и планирана загуба на зрители и преориентирането им към Интернет. Доходът, печелен от рекламиране в новинарските сайтове, понякога е твърде нисък, за да издържа сайтовете. Дори преди появата на Интернет технологията и други фактори са разделяли вниманието на хората, водейки към повече, но по-тесни медийни канали.

 

                                                                       1
      
                           РАБОТА  ИЗВЪН  ТРАДИЦИОННАТА  ПРЕСА     

Интернет също така дава възможност за участие на повече хора, които по професия не са журналисти, например Инди Медия (Макс Перес).

БЛОГЪРИТЕ  пишат по уеб логове и блогове. Професионалистите журналисти често не считат автоматично блогърите за журналисти. Причината за това е по-скоро в стандартите и професионалните практики, отколкото в средството за изразяване. От 2005-та година обаче блогингът всеобщо е спечелил повече внимание и е довел до някои ефекти върху преобладаващата насока в журналистиката – като разкриване на проблеми, свързани с телевизионен репортаж за личната охрана на президента БУШ.
Други важни инструменти на онлайн журналистиката са ИНТЕРНЕТ ФОРУМИТЕ, дискусионните табла и чатовете и по-специално тези, които представят интернет версията на официалните медии. Широко разпространената употреба на интернет по целия свят създава уникална възможност да съществува място за дискусии и за двете страни на даден конфликт, като Израелско-палестинския и Руско-чеченската война. Често това дава неповторим шанс за намиране на нови, алтернативни решения за разрешаване на конфликта, но също така и за създаване на ново бойно поле на противоречащите си страни, създавайки безкрайни „онлайн битки”.
Повечето интернет потребители смятат, че онлайн източниците са често по-малко пристрастни и по-информативни, отколкото официалната медия. Това твърдение е често подкепяно от убеждението, че онлайн журналистите са просто доброволци и свободно практикуващи журналисти, които не получават пари за тяхната дейност и следователно са свободни от корпоративна етика. Но от скоро много интернет форуми започват да модерират техните табла, заради заплахата от вандализъм, което много потребители виждат като форма на цензура.

                                                       2
Някои онлайн журнлисти имат амбицията дългосрочно да заменят главния медиен поток. Някои независими форуми и дискусионни табла вече са достигнали високо ниво на популярност, сравнимо с главните новинарски агенции, като телевизия и вестници. Особено интересни са About.com в Съединените щати и  Expatica в Западна Европа и много други.
Интернет радиата и подкастовете са друга развиваща се независима медия, базирана в Интернет.

               
                                СЪБИРАНЕ  НА  НОВИНИ
    Интернет предлага също така възможности за персонализирано снабдяване и обобщаване на новини, което компилира новини от различни уебсайтове на един. Един от най-популярните такива компилатори е Google News. Други включват новини от Newsfeedmaker.com, Topix.net, FaceofTruth, TheFreeLibrary.com, mangrova.com.
Все пак, някои хора смятат прекомерното персонализиране за пагубно. Например някои се страхуват, че хората ще започнат да имат ограничено излагане на новини.
От март 2005  Wikinews  преписва статии от други новинарски агенции.

източник: http://bg.wikipedia.org

 

Онлайн журналистика. Медиите в дигиталния свят

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Книгата "Онлайн журналистика. Медиите в дигиталния свят" представлява първото цялостно монографично изследване на български език върху онлайн журналистиката и дигиталните медии, но съдържа и много практически съвети, които могат да бъдат от полза за широк кръг професионалисти в тази област.

Характеристиките на дигиталните медии са разгледани на фона на еволюцията на всички медии и в контекста на цивилизационното развитие на човешката комуникация. Чрез компаративен анализ са представени иманентните свойства на онлайн медиите спрямо традиционните медии. Откроени са технологичните възможности на уеб средата (в нейното усъвършенстване от уеб 1.0 към уеб 3.0), като цифрова интерактивна хипермедийна платформа за практикуване на онлайн журналистика. Подробно са представени познатите ни засега видове социални медии – блогове, микроблогове, социални мрежи и др., като съвременните форми на ние-журналистиката.

