Здравейте и добре дошли! :)

“Не вземайте на сляпа вяра това, което сте чули. Не вярвайте на доктрини, само защото те идват от древността и са се предавали от поколение на поколение. Не вярвайте на каквото и да е, само защото то се следва сляпо от множеството. Не вярвайте на каквото и да е, само защото е било казано от древните мъдреци. Не вярвайте на истини, само защото имате пристрастие към тях или по силата на стар навик. Не приемайте за истина нещо само, защото е било изречено от някой авторитет, ваш учител, по-възрастен или по-знаещ от вас. Обмисляйте, анализирайте и проверявайте в практиката и, ако резултатите потвърждават казаното и спомагат за доброто на всички, приемете истината и я следвайте, приложете я в живота си.”
Буда

13.01.2013 г.

ТУРСКА ЛЮБОВНА ЛИРИКА - ДЖЕВАТ ЧАПАН

ДЖЕВАТ ЧАПАН 

е
Роден през 1933 година в Дараджа /Гебзе, Измит/. Завършил Роберт колеж в Истенбул /1953/ и английска филология в Кембриджския университет /1956/. Работил като асистент в катедрата по английски език и литература на Истанбулския университет, по-късно става доцент и професор. В различни периоди преподава в Мармарския, Босфорския, Анатолийския университет и в мчастния университет Йедитепе.Извесетн като изкусен преводач на англоезична и гръцка поезия и театрален критик, водещ редактор на страницата "Поетичен атлас" - литературна притурка на в."Джумхуриет", с несъмнен принос при представянето на десетки български поети.


ЗИМАТА СВЪРШИ

Науката на сбогуванията научих аз,
специализирах изгнание.
Научих как отплава корабът от пристанището,
как раздирателно пищи локомотивът.

Прекарах години само с писма.
С контрабандан тютюн
и забранени издания се препитавах.
Не съм забравил. Не съм.

Най-много копнях по платната
в ледената самота на степта.
Нямаше планини, нямаше,
затова се осланях на вятъра.

Луд ли бях, или пленник
в сърцето на тъмнината?
Засъхнала кръвта,
превърнах се в роза и разцъфнах.

***

ЗАВРЪЩАНЕ

След години,
като открехвам вратата,
вместо теб
виждам две жени
в гръб,
на неразличима възраст -
едната с лакът на перилото на балкона,
другата - облегнала се на вратата,
поглеждат към ширещата се равнина
във вечерния хлад.
В крайчеца на погледа им
се възвисяват моравите планини
и чановете на спускащото се стадо
се чува отдалеч.
Оставил открехната вратата,
изкачвам в сумрака планинския връх,
водейки уморения си кон.