Адам Джонсън взе “Пулицър” с роман за Пхенян

05.05.2013 /18:49 | Източник: Стандарт

Джонсън: Влюбен съм в книгата си (lemuriabooks.com)

Роман от 700 страници, който смесва по красив начин журналистика с литература, спечели по-рано тази година престижната награда „Пулицър” за белетристика.

Адам Джонсън и "Откраднатият живот на сирака Юн До" станаха фаворит на журито, а писателят отнесе медала на академията.

"Започнах да пиша за Северна Корея, защото бях изумен от пропагандата и начина, по който тя налага мисленето си на цял народ", заяви Адам Джонсън, който преподава творческо писане в Станфорд.

Историята преплита шпионаж, любов и живот, обсебен от тоталитарната система на най-затворената страна в света. Самият Джонсън прави 3-годишно проучване, преди да се захване с историята. Получава и разрешение от властите да прекара 6 дни в Пхенян.

"На местните хора в КНДР им е забранено да говорят с чужденци. Затова, за да проумея характерите и душите на героите си, използвах въображението си", разказва още носителят на наградата. Журито пък обоснова избора си с думите, че Джонсън е успял едновременно да разкаже както за политическата обстановка, така и за най-големите дълбини на човешкото сърце.

Сюжетът накратко звучи така: млад мъж се издига от нищото и става заплаха за диктатурата в Пхенян. След това се опитва да изведе своята съпруга и доведените си деца извън страната. Достойнството на романа е и че Адам преплита няколко авторски гласа, местейки постоянно гледната точка, обоснова се още журито.

Ти си...Всичко за мен!

Нощ..Море..Пясък и Страст

ISUS - film 8/9

КЪТ ОТ СТАРА ПЛАНИНА

Двуезична електронна библиотека за латинска литература

ДВУЕЗИЧНА ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА ЗА ЛАТИНСКА ЛИТЕРАТУРА

Размисли за любовта

• „Ангелите я наричат небесна радост, дяволите я наричат адска мъка, хората я наричат Любов.“
  Хайне

• „В любовта и прогнозата за времето няма лъжи, а само грешки.“
  Й.Вилинская

 „Да обичаш, значи да изпитваш болка, и ако телата се свързват чрез насладата, душите се свързват чрез болката.“

• Унамуно

• „Да обичаш нещо, означава да искаш то да живее.“
  Конфуций(551–479) пр.н.е.

• „Дните на вино и рози не траят дълго.“
  Ърнест Доусън (1867–1900), англ.поет

• „Любовта е емблема на сляпата необмисленост.“
  Шекспир

• „Истинската цена на любовта е любов“
  Джордж Хърбърт (1593–1633) 

• „Който е бил щастлив в любовта, няма никакво понятие за нея.“
  
  Жан Ануй

• „Любовните страдания не могат да бъдат преодолени с философия; това е възможно само с помощта на друга жена.“
  Ремарк

• „Любовното удоволствие трае един миг.Любовната мъка-цял живот.“
  Фр. поговорка

• „Любовта е всичко, което имаме — единственият начин да си помогнем един на друг“
  Еврипид

• „Любовта е второто Слънце на света.“
  Джордж Чапман.(1559–1634), брит. поет

• „Любовта е дете на илюзията и същевременно майка на разочарованието.“
  
  Унамуно

• "Любовта е толкова голяма сила,че може да бъде надмината само от летенето."
  Сервантес

• „Любовта е като войната — лесно е да се започне, но е трудно да се спре.“
  Л. Н. Толстой

• „Любовта е мъдростта на глупака и безразсъдството на мъдреца.“
  С. Джонсън(1709–1784), английски писател

• „Любовта е неистовото желание да бъдеш неистово желан.“
  Луис Гинсбърг (1896–1976), американски поет

• „Любовта е като гъбите, човек разбира дали е добра или лоша, когато е вече късно.“
  Тристан Бернар

• „Любовта заслепява мъжа и прави жената по-зорка.“
  Ремарк

• „Любовта умира, когато спре развитието. “
  Пърл С. Бъкер.  (1892–1973),ам. Новелист

