автор: БОРИС ХРИСТОВ
-
Хоризонтът се сгъна - акордеон.
Небето се спъна в комета.
Ожули си коляното и заваля
дъжд над десет морета.
Свиха се хората като чадър.
Като забравен удавник.
Ням ще е този сезон
между делник и празник
Вятърът, прашен и див,
във олуците мърка.
Без коловоз и без час
влакът посоките сбърка.
Има в пространството джаз.
В палитрата - цвят на празно.
Нека, нека да пада дъжд,
щом ще сме живи за малко.
-
Хоризонтът се сгъна - акордеон.
Небето се спъна в комета.
Ожули си коляното и заваля
дъжд над десет морета.
Свиха се хората като чадър.
Като забравен удавник.
Ням ще е този сезон
между делник и празник
Вятърът, прашен и див,
във олуците мърка.
Без коловоз и без час
влакът посоките сбърка.
Има в пространството джаз.
В палитрата - цвят на празно.
Нека, нека да пада дъжд,
щом ще сме живи за малко.