Есе (френски essai от essayer
– ‚опитвам‘) – жанр на прозата, съчетание между критика (най-често
литературна), философия и публицистика в художествена форма, поставящ си
за цел да изясни с помощта на въздействен език актуални
културно-обществени проблеми, по които още няма ясни становища или
съществуват големи различия.
Освен с образност и афористичност есеистичният стил се отличава с
творческа самобитност и новаторски дух. За основоположник на този жанр в
пряк смисъл на думата е смятан френският хуманист Монтен, който през 1588 г. публикува своите "Есета".