Едмънд Спенсър (1552 – 13 януари 1599) е виден английски поет, поет лауреат, най-известен със своята епична поема ” Кралицата но феите” възхваляваща посредством фантастична алегория династията Тюдор и кралица Елизабет I (Глориана).
Роден е в Лондон през 1552 г. син на шивача Джон Спенсър и
съпругата му Елизабет. Едмънд има поне една сестра и няколко братя. Той
получава образованието си в училището Мърчънт Тейлър в Лондон, където
изучава латински. Счита се, че някои от стихотворенията публикувани в
сборника Theatre for Worldings от фламандския бежанец Ян ван дер Нууд на 25 май 1569 г. са написани или преведени от младия Спенсър.
През 1572 г. Спенсър следва в колежа Пембрук, Кеймбридж и получава
бакалавърска степен, а през 1576 год. магистърска. Въпреки че трябва да
работи и вероятно има здравословни проблеми Спенсър черпи полза от
следването си. Там овладява древногръцки и най-вероятно чете Платон в
оригинал. В колежа Спенсър се запознава с Гейбриъл Харви, който го
запознава с важни личности и потенциални покровители, като Робърт Дъдли,
граф на Лестър. След напускането си на Кеймбридж Спенсър живее известно
време в Северна Англия, където се влюбва в девойката Роуз, която
нарича с анаграмата Розалинд. През 1579 г. Спенсър издава първия си
том с поезия, посветеният на сър Филип Сидни Календарът на пастира,
състоящ се от 12 стихотворения, съответстващи на 12-те месеца. Творбата
започва и завършва с жалбите на Колин Клаут през януари и декември.
Останалите стихотворения са за любовта, поезията и религията. Април
съдържа възхвала на кралицата на пастирите Елиза (Елизабет I ). Календарът на пастира се счита за своеобразен пролог към най-голямата творба на Спенсър Кралицата на феите.
Приятелят на Спенсър Харви го убеждава да се върне на юг, където го
запознава със сър Филип Сидни, който го представя в двора и с когото
обсъждат поезия. През 1577 г. Спенсър посещава Ирландия, а през същата година или през следващата влиза на служба при графа на Лестър. През 1580 г. отива в Ирландия, вероятно на служба при новоназначеният заместник-лорд Артър Грей (модел на героя от Кралицата на феите Артегал, олицетворение на справедливостта ).
Скоро след пристигането си Спенсър придружава Грей в известния
изнурителен поход до Мюнстър, където англичаните обсаждат и
по-многобройна и по-добре снабдена папска и испанска войска при Смеруик.
След което екзекутират 600 от пленниците. Когато земите на осъдения на смърт граф на Дезмънд са разпределени Спенсър получава 3028 акра близо до Донерейл, включително стария замък в Килколман. Сред познатите му от района е Уолтър Роли, съ-колонист.
Спенсър се надява чрез поезията си да си намери място в кралския двор, където заедно с Роли занася първите три книги от Кралицата на феите и получава аудиенция при кралицата. Той обаче дръзко се противопоставя на основния секретар на кралицата, Уилям Сесил
и единственото, което получава за работата си е пенсия през 1591 г.
Когато е предложено да получи 100 лири стерлинг годишно за своята поема
Сесил отвръща „Какво, всичко това за една песен?“. Вместо това получава
50. Спенсър пише памфлет против Сесил, който веднага е иззет.
В началото на 1590-те години Спенсър пише памфлет озаглавен Възглед върху днешното състояние на Ирландия. Ръкописът е публикуван през 1633
г. Памфлетът твърди, че Ирландия никога няма да бъде напълно
„омиротворена“ от англичаните докато местният език и обичаи не се
унищожат, посредством насилие, ако е нужно. Спенсър препоръчва тактиката
на изгорена земя, каквото е наблюдавал по време на
Дезмъндовите бунтове, за да се създаде глад. Спенсър изразява известна похвала на келтскъта
поетична традиция, но също така използва тенденциозен и неправдоподобен
анализ, за да докаже, че ирландците са потомци на варварите скити. Оливър Кромуел,
който повече от който и да е друг английски държавник прилага
предложенията на Спенсър, предоставя бившите владенията на Спенсър на
внука му през 1657 г.
на 11 юни, 1594 г. Спенсър се жени за Елизабет Бойл, скоро след което е публикуван том със сонетите му Аморети, посветени на ухажването на съпругата му и стихотворението Епиталамион, посветено на сватбената му церемония. Според Аморети 80 поетът е завършил втората част на Кралицата на феите (книги IV-VI), когато се жени, макар да е публикувана през 1596 г. Спенсър е изгонен от дома си по време на бунта на Тайрон през 1598 г. Замъкът му в Килколман, близо до Донерейл, северен Корк,
е изгорен и се смята, че едно от невръстните му деца загива в пожара, а
според местна легенда умира и съпругата му. Спенсър притежава друг
имот, на юг в Рени, на скала над р. Блекуотър в северен Корк. Руините му
са все още видими днес. Недалече е растял „Дъбът на Спенсър“, който е
унищожен от светкавица през 1960-те години. Според местната легенда той
пише част от или цялата Кралица на феите под дървото. На следващата година Спенсър отива в Лондон, където умира според Бен Джонсън от „липса на хляб“ на 13 януари1599 г. Графът на Есекс плаща за погребението му. Погребан е в Уестминстърското абатство до своя учител Джефри Чосър. Ковчегът му е носен от други поети и те хвърлят писалки и стихове в гроба сред много сълзи.
Структура на Спесъровия стих и сонет
Спенсър използва специфична поетична форма наречена Спенсъров стих в няколко творби, включително Кралицата на феите. Състои се от осем реда ямбичен пентаметър, а Последния ред е хексаметър, известен като александрина. Римата е следната: ababbcbcc.
Спенсъровият сонет е нещо средно между Петрарковия (италиански) и Шекспировия (английски) сонет. Подобно на Шекспировия сонет се състои от три четиристишия и двустишие, но в традицията на Петрарка, заключението е следствие от тезата изразена в четиристишията. Римата се различава от Шекспировия сонет: abab bcbc cdcd ee.
информация: Уикипедия
********************************************
С КАКВО, КАЖЕТЕ,
ДА СРАВНЯ ОЧИТЕ
/”Аморети”, сонет IХ/
С какво, кажете, да сравня очите,
които сгряват моя дух смрачен?
Достойно ли е нещо за лъчите
на погледа им, с нежност озарен?
Кой, слънцето? Те греят нощ и ден.
Луната ли? Но те са неизменни.
Звездите? Не, по-светло е над мен.
Ни огъня – те биват и смирени.
Ни мълниите – искри мигновени.
Ни диаманта – те не са тъй твърди.
Кристалът ли? Не, те са по-споени.
Стъклото? О, това ще я разсърди.
Създателят напромнят те тогаз,
че той сгрява всичко покрай нас.
—
Превод на Александър Шурбанов
————————-
АЗ ОГЪН СЪМ,
ЛЮБИМАТА МИ – ЛЕД
/”Аморети”, сонет ХХХ/
Аз огън съм, любимата ми – лед.
Но как тогава този неин студ
не се топи от пламъка ми клет,
а става все по-твърд и все по-лют.
И как тогава моят пламък луд
не стихва от сърдечния й мраз,
та аз горя от своя блян нечут,
и мойта жар нараства всеки час?
О, що за чудо – в смут се питам аз –
от огъня да се втвърди ледът,
а този лед, по-хладен от елмаз,
на огъня да дава мощ и плът?
Такава сила има любовта,
че в миг променя хода на света.
Превод на Александър Шурбанов