В теоретичен план е проследена генеалогията на онлайн журналистиката чрез анализ на Интернет като среда за масмедии и инструмент за публикуване. Детайлно са разгледани медийните типове, характерни за уеб пространството, и съществуващите различия между традиционната и онлайн журналистиката (пространствена и времева неограниченост; незабавност; мултимедийност; хипертекстуалност; интерактивност и др.). Очертани са спецификите на всеки етап от онлайн журналистическия процес – проучване, търсене и събиране на информация, създаване на... 
продължете от http://bg.wikipedia.org

поставил: Николай Пеняшки - Плашков

ПРЕСЖУРНАЛИСТИКА - жанрове

Журналистически жанрове

Журналистическото творчество е документално творчество. Всеки журналистически текст отразява конкретни факти и събития от социалната действителност. В основата на всеки журналистически текст стои социалният факт – описан, коментиран, анализиран. Всеки журналистически жанр се обръща към социалния факт и го използва по различни начини и за конкретни цели. Текстът се обективизира винаги чрез конкретни жанрови форми. Конкретният жанр фиксира в текста един точно регламентиран аспект на антологичния факт. Журналистическият жанр е своеобразен комуникативен под, който дава на автора определен набор от изразни средства за предаване на съобщението, а на читателя ключове за дешифриране на посланието. Те са много стабилни и неизменчиви в журналистиката и позволяват информацията да се разбира еднозначно от масовата аудитория. Информационният поток, посредством цялата богата гама от журналистическите текстови форми (информационни и интерпретативни), често не съвпадат с реалния свят, но винаги се отъждествяват с него. Печатът разполага със собствена жанрова система, формира се постепенно в продължение на 4 века – от хрониката и информационната бележка до статията. За разлика от литературните форми, журналистическия жанр е обективно-субективно детерминиран. В този смисъл жанровете в печата се променят с изменението на обществените отношения, а също с развитието на техническия напредък. Най-важния критерий при типологизирането на текстовете в печата е начинът по който чрез определен текст се организира определено въздействие. Всеки жанр по различен начин визира факта или събитието по силата на своята формално-съдържателна специфика води до различен вид внушения.


Хроника

Хрониката и новината са най-елементарните по форма и структура журналистически текстове. Те спадат към т.нар. “малки информационни жанрове”. Първообразът на съвременните информационни текстове може да се открие още в древността, разпространяват се в Египет, Китай, Римската империя. Хрониката е най-простият вид информационно съобщение. То се състои от едно сложно съставно изречение, като се използва обърнат словоред. Хрониката няма заглавие. Хроникалните съобщения са винаги представени в блокове или карета, които понякога имат общо рубрично заглавие. Тези хроникални блокове може да са изградени от тематичен принцип: външнополитическа хроника, икономическа, културна, спортна и др. Хрониката е пределно лаконична. Хроникалната информация се отнася към областта на книжовно – писмената реч и това й придава оттенъци на официална.
Хрониката само назовава фактите, тя съобщава къде, кога, какво е станало, а подробностите след това се представят чрез текстовете на новината или на разширената информация, на събитийния репортаж. И хрониката, и новината са деперсонализирани жанрови форми, те се характеризират с формалното отсъствие на автора. В хрониката и при кратките новини е допустимо използването на клишета, на устойчиви словосъчетания. Те представляват готов речеви материал, който не се създава, а само се възпроизвежда в речта. При малките информационни жанрове най-важно е да се изтъкне характера на събитието, на факта, а не да се проявява личността на автора. При хрониката и новината думите и изреченията не трябва да носят никаква друга смислова натовареност, освен комуникативна.


Новина (информационна бележка)