• „Любовта, която раздаваме е единствената любов, която запазваме.“
  Елберт Хъбард ( 1856–1915), американски бизнесмен и писател

• „Любящите хора живеят в свят пълен с обич. Враждебните хора в свят пълен с омраза. А Светът е все същият.“
  Уейн Дайер

• „На Любовта трябва да се наложи карантина, както на холерата и чумата, от които Тя прави по-големи опустушения…“

  Иван Вазов

• „На нещастия могат да ни обрекат обстоятелствата,на любов се обричаме сами.“
  Лопе Де Вега

• „Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме.“
  Шилер

• „Невъзможно е да обичаш и да бъдеш разумен.“
  Ф.Бейкън(1561–1626),анг.философ

• „Обичайте жената такава,каквато сте я направили или я направете такава,каквато ще я обичате“
  Испанска поговорка.

• „Огънят в сърцето изпраща дим в главата.“
  Немска поговорка

• „Остави сърцето да те води. То шепти, така че го слушай внимателно.“
  Майката на Литълфут от „Land before time“ (1988)

• „Постоянен в Любовта и постоянно влюбен са две различни неща.“
  Волтер

• „Ревността винаги се ражда с любовта, но не винаги умира с нея“
  Ларошфуко

• „Цялата магия на първата любов се състои в това, че все още не знаеш, че след нея ще има втора.“
  Дизраели

• "Любовта е като оазисът-мираж.Когато той се появи, те измъчва още по - голяма жажда, когато го достигнеш, ти го убиваш заради своята жажда.
  (Ст. Грозданов)

• „Не е странно да видиш двама млади, които се обичат, но да видиш двама възрастни, които продължават да се обичат,е най-чудната гледка на света”.
  Уилям Мейкпийс Такъри

• „В любовта извиненията са излишни.”
  Ерик Сийгъл

• „На любовта кажете кога, къде и как да люби и тя няма вече да е любов.”
  
  Д. Жотев

• „Ако трябва да обясня защо го обичам, единственият възможен отговор е: защото той е той и аз съм аз.”
  Мишел дьо Монтен

• „Не искам просто да живея - искам първо да обичам, а между другото - да живея.”
  Зелда Фицджералд

• „Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Ако ли нямаш, не е от особено значение, какво друго имаш.“
  Джеймс Бари

В СЛЕДВАШИЯ ВЕК

автор: Йосиф Бродски
 
Преминава действителността в недействителност постепенно.
Ще прочетеш буквите, излезли изпод това перо,
и ще го упрекнеш, както мравка – дърво,
за неговата леност.
Помни: хората напускат квартирите само при някой пряк
повод – я наемът скочил, я започнала жилищна криза;
просто бъдещето иска да влиза и излиза
без тях.
Но да вземем съзвездията: според съдебното им досие,
ако светлинната скорост е бедствие,
присъствието им е отсъствие и битието – следствие
на небитие.
С времето уликите стават по-важни от вината, наш’те дни –
по-забавни от живота; и гласът става огромен
препинателен знак. Макар че от теб никой не чака ни
телескоп, ни дори някакъв спомен.
…
1994

СПОМЕН

автор: Йосиф Бродски
.
e n’ai pas oublie, voisin de la ville
Notre blanche maison, petite mais tranquille.
Сharles Baudelaire

Къщата бе геометрия, скочила в зеленината
глухоняма на парк, чийто статуи – хора без ключ – се
шляеха по алеи, лишени от кривина; та
прозорците светваха, неясно кой на кого е.
Листният шум, явно сумирал вариантите
на зависимост от съдбата (винаги, щом се стъмни),
ползваше криволиците – в гледната точка на лампите
това беше достатъчно волфрама им да нажежи.
Но бяха спуснати щори. Прохрусквайки монотонно,
чакълът свидетелстваше не толкоз за някой гост,
колкото за тържеството на мъховата бездомност,
доставяна чрез него от околността. След полунощ
облаци, възпитаници на най-висшите школи
за неясност или просто за повдигнати глави,
със пухен дюшек бащински прикриваха голия
космос от дивия сбор на правите ъгли.

1995

ЧАША С ВОДА

автор: Йосиф Бродски
.
Ти стоиш, водичка, във чашата пред мене
и ме гледаш с очи, избягали изпод крана,
в които, блестейки, е раздвоена
прозрачната твоя вярна охрана.
И знаеш, че аз съм ти бъдещето: фуния,
одушевен стълб, перспективна несъразмерност;
чакат те влакната и тъмотията
на вътрешности, даже на артерии.
Но ти не се плашиш. В затворите има несметни
варианти за субстанции безприютни,
сравнено със свобода под тюл нарешетен
или пък със свобода абсолютна.
Вярно, можеш без мен. Но колкото по-дълго протакам
своя край, толкова по-късно ще свариш
да се превърнеш в дъжд зад стъклата,
шлифоващ без мен тротоарите.

1995

"Пулсът на Южна Корея" представя съвременното изкуство на страната

15 съвременни южнокорейски артисти от всички жанрове на изкуствата идват в София специално за първото издание на "Дома арт фест" от 30 май и 9 юни.
****************************************************

"Пулсът на Южна Корея" ще представи 15 съвременни южнокорейски артисти от всички жанрове на изкуствата, които идват в София специално за първото издание на "Дома арт фест" от 30 май и 9 юни.
Събитието е част от проекта за културен обмен на фондация "Дома арт". Всяка година различна държава ще представя своите съвременни артисти в България, а в следващо издание най-добрите български творци ще бъдат показани в съответната държава.

"Идеята за фестивала се роди от моята лична емоционална привързаност към Южна Корея, невероятното богатство на културата й и поради факта, че твърде малко се знае за нея у нас", разкрива Мартина Стефанова от фондацията организатор. "Решихме да срещнем българската публика с многообразните съвременни корейски форми на...

източник: http://www.capital.bg

 

 

Цветанов ще се откаже от имунитета си, като се запознае с "внесените доказателства"

Все още не е ясно защо прокуратурата спря цялото разследване за незаконното подслушване.
***********************

"Когато приключат изборите, и когато се внесат събраните доказателства, ще мога да преценя, на база това, което е събрано, и ще предприема действия, които съответстват на обществените очаквания". Така зам.-председателят на ГЕРБ и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов коментира вчерашното решение на Софийска градска прокуратура (СГП) да спре разследването за незаконно разследване, защото Цветанов има имунитет, като кандидат за народен представител.

Бившият вицепремиер, цитиран от агенция Фокус, изрази готвоност да се откаже от имунитета си, но след приключването на изборите: "защото в условия на предизборна кампания всичко, което се случва на хората, им изглежда доста съмнително."

За пореден път Цветанов отхвърли обвиненията срещу него, че не е изпълнил задълженията си по Закона за СРС да упражнява контрол на служба СДОТО, която според Закона на МВР е на негово пряко подчинение: "Винаги съм се ръководил от закона. Всяко едно разрешение, което съм подписал, е след надлежно искане от заявител, прокурор или оперативна служба, с разрешение от съдия, и тогава то е идвало за подпис при министъра на вътрешните работи. Никога, по никакъв повод, не съм разпореждал незаконни СРС-та, защото това няма как да се случи, в условията, в които работи системата. Както и при възможността да бъде осъществен парламентарен контрол, който беше въведен в 41-вото Народно събрание и то по лично искане на ГЕРБ." 

Тезата на бившия вътрешен министър беше опровергана от наследника му - Петя Първанова, която вчера съобщи, че е издала заповед, която да урежда работата на мобилната техника за подслушване, т.е. до този момент не е имало действащ регламент за това във вътрешното министерство.

Подчинените са виновни

Цветан Цветанов се опита дори да прехвърли отговорността към подчинените си: "Аз знам, какво съм правил, като министър на вътрешните работи. Всичко, което съм осъществил като контрол, и като възможност за работа с колегите, е минавало през директорите на службите. Докладът, който се прави ежедневно от директорите, е точно за законосъобразността на всички тези искания, които се дават за подпис на мен."

Към този момент лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който многократно заяви, че застава зад Цветанов, не е коментирал казуса. От изтеклите миналия петък записи от дома на бившия премиер разбираме, че той е бил предупреден за резултатите от проверката в СДОТО от градския прокурор Николай Кокинов, който ръководеше проверяващия екип в МВР.

Според тезата на прокуратурата, като вътрешен министър, Цветанов не е предприел необходимите действия, за да създаде вътрешни правила за използването на мобилната техника за подслушване, която е закупена в началото на мандата на ГЕРБ със средства по инструмента Шенген.

Заради това бездействие на Цветанов са били създадени  условия за нерегламентирано подслушване и следене. Според проверката на...

 източник: http://www.capital.bg

 

За произхода на човека

Произходът на човека е един от най-сложните проблеми в съвременната наука. Как е възникнал той, какви условия са спомогнали за неговото възникване, кога и къде е започнало това? На първия въпрос отговор отдавна съществува: благодарение на палеонтологическите находки е възстановена голяма част от родословната линия на човека. Съществуват много хипотези, които отговарят на останалите въпроси, но всички са в известна степен спорни.

Повечето съвременни изследователи смятат, че разделянето на приматите на отделни групи е започнало преди около 63 милиона години, когато на Земята е паднал астероид и се получило катастрофално разрушение на биосферата. Именно тогава измрели много от видовете животни, като освободили екологически ниши, които постепенно се запълнили от бозайници.

Най-ефективния метод на антропологическите изследвания се оказва молекулярната генетика, която дава огромна по обем и точност информация.

Още в древността хората започнали да забелязват, че маймуните много приличат на нас, а знаменитият римски лекар и естествоизпитател от І І в. от н. е. Гален, достигнал до извода, че те са просто „смешни копия“ на хората. Съвременните изследвания доказват неговата правота повече отколкото можело да се очаква: маймуните са сходни с хората не само външно и анатомически, но дори и на ДНК ниво.

В последните години учени от много научни центрове в света се занимават със сравняване на генома Homo sapiens с генома на останалите примати. Установено е, че генома на човека и неговия най-близък родственик – маймуната, малко се различават и представляват две видоизменени копия на един и същ първоизточник.

Най-близкородствена връзка с нас имат африканските човекоподобни маймуни – шимпанзетата и горилите. По ДНК те са по-близки до човека, отколкото до своите азиатски родственици – орангутаните и гибоните. А различията в генома на човека и шимпанзето с всички останали маймуни представлява само 1.5%. Поради резултатите от изследванията възникнали дори предложения за преименуване на вида Pan troglodites (обикновено шимпанзе) в Homo troglodites. Във всеки случай може да се твърди, че именно шимпанзетата последни са се отклонили от линията, водеща към човека. Що се касае до човека, то всички негови видове са потомци на австралопитека, от когото преди около два милиона години се е отклонила линията Homo.

---

Вид	Период
Ardipithicus ramidus	преди 5 – 4 милиона години
Australopithecus anamensis	преди 4.2 – 3.9 милиона години
Australopithecus afarensis	преди 4 – 2.7 милиона години
Australopithecus africanus	преди 3 – 2 милиона години
Australopithecus robustus	преди 2.2 – 1.6 милиона години
Homo habilis	преди 2.2 – 1.6 милиона години
Homo erectus	преди 2.0 – 0.4 милиона години
Homo sapiens archaic	преди 400 – 200 хиляди години
Homo sapiens neandertalensis	преди 200 – 30 хиляди години
Homo sapiens sapiens	преди 200 хиляди години до днес

Придвижване на два крака

Ходенето на два крака е най-важният признак на човека. Останалите примати, с малки изклочения, живеят предимно по дърветата и се явяват четириноги или, както казват някои, четириръки. Макар, че някои маймуноподобни, например бабуните са се приспособили към наземно същещвуване, но те все пак се придвижват на четири крайника. А човекоподобните маймуни, в частност горилите, които основно живеят на земята, ходят частично изправени и често се опират на ръце.

Вертикалното положение на човешкото тяло се оказало свързано с множество вторични адаптивни изменение. В това число влизат измененията в размерите на ръцете и краката, модификация на стъпалото и кривината на гръбначния стълб, а също така и съединението на главата с гръбначния стълб.

Увеличаване на мозъка

Следващата отличителна черта, поставяща човека в особено положение по отношение на останалите примати е необичайно големият мозък. За сравнение мозъкът на човека е три пъти по-голям от мозъка на съвременното шимпанзе. Даже при Homo habilis – първия хоминид, мозъкът е бил два пъти по голям. Но това не е единствената особеност в човешкия мозък: различните вътрешни области претърпели специализирано развитие, увеличило се количеството на нервните клетки и се изменило тяхното разположение. Тези и някои други модификации повишили възможностите на човешкия мозък. За съжаление изкопаемите останки от черепи не дават достатъчно сравнителен материал за оценка на многото структурни изменения. За разлика от другите признаци, споменати по-горе, в качеството си на адаптиращи към изправеното ходене, увеличението на мозъка няма пряка връзка с тях. Макар, че е напълно възможно да има пряка връзка между изправеното ходене и развитието на мозъка.

Строеж на зъбите

Третото основно изменение засяга строежа на зъбите и тяхното използване. Трансформациите обикновенно се свързват с изменението в начина на хранене на най-древния човек. Причината за това още е предмет на обсъждане, за разлика от характера на измененията, който е твърдо установен. Към трансформациите се отнасят намаляването на обема и дължината на кучешките зъби, измененията на формата, наклона и дъвкателната повърхност на различните зъби, развитие на параболичната зъбна дъга, в която предната част има кръгообразна форма, разширяване на страничните зъби навън – за разлика от U-образната зъбна дъга при маймуните.

В хода на еволюцията на хоминида, увеличаването на мозъка и трансформацията на зъбите са съпроводени със значителни изменения в структурата на различните елементи на черепа, лицето и техните пропорции.

Расови различия

При изучаване на антропогенеза, т.е. произхода на Homo sapiens, неизменно става въпрос и за произхода на расовите типове: кога са се развили те? Преди или след като еволюцията е достигнала до степен Homo sapiens sapiens? Когато първите Homo sapiens sapiens се появили в Европа, Африка и Азия (разбира се в каменната ера), те вече притежавали определени расови различия. Така например кроманьонския човек в Европа рязко се отличава от съпоставените форми на хората от Австралия, Африка и Азия. Заедно с това трябва да се отбележи, че в общи линии в нито един регион от света ранните изкопаеми на H. sapiens не са напълно идентични анатомически със съвременните параметри на расовите типове.

Някои автори допускат, че расовите различия са относително ново адаптивно явление. Други смятат, че взимайки предвид широкото разпространение на представители на по-ранни хоминиди, тяхната относителна изолация и дължината на тези периоди от време, необходими за постигане на такова разделение, показват произхода на расовите различия към по-древните H. sapiens и даже към нивото, предшестващо H. sapiens. Теория за това, че расовите типове при съвременния човек са започнали да се развиват още в стадия на H. erectus, била убедително разработена от Ф. Вейденрейх в резултат на изучаване изкопаемите останки от пекински човек. В тази популация, обитаваща Китай, Вейденрейх идентифицирал ред признаци, които не само отличават пекинския човек от живеещите в други региони H. erectus, но и се откриват при монголоиднте разклонения на съвременния човек.

Продължаваща еволюция на човека

В течение на няколко десетки хиляди години основното направление за адаптация на човека към обкръжаващата го среда се осъществява посредством развитието на културата, също така продължават своето действие и биологичските процеси на подбор и на физическата еволюция. Тези процеси вървят бавно и рядко се поддават на директно наблюдение. Но все пак, определени заключения могат да бъдат направени.

Да започнем с механизма на еволюцията, наречен мутация. Много от мутациите в човешките популации се проявяват с определена честота. Повечето от известните са опасни и смъртоносни за индивида и много рядко се оказват полезни. Според много генетици продължаването на експериментите с ядрени оръжия значително увеличават оценяваната в момента честота на мутациите.

Няма съмнение, че съществуват мутации, нито смъртно опасни, нито явно полезни – тяхното присъствие е практически незабележимо за индивида, но могат да се проявят в потомството. Наблюдаваното в момента развитие към съпротивление на заболяванията, от една страна и понижаване разпространението на някои нарушения във физиологическите функции – от друга, биха могли да бъдат следствие не само от постижение на медицината, но и действие на мутации и други еволюционни процеси.

Що се отнася до естествения подбор, до неотдавна битувало мнение, според което с развитие на културата, влиянието на тези мощни сили в биологическата еволюция ще се отстранят напълно. Макар, че данни от експериментите и наблюденията налагат преоценка на тези възгледи. Например популационните изследвания показват, че наблюдаваните съвременни разпределения на гените, определящи кръвните групи, в основата си са под действие на механизмите на естествения отбор.

Друг механизъм на еволюцията, известен като миграция, обяснява разпространението на генетическите признаци, сформиращи се в локална популация, намиращи се в по-широки популации. Изучаването на изкопаемите хоминиди показва, че полезните локални изменения много бързо се разпространявали в съседни популации, а след това и в по-отдалечени. Вероятно, това е резултат от кръстосвания, а не от унищожаване и заместване на една популация с друга. В полза на това мнение говори относителната обичайност на ситуацията, особено в края на плейстоцена, когато в чисто локална популация възниквало необичайно широко разнообразие на признаци. Темповете на миграция се повишават в зависимост от развитието на комуникативността. При това социалната и културна враждебност затруднява, но не предотвратява кръстосванията, както се вижда например в съвременните политически образувания.

Последният от главните механизми на еволюционните изменения – дрейв на гените – също така по всяка вероятност има място в съвремените популации на човека. Макар, че дрейфа се явява по същество статистическа концепция, данните описващи възникващите от тях изменения в човешките популации, все още не са достатъчни. Макар, че са установени някои важни и очевидно общочовешки тенденции. Така формата на черепа претърпява постепенно изменение от долихоцефалия към брахицефалия, но пълното обяснение на функционалните причини на този процес до момента не е намерено. По подобен образ при човекоподобните маймуни се наблюдава намаление на броя на зъбите от 32 на 28, заради това, че четирите молара (мъдреци) често не израстват.

Самият Дарвин не смятал естествения подбор (оцеляване на приспособените) за единствен тип подбор, а отбелязал още два други типа: изкуствения и половия подбор. Концепцията за изкуствения подбор има неоценима важност за разбиране на ранните етапи от еволюцията на човека. Именно за това в съвременните теории толкова повече значение се придава на факта – ранното производство на оръдия на труда по установени стандартни образци. Дотолкова, доколкото изкуственият подбор предполага изменение в поведенческите модели, той остава важна сила, но може и да се разглежда по-скоро под рубрика развитие на културата, отколкото естествен подбор.

Културни фактори могат да лежат в основата на половия подбор в човешката популация. Половият подбор представлява сложен феномен с участващи фактори в избора не толкова основаващи се на индивидуалността като красота, сила, полова потенция и други личностни качества, колкото на социалност, базираща се на принципа на социалните граници на етническите образувания - такива като раса, класа, националност и религия.

---

добавил: Николай Пеняшки – Плашков

Често задавани въпроси	Земята-нашият общ дом	Слънце	Слънчева система
Планети	Астероиди и метеори	Комети	Звезди
Съзвездия	Галактики	Мъглявини	Квазари
Вселена	Астро-календар 2002	Каталог на обекти	Станции и апарати
Какво е телескоп	SETI@Home	Речник на астронома	Links