Янош Пилински е роден в Будапеща,
където завършва гимназия и университет. През 1944 год. е мобилизиран, а
година по-късно обхожда военнопленническите лагери в Германия.
Преживяното през тия години е постоянна тема и в досегашното му
творчество.
От 1957 година е редакторския католически седмичник “Уй ембер” ( “Нов човек”)
През 1960 – 1970 – те дава свои стихотворения да се четат в Европа и САЩ.
Работил е с режисьор Dyuloy Maar, който по-късно продуцира няколко документални филми за поета.
Пилински получава най-напред призвание извън Унгария.
Пише от 1940 год. През 1946 г. издава първата си книга “Трапец и преграда”, последвана от “Ден трети” 1959 год., “Реквием” (1963) , ” Иконите на големия град” (1970) и др.
Издал е около десетина книги, сред които и “Златната птица” (1957) – приказки в стихове за деца.
За светогледа на Пилински е характерен и дуализмът, който се отдалечава постепенно от догмите на католицизма. Особен интерес представлява твърдата му антифашистка позиция, роденият от съчувствие към човека хуманизъм, богатството и точността на езика, бягството от формотворчеството в името на една кратка и изпълнена с простота и настроение фраза.
Посрещнато добре от унгарската литературна критика, творчеството на Пилински е отличено с наградата “Баумгартен” през 1947 г., а по-късно – с наградата “Атила Йожев”. Янош пилински умира на 27 май , 1981 г. в Будапеща.
Поезия:
От 1957 година е редакторския католически седмичник “Уй ембер” ( “Нов човек”)
През 1960 – 1970 – те дава свои стихотворения да се четат в Европа и САЩ.
Работил е с режисьор Dyuloy Maar, който по-късно продуцира няколко документални филми за поета.
Пилински получава най-напред призвание извън Унгария.
Пише от 1940 год. През 1946 г. издава първата си книга “Трапец и преграда”, последвана от “Ден трети” 1959 год., “Реквием” (1963) , ” Иконите на големия град” (1970) и др.
Издал е около десетина книги, сред които и “Златната птица” (1957) – приказки в стихове за деца.
За светогледа на Пилински е характерен и дуализмът, който се отдалечава постепенно от догмите на католицизма. Особен интерес представлява твърдата му антифашистка позиция, роденият от съчувствие към човека хуманизъм, богатството и точността на езика, бягството от формотворчеството в името на една кратка и изпълнена с простота и настроение фраза.
Посрещнато добре от унгарската литературна критика, творчеството на Пилински е отличено с наградата “Баумгартен” през 1947 г., а по-късно – с наградата “Атила Йожев”. Янош пилински умира на 27 май , 1981 г. в Будапеща.
Поезия:
Trapéz ове korlát / трапец и барове ( 1946 )
Harmadnapon / В деня на трета ( 1959 )
Nagyvárosi ikonok / икони на града ( 1970 )
Szálkák / Splinter ( 1972 )
Кратер / кратера ( 1976 )
Nagyvárosi ikonok / икони на града ( 1970 )
Szálkák / Splinter ( 1972 )
Кратер / кратера ( 1976 )
Драма
Végkifejlet / изолация ( 1974 )
Проза
Szög ове olaj / нокти и мир ( 1982 , есета)
А ünnepélye mélypont / Фестивал на отчаянието ( 1984 , разкази и драми)
...
източник: Уикипедия
