ВОЙ

автор: Алън Гинзбърг

Видях най-добрите мозъци на мойто поколение съсипани от
лудост, гладни, истерично голи,
повлекли се по негърски квартали по изгрев
да търсят бясната инжекция,
хипари с ангелски глави изгарящи за древната божествена
връзка със звездното динамо в машина-
рията на нощ,

които бедни дрипави и празнооки и друсани седят и пушат
в онази призрачна тъма
на хладните квартири плувайки над върховете на града
замислени за джаза,

които сливат се със рая под мостове и
виждат мохамедански ангели
полюшващи се върху по-
кривите озарени,

които с очи излъчващи прохладна дързост минават през университетите,
халюцинирайки Арканзас и леките трагедии на Блейк
покрай стожерите на войната,

които са изключени от академиите поради лудост
& издаване на скверни оди по прозорците на
Черепаот Йейл,

които се свиват от страх и по бельо, небръснати, изгарят
парите си в боклуукчийски кошчета и
се заслушват във Терора през стената,

които хващат в публичните джунглите с взривяваща от еуфория марихуана
на път през Ларедо за Ню Йорк

които гълтат огън в боядисани хотели или пият терпентин по
Перъдайз Ели, смърт, чистилище на ада, в което мъчат свойте телеса
от нощ във нощ
с мечти, със дроги, с втрисащи кошмари, с ал-
кохол и мъжки член и вкараните му безброй голове
несравнима слепота; улици задънени в ума от облак, разтреперен от
мълния-стрела, подскачаща към полюсите на Канада&
Патерсън, илюминираща целият за-
стинал свят от Време помежду,
Пеьот и залите солидни, гробищни
зори във задните дворове, потънали в разлистени гори,
махмурлук над покриви високи,
витрини-укрепления за празноглавци, търсещи си кефа
след чая в авто-тур през мигащи неонни светофари,
лунно-слънчеви вибрации
дървесни в Бруклин-
ския зимен мрак ревящ,
неподправени детайли улични за
грандомани и крале крале и за величието на ума,

които оковават се в метрото с бензедрин за безкрайното
пътуване от Батъри до Свети Бронкс
докато шумът от колелата и децата ги поваля
потръпващи раззинали уста съсипани изпразнени от смисъл с
пресъхнал блясък в пуста светлина на Зоопарк,

които тънат нощем във подводната заря на Брикфърдс,
отнесени и киснат дни на развалена бира в
запустелия Фугацис, заслушани за ударите на
съдбата във водородния джубокс,

които бъбрят непрестанно седемдесет часа из парк на
път на бар на булевард в музей на Брук-
линския мост,
изгубен батальон от платонически оратори скачащи
в чаши от светена вода от пожарни изходи и от прозорци
на Емпайър стейт от луната
мърморейки крещейки бълвайки шепнейки факти
и спомени и вицове и избити от орбитите очи
и комоциуми и затвори и войни
завършени интелекти избълвани с
тотално отвращение за седем дни
и нощи с блеснали очи,
курбан за
Синагогата, изхвърлен на паважа,

които изчезнаха за никъде по път на Зен в Ню Джърси оставили
следи със картички двусмислени изпратени от
Сити хол Атлантик

които страдат и потят се сякаш са на изток и се оплакват от
марокански глад и скър-цащ-
и изтрити кокалаци и китайско главоболие въздействия за джанки от-тегл-
или се във мизерните квартири на Ню Арк,

които скитащи по релсите нагоре и надолу нощем
чудят се по гарите къде да идат и
заминават без да слагат отчаяние във своето сърце,

които палят по цигара в ремаркета ремаркета ремаркета понесли
смут където минат през снега до фермите осамотени в дядо-
вата нощ,

които изучиха Плотен По Свети Йон на кръста телепати-
ята джаза и кабалата защото космосът по някакъв инстинкт
вибрираше в краката им във Кензъс,

които изолирани тъпееха по улиците на Айдахо търсещи въо-
бражаемите индиански ангели които бяха индиански
ангели въображаеми,

които мислеха си че са просто луди когато Балтимор
блестеше в свръхестествения си екстаз,

които скачаха във лимузини с Китаеца от Окла-
хома под импулсите на зимно-нощен дъжд
над малък град окъпан в светлини на улични фенери,

които мъкнеха се гладни и самотни през Хюстън
жадуващи за джаз и секс или за супа, и следваха
брилянтната Трева испанска за да разговарят за Америка
и Вечността, задача безнадеждна, и затова качиха се на кораба
за Африка,

които чезнат във вулканите на Мексико оставяйки
след себе си едничко сенки от гащиризони и лава
и пепел от поезия разпиляна из градът-
пещ Чикаго,
които се появиха на Западния бряг за да разследват
ФБР с бради по шорти с големите
очи на пацифисти секси на вид
със тъмната си кожа раздавайки
листовки за приходи написани не-достъпно,

които правят дупки по ръцете си с цигари протестирайки
срещу наркотичната тютюнева мъгла на капитализма,

които разпространяваха Суперкомунистически памфлети по Юниън
Скуеър плачещи и разголени докато сирените
на Лос Аламос оплакаха ги живи, оплакаха и
Уол, и ферибота Стейтън Айлънд бе
оплакан също,

които срив получиха и плачеха в гимназиите бели голи
и треперещи пред машинарията на други скелети,

които биха дедективи по врата и се свиваха от задоволство
в полицейските коли без да са извършили друго престъпление освен
собствения див кипящ педераслък и интоксикация,

които виеха на колене по подлези и биваха от всеки покрив
смъквани размайхвайки гениталии и ръко-
писи,

които се оставяха да бъдат шибани във задника от ангелски
мотоциклетисти, и радостно пищяха,

които духаха и бяха духани от тези земни серафими,
моряците, с милувки Атлантическа и Караибска нежност,

които балове устройваха по пладне или вечер в градини с рози и
паркови обществени морави и
гробища опръсквайки със сперма волно всеки
който се присъединява или би могъл,

които хълцаха неспирно опитвайки се да се кискат но завиваха
с въздишка в някой отделение на баня турска
когато русият & гол ангел дойде да
ги прободе с меч,

които изгубиха своите любовници-момци заради
трите дърти кучки на съдбата
еднооката кучка върху бисексуалния долар
еднооката кучка която намига от утробата и
еднооката кучка която не прави нищо друго освен да седи
на задника си и да реже интелектуалните златни
конци на занаятчийския такъм,

които се съвукопляваха в екстаз и се засищаха с бутилка
бира гадже пакет цигари свещ и
се свличаха в леглото, и продължаваха
по пода и из хола и свършваха припаднали
до някоя стена с видение за най-върховна пичка и
достигаха пренебрегвайки последното препятствие на съзнанието,

които подсладиха шибането на милион мадами треперещи
във залеза, и бяха с кървясали очи на сутринта
но подготвени да подсладят шибането на изгрева,
вълнувайки бузите на мъжките си задници под хамбари и голи
в езерото,

които излизаха по курварлък из Колорадо в безброй
откраднати нощни коли, N.C., тайният герой на този
разказ, човек на кокаина и Адонисът на Денвър-радост
в спомена на неговите небройни развратни мацки
по празни парцели & клубни задни дворове, последни
скърцащи задни столове в киното, по
планнински върхове по пещери или на стройни
келнерки в познати отбивки по пътя самотни повдигнати фусти &
особено тайни газови станции
свръхсубективни идеали на джонове, & също на родни алеи,

които избледняха в дълги гадни филми, биваха пренасяни във сънища,
събуждаха се във внезапен Манхатън, и се вдигаха
от мази с махмурлук от безсърдечен Токай и ужаси от
Трето авеню железни мечти & се клатушкаха към службите за без-
работни,

които бродеха цяла нощ с обувки пълни с кръв по
докове в снега чакайки врата да се отвори по брега на Источна река
на стая пълна с топла пара
и опиум,

които сътвориха велики трагедии за сомоубийства
по пейките-скали пред апартаментите си
под небето на брега на Хадсън на бойната синя потопна светлина на
луната & техните глави ще
бъдат увенчани с лаврите на забравата,

които ядяха агнешката яхния на въображението или смилаха
рака от калните речни дъна на
Бауъри,

които плачеха над романтиката на улицата с нейните
пазарски колички пълни с лук и тъпа музика,

които седяха в картонени кутии дишайки под
моста в тъмнината, и ставаха да правят хармониуми в своите
тавани,

които кашляха на шестия етаж във Харлем с корона
от пламък под туберкулозното небе заобиколени от
портокалови щайги с теология,

които нощем рок-и-ролващи надраскваха високомерни
словесни излеяния които в жълтата зора превръщаха се в
станци от изгъзици,

които готвеха разложени животни
бели дробове сърца крака опашки борш &
тортиляс мечтаещи за чисто зеленчуково
царство,

които се пъхаха под камиони със месо търсейки
яйце,

които хвърляха часовниците си от покрива за да дадат своя глас за
Вечността вън от Времето, & будилници
падаха по главите им всеки ден през следващото десетилетие,

които режеха си китките три пъти успешно не-
успешно, предадоха се и се принудиха да отворят антикварни
магазини където си мислеха че о-
старяват и плачеха,

които бяха изгаряни живи в техните невинни вълнени костюми
на Медисън Авеню от взривовете от оловни стихове
& танковото тракане на железни полкове
от мода & нитроглицеринови писъци на
рекламни феи & задушливия газ на зло-
вещи интелигенти издатели, или биваха сгазвани от
пияни таксаджии на Абсолютната действителност,

които скачаха от Бруклинския мост това наистина се слу-
чи и се оттегляха непознати и забравени
в призрачната мъгла на Чайна таун от супа по
улички и пътища & пожарни, без нито една бира за почерпка,

които пееха от своите прозорци в отчаяние, падаха от
прозореца на метрото, скачаха във гадния Па-
саик, скачаха върху негри, викаха по улиците,
танцуваха боси по натрошени чаши от вино огънати
грамофонни плочи на носталгичен европейски
немски джаз от 1930 свършваха уискито и
повръщаха стенещи в проклетата тоалетна, стонове
в ушите им и пищенето на колосални парни
свирки,

които се търкулнаха по пътищата на миналото си пътешествувайки
всеки до своята вахта - нажежено-червено-самотна Голгота-затвор или
Бърмингъмска джазова инкарнация ,

които караха кръстасвайки страната седемдесетидва часа за да открият
дали аз имам видение или ти имаш видение или той има
видение за да открият Вечността,

които пътуваха до Денвър, които умряха във Денвър, които
се върнаха във Денвър & чакаха напразно, които
бдяха над Денвър & замисляха се & усамотяваха се в
Денвър и накрая се махнаха за да открият
Времето, & сега Денвър осамотя без своите герои,

които падаха на колене в безнадеждни катедрали молейки се
за спасение един за друг и за светлина и гърди,
докато душата просветляваше своя корен за секунда,

които пробиха с трясък мозъците си в затвора в очакване на
невъзможни престъпници със златни глави и
очаровани от действителността в сърцата си които да пеят сладък
блус на Алкатрас,

които се оттеглиха във Мексико да добият навик, или в Роки
маунтин да омилостивяват Буда или в Мароко при момчета
или в Южен Пацифик заради черния локомотив или
в Харвърд заради Нарцис във Удлоун във
венец от маргаритки или в гроба,

които изискваха освидетелствуване че са
нормални осъждайки радиото с обвинение за хип-
нотизъм & и бяха изоставени на своята лудост & техните
ръце & палач-съдебни заседатели,

които хвърляха картофена салата по лекторите по
дадаизъм в нюьоркския университет
и последователно се представяха на
гранитните стълби на лудницата с остригани глави
и забавно-остроумни речи за самоубийство, настоявайки за не-
забавна лоботомия,

и които получаваха вместо съответната доза инсулин
метразол електричество водна терапия психо-
терапия трудова терапия пингпонг &
амнезия,

които с протест без хумор обърнаха само една символична
маса за пингпонг, почивайки за кратко в кататония,
върнали се след години напълно плешиви освен с една перука от
кръв, и сълзи и пръсти, до видимата съдба на лудия от
посоките на безумните градове на
Изтока,
Пилгримстейтовите Роклендовите и Грейстоновите злопаметни
зали, караници с отзвуци в душата, рок-
ващи и ролващи в среднощната пейка-на-самотата
жалки царства на любовта, мечта за живот
кошмар, тела вкаменени тежки като
луната
с майка най-накрая ******, и последната фантастична книга
изхвърчала от таванския прозорец, и последната
врата затворена в 4 ч. сутринта и последният телефон
се тръшка в стената в отговор и последната мобили-
рана стая се изпразва до последното парче
умствена мебел, жълт вестник виси осукан
на тел в килера, и даже това въображаемо нищо,
но надеждно малко нещо от халюцинация

aх, Карл, защото ти не си в безопасност аз не съм в безорасност, и
сега ти наистина си в тоталната животинска супа на
времето

и които следователно бягаха през заледените улици завладяни
от внезапен блясък от алхимията от употребата
на елипсата каталога метъра & вибрира-
щата плоскост,

които сънуваха и превъплотяваха празноти във Време & Пространство
посредством образи един до други подредени, и уловиха
архангела на душата между 2 видими образа
и свързаха глаголите елементарни и поставиха на място съществителни
и тиретата на съзнанието заедно да скачат
с чувството на Pater Omnipotens Aeterna
Deus
да пресъздадат синтаксиса и мярката на бедната човешка
проза и да застанат безмълвни и интели-
гентни пред вас и да се тресат от срам, отхвърлени но и из-
повядващи от дън душа да поставят в унисон ритъма
на мисълта в голата и безкрайна глава,
лудият скитник и ангелския ритъм във Времето, непознати,
но оставяйки тука каквото би могло да остане казано
във времето което следва след смъртта,
и преродило се предрешено във дрехи призрачни от джаз в
златен рог за сянка на оркестъра и отвяха
страданието за любов от голия американски мозък във
вопъла на саксофона eli eli lamma lamma sabacthani
който втресе градовете до последното радио
с абсолютното сърце на поемата дошло от живота отрязан
от собствените им тела ставащо за ядене хиляда
години.

II

Какъв сфинкс от цимент и алуминий отвори с трясък
черепите и изяде мозъците и въо-
бражението им?

Молох! Самота! Мръсотия! Грозота! Казани и не-
получени долари! Деца крещящи под
стълбите! Момчета хлипащи в армията! Старци
плачещи в парковете!
Молох! Молох! Кошмарът на Молох! Молох
омразният! Умствен Молох! Молох големият
съдник на човека! Молох непонятният затвор! Молох
кръстосани кости на ложа-бездушен затвор и Конгрес на
скръбта! Молох чиито
градежи са смъртни присъди!
Молох обширният камък крайъгълен на всяка война! Молох безсъвест-
ни правителства
Молох чийто ум е чиста машинария! Молох в чиито
вени текат пари! Молох чиито пръсти
са десет армии! Молох чиято гръд е кани-
балско динамо! Молох чието ухо е димяща
надгробна плоча!
Молох чиито очи са хиляда слепи прозорци!
Молох чиито небостъргачи стоят на дългите
улици като безкрайни Йехови! Молох чиито фаб-
рики дремят и грачат в мъглата! Молох чиито
комини и антени коронясват градовете!
Молох чията любов е единствено петрол и камък! Молох
чиято душа е електричество и банки! Молох
чиято мизерия е в областта на гения! Молох
чията съдба е облак от безполов водород! Молох
чието име е Умът!
Молох в когото съм сам! Молох в когото сънувам
ангели! Луд в Молох! Духач в
Молох! Безсърдечен и безполов в Молох!
Молох който рано навлезе в мойта душа! Молох
в когото съм съзнание без тяло! Молох
който ме плаши до смърт!
Молох когото напускам! Събуди се във Молох!
Светлина струяща от небето!
Молох! Молох! Роботизирани къщи! невидими предградия!
хазни-костници! слепи капитали! демонични
индустрии! невзрачни народи! невидими
лудници! гранитни чепове! чудовищни бомби!
Те скършиха гърбовете си издигайки Молох до рая! Пава-
жи, дървета радиостанции, тонове! Издигайки градът до
Рая който съществува и е навсякъде около
нас!
Мечти! поличби! халюцинации! чудеса! екстази!
понесени по течението на Американската река!
Мечти! преклонения! просвещения! религии! Целият
излишен лодков товар от лайна на разчувствани!
Пробиви! отвъд реката! вълнения и разпятия!
изчезване във потопа! Висини! Богоявления! От-
чаяния! Десет годиншни писъци на животни и самоубийства!
Мозъци! Нови любови! Поколение лудо! долу върху
скалата на Времето!
Истински свят смях по реката! Те всички видяха!
подивелити очи! Святите писъци! Те се простиха!
Те скочиха от покрива! в самотата! махайки!
носейки цветя! Надолу към реката! направо на
улицата!

III
Карл Соломон! Аз съм със тебе в Рокленд
където ти от мене си по-луд
Аз съм със тебе в Рокленд
където ти се чувстваш вероятно странно
Аз съм със тебе в Рокленд
където ти имитираш сянката на мойта майка
Аз съм със тебе в Рокленд
където ти уби дванайсетте си секретарки
Аз съм със тебе в Рокленд където
ти над тоя хумор невидим се смееш
Аз съм със тебе в Рокленд където
ние сме велики автори на същата ужасна
пишеща машина
Аз съм със тебе в Рокленд
където твойто състояние влоши се и
по радиото го оповестиха
Аз съм със тебе в Рокленд
където черепът отказва да приема
червея на разума със своята способност
Аз съм със тебе в Рокленд
където ти чай пиеш от гърдите на
остарелите моми на Атика
Аз съм със тебе в Рокленд
където ти проби телата на сестрите харпии на Бронкс
Аз съм със тебе в Рокленд
където ти крещиш във риза усмирителна че почваш
да загубваш играта на реалния пингпонг на
ада
Аз съм със тебе в Рокленд
където ти изчука на шизофренното пиано душата
е невинна и безсмъртна тя никога не бива да умре
небожествено във лудница за бедни
Аз съм със тебе в Рокленд
където още пет по десет шока никога не ще възвърнат твоята
душа отново в тялото от нейното религиозно поклонение до
някой кръст във нищото
Аз съм със тебе в Рокленд
където ти обвини лечителите си в безумие и изкова
план за еврейската социалистическа революция срещу
фашистката национална Голгота
Аз съм със тебе в Рокленд
където ти ще разцепиш небесата на Лонг Айлънд
и ще възкресиш своя жив хуманен Исус от
свръхчовешкия му гроб
Аз съм със тебе в Рокленд
където има двадесет-и-пет хиляди луди кама-
ради готови всички заедно да пеят станците последни на Интернационала
Аз съм със тебе в Рокленд
където ний натискахме и мляскахме
под нашите завивки Щатите Американски
които кашлят цяла нощ и да спим не ни оставят.
Аз съм със тебе в Рокленд
където ние се събуждаме от кома
наелектризирани от самолетите на собствените си
души над покрива ревящи дошли да хвърлят
ангелските бомби
приютът за душевно болни се просвещава въображаеми стени се срут-
ват O легиони хилави тичайте навън O шок от милост със звезди
опръскан вечната война е
тук O победо остави бельото си ний сме
свободни
Аз съм със тебе в Рокленд
в моите сънища ти крачиш влачейки се от морско
пътешествие по автобаните на Америка облян в сълзи
и стигаш до вратата на моята хижа в Западната нощ

Сан Франциско 1955-56


Превод: Николай Димитров, Искра Пенчева