ВСЕОБХВАТЕН ВЯТЪР

автор: ОКТАВИО ПАС
* ........................................От испански: Рада Панчовска

.
Настоящето е непрестанно
Планините са от кост и са от сняг
тук са от началото
Вятърът едва се е родил
без възраст
като светлината и като праха
За звуци мелница
пазарът в цветове прелива
тембри радиа мотори
каменният тръст на мрачните магарета
песни и оплаквания сплетени
сред брадите на търговците
силен блясък с удари на чук скулптиран
През пролуките от тишина
избухват
виковете на децата
Принцове в дрипи
на брега на измъчената река
се молят уринират размишляват

                               Настоящето е непрестанно
Приотварят се вратцата на годината
скача денят
ахат
Падналата птица
между улиците на Монталамбер и Бак
е едно момиче
задържано
над пропаст от погледи
Ако водата е огън
пламък
В центъра на кръглия час
изпъната
тъмнокафява кобилка
Сноп от искри
едно реално момиче
между къщите и призрачните хора
Присъствие струя от очевидности
видях през нереалните си действия
хванах я за ръката
заедно прекосихме
четирите пространства трите времена
блуждаещи поселища от отражения
и се завърнахме към деня на началото

Настоящето е непрестанно
21 юни
днес започва лятото
Две-три птици
изобретяват градина
Четеш и отхапваш праскова
върху червения юрган
гола
като виното в стъклената кана
Дълго летене на гарвани
В Санто Доминго умират нашите братя
Ако имаше боеприпаси нямаше да сте тук
Гризем си лактите
В градините на летния си дворец
Типу Султан посади дървото на якобинците
после разпредели парчета стъкло
сред английските офицери затворници
и заповяда да си отрежат препуциума
и си го изядат
Векът
се е запалил по земите ни
Със своя пламък
обжарените ръце
строителите на катедрали и пирамиди
ще издигнат ли прозрачните си къщи?

                            Настоящето е непрестанно
Слънцето заспива сред гърдите ти
Червеният юрган е черен и пулсира
Нито звезда нито бижу
плод
ти се наричаш фурма
Датия
замък от сол ако можеш
алено петно
върху коравия камък
Галерии тераси стълбища
неподредени брачни зали
на скорпиона
Екове повторения
часовникарници еротика
безвремие
Изброждаш
меланхолични дворове в безветрена вечер
плетен шал на недокоснатите ти рамене
Ако огънят е вода
ти си прозрачна капка
реалното момиче
прозирност на света
Настоящето е непрестанно
Планините
разпокъсани слънца
вкаменена охрова буря
Вятърът раздира
да се гледа боли
Небето е друга висока бездна
Проходът Гърло на Саланг
черният облак върху черната скала
Юмрукът на кръвта бичува
каменни врати
Само водата е човечна
в тези срутили се самоти
Само очите ти от човечна вода
Отдолу
в разцепеното пространство
желанието не покрива с двете си черни крила
Очите ти се отварят и затварят
фосфорециращи животни
Отдолу
жарката клисура
вълната която се разстила и разбива
разтворените ти крака
белият скок
пяната на изоставените ни тела

                          Настоящето е непрестанно
Гроба на светец поливаше отшелникът мохамеданин
брадата му бе по-бяла от облаците
Пред черницата
отстрани на потока
повтори името ми
разпръсване на срички
Юноша със зелени очи
ти попари наров плод
От другата страна на Аму Даря
димяха руските къщици
Звукът на узбекската флейта
бе друга невидима и най-чиста река
В гемията лодкарят удушаваше пилета
Страната е отворена ръка
нейните линии
знаци на скършена азбука
Скелети на добитък в равнината
Бактриана
превърната в прах статуя
събрах от праха няколко имена
Заради тези паднали срички
зърна на пепелив нар
се заклевам да съм земя и вятър
вихрушка
над твоите кости

                              Настоящето е непрестанно
Нощта навлиза с всичките си дървета
нощ на електрически насекоми и копринени зверове
нощ на треви вървящи над мъртвите
сливане на води идващи отдалече
шепоти
вселените се поронват
един свят пада
запалва се семе
всяка дума пулсира
Чувам в мрака биенето на сърцето ти
енигма въ форма на пясъчен часовник
спяща жена
Пространството оживени пространства
Aima mundi
майчинска материя
непрестанна изгнана от самата себе си
и постоянно падане в празната й утроба
Anima mundi
майка на странстващите раси
на слънцата и хората
Мигрират пространствата
настоящето е непрестанно

На върха на света се милват
Шива и Парвати
Всяка ласка трае век
за бога и за човека
едно и също време
едно и също сриване
Лахор
червена река черин лодки
между две тамариндови дървета едно босо момиче
и нейното безвремево гледане
Едно тъждествено пулсиране
смърт и раждане
Между небето и земята виснали
няколко тополи
по-скоро трепет на светлина не полюлявана на листа
качват се или слизат?

Настоящето е непрестанно
Вали над детството ми
вали над градината на треската
цветя от кремък дървета от дим
На лист от смокиня ти плуваш
по челото ми
Дъждът не те намокря
ти си пламъкът от вода
прозрачната капка от огън
проляна над клепачите ми
Виждам през нереалните си действия
същия ден който започва
Кръжи пространството
изтръгва корените си светът
Не тежат повече от зората нашите тела
изопнати.