автор: Йосиф Бродски
.
Ти стоиш, водичка, във чашата пред мене
и ме гледаш с очи, избягали изпод крана,
в които, блестейки, е раздвоена
прозрачната твоя вярна охрана.
И знаеш, че аз съм ти бъдещето: фуния,
одушевен стълб, перспективна несъразмерност;
чакат те влакната и тъмотията
на вътрешности, даже на артерии.
Но ти не се плашиш. В затворите има несметни
варианти за субстанции безприютни,
сравнено със свобода под тюл нарешетен
или пък със свобода абсолютна.
Вярно, можеш без мен. Но колкото по-дълго протакам
своя край, толкова по-късно ще свариш
да се превърнеш в дъжд зад стъклата,
шлифоващ без мен тротоарите.
1995
.
Ти стоиш, водичка, във чашата пред мене
и ме гледаш с очи, избягали изпод крана,
в които, блестейки, е раздвоена
прозрачната твоя вярна охрана.
И знаеш, че аз съм ти бъдещето: фуния,
одушевен стълб, перспективна несъразмерност;
чакат те влакната и тъмотията
на вътрешности, даже на артерии.
Но ти не се плашиш. В затворите има несметни
варианти за субстанции безприютни,
сравнено със свобода под тюл нарешетен
или пък със свобода абсолютна.
Вярно, можеш без мен. Но колкото по-дълго протакам
своя край, толкова по-късно ще свариш
да се превърнеш в дъжд зад стъклата,
шлифоващ без мен тротоарите.
1995
