ПРЕСЖУРНАЛИСТИКА - жанрове

Журналистически жанрове

Журналистическото творчество е документално творчество. Всеки журналистически текст отразява конкретни факти и събития от социалната действителност. В основата на всеки журналистически текст стои социалният факт – описан, коментиран, анализиран. Всеки журналистически жанр се обръща към социалния факт и го използва по различни начини и за конкретни цели. Текстът се обективизира винаги чрез конкретни жанрови форми. Конкретният жанр фиксира в текста един точно регламентиран аспект на антологичния факт. Журналистическият жанр е своеобразен комуникативен под, който дава на автора определен набор от изразни средства за предаване на съобщението, а на читателя ключове за дешифриране на посланието. Те са много стабилни и неизменчиви в журналистиката и позволяват информацията да се разбира еднозначно от масовата аудитория. Информационният поток, посредством цялата богата гама от журналистическите текстови форми (информационни и интерпретативни), често не съвпадат с реалния свят, но винаги се отъждествяват с него. Печатът разполага със собствена жанрова система, формира се постепенно в продължение на 4 века – от хрониката и информационната бележка до статията. За разлика от литературните форми, журналистическия жанр е обективно-субективно детерминиран. В този смисъл жанровете в печата се променят с изменението на обществените отношения, а също с развитието на техническия напредък. Най-важния критерий при типологизирането на текстовете в печата е начинът по който чрез определен текст се организира определено въздействие. Всеки жанр по различен начин визира факта или събитието по силата на своята формално-съдържателна специфика води до различен вид внушения.


Хроника

Хрониката и новината са най-елементарните по форма и структура журналистически текстове. Те спадат към т.нар. “малки информационни жанрове”. Първообразът на съвременните информационни текстове може да се открие още в древността, разпространяват се в Египет, Китай, Римската империя. Хрониката е най-простият вид информационно съобщение. То се състои от едно сложно съставно изречение, като се използва обърнат словоред. Хрониката няма заглавие. Хроникалните съобщения са винаги представени в блокове или карета, които понякога имат общо рубрично заглавие. Тези хроникални блокове може да са изградени от тематичен принцип: външнополитическа хроника, икономическа, културна, спортна и др. Хрониката е пределно лаконична. Хроникалната информация се отнася към областта на книжовно – писмената реч и това й придава оттенъци на официална.
Хрониката само назовава фактите, тя съобщава къде, кога, какво е станало, а подробностите след това се представят чрез текстовете на новината или на разширената информация, на събитийния репортаж. И хрониката, и новината са деперсонализирани жанрови форми, те се характеризират с формалното отсъствие на автора. В хрониката и при кратките новини е допустимо използването на клишета, на устойчиви словосъчетания. Те представляват готов речеви материал, който не се създава, а само се възпроизвежда в речта. При малките информационни жанрове най-важно е да се изтъкне характера на събитието, на факта, а не да се проявява личността на автора. При хрониката и новината думите и изреченията не трябва да носят никаква друга смислова натовареност, освен комуникативна.


Новина (информационна бележка)

Първоначално новината се е смятала за първото мнение, което получаваме за наскоро случило се събитие. Новината неизменно заема първо място сред журналистическите жанрове. Тя първа информира за всяко важно и обществено значимо събитие. Новината съобщава, назовава, регистрира фактите максимално бързо и възможно в най-кратка форма.
По своята същност новината е съобщен факт, предадена фактологична информация. Специалните факти трябва да са актуални, нови, конкретни, относително самостоятелни. Главната информация трябва да се представи в заглавието или в първото изречение на новината. Подробностите се подреждат като се започва от по-значимите и се стига до по-малко съществените. В журналистическата практика това е известната ‘тема на лийда”. Целта е да се привлече вниманието на читателя и да му спести време при четенето.
Лийдът отговаря на въпросите: кой, кога, къде, какво, защо. Той изпълнява функциите на индиректен коментар, защото селекционира фактите вътре в самия текст. Характерно за новината е, че обектите на журналистическото пресъздаване имат резултативен характер. Важно е не това, което журналистът мисли за даден факт, а самият факт. Съществен белег ма новината е нейната конкретност. Фактите се детайлизират с цел да се получи възможно най-точна и еднозначна истина за събитието. Текстът в новината е монологичен, основна композиционно-речева форма е съобщението. Оценката се изразява по логически път чрез самия подбор на фактите. Авторовото “аз” не намира явен езиков израз, позицията на журналиста, или по-скоро на редакцията се изразява в подбора на фактите и в начина им на изложение. Най-значимото се изнася обикновено на първата страница на вестника. Всеки вестник създава своя “политика на новините”. Решава се кои новини да се публикуват и кои не. Силата на вестника е не в това, което казва, а в онова, което премълчава. Като обобщение, писането на новини предполага:
- отразяване по същество, без емоции;
- подбор на неутрални думи и изрази за описване на фактически обстоятелства;
- цитиране и на противоречиви източници – включване на информация от различни източници;
- структуриране в подходяща последователност