Първоначално новината се е смятала за първото мнение, което получаваме за наскоро случило се събитие. Новината неизменно заема първо място сред журналистическите жанрове. Тя първа информира за всяко важно и обществено значимо събитие. Новината съобщава, назовава, регистрира фактите максимално бързо и възможно в най-кратка форма.
По своята същност новината е съобщен факт, предадена фактологична информация. Специалните факти трябва да са актуални, нови, конкретни, относително самостоятелни. Главната информация трябва да се представи в заглавието или в първото изречение на новината. Подробностите се подреждат като се започва от по-значимите и се стига до по-малко съществените. В журналистическата практика това е известната ‘тема на лийда”. Целта е да се привлече вниманието на читателя и да му спести време при четенето.
Лийдът отговаря на въпросите: кой, кога, къде, какво, защо. Той изпълнява функциите на индиректен коментар, защото селекционира фактите вътре в самия текст. Характерно за новината е, че обектите на журналистическото пресъздаване имат резултативен характер. Важно е не това, което журналистът мисли за даден факт, а самият факт. Съществен белег ма новината е нейната конкретност. Фактите се детайлизират с цел да се получи възможно най-точна и еднозначна истина за събитието. Текстът в новината е монологичен, основна композиционно-речева форма е съобщението. Оценката се изразява по логически път чрез самия подбор на фактите. Авторовото “аз” не намира явен езиков израз, позицията на журналиста, или по-скоро на редакцията се изразява в подбора на фактите и в начина им на изложение. Най-значимото се изнася обикновено на първата страница на вестника. Всеки вестник създава своя “политика на новините”. Решава се кои новини да се публикуват и кои не. Силата на вестника е не в това, което казва, а в онова, което премълчава. Като обобщение, писането на новини предполага:
- отразяване по същество, без емоции;
- подбор на неутрални думи и изрази за описване на фактически обстоятелства;
- цитиране и на противоречиви източници – включване на информация от различни източници;
- структуриране в подходяща последователност


Интервю

Спецификата на жанра се състои в това, че на аудиторията се предават информация, мнения, аргументи, които са представени от известни личности, чието влияние и авторитет придава особена тежест на изложението. Първото интервю е публикувано във вестник “Хералд” на 16 април 1836г. от Джеймс Бенет. Дълго време се е считало, че интервюто се използва само от непрофесионалисти. То се утвърждава най-късно в Европа, в края на XIX и началото на XX век от Симеон Радев във вестник “Вечерна поща”. Добрият журналист трябва да владее техниката на интервюто. Интервюто като форма на комуникация е ограничено по време и място, то се класифицира според различни критерии:
- типа на организация – пресконференция, предварително планирано, случайно;
- видът на последващия материал - събитийно, проблемно, интервю-портрет;
- предмета на обсъждане;
- типа на събеседника;
- в зависимост от начина, по който се осъществява общуването.
За успешното провеждане на интервюто е важна предварителната подготовка на журналиста, включваща следните етапи:
- определяне целта на интервюто според проблема, темата и жанра
- задълбочено,предварително изучаване на предмета на интервюто и на събеседника
- предварително обмисляне на хода на разговора
- съставяне на въпросник
- избор на време и място за провеждане на интервюто.
В писаното интервю абсолютната дословност не е строго задължителна, но журналистът трябва да запази семантико-синтактичната структура на чуждото изказване.
Най-важно за успешното провеждане на интервюто е формирането на въпросите. Те трябва:
- да имат пряко отношение към събеседника;
- да бъдат кратки;
- да бъдат точни и конкретни;
- да бъдат правилно рамкирани и ограничени;
- да бъдат интересни за събеседника;
- да не внушават отговора;
- при изявлението на събеседника става въпрос за неговите възгледи
- задаването на въпросите трябва да бъде коректно.
 

Репортаж

Репортажът е свидетелски разказ за събитие. Ърнест Хемингуей определя този журналистически жанр като “Това, което един журналист иска да обясни на читателя, трябва да бъде видяно, почувствано, помирисано...”. Седемте характеристики, които според Дж. Б. Есенуейн маркират short story са валидни и за вестникарския репортаж:
- единствена доминираща случка;
- единствен доминиращ характер;
- въображение;
- сюжет;
- напрегнатост;
- организираност;
- единство на впечатлението;
Стил на репортажа – характеризира се с вариативно отношение между езиковите средства за фактологичност и емоционална оценка и експресия. Репортажът е ориентиран към гледната точка на субекта – творец. Едно от средствата за пряка изява на авторството “аз” са първоначалните глаголни и местоименни форми, разговорната лексика и фразеолого-разговорните синтактични конструкции. Повествователната структура на репортажа е пълна с модални и темпорални нюанси. Репортажното повествование е картинно, то е релефен и раздвижен образ на събитието и предполага емоционална оценка от страна на автора. Използва се емоционално-оценъчна лексика, възможностите на художествени тропи, епитета, сравнението и т.н. В сп. “Тайм” се откриват следните препоръки:
- Какъв цвят и материя беше дрехата?
- Какво точно и как каза аптекарят на пласьора на наркотици?...
Всички тези детайли могат да се превърнат в ключови думи и фрази. Репортажът трябва да представлява напрегнат разказ, да бъде езиково-стилистично динамичен, да има увлекателен момент и кулминационна точка в текста и др. Ето една примерна страна:
- да се опише точката на наблюдение при информацията
- да се опише как изглежда обекта от тази точка
- да се опише как изглежда мястото на действието
- да се опише сцена, в която е участвал журналистът
- да се цитира какво е казал някой по време на действието, отразено в репортажа.
Въздействената сила на репортажа се състои в това, че журналистът разказва за факти, чието наблюдаване, разкриване и изследване предполага лична форма на участие в събитието. Така се постига известният “ефект на съпричастие”, т.е. читателят вижда, че е налице разказ от първа ръка.

