Детството на чувствителното момче протича под влиянието на майка му, Наоми, руска емигрантка, радикална комунистка и убедена нудистка, страдаща от параноя. Тя смятала, че всички от семейството, както и целият свят, са против нея. В тази обстановка младият Алън се опитва да разбере света и себе си, както и своето увлечение към момчетата на неговата възраст.
Най-голямо въздействие върху младия Гинсбърг оказва поезията на Уолт Уитмън. По съвет на баща си постъпва в Колумбийския университет, за да изучава право. Сдружава се с младите философи с нестандартно поведение Люсин Кар, Джек Керуак, Уилям Бъроуз и Нил Кесъди, всички увлечени по наркотици, секс и литература, и имащи доста съмнително обкръжение. Гинсбърг, най-младият и невинен член в този кръг от приятели, им помага да развиват литературните си способности, а те му влияят, като осмиват неговата наивна и книжна представа за света.
Напускайки учението, Алън влиза в компанията на наркомани и крадци от Таймс-скуеър (които били приятели на Бъроуз), пристрастява се към наркотиците (в началото бензедрин и марихуана), посещава гей-барове в Гринуич Вилидж, уверявайки себе си и приятелите си, че е на прага на някакво велико поетическо озарение, което с Керуак нарекли «ново видение». Страстното увлечение на Кесъди заставя поета често да посещава приятеля си в Денвър и Сан Франциско, което впоследствие вдъхновява Керуак да напише романа «По пътя». Състоянието на майка му по това време се влошава. Тя постъпва в болница и ѝ правят лоботомия, но не след дълго почива. Сам Гинсбърг води необичайно ексцентричен живот. През лятото на 1948 г. достига такова състояние, в което му се привижда, че го посетил самият Уилям Блейк. Тогава той заявява на шега, че е намерил Бога.
Ситуацията рязко се променя, когато за престъпните деяния на приятелите на Гинсбърг го арестуват него и осъждат на затвор. Той се разделя с Бъроуз, изкарва курс по психоанализа и даже започва да се среща с жена, Хелън Паркър. Обявил се за хетеросексуален, Гинсбърг намира работа в рекламния бизнес в Емпайър Стейт билдинг, но я напуска, тъй като започва активно да се пише поезия. На 29 години има вече много стихотворения, но почти нищо не публикува. Усърдно предлагайки на издатели творбите на Керуак и Бъроуз, той съвсем нехае за своите. Въпреки това Гинсбърг става първият, получил слава в Америка като представител на битник-литературата, когато през октомври 1955 с огромен успех прочита своята поема «Вой», станала наред с романа на Керуак, публикуван две години по-късно, най-яркият израз на духа на поколението на битниците. В психиатричната болница, където се лекува, среща...
продължете да четете от Уикипедия