Интервю

Спецификата на жанра се състои в това, че на аудиторията се предават информация, мнения, аргументи, които са представени от известни личности, чието влияние и авторитет придава особена тежест на изложението. Първото интервю е публикувано във вестник “Хералд” на 16 април 1836г. от Джеймс Бенет. Дълго време се е считало, че интервюто се използва само от непрофесионалисти. То се утвърждава най-късно в Европа, в края на XIX и началото на XX век от Симеон Радев във вестник “Вечерна поща”. Добрият журналист трябва да владее техниката на интервюто. Интервюто като форма на комуникация е ограничено по време и място, то се класифицира според различни критерии:
- типа на организация – пресконференция, предварително планирано, случайно;
- видът на последващия материал - събитийно, проблемно, интервю-портрет;
- предмета на обсъждане;
- типа на събеседника;
- в зависимост от начина, по който се осъществява общуването.
За успешното провеждане на интервюто е важна предварителната подготовка на журналиста, включваща следните етапи:
- определяне целта на интервюто според проблема, темата и жанра
- задълбочено,предварително изучаване на предмета на интервюто и на събеседника
- предварително обмисляне на хода на разговора
- съставяне на въпросник
- избор на време и място за провеждане на интервюто.
В писаното интервю абсолютната дословност не е строго задължителна, но журналистът трябва да запази семантико-синтактичната структура на чуждото изказване.
Най-важно за успешното провеждане на интервюто е формирането на въпросите. Те трябва:
- да имат пряко отношение към събеседника;
- да бъдат кратки;
- да бъдат точни и конкретни;
- да бъдат правилно рамкирани и ограничени;
- да бъдат интересни за събеседника;
- да не внушават отговора;
- при изявлението на събеседника става въпрос за неговите възгледи
- задаването на въпросите трябва да бъде коректно.
 

Репортаж

Репортажът е свидетелски разказ за събитие. Ърнест Хемингуей определя този журналистически жанр като “Това, което един журналист иска да обясни на читателя, трябва да бъде видяно, почувствано, помирисано...”. Седемте характеристики, които според Дж. Б. Есенуейн маркират short story са валидни и за вестникарския репортаж:
- единствена доминираща случка;
- единствен доминиращ характер;
- въображение;
- сюжет;
- напрегнатост;
- организираност;
- единство на впечатлението;
Стил на репортажа – характеризира се с вариативно отношение между езиковите средства за фактологичност и емоционална оценка и експресия. Репортажът е ориентиран към гледната точка на субекта – творец. Едно от средствата за пряка изява на авторството “аз” са първоначалните глаголни и местоименни форми, разговорната лексика и фразеолого-разговорните синтактични конструкции. Повествователната структура на репортажа е пълна с модални и темпорални нюанси. Репортажното повествование е картинно, то е релефен и раздвижен образ на събитието и предполага емоционална оценка от страна на автора. Използва се емоционално-оценъчна лексика, възможностите на художествени тропи, епитета, сравнението и т.н. В сп. “Тайм” се откриват следните препоръки:
- Какъв цвят и материя беше дрехата?
- Какво точно и как каза аптекарят на пласьора на наркотици?...
Всички тези детайли могат да се превърнат в ключови думи и фрази. Репортажът трябва да представлява напрегнат разказ, да бъде езиково-стилистично динамичен, да има увлекателен момент и кулминационна точка в текста и др. Ето една примерна страна:
- да се опише точката на наблюдение при информацията
- да се опише как изглежда обекта от тази точка
- да се опише как изглежда мястото на действието
- да се опише сцена, в която е участвал журналистът
- да се цитира какво е казал някой по време на действието, отразено в репортажа.
Въздействената сила на репортажа се състои в това, че журналистът разказва за факти, чието наблюдаване, разкриване и изследване предполага лична форма на участие в събитието. Така се постига известният “ефект на съпричастие”, т.е. читателят вижда, че е налице разказ от първа ръка.

Кореспонденция

Кореспонденцията обхваща дадено актуално събитие по-обширно, по-детайлно. Поставя акцента върху отговора на въпросите “защо?” и “как?”. Тя винаги разработва конкретна тема и анализира фактите. Кореспонденцията съдържа елементи на аргументацията: постановка на въпроса т.е. проблематизиране на фактите, теза, аргументи в защита на тезата, контратеза. При кореспонденцията е много важно как ще се “подреди” събитието и в какъв ред ще бъдат изложени тезите и контратезите. Кореспонденцията очертава границите на един факт или явление, изследва го, анализира основните страни, въз основа на което постулира тезата. Кореспонденцията не може да пише по чужди наблюдения, тя предполага, че журналистът лично е събрал, наблюдава, изследвал, проследил и анализирал фактите по определена тема за определен период от време. Много често в структурата на текста се включват кратки интервюта или анкети, мнения и оценки на експерти, статистически данни, исторически справки, разкази и мнения на очевидци. Равностойно значещи са двете основни композиционно-речеви форми – съобщението и съждението, което съответства на необходимостта да се отрази социално значим факт и да се анализира едновременно. При заемането на похвати от очерка или репортажа място в текста могат да намерят и откъси изградени като повествование или описание. Кореспонденцията съдържа авторска и чужда реч, като доминира авторската реч. експресията най-често се дължи на живото слово на участниците в събитието и понякога най-добре се представя с пряка реч. Цитиране се използва при позоваване на официални източници или документи. За кореспонденцията е характерна употребата на обществено-политическа лексика, тропите, епитетите, сравненията трябва да се използват умерено. Основно време в кореспонденцията е минало свършено. Дистанцията “автор-текст” в кореспонденцията се скъсява ако текстът се композира на принципа на индукцията, когато от емпиричния факт се тръгва към анализа и обобщението. Основният проблем или темата която се проблематизира, най-често се изразява в рубрични заглавия или подзаглавия. Те могат да резюмират оценката или заключенията на автора – всичко това, както и подновината се прави отново с цел да се привлече читателското внимание. Пряката реч в кореспонденцията е средство за постигане на достоверност, за илюстриране на някакво авторско твърдение, но може да бъде средство за изграждане на контрапункт.

Статия

Статията се характеризира като жанра на ситуативния анализ, аналитично се представя, “разнищва” обществено значим проблем. Статията разяснява закономерни компоненти при възникването или промяната на конкретни актуални ситуации. Тя анализира процеси и тенденции, излага тези, обособява тези, предвижда условия за разрешаване на конфликти и проблемни ситуация на основата на научния, рационални-логичен анализ. Много важно е в нея да е точно очертана ясна концептуална линия, на понятен и достъпен език да бъде развита строго определена мисъл, идея, концепция. Ако в началото на статията се посочват вътрешни противоречия на ситуацията,в основната част на текста трябва ясно да се покаже какво обуславя проблема. Трябва да се имат предвид различните взаимовръзки, предпоставки и условия, свързани с разрешаването на проблема. При разработването на статията, журналистът би трябвало да може да си отговори на следните въпроси:
- Към кого е адресирана статията?
- На какви опорни точки в съзнанието на аудиторията може да разчита?
- Каква главна теза защитава?
- Каки твърдения,факти, аргументи съществуват или биха се появили срещу тази теза?
- Как да се свържат аргументите и анализа със знанията и интересите на читателя, така ч посланието да бъде ефективно, а основното около възникналия проблем да бъде разбрано?
При статията не се допуска волно боравене с лексикални единици от различни стилистични пластове на езика – тук основна е книжовната лексика на съвременния български книжовен език. Предпочитат се онези емоционално-оценъчни и експресивни лексикални единици, които създават т.нар. “висок” стил. Важна е точната номинация на обществено-политически явления, процеси, факти. Основната композиционно-речева форма е разсъждението. Разсъждението в неговите варианти – характеристика, доказателство, интерпретация, оценка определя синтактичните конструкции. Разговорните конструкции са сведени до минимум, от начините за предаване на чужда реч се предпочита цитираната реч, заради нейната фактологична стойност. Изразяване на оценка в статията се осъществява предимно по рационален път. Финалът, заключението на статията има характер на синтезирана обща оценка, извод или прогноза. Най-обща схема за предварителната подготовка предполага отговор на следните въпроси свързани с формулирането на тезата и анализа:
- Каква е била ситуацията преди събитието?
- Какво, кога и защо се е променило?
- Кой или какво е обусловило промяната?
- Чии интереси са били засегнати, как, защо?
- По какви причини са участвали конкретни лица?
Отговорите на тези въпроси са много важни за прегледното композиционно изграждане на текста, тъй като статията е сред най-големите по обем журналистически текстове.