Кореспонденция

Кореспонденцията обхваща дадено актуално събитие по-обширно, по-детайлно. Поставя акцента върху отговора на въпросите “защо?” и “как?”. Тя винаги разработва конкретна тема и анализира фактите. Кореспонденцията съдържа елементи на аргументацията: постановка на въпроса т.е. проблематизиране на фактите, теза, аргументи в защита на тезата, контратеза. При кореспонденцията е много важно как ще се “подреди” събитието и в какъв ред ще бъдат изложени тезите и контратезите. Кореспонденцията очертава границите на един факт или явление, изследва го, анализира основните страни, въз основа на което постулира тезата. Кореспонденцията не може да пише по чужди наблюдения, тя предполага, че журналистът лично е събрал, наблюдава, изследвал, проследил и анализирал фактите по определена тема за определен период от време. Много често в структурата на текста се включват кратки интервюта или анкети, мнения и оценки на експерти, статистически данни, исторически справки, разкази и мнения на очевидци. Равностойно значещи са двете основни композиционно-речеви форми – съобщението и съждението, което съответства на необходимостта да се отрази социално значим факт и да се анализира едновременно. При заемането на похвати от очерка или репортажа място в текста могат да намерят и откъси изградени като повествование или описание. Кореспонденцията съдържа авторска и чужда реч, като доминира авторската реч. експресията най-често се дължи на живото слово на участниците в събитието и понякога най-добре се представя с пряка реч. Цитиране се използва при позоваване на официални източници или документи. За кореспонденцията е характерна употребата на обществено-политическа лексика, тропите, епитетите, сравненията трябва да се използват умерено. Основно време в кореспонденцията е минало свършено. Дистанцията “автор-текст” в кореспонденцията се скъсява ако текстът се композира на принципа на индукцията, когато от емпиричния факт се тръгва към анализа и обобщението. Основният проблем или темата която се проблематизира, най-често се изразява в рубрични заглавия или подзаглавия. Те могат да резюмират оценката или заключенията на автора – всичко това, както и подновината се прави отново с цел да се привлече читателското внимание. Пряката реч в кореспонденцията е средство за постигане на достоверност, за илюстриране на някакво авторско твърдение, но може да бъде средство за изграждане на контрапункт.

Статия

Статията се характеризира като жанра на ситуативния анализ, аналитично се представя, “разнищва” обществено значим проблем. Статията разяснява закономерни компоненти при възникването или промяната на конкретни актуални ситуации. Тя анализира процеси и тенденции, излага тези, обособява тези, предвижда условия за разрешаване на конфликти и проблемни ситуация на основата на научния, рационални-логичен анализ. Много важно е в нея да е точно очертана ясна концептуална линия, на понятен и достъпен език да бъде развита строго определена мисъл, идея, концепция. Ако в началото на статията се посочват вътрешни противоречия на ситуацията,в основната част на текста трябва ясно да се покаже какво обуславя проблема. Трябва да се имат предвид различните взаимовръзки, предпоставки и условия, свързани с разрешаването на проблема. При разработването на статията, журналистът би трябвало да може да си отговори на следните въпроси:
- Към кого е адресирана статията?
- На какви опорни точки в съзнанието на аудиторията може да разчита?
- Каква главна теза защитава?
- Каки твърдения,факти, аргументи съществуват или биха се появили срещу тази теза?
- Как да се свържат аргументите и анализа със знанията и интересите на читателя, така ч посланието да бъде ефективно, а основното около възникналия проблем да бъде разбрано?
При статията не се допуска волно боравене с лексикални единици от различни стилистични пластове на езика – тук основна е книжовната лексика на съвременния български книжовен език. Предпочитат се онези емоционално-оценъчни и експресивни лексикални единици, които създават т.нар. “висок” стил. Важна е точната номинация на обществено-политически явления, процеси, факти. Основната композиционно-речева форма е разсъждението. Разсъждението в неговите варианти – характеристика, доказателство, интерпретация, оценка определя синтактичните конструкции. Разговорните конструкции са сведени до минимум, от начините за предаване на чужда реч се предпочита цитираната реч, заради нейната фактологична стойност. Изразяване на оценка в статията се осъществява предимно по рационален път. Финалът, заключението на статията има характер на синтезирана обща оценка, извод или прогноза. Най-обща схема за предварителната подготовка предполага отговор на следните въпроси свързани с формулирането на тезата и анализа:
- Каква е била ситуацията преди събитието?
- Какво, кога и защо се е променило?
- Кой или какво е обусловило промяната?
- Чии интереси са били засегнати, как, защо?
- По какви причини са участвали конкретни лица?
Отговорите на тези въпроси са много важни за прегледното композиционно изграждане на текста, тъй като статията е сред най-големите по обем журналистически текстове.

 

Нобелова награда за литература

1901 – 1909

--- 1901 Рене Сюли Прюдом ( Франция)

--- 1902 Теодор Момзен (Германия)

---   1903 Бьорнстерн Бьорнсон ( Норвегия)

--- 1904  Фредерик Мистрал (Франция) и Хосе Ечегарай (Испания)

--- 1905  Хенрик Сенкевич ( Полша)

--- 1906 Джозуе Кардучи ( Италия)

--- 1907 Ръдиард Киплинг ( Великобритания)

--- 1908 Рудолф Ойкен (Германия)

1910 - 1919

--- 1910 Паул фон Хайзе (Германия)

--- 1911 Морис Метерлинк (Белгия)

--- 1912 Гепхарт Хауптман (Германия)

--- 1913 Рабиндранат Тагор (Индия)

--- 1914 неприсъждана

--- 1915 Ромен Ролан (Франция)

--- 1916 Вернер фон Хейденстам (Швеция)

--- 1917 Карл Гелеруп (Дания) и Хенрик Понтопидан (Дания)

--- неприсъждана

--- 1919 Карл Спителер (Швейцария)

1920 – 1929

--- 1920 Кнут Хамсун (Норвегия)
--- 1921 Анатол Франс (Франция)
--- 1922 Хасинто Бенавенте (Испания)
--- 1923 Уилям Бътлър Йейтс (Ирландия)
--- 1924 Владислав Реймонт (Полша)
--- 1925 Джордж Бърнард Шоу (Великобритания)
--- 1926 Грация Деледа (Италия)
--- 1927 Анри Бергсон (Франция)
--- 1928 Сигрид Унсет (Норвегия)
--- 1929 Томас Ман (Германия) 

1930 - 1939 

--- 1930  Синклер Луис  ( САЩ )

--- 1931  Ерик Аксел Карлфелт  ( Швеция ) , посмъртно

--- 1932  Джон Голсуърти  ( Великобритания ) 

--- 1933  Иван Бунин  ( Русия )

--- 1934  Луиджи Пирандело ( Италия )

--- 1935  неприсъждана

--- 1936  Юджийн O‛Нийл (САЩ)

--- 1937  Роже Мартен дю Гар  (Франция)

--- 1938  Пърл Бък  (САЩ) 

--- 1939  Франс Емил Силанпя  (Финландия)

1940 - 1949

--- 1940  неприсъждана

--- 1941  неприсъждана

--- 1942  неприсъждана

--- 1943  неприсъждана   

--- 1944  Йоханес Йенсен  (Дания)

--- 1945  Габриела Мистрал  (Чили)

--- 1946  Херман Хесе  (Швейцария)

--- 1947  Андре Жид  (Франция) 

--- 1948  Т. С. Елиът  (Великобритания)

--- 1949  Уилям Фокнър  (САЩ) 

1950 - 1959

--- 1950  Бъртранд Ръсел  (Великобритания),

--- 1951  Пер Лагерквист  (Швеция),

--- 1952  Франсоа Мориак  (Франция)

--- 1953  Уинстън Чърчил  (Великобритания)

--- 1954  Ърнест Хемингуей  (САЩ)

--- 1955  Халдоур Лакснес  (Исландия)

--- 1956  Хуан Рамон Хименес (Испания)

--- 1957  Албер Камю  (Франция) 

--- 1958  Борис Пастернак  (Русия), отказал

--- 1959  Салваторе Куазимодо (Италия)

1960 - 1969

--- 1960  Сен Джон Перс  (Франция)
--- 1961  Иво Андрич  (Югославия)

--- 1962  Джон Стайнбек  (САЩ)

--- 1963  Георгиос Сеферис  (Гърция)

--- 1964  Жан-Пол Сартър  (Франция) (отказал)

--- 1965  Михаил Шолохов (Русия)

--- 1966  Шмуел Агнон  (Израел)  и  Нели Закс (Швеция)

--- 1967  Мигел Анхел Астуриас  (Гватемала)

--- 1968  Ясунари Кавабата  (Япония)

--- 1969  Самюел Бекет  (Ирландия)


1970 - 1979

--- 1970  Александър Солженицин  (Русия)

--- 1971  Пабло Неруда  (Чили)

--- 1972  Хайнрих Бьол  (Германия)

--- 1973  Патрик Уайт  (Австралия)

--- 1974  Хари Мартинсон  (Швеция) и Ейвинд Юнсон (Швеция)

--- 1975  Еудженио Монтале (Италия)

--- 1976  Сол Белоу  (САЩ)

--- 1977  Висенте Алейксандре  (Испания)

--- 1978  Исаак Башевие Сингер  (САЩ)

--- 1979  Одисеас Елитис  (Гърция)

1980 - 1989

--- 1980  Чеслав Милош  (Полша)

--- 1981  Елиас Канети  (Австрия, роден в България)

--- 1982  Габриел Гарсия Маркес (Колумбия)

--- 1983  Уилям Голдинг  (Великобритания)

--- 1984  Ярослав Сейферт (Чехословакия)

--- 1985  Клод Симон  (Франция)

--- 1986  Уоле Шоинка  (Нигерия)

--- 1987  Йосиф Бродски  (Русия)

--- 1988  Наджиб Махфуз  (Египет)

--- 1989  Камило Хосе Села  (Испания)

1990 - 1999 

--- 1990  Октавио Пас  (Мексико)

--- 1991  Надин Гордимър (РЮА); южноафриканска писателка(разкази,

             романи)

--- 1992  Дерек Уолкот (Тринидад и Тобаго)

--- 1993  Тони Морисън  (САЩ)

--- 1994  Кендзабуро Ое  (Япония)

--- 1995  Шеймънс Хийни  (Ирландия)

--- 1996  Вислава Шимборска  (Полша)

--- 1997  Дарио Фо  (Италия) 

--- 1998  Жузе  Сарамагу  (Португалия)

--- 1999  Гюнтер Грас (Германия)

2000 - 2009 

--- 2000  Гао Синцзян (Китай)

--- 2001  Видиядхар Сураджпрасад Найпол (Тринидат и Тобако)

--- 2002  Имре Кертес  (Унгария)

--- 2003  Джон Максуел Кутси  (РЮА)

--- 2004  Елфриде Йелинек (Австрия)

--- 2005  Харолд Пинтър  (Обединено кралство)

--- 2006  Орхан Памук  (Турция) 

--- 2007  Дорис Лесинг  (Обединено кралство)

--- 2008  Жан-Мари Гюстав льо Клезио (Франция) 

--- 2009  Херта Мюлер  (Германия)

2010 - 2019

--- 2010  Марио Варгас Люса  (Перу)

--- 2011  Тумас  Транстрьомер  (Швеция) 

--- 2012  Мо Ян  (Китай) 

ЛЮБОПИТНО

* Най-старият човек, получил Нобелова награда за литература, е Дорис Лесинг, която е на 88 години, когато получава наградата през 2007 г. Най-младият е Ръдиард Киплинг, който я получава на 42 години през 1907 г.

* Момзен също е най-отдавна роденият Нобелов лауреат (30 ноември 1817 г.). Той е роден почти 135 години преди най-скоро родения  лауреат, Орхан  Памук (7 юни,1952 г.)

* Най-дълго живелият Нобелов Лауреат за литература е Бъртран Ръсел, който умира на 97 години. 

* Най-старият жив към ноември 2012 г. лауреат е  Дорис Лесинг, която е родена на 22 октомври 1919год.
 

*Най-кратко живелият лауреат е Албер Камю, който умира в автомобилна катастрофа на 46-годишна възраст, три години след като получава наградата.