Разказът
"Умиращият бивол" започва с кратката "диагноза" на един човешки живот,
преминал през времето и дните изпълнени с любов, интриги и раздяла на
главният безименен герой, но известен в разказа като "старецът".
В
мрачната картина на съвременната българска действителност старецът
преживява с тъга и много болка изминалите години без
присъствието на починалите двама синове и съпруга.
Авторът
Агоп Каспарян е вникнал много добре в душата и психологическия стрес
на своя любим герой "стареца", и не напразно изразява мисълта на
страдалеца: "Нямаше за какво да се живее повече."
Именно тук се усеща болката загнездила се в душата и сърцето, дори и агонията която се гърчи като умираща змия в неговите вени.
Според
мен тук се чувства безкрупулната жестока действителност, която като
всесилен господар си играе с живота и достойнството на обикновения
човек.
За него,в случая "старецът" вече няма надежда.
...Николай Пеняшки - Плашков